 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За сърцата ни
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1730 пъти
Искам да споделя това, може би ще се стори странно, може би - нелепо. Искам да кажа, че изпитвам понякога огромна жалост и съчувствие към слаби и нещастни хора. Спомням си като студент, вечерта се возих в автобуса, а една мъничка баба - беше в черни дрехи и се опитваше да качи някакви картони в автобуса - явно да ги предаде на "Вторични суровини" и да получи своите стотинки. Те все падаха, а тя - слабичка, мъничка и прегърбена - се бореше с тях. Беше толкова прегърбена, че не успях да видя лицето й. С черна забрадка - типична българска мъничка баба. Приятелят ми скочи и й помогна. Не мога да забравя тази случка - дори след толкова години. Винаги ми се насълзяват очите като си спомня това. Защо е принудена да прави това. Сама ли е на този свят. С какво е заслужила да съществува така в края на живота си. При мисълта колко нещастие има на този свят, колко страдание и мъка, която остава незабелязана, сърцето направо ме заболява. Не мисля, че е проява на слабост - това съм аз. Не се гордея или оплаквам. Приемам това, но ми е трудно, много трудно. Или - скоро видях една майка, която буташе инвалидна количка със своя син в нея. Момченцето вероятно беше трудноподвижно, телцето му беше деформирано, а имаше толкова красиво лице и умни и живи очи. Мислех си "Боже, това момче и майка му ще остаряват заедно, тя винаги ще се грижи за него до края на дните си, а в един момент той ще остане сам и тогава... " Колко сили са нужни да живееш с тази мисъл - че един ден ще оставиш безпомощното си дете на произвола на съдбата. Защо е всичкото това нещастие на Земята. Защо страдат всички - дори малките и невръстните. Казват, че страданието учело и пречиствало. Че ако няма страдания - няма да има и щастие. Че ако не си страдал - значи не си живял. Но защо страдат слабите, невинните, децата.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 57a0c950ac |
|
1. Колко дълбока, мъдра, истинска тема... Поклон пред теб, човече, който и да си. Респект за сериозните, важни житейски въпроси, които поставяш. Този сайт е едно огледало на цялото ни общество. И как само ми омръзна от вечните "имам пъпчици по пениса", "той ме остави, обичам го", или пък ония никога не свършващи теми за страшните проблеми на мастурбацията. И сред всичката тази пошлост виждам твоята тема. Имам какво да кажа. Ще следя дискусията и може би ще участвам в нея. А сега само исках да ти кажа колко се радвам, че още има такива хора, като теб!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 4b2007f7f0 |
|
2. Живота е адски несправедлив с хората, които се борят да оцелеят, а живота ги прави още по-нещастни.
Много жалко, за всички тези хора, които страдат по най-унизителния начин наистина, много жалко.
Това доказва, че ако бог съществуваше нямаше, да има толкова страдащи хора по света, но няма да задълбочавам друга тема.
Истината, е че тези хора немогат да си живеят пълноценно живота и да се радват на красивите мигове, но не всички страдащи, хора страдат несправедливо! Хората, които страдат не всички, но голяма част си взимат поука, от сторено, от тях зло. Живота е много несправедлив и суров с някои хора, но неможем да променим нищо това е реалността и нямаме друг избор освен, да се примирим, защото това е част от нашия прекрасен свят, за това трябва да се научим да се радваме на малките неща и да оценяваме това, което имаме без да се оплакваме.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 71eb435d94 |
|
3. Няма пълно щастие. Дори най-големите късметлии в живота претърпяват голяма болка/загуба/унижение в даден момент. Един път ще си на върха, друг път ще лазиш.
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 213bb63d44 |
|
4. За какво примирение говорим. Напротив-живота ни учи да бъдем силни духом. И ако се замисля, то всъщност и примирението може да се окаже черта за силните хора. Никой не може да даде точно обяснение, за това защо на едни е писано много страдание, а на други обратното. Всъщност истината може и да е пред очите ни, но все още да не сме израстнали, колкото е нужно за да я видим и проумеем. По същество личното ми мнение е, че живеем в много лъжовен свят "не говоря за лъжата на хората". Като цяло трябва да бъдем добри, грижовни и способни да обичаме хора. Другото колкото и да го мислим, нищо няма да измислим. Орфей
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: bd1ba12c18 |
|
5. Когато видя човек, сам самичък на този свят, изпитвам много силно желание да му дам каквото имам на гърба си, дори и да нямам нищо.
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: d0de92914b |
|
6. Някой казва, че има причина едни да са горе, а други долу.
Както Съдбата може да е невероятно щедра и милостива, така може и обратното, просто тогава повече забелязваме какво се случва и тогава се замисляме.
Хората си плащат за лошото, но по-често си плащат за доброто.
Това е, няма как да си го обясним, нито можем да променим целия свят, но можем ние да се опитваме да бъдем добри, колкото и да страдаме.
Въпрос на избор е, когато живееш в свят, в който не си щастлив, има два начина да не страдаш- да умреш, или да станеш част от проблема, който доскоро е потискал и теб. Доста хора избират второто и честно казано пак страдат, но карат и други да страдат.
