Споделена история от Други |
Проклет ли съм, не зная... Ала без душа и сили останах ...
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2370 пъти
Здравейте.
Реших да се изповядам, или по-точно да опиша трагичността на своето съществуване.
Момче на почти 25 години съм.
Ето го и моят дългогодишен ад :
Откак се помня, така живея...
Разведени родители, баща ми биологичния е курварин, женкар и идиот. Години наред ме пребиваше, тормозеше майка ми, ходеше по жени и то с млади момичета.. винаги така е живял. Терор по часове, все той каквото каже и както го каже, трябва да става.. Не се задържахме повече от седмица при него и се връщахме. Майка ми и баба ми са ме поръстили.. за което естествено съм им благодарен. Но през годините баща ми идваше, заплашваше, поставяше условия... за най-малкото вдигаше скандали. Ту се прибираха, ту се разделяха с майка ми и понеже тя е мазохист... го търпя цели 18 години и ме водеше при него.
Веднъж развод, айде пак брак после със същия изрод, че и второ дете.. Айде пак раздели, идване тук при баба ми.. Брат ми откак се пръкна, всичко само за него, грижи само за него, разлигавиха го.. Той израстна същия като баща ми... свикна всичко да става по неговото, както той каже.
Живеехме трудно, брат ми създаваше интриги, после се кефеше как всички се изпокарваме.. след това се правеше на жертва, звъняха на баща ми, той идваше и почваше мен да бие. Отделно майка ми има братя - трима. Единия от тях почина преди 2-3 години, другия е пълен алкохолик.. години наред пиянстваше, вадеше ножове, ставали са страшни работи..
Третия и брат и неговото семейство, са адски лоши хора и понеже къщата ни е наследствена, взеха половината ни двор.. разпореждат се и правят каквото си искат. Много лош престъпнически клан са...
Винаги е царял хаос.
На училище като тръгнах, бях тормозен, учебните ми часове протичаха в егати ужаса..
Втори клас бях като от психолог се установи че имам страхова невроза. Почнах да сънувам кошмари.. да плача често.. не виждах смисъл в живота. 6-ти клас като бях, преживях операция, деликатна от която се установи че има някакъв риск да остана стерилен. Това беше шок за мен, възстановителния период ми протече доста бавно. След това години наред до навършване на 18-19 г. , нещата ставаха все по - лоши; безпаричие, заплахи от баща ми, подтисничество от тия тука до нас.. лигавщини от страна на брат ми, пълно пренебрежение от семейството си изживявах, не им пукаше как се чувствам.
Майка ми след години тормоз и страдание, се реши и когато аз бях на 19 се разведе с баща ми.. Той се отрече от нас, макар че пак се обаждаше от време на време, интересуваше се за брат ми, заплашваше.. имаше се за ментор, дори и от разстояние.
Но.. финалът на целия този ужас беше, че преди около 4 години майка ми си намери втори мъж. В началото той се изкарваше едва ли не за Бог.. спасител на семейството ни.. майка ми му гласува доверие, прие го да живее съвместно с нас. Тогава тя работеше ама не вземаше почти никакви пари, смисъл не стигаха.. И от време на време аз изкарвах по нещо, но дневна работа.. нямаше как да се хвана редовно, щото имам от дете фобии, панически мисли.. отделно имах здравословни проблеми. Беше много трудно. Та, въпросния втори мъж на майка ми я накара да изтегли кредит, с обещанията че той за седмица най-много щял да върне парите.. Изтегли тя, изхарчиха парите за кратък период от време, тоя мъж 3-4 месеца лежа на наш гръб.. и в последствие се установяваше все повече че е с тъмно минало, занимаващ се с кражби, лъжи.. мамил хора, живял при много жени, грабил ги и ги вкарвал в борчове след което изчезвал.. Ей такива истории. Майка ми като го разбра какъв е, почнаха скандали, но вече семейството ни беше на ръба. И той пак с някви сладки приказчици и обещания залъгваше майка ми, тя продължаваше да го търпи.. И така от 3-4 години пълен разпад, нито нещо върнато има, нито нещо оправено. Отделно с брат ми не се спогаждаха, имаше страшни караници, лигавщини, звънене по телефона на майка ми, докато тя е на работа. Те за това и я махнаха.
И въобще ей така всичко е някакъв омагьосан кръг..
Миналия месец вече беше капака на всичко.. скарахме се жестоко, аз изгоних тоя втория мъж от нас.. той едва не ми скочи на бой.. беше готов да ме удари.
