 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Ниско самочувствие и притеснения: моята история
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 3057 пъти
Ето една много дълга и объркана лична история:
От малка имам много ниско самочувствие.
Примерно в училище си спомням как учехме как се чете и пише и аз винаги си мислех че не мога да се справя и че ще се проваля... никога не ме е бивало в училище и винаги ми трябваше някой да ми помогне с ученето.
Страдах от притеснение което ме парализираше когато ме изпитваха на уроци в час.... и така хората оставаха с впечатление че не съм си учила и че съм тъпа.
Не знам дали беше от това че имах детска астма и често отсъствах от училище... и че не ми позволяваха да излизам да играя с другите деца защото наште имаха параноя че ще получа пристъп. мисля и че това ми повлия малко на развитието като личност... все пак не можеш да ядеш същите храни като другите, не можеш да играеш физическо, много си уязвим към болести... постоянно си под напрежение... и просто се чувстваш различен от другите. а и наште много ме опазваха да не се разболея защото имах слаб имунитет и не са ме пускали много да излизам навън с приятели. казваха ми че другите са здрави като волове, а аз не съм...
Иначе за нещастие българските учители мразят такива деца които по-бавно се учат и им трябва малко помощ да се отпуснат. Винаги са ми викали и са ме унижавали в училище че нищо не знам, а класа ми бе пълен с зубари. Семейството ми също се държеше лошо с мен. не знам защо но българите явно си мислят че с страх и сила се постига отличен успех вместо с търпение и разбиране.
А аз не бях толкова тъпа, просто се притеснявах прекалено много и главата ми блокираше когато съм под напрежение. Също така много е лошо че принуждават децата да учат неща които не им харесват и нямат таланти за тях. Аз съм по креативна и си падах по изкуствата както и езиците. Но за нещастие тези качества не се ценят в БГ. Не е и хубаво че групират деца, които не им се отдава ученето с зубрачи в един клас.
Като дете нямах много приятели тъй като притеснението ми пречеше да се отпусна пред другите. винаги седях като войник на чина, не излизах в междучасието и бях лесен прицел за брутални подигравки, които също ми се отразиха зле. Не знам дали държанието ми беше нормално... кат се замисля ми става странно за това че винаги седях като наказана в междучасията.
После отидох в елитна гимназия някак. Класа ми беше значително по-слаб и малко се поуспокоих тогава за успеха ми и тн. Намерих малко приятели и си намерих някакво място. Малко се промених - станах по-нахална и по-избухлива за да мога да се предпазвам от подигравки и от тормоза на учителите. но и така не станах достатъчно отворена за да си създам много приятелства. винаги седях в нашата редица и не говорех с никого. Приятелствата ми се развалиха до 12кл. защото и приятелките ми много се отвориха и бяха прекалено мързеливи, арогантни и неамбициозни, докато аз се готвех да замина да уча в чужбина.
Та в гимназията бях станала горе долу нормален човек с нормално самочувствие... но смених средата, културата и държавата и... изпаднах в шок, които никога не съм очаквала че ще имам. Бях и сама, едва познавах някого които беше в същия университет. Семейството ме остави ей така сама да се оправям в чужбина... и много трудно преживях нещата. Останах с впечатлението че искат просто да се отърват от мен защото и все няма пари за билети да се връщам за празниците... Тука и всички са толкова отворени и уверени.... а аз все едно се върнах в черупката си от детството. От притеснение не можех да сформирам нормални изречения, а бях най добрата по английски в класа... и не разбирах акцентите... смущавах се от студентски партита понеже не съм такъв човек... първа година завързах малко приятелства и се чувствах добре... но втора година всичко се промени. приятелите ми се изместиха, а тези които останаха все едно ме бяха забравили. Беше голям стрес за мен. Преживях много трудности с търсенето на квартира, издаването на жълта карта, търсенето на работа и безпаричието... и никой не беше там за мен. дори родителите ми ме бяха намразили че не се справям... Много се озлобих тогава. Бях в депресия няколко месеца и бях пълен нихилист. При много голямо напрежение (примерно с квартирите и безпаричието) почвах да треперя от ужас и да се държа неадекватно и нещата ставаха по-зле... не знам дали това е нормална реакция на млад човек. на другите им е през *** дали ще намерят квартира или не. Не бях реагирала по подобен начин от ранните училищни години.
...
Изпитвам и огромно притеснение от това да говоря с хората и да си изказвам мнението... не знам защо съм такава. Или нямам какво да кажа, или се притеснявам да не се изцепя. А всеки няма търпение да чуе всичко за теб... никой няма време да те опознава.
Ето сега пак търся работа ама не умея да лъжа, не съм хитра и не мога да се представя по добър начин... Просто си мисля че този живот на запад не е за мен. Много ми бърка в психичното състояние това че всички са уверени и екстровертни, а аз не съм. В България има разнообразие от индивидуалности, никога не ми се бе случвало да попадна в среда която има само нагли екстроверти... ужасно е и се чувствам все едно за нищо не ставам и няма да успея никога. Иска ми се да можех да се променя, да стана друг човек ей така ама не мога. Не мога и да разбера защо за бога съм такова провалено нищожество... късмета ми е ужасен... винаги където и да отида имам такива проблеми... като че ли никой не ме харесва.