Доброто и Злото създават света в който живеем, това е. Едното нямаше да го има без другото. А защо да не решим, че едното е и причина да зругото? В Библията пише, че Бог твори, а Дяволът се опитва да разрушава творенията му и в крайна сметка се ражда светът, в който ние живеем.
Дотста често щастието ни води до нещастие, мечтите ни се превръщат в кошмари и в живота ни се появяват неща, които ни радват, а после страдаме заради тях.
Нека се замислим, някои хора се радват на малките неща в живота и това е супер, но не се ли сещате, че липсата на същите тия малки неща може да ги разстрои супер много.
Ще ви дам един невероятно прост пример със себе си, аз като малка си събирах стъклени топчета и много им се радвах. Наистина бях щастлива, че ги имам. Като загубих някое, плачех страшно много, а другите ми се смееха, че плача за дреболии. Причината да плача беше, че си спомнях колко много обичам топчетата си и колко много те са ме радвали.
За съжаление това не се променило до днес. Не говоря само за топчетата, а за всичко.
Защо примерно плачем, че някой любим ни е оставил? Защото сме били щастливи с него , дори за кратко, сме изпитали нечовешко щастие, което после заплащаме с нечовешка мъка.
Това е балансът на нещата, който често ни изглежда несправедлив.
Така е и с Доброто и Злото.
Има толкова зло, защото хората са му разрешили да съществува, но за това пък има и добри хора, които се бунтуват срещу него и техният живот е най-труден. И все пак тук идваме пак на началното ми твърдение, че едното води към другото- лошите събития могат да плашат хората и ги карат да искат да вършат добро, значи понякога и лошото носи нещо положително.
За това и има изрази като Много зле не е на зле или Много добре не е на добре!
Нали се сещате какъв е знакът на Инг и Янг? В доброто винаги има малко зло и в злото винаи има малко добро, за това и на Земята нищо не е на 100 % хубаво или лошо и е много относително. И тези противополошности създават едно цяло. Както сме безкрайно щастливи за някой или нещо, така можем да бъдем и безкрайно нещастни. Това е рационално обяснение, което обаче няма приложение, щом говорим за надделяване на чувства и емоции, нали?
Някой казва, че философията пъди кошмари, така е, но също и докарва кошмари на тези, които се мъчат да философстват и обясняват нещата. Лекарствата могат да са лек и отрова, сълзите могат да са от радост и от мъка - изглежда противоположностите не са само между нещата, но и във тях. Така е и с доброто и злото.
Хубаво е да се питаме защо има Зло, но е безсмислено да се опитваме да го премахнем. можем само да следваме доброто и да се опитваме да поправяме последиците от лошото, да защитаваме тези, които обичаме, да помагаме на слабите, а ако Съдбата е справедлива, на нас също ще се помага. Това е колкото хубаво, толкова и лошо, защото не всичко зависи от нас. И доста често Животът се отплаща за Доброто след много време.
*Silver Moon*
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: e937059c92 |
|
7. Светът и съдбата са несправедливи, ако има някого от горе да пише и разпределя той най вероятно играе тото, не богохулствам. Просто не съм съгласен че вярата е религия, нямат нищо общо 2-те. Вярата трябва да я имаме ние хората с доброто което почувстваме и направим на другите това е бог, бог сме ние богът е в самите нас, бог не е 1 човек. А не да се питаме имали зло. Злото не е дяволът а хората които не са почувствали или направили добро на никого, това са злите хора. Дерзайте над картината на светът ни в момента. Наистина има много такива несправедливо ощетени хора, но ние или вие какво направихте за да намалите щетата им?
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: e937059c92 |
|
8. Животът е верижна реакция, радвайте се на добрите и забравяте бързо лошите моменти, правете добро а то ще се върне тройно когато най малко го очаквате, или дори не очаквате нищо!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: d0de92914b |
|
9. Номер 7, 8, много правилно! Светът не е справедлив, но животът е търсене на справедливост. Това е балансът на нещата, някой беше казал и че земният ни път е търсене на смисълът за самия път.
И все пак щом всичко се връща един ден, справедливостта съществува, дори в живота да се случват много нечестни неща. Все пак на Земята всяко нещо трябва да има своето противоположно, за това има и несправедливост. Тогава нямаше и справедливост да има.
Иначе как ще оценим добрите хора и постъпките им? Как ще ги различим от лошите и как те ще докажат, че са добри, ако нямаме представа за Добро и Зло? Как ще различаваме добрите моменти и ще знаем, че са ценни, ако ги няма лошите?
И ако всички несправедливости на света не се бяха случили, за какво щяхме да се питаме днес и как ще зеним Доброто, ако няма Зло?
А това дали злото е повече, не знам дали е вярно. Знам само, че на него обръщаме повече внимание, като се случва на нас, често оставяме хубавите моменти да минават покрай нас и ги ценим, като настъпи лошото.
И това за вярата и религията е много правилно! Вярата или я имаме, или не, а религията е вид отражение на различните верски представи на хората. Има и много псевдорелигии, но не ми се говори за това сега.
Аз лично считам Православното християнство за най-справедливо и правдиво отражение на това, което стои над нас (ако то е такова, каквото си мислим), вярвам в Бог и наистина мисля, че той е с повече от едно лице и може да е такъв, какъвто си го представяме и още много неща.
*Silver Moon*
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