От там нататък... само ядове. Аз взех решение да се махна и да почна всичко на чисто. Събрах някой лев и тръгнах за София, преди седмица и половина става това. Понеже от там имам едно приятелче, много точно момче.. С него се бяхме разбрали, като пристигна в София да отиваме до някакви държавни институции, да разкажа за проблемите които имам.. за тежкото положение и да потърся евентуално някаква помощ. Така и направихме, само че като пристигнах там, понеже мръкваше почти и работното Време на въпросните фондации, беше приключило. От там, това момче понеже е на квартира и дели общ апартамент с друг човек, та нямаше как да остана при него и се оказа така че, трябваше да преспя във входа на блока.. Беше кофти изживяване като цяло. На другия ден пък, понеже той беше зает с лекции, цял ден го чаках и седях на една пейка.. сам не знаех къде да ходя и какво да правя.. Той излезе към 3 и нещо следобед.. успяхме да отидем до една формация, от там казаха че в момента нищо не могат да направят.. нямало как, щели да ме запишат в регистъра, и да се обадят ако случая ми бъде одобрен.. бях адски разочарован, отделно звъняхме до други места и от там нищо. Наложи се пак още една вечер да съм във входа на тоя блок, почти не бях мигнал две денонощия.. чувствах се като парцал. И на другия ден вече, понеже нямах избор, се върнах пак.. отслужи ми това момче с пари за пътя, и се върнах пак тук, в тоя шибан ад.. Където само докато се върнах, станах свидетел на поредните ужасии... И в момента обмислям и чакам, или да се обадят тия до които ходихме, или ако не, да търся някакви други начини, щото просто вече не знам какво да правя..
Е, това са нещата в общи линии, които изживях и продължавам да изживявам вече почти 25 години.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ec661cde44 |
|
1. Какви са фобиите ти и пс проблеми, които ти пречат да работиш през деня? На тази възраст едва ли фондациите ще ти помогнат. Защо не помислиш за евтина квартира и работа в София? Мисля, че това е единственото ти спасение.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 5e6749b466 |
|
2. Тоя твоя приятел не може ли да те подслони за няколко седмици и да си потърсиш някаква работа и квартира в София? Или не може ли майка ти да ти даде някакви пари за начало?
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 3b57282c84 |
|
3. Сега се замисли колко по-лошо е можело да бъде и се радвай, че е само това. Все пак до сега майка ти е успявала да ти осигури всеки ден храна и покрив, макар да не й е било лесно на жената.
Да, виновни са родителите за неприятните случки от детството, които си преживял, но това е минало. Сложи точка на дните изминали досега и се стегни и хвани някъква работа. Разбери, че всичко, което ще имаш в бъдеще ще трябва да го спечелиш с двете си ръце. Ти самият от 7 години си пълнолетен и като безработен не си се записал в бюрото по труда поне някой курс за квалификация да изкараш.
На фондации няма какво да чакаш, има хора в много по лошо положение от теб, ти ще си последния в списъка, ако въобще те запишат в регистъра. Знаеш ли колко хора в България са на улицата, а ти има къде и глава да свреш под покрив. Всъщност, какъв ти е проблема в момента само това безработен си. Ако си болен и не можеш да работиш, поне мини на телк комисия да те освидетелстват една пенсия да вземеш, но не чакай някой да те хване за ръчичка и да те заведе, на 25 си все пак.
Учуди ме това, че си чакал приятеля си в София за да дойде да те заведе. Ти си на 25г. ти си човекът, който трябва да води близки възрастни или деца някъде, ако се наложи.
Айде късмет и дано си по добре от това, че сподели.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: afeaa43fc8 |
|
4. Съчувствам ти искрено, обаче мисля че не действаш правилно. Какви фондации? Не се занимавай с глупости. Просто, се стегни потърси си каквато и да е работа, и се опитай да пребориш страховете си. Знам, че на приказки е лесно, но нямаш друг избор. Не става само с хленчене. Ако знаеш само, колко такива семейства има- включително и моето.))) Обаче, не съм тръгнала по фондации, дружества и тям подобни. Работя като вол, ако имам възможност и помагам на нашите- няма как!
Успех!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 014a025d90 |
|
5. Момче, отиди на психиатър, ще ти даде инвалидност и ще имаш някаква пенсия там. С друго няма да ти се помогне.
|
|
