Нещо което е както винаги много трудно да се намери и
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1989 пъти
Здравейте. Ще си излея и аз мъката че съм доста самотен макар и не толкова депресиран. Ще си кажа че съм доста самотен и вече на 27 години почти не съм бил истински близък с момиче.
Като всяко младо момче или мъж ( вече ) компютрите ме влекат и аз седя на компютър от 15 годишна възраст. Тогава въобще не чуствах нужда от любово. Ето че години си протакаха дойде унивеситета ( който за съжаление нямаше много момичета ). Не бях особено близък с колегите ( ще и излъжа че нямам познати с които да се виждам един два пъти в годината). Както станах на 23 години и ме скъсаха на един от изпите се заиграх по масивните онлаин игри и срещнах едно момиче в което си вярвах че съм влюбен и че съдбата ми я праща ( да ама не ). Момичето се оказа циганка и лъжите и бяха твърде лесни за разгадаване и с право не я допуснах до себе си про положение че тя беше каза право почти пред мен че не ме обича. Появи се веднага друго момиче което беше супер нервно и капризно и направо с една дума - държеше като дете. Омолявах я аз да си останем приятели ( едно беше сигурно: почти нямах едно момиче приятелка с която да си споделяш да си говориш без нещо да се анагирам сериозно) но тя не и съдбата се появи и ме измъкна. При тези обстоятелства се зарибих по масивните игри срещнах няколко хора с които си говорих по скайп но не разбирах все още че това е до време и така се протакаха 3 години ( хубавато е че все пак си движих малко по малко образованието). Появи се друг човек от женски род смених ме играта и тогава се случи нещо нереално. Почнах да се чувам с хора които нямаха почти внимание и си търсеха "жени" от игрите няма значение да ли са ангажирани с деца ( това от преди 1 година вече) и това ме накара определено да спра са масивните игри. Просто по някое времи ти писват и това е и годините и живота си напредват и съжелявам че наистина с 1-вата игра особено си загубих почти 2 години и 2 лята като и наедрях почти до 87 килограма. Доброто при втората е че се освободих и не ми взимаше толкова време и успях да дам малко възможно за себе си и почнах да излизам повече. Мина време и приключих скайп разговорите с един човек които говорех почти 1 година и аз просто напуснах играта. Причините са 2: писна ми и виждам хора които според мен не са нормални просто и са на 30 +. С намаляването и активността ми в реалния живот успях да сваля около 20 килограма почти. Изградих си дисциплина за тренировка. Дълбоко в мен винаги съм си мечтал за приятелка и женска компания с която просто да се разходиш ( може из магазини може и по парк, просто да си кажеш нещо с човек на живо или няколко такива без нещо да те обвързват сериозно и да знаеш че след 1-2 седмици ще ти кажат: аиде пак да се видим да си поговорим) Определено от тази част съм самотен. Ще вметна че не съм сваляч и не ми върви аз да свалям, канил съм момичета 1-2 и те са ми отказвали и това доста потисква. Имам брат близнак който от 3 години има връзка. Незнам какво ми е... Искам да имам женска компания за приятели с които да ходия по парк или просто на разходка, искам хем по сериозно нещо с някое момиче при което да не се прибързва. Когато ме видят познати от унивеситет ми казват колко добре съм изглеждал и променил. Всеки път гледам през лятото по парковете как момчета и момичета играят на диск волеибол ( аз не мога волеибол Мога да кажа че самочуствие нямам. Никога не съм нахален. Не бих се определил като красавец а просто някаде по средата. Но някой път тези комплименти ме карат да се замисля защо точно аз съм толкова самотен и притеснителен или сдухан. Може би за работа ( добре знаем че вече не е лесно да се намери работа и както имам държавен изпит след няколко месеца ) Най голямото нещо което не понасям са лъжи. Просто в голяма част съм ужасно директен. Винаги я предпочитам пред лъжата както и всеки отнас предполагам. Колко много искам да си имам една женска ( айде да не пълна женска но да не е само момчета ) компания. Смешно е на 27 години да ми е трудно да се общувам с момичета/жени. Не случайно хората казват от приятелски кръг можеш да си намериш или чрез тях ще срещнес човек с когото може да си допаднеш. По сайтове за запознаства не си и помислям. Bрат ми има опит от там. Tова е от мен и кофти е че зимата идва и повече от 2 часа на вън не може да се седи което прививка депресията.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: d2483690e1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Трябва да станеш по-нахален и настоятелен. Заговаряй момичета по улиците, спирките. Много ще ти отказват, но това е само защото се приближаваш все по-близо да целта. Депресия не бива да те обхваща.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 7c548ebc75

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Човек, на 27 години си и се занимаваш с пълни глупости... а тея чичковци на по 35-40 години, дето висят през пц-то и играят игрички цял ден няма да ги коментирам. Живот на тея години без цел е провален живот. Вярвайте си, че ще си намерите жени пред пц-то, като цъкате някоя малоумна игричка.... боже, боже.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 9eec189445

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Пич, момиче съм и ше ти кажа: проблемът ти е, че лесно се заплесваш. Виж колко си изписал. Виж как ти минава времето пред компа. Носиш се по течението. Просто спри и вземи нещата в ръце. Кратко думи и точни действия. Знай точно какво искаш, не бъди толкова привидно задълбочено-повърхностен. Иди на фитнес. И най-вече бъди пич. Широкоскроен. Не мрънкай - жените сме сложни, но ти си мъж и трябва да приемеш това и да бъдеш ларж. Като видиш че дадена не става - не я предъвквай и мисли, а марш към следяащата. Тук не е ига и можеш да скачаш от ниво на ниво;)

 

...

горе^