Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От номер 1: Естествено, че е пълно с идиоти, които искат да те съсипят, но това не е причина да се откажеш! Трябва да живеем напук на всичко и на всички! Ако се връзваме на всичко, което ни казват злобните и завистливи хора около нас, до къде ще стигнем?

Аз мисля, че ако има желание и мечти, може да постигне всичко! Всички се броим с живота, не бива да се предаваме, каквото и да става! Не си ли съгласен/на?

7.   Естествено че съм съгласна, но понякога тунела е безкрайно дълъг и тази светлина мъждука. Това е моментно състояние, дано авторката да намери сили и смисъл по-бързо.

8.   Oт авторката: принципно съм съгласна, но вече ми омръзна да се боря и ми се ще просто да се предам. Животът е твърде жесток към мен и нз дали мога да му се противопоставям повече...

9.   Глупости, не се предавай. Живота е само един в крайна сметка, повторение - няма. Всички си имат проблеми, но се опитват да ги решават или да си създават нови :o}

10.   Бих помолил авторката да разкаже малко повече кое точно я е "сдухало", но не би било много тактично. Така че няма да го правя.

Моят съвет е да зареже всичко и да си промени мисленето по някакъв неин си начин.

Намери нещо хубаво, което да очакваш занапред, нещо което да те крепи. Ако човек няма очаквания към бъдещето, той просто се носи по течението (което пак си има своя чар, честно казано, но принципно е лошо нещо).

Така че имаш две последователни стъпки да изпълниш:
1. Зае**ваш всичко и да не ти пука. Никой да не може да ти стъпи на главата. Изобщо да не те интересуват безпочвените мнения.
2. Намираш нещо ново, започваш нова линия в живота си, т.нар. "светлина" ако щеш.

Айде и ако искаш да ни въведеш малко повече в ситуацията, пиши по-надълго и нашироко.


Иначе аз съм много голям фен на Атанас Далчев.

13.   Ти май нищо не знаеш за Далчев, чела си нещо от него и,хайде,като Далчев!Че пропрочети малко за него!

Той толкова неща е правил,писал, учил, преподавал, превеждал, какво като Далчев правиш ти , че чак не ти се живее? И тез, които ти пишат, и те - същата работа! Прочети нещо за живота му пък после се определяй, може по-добро сравнение да намериш,ако си в депресия, потърси специализирана помощ, но и сама можеш да се справиш ако почнеш да вършиш нещо полезно за себе си или за другите! Далчев, ама че си го измислила!

Неговото творчество, от 20-те ,30-те години на 20-ти век са в унисон с тогавашната "мода"/течение/ в изкуството, ама тук не му е мястото да правя анализи и дисекции,и ако за Далчев съдиш по анализите от разни сайтове, ей, от 90-те години много глупости се изписаха от разни новоизлюпили се критици, един от друг по-невежи!

14.   Пак съм аз-със дисекциите, тъкмо попеднах на това, за което писах- един безумен анализ на творчеството на Далчев, тази, която го е писала е търсила ефекта на думите и така се е оплела, че и сама сигурно не може да разбере какво е искала да каже!Прочети и сама се увери!

"Но какво се крие зад "разсъдъчната" поезия, която Далчев ще противопостави на "мъртвата" поезия на Лилиев, когото в известен смисъл избира за персонификация на символизма? Доколко в действителност може да става дума за алтернативността като релация, противопоставяща поезията на тези двама автори - това е въпрос, който изисква отделно, при това - много сериозно - внимание. Защото въпреки привидния антагонизъм на творческите им нагласи те са по някакъв парадоксален начин родствени. Трансценденцията, към която Лилиев е всецяло устремен, съзидавайки в творбите си онези идеални светове, които не без основание могат да бъдат схванати като своеобразни ейдоси - тази трансценденция не е непозната като тип световъзприятие и на Далчевата поезия.

Всъщност онзи "философски жест, който в "метафизична" наредба визира невидимото през видимото, интелигибелното през сетивното, след като ги е разделил"2, съвсем не е чужд, нещо повече - той е изначално присъщ на поетичното мислене на Далчев.

Направо се изприщих от "изначалната "глупост на опита за вникване в творческия свят на Далчев!Прости им ,Господи, невежеството!Думи ,думи - без мисъл и смисъл!

