 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Прекалено много шеги(a.k.a клоун), ама и груби бе..
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1901 пъти
здравейте,
аз съм много сангвиничен човек(водолейска история), по принцип през 90% от времето съм усмихнат, забавен, постоянно се шегувам. Понякога хуморът ми е по-тежък, груб или сексуален. Проблемът е, че не мога да общувам нормално с повечето хора, защото постоянно ми идват разни шеги дори когато те ми говорят нещо, което би трябвало да се погледне по-сериозно. А понякога, както казах, шегите не са особено забавни за отсрещната страна. Например днес едно момиче спомена че няма търпение да дойде зимата и да си играе в снега(нещо от сорта).. на мен на ума ми дойде "ами ако не падне сняг, ще трябва да си играеш в калта".. съответно направих асоциация с прасето, което си играе в калта. И така нататък.. и абе схващате че това е шега само за мен, а за нея би било грубо. Всъщност сега се смея докато пиша това, абе не съм много нормален май, а? Усетих се и запазих "шегата" за себе си, ама понякога се изпускам и вместо шега става като обида за отсрещния човек.
Друг проблем ми е, че от твърде много хумор, момичетата не ме възприемат сериозно (една ме беше определила като клоун). Имам чувството, че това ми е като защитен механизъм вече, сякаш гледам да прокарам целия разговор с малко познато момиче в кръга на шегата. С някои момичета става и те са ми добри приятелки(а с някои в миналото и не само приятелки), но с много момичета не става. Всъщност причината да напиша тази тема е, че последно едно момиче, което ми харесваше, ме отряза заради моето "лигавене". Не съм й казвал нищо особено грубо, но бяха някакви шеги на сексуална тематика и тя нещо ме натовари и така...
Та.. има ли оправяне според вас, драги читатели на сподели. нет? Мога ли да заживея като нормалните хора, демек да съм малко по-така.. прибран и да общувам по-човешки, когато трябва... Въпросът е, че ако не се шегувам просто не се чувствам себе си, сякаш съм някъв робот ебаси. Някой имал ли е подобни проблеми и как ги е решил, ако е? Поздрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: a68a4ac0b2 |
|
1. Просто се научи да разбираш кои шеги са груби и кои не. Грубите си ги казвай на ум и пак ще си бъдеш себе си, но няма да обиждаш.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: fcb79fcd02 |
|
2. Не променяй себе си! Промени списъка с жени, от които очакват нещо. Ако са прекалено чувствителни към хумора ти, ще бъдат такива и към други неща в теб. Едва ли искаш цял живот да ходиш на пръсти около някоя жена, понеже тя не може да понесе живота.
Някои хора трябва да се подготвят за пребиваването си на планетата Земя и да не очакват другите да жертват себе си! Толкова ли не можете да им го кажете, колеги? Компромисите са добро нещо, но ако са с мярка. Не можеш да станеш напълно различен човек, защото другият имал проблем с теб. Както и не можеш да изискваш от другия да се промени според твоите очаквания. Тук не визирам господата, които се занимават с престъпления и които дори законодателят иска да превъзпита, та жените ли... Щом не харесват другия, да го оставят и да търсят някой, който да им хареса. Какъв е този стремеж за доминация и променяне на останалите? Индианците отдавна вече са сразени, но въпреки това в Европа е пълно с кандидат-конквистадори. :(
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: e47d4996b3 |
|
3. Аз обичам момчетата с чувство за хумор, но наистина трябва да се научиш кога, за какво и с кого можеш да се шегуваш. Иначе бащи ми е като теб и понякога с черния си хумор засяга хората без да се усети. Примерно веднъж вуичо беше хванал грип, а бяхме всички заедно (май за Коледа) и баща ми се измайтапи с него, че както я е подкарал да викаме погребалнтие. Вуйчо ми разбира се се разхили, ама вуйна ми го прие доста навътре и после доста време му беше сърдита. Та и майка ми все му прави забележки, защото понякога не се усеща, че прекалява. Веднъж каза нещо подобно и на баба ми, ама и баба беше готина и му го върна. Той я пита: "Ама ти жива ли си още? " А тя: "Ми не се надявай! Още ще трябва да ме гледаш! " Или нещо такова. Ама трябва да знаеш пред кого могат да минат такива неща. Така, че само това да научиш и ще си супер и мацките ще се лепят за теб! Гаранция!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: a03b9a4b55 |
|
4. Номер 2, хуубо, ама на някой "индивидуалността" им им играе лоша шега, когато е извън нормата за добрите обноски... Остави ги жените и кой искал да го променя! Я си представи да се изцепи така на шафа си... Не друго, ама той самоят ще пострада... Така, че, ще не ще, живее в общество и ще трябва да се съобразява как се държи ИЛИ ще си носи последиците!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: f8da2baf71 |
|
5. Номер 4, това е строго индивидуално. Има определени хора, които могат да кажат всичко на шефовете си, защото вършат дейност, която не е по силите на мнозинството и няма как да ги уволнят. Е, повечето работещи са лесно заменими, но я си представи, че нашият автор стане един от "онези"! Може и да е някое връзкарче, което ще си намери работа чрез чужди контакти/пари. Може дори да е дете на някой известен политик. Та не я мисли неговата работа и бъдещите отношения с шефа му, защото накрая може да се окаже по-добре платен от нас двамата взети заедно.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: fc5c06b771 |
|
6. от автора:
Благодаря ви за мненията на всички! Хуморът ми има елементи от стила, който е описал номер 3... И даже ми стана смешно това там, защото съм го използвал, хаха. По принцип като общувам с някой по-висшестоящ (шеф например) гледам да не се шегувам много, а да го давам по същество. Тоест, разговорът да си е в контекста на работните отношения. Шегувам се основно с приятели или познати, но понякога съм супер директен и с непознати... зависи в какво настроение съм. Случвало ми се е да "режа" хората директно, ако нещо не ми харесва, както и да ги режа чрез сарказъм. Май съм много емоционален на моменти.
номер 4:
ей това не мога да го понасям, просто не съм такъв! Да ми казват какво да правя и да ме карат да се държа според "обществените норми". Някакви социални течения(религия, политика, традиции и др. ) са наложили тези норми, т. е. били са наложени от хората за хората. Ама трябва просто, знам!
Интересно ми е и как някои хора са толкова навътре в тези "норми". Например преди време се разхождаме с едно момиче. Минаваме покрай един голям магазин и отпреде имаше от тея дето раздават рекламни брошурки. Подава ми една брошурка и аз я вземам, хвърлям един поглед, сгънах я като ракетка и я хвърлих в един кош. Момичето дето беше с мене се възмути, вика ми "как може да хвърлиш брошурата тука, трябва да я вземеш и да я дадеш на някой, който смяташ, че ще има полза от информацията в нея". wtf? Таааа... явно ще се придържам към това да търся хора, с които да общуваме хармонично, колкото и социално неприемливо да е това в някои моменти.
Кво беше там.. "За да намериш своята половинка, не е нужно да си красив и умен, важното е да намериш същия тъп изрод като себе си".
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