15.   Хайде още нещо от тази серия, дето ви е объркала мозъците, то и моя ще се "побърка" ако продължавам да се "задръствам" с безсмислието в многосмислените анализи от последните 15-тина години, като това:
"Нетрадиционност в жанра и формата. В този интерпретативен контекст с лекота се вписват автори като Яворов, Г. Милев, Далчев, Багряна. Особено място в този контекст трябва да се отдели на един поет като Смирненски."

И как с "лекота" размишлява за такива големи автори?! Безумие! Та прочети Далчев но попрочети нещо и за другите от това време, пък тогава се "сравнявай", ами ти просто не го разбираш!

16.   Ей, момиче, ти ме накара да се "впусна" в дебрите на поезията от началото на века, при поетите-символисти, при тяхната сложна душевност, ама ето ти нещо добро, пак от тов време - то като да е писано за теб, автора е голям, но си отиде рано, и той-белязан от това безутешие, унилост, песимизъм, от тази "обреченост"но..и друго!
"Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така..

Добро, нали, но всяка епоха си има своя "почерк", и дух, и звучене..и мода!
Ще ти дам нещо като противоотрова на "болестта"ти, но в друг пост!

17.   Ето ти противоотровата-живот! За автора-няма да пиша,толкова е известен! Съживи се!

"Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?"

18.   Ето и една класика в жанра!Е, тук има много за мислене!Авторът, Борис Христов, е от поколението на израстналите и творили в соц. времето - то се и разбира, но...чети:
САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба."

Хареса ли ти? И без песимизъм, че има и друго:
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз."/В.Ханчев,"Пръстен"/

19.   Здравей, Атанас/ке/ Далчев/а/,
Случайно попадам тук и , след тези прекрасни примери от едно от най-големите изкуства,поезията,предложени ти от някой, аз обръщам страницата към едно друго изкуство, което може да осмисли живота и да те накара да живееш с радост, да изразяваш всяко чувство чрез него и така да се "зареждаш" или "разтоварваш", а не да бъдеш страничен наблюдател на живота си и да се самосъжаляваш, това е пагубно ! Та ето някои мисли на хора, открили радостта от живота чрез танца !
Известни сентенции
Има кратки пътища към щастието и танцуването е един от тях.
Вики Баум

Да ни гледате, как танцуваме е да чувате разказа на сърцата ни.
Индийска поговорка

Танцуването е като сънуване със стъпалата ти!
Констанс

Поезията към прозата е като танцуването към ходенето.
Джон Уейн

Хилядите емоции, които бушуват в мен през деня, излизат на яве, едва когато танцувам.
Ейбрахам Линкълн

Да танцуваш, значи да надхвърлиш себе си. Да бъдеш по-голям, по-красив, по-силен.
Агнес Де Майл

Най-истинския израз на човек е в неговия танц и музика. Телата никога не лъжат
Агнес Де Майл

Танцът – изкуство. Тялото – инструмент. Научи се да свириш на инструмента и овладей изкуството.
Деби Дии

Когат думите не са достатъчни, въздишаме... когато въздишките стихнат, пеем.... когато песните замлъкнат, танцуваме... танцувайки рисуваме душата си в пространството за другите.
Докато танцувам, не мога да съдя, не мога да мразя, не мога да се отделя от живота. Мога единствено да бъда щастлив и цялостен. Ето затова танцувам.”
Ханс Бос

Трябва да считаме всеки ден, в който не сме танцували поне веднъж, за изгубен.
Фридрих Ницше

Любовта много прилича на танцуването, просто се предаваш на музиката.
Пиърс Броснън

Танцуването е малка лудост, която ни причинява много добрини.
Едиуард Демби

Танцът е поема, в която всяко движение е дума....
Мата Хари

Да докосваш, да раздвижваш, да вдъхновяваш. Това е истинският дар на танца.
Одри Лънч

Не е задължително да си танцьорка, просто танцуваш, а може и докато шеташ или готвиш...Същото е и със спорта!
А Далчев, той е сложна материя, ти си приела само това, което песимизма ти е "идентифицирал" като близко до състоянието ти ! Дали са ти примери за носеща радост поезия, опитай и моя съвет, а с добавка - музиката - ето ти психотерапия от класа !
Хайде, MOVE,DANCE! танцувай и в мислите си !

20.   Не зная коя си нито на колко, но този мрачен тон ! така и до други глупости се стига !Ето нещо от Далчев,/лично аз, дори и да го ценя, не съм си сложила стихосбирка негова на нощното си шкафче, сложи там "Кама Сутра" - това е част от непознатото за много от нас изкуство на живота!- е, малко усмивка !/:

"О, старите моми печални,
които чакат вечерта,
за да отдъхнат в сън най-после
и почнат утре освежени!
Те имат тук едно богатство:
то са косите посребрени,
а в техните сърца-саксии
цъфтят цветята на скръбта.

Печалните моми що искат?
Каква надежда ги зове?
Нима ще трябва да загинат,
без радостта да ги споходи?
Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве."
1923

"Грешката на всяка поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира"./цитирам мисъл от Далчев/ -
е, това е станало с теб! Вживяла си се в роля, а може да си избереш друга !

21.   Здравей,
Ето малко от био-то на Атанас Далчев, той не е стоял в "тунел"и да чака светлина, а е писал според времето и модата на това време, вече някой ти го писа !

"Зрял период
През 1927 г. Далчев успешно завършва педагогика и философия в Софийския университет. По време на следването си там той развива осъзнат интерес кьм литературата и културата на Западна Европа. Чрез гьотингенския доктор Константин Гълъбов и завършилия архитектура в Мюнхен Чавдар Мутафов се запознава с „новата предметност“ и експресионизма - течения в немското изкуство между двете световни войни. Лекциите на Атанас Илиев го въвеждат в съчеталата медицина, психология и рационалност психоаналитичната школа."

Ами чети Миряна Башева !!!

НО ПАК Е ПРОЛЕТ!
Ужаcнo! Ho пак e прoлeт.
(Taкa се слyчи и лaни.)
И пак в гpaдинките бродят
мaлки престъпни жeлания.
Искам да тъпчем трeвата!
Искам да кършим клони!
He ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Hе рухна ли клон - пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече -
излишен като Онегин?

Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува... И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Рор-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.

БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ

Компетентните поколения
се напъват да ни научат
на това, че не си за мене.
Ние сме безнадежден случай.

Колко пъти? Един ли? Сто ли? -
ни разделяха с думи тежки?
Ти си моето слабоволие.
Аз съм твойта любима грешка.

И пак горестно се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недостроена къща
ни е ласка от райсъвета.)

Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай.

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

А БЯХМЕ ЛУДИ

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.

* * *

Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Ту неясна птица прехвърчи
и въртоп по улици бездънни се
разпенва в птичите очи,
ту грамадни лъскави дървета
метнат сянка, дълга като нощ,
и прерязва пъпа на небето
облак тесен и червенокож.
И се ражда - тъмното я ражда -
кротка и подпряна на юмрук,
пишеща до мене - нощна жажда
някому да кажеш: Аз съм тук.

А само тя ли? Но тук е форум, та моя съвет - промени мирогледа си, погледни над себе си и към слънцето !!!

22.   " Oт авторката: принципно съм съгласна, но вече ми омръзна да се боря и ми се ще просто да се предам. Животът е твърде жесток към мен и нз дали мога да му се противопоставям повече...",

Aвторката, къде си, четеш ли, минало е време от както си писала, но имаш прекрасни съветици! Ама ти да не си влязла съвсем в тунела? Хайде, дори мечките в зоопарка не могат тази зима да заспят - зимата я няма, а ти вече се "зазими"- обади се !!!

23.   Дали този мой поздрав ще достигне до теб?

http://www.youtube.com/watch?v=IMflKUEyjlM
http://www.youtube.com/watch?v=R6exGQShnrM
http://www.youtube.com/watch?v=lBfA2zEBK4E
http://www.youtube.com/watch?v=dfb0FemBADE
http://www.youtube.com/watch?v=3GSCbXjrNDk
http://www.youtube.com/watch?v=rKgcKYTStMc
http://www.youtube.com/watch?v=xIkUiD8N81k

и наистина подпечатвам посланието с целувка !