Понеже съм тука от доста време вече малко се приспособих към културата и хората, но все пак аз по рождение съм такава и не мога да бъда екстроверт за дълго.
Напоследък ми се иска да отида на психолог в университета. Да им кажа всичко това и да ги помоля да ми оправят самочувствието чрез психотерапия... чувствам се така все едно съм сбъркана... Искам да знам ЗАЩО по дяволите съм такава? ... чувствам се така все едно никой никога няма да ме приеме такава каквато съм следователно аз трябва да стана друг човек за да оцелея.
Наистина искам да се събудя и да стана друг човек един ден. Само трябва да се престраша да потърся помощ..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2e92334cf3 |
|
2. Аз съм в подобно състояние-и аз съм страшно притеснителна, не мога да реагирам при дадена ситуация, когато има напрежение се държа неадекватно и това по някой път се съпровожда с тикове... абе отвратително е, аз също не мога да изказвам мнение, защото мога да се издъня или просто защото не мога да кажа нещо съществено, пък и нямам много добър изказ... но в такива трудни моменти не трябва да се предаваме, защото това е НАЙ-ЛЕСНО! Трябва да запазим самообладание и да мислим рационално, колкото до нови приятели, не мисля че всички са уверени и нахакани, винаги има и хора като теб, които трудно се приобщават към обстановката и ти трябва да ги потърсиш, за да се подкрепяте и помагате занапред...!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9b59dd1d8d |
|
3. Ти си много голям негатив, за всяко нещо казваш, че не се справяш, и си се озлобила защото другите не ти помагат сякаш са длъжни. Е събуди се, никой не ти е длъжен. Целият ти е пост е едно голямо оплакване, от училището, съучениците, родителите, чужбината, безпаричието. Ти си от онзи тип хора енергийни вампири, които живеят за да ги съжалява някои, и имат нужда от постоянно внимание, и някой все нещо да им обяснява, да ги съжалява и да се грижи за тях. Много е удобно да кажеш "ми не мога" и да седнеш да чакаш някой да ти налее знанията в главата или да ти намери работа и квартира. Или се стягай или ще завършиш някъде в някое мизерно място и пиеща антидепресанти, и естествено пак обвиняваща другите за това.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b478928297 |
|
4. Това за екстровертите наистина ми стана интересно :) Един вид все пак няква хвалба за България и за хората в нея.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 760ec60d9e |
|
5. и аз бях така преди но се оправих започнах да ходя с момичетата от нашия клас и така оправихсе...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9ef3231f76 |
|
6. Към номер 3. (9b59dd1d8d за уточнение, че ми липсва 1.): лесно е, когато си имал равен старт, когато си живял без отхвърляне и изолация, без унижения от всички, без да ти се е налагало да не бъдеш себе си, само за да имаш малкото, за да живееш човешки. Разбери че това, което ти имаш и смяташ за даденост (приятели, равен старт, достойнство), авторката е била лишена цял живот. Никой не бил длъжен...а кой е бил длъжен ти да имаш самочувствие, приемане, приятели и шанс да покажеш способностите си (в училище, на работа и пр.)?
Написах този коментар, защото винаги ми е било интересно как хора, които не биха изкарали и една седмица отхвърлени от всички, без приятели и без равноправно съществуване, как смеят да критикуват тези, които са си така винаги.
До авторката: да, трябва ти оптимизъм, но не защото няма причина да си озлобена, а защото трябва да го направиш ЗАРАДИ СЕБЕ СИ! Винаги изхождай от това!
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 921b02dca5 |
|
7. Не се притеснявай да потърсиш помощ. Но недей да търсиш помощ за да станеш друг човек а за да разбереш и обикнеш себе си такава каквато си.
Модерното общество не е гостоприемно към интровертните хора, но това не значи, че те нямат място в него. Като начало според мен е добре да опиташ да повярваш, че заслужаваш да си щастлива и спокойна, което всъщност си е и самата истина.
Потърси помощ и се постарай да гледаш на живота колкото се може по-оптимистично. It gets better...
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 7a06dbc2e7 |
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 88da9900c8 |
|
9. Номер три, ти не можеш ли да приемеш, че има по-чувствителни хора, едва ли момичето иска съжаление, напротив. Иска разбиране. Мн ме дразнят такива хора като теб. Яко ми простеете.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 906916e27b |
|
10. Искам да ти кажа да не се притесняваш от това, което си, защото съм сигурна, че във всеки човек има по някоя несигурност. Просто хората не обичат да показват слабостите си, ако могат. И не знам защо, но имам чувството, че в момента, в който те засекат, че си по-чувствителен някаква училищна нагласа да тормозят по-чувствителните се повдига и ти се показват като много отворени. В едно съм сигурна - всеки е малко или много несигурен! Дали се справяш или не понякога просто не зависи от теб и може би е добра идея да отидеш на психолог, ако гордостта ти позволява. Мисля, че разбирам какво имаш предвид с теорията за интроверт-екстроверт, но може да се замислиш и за това какво иска интроверта в теб. Ако приоритета ти е да се харесаш на хора, които не мислят като теб, те чака разочарование. Хората просто не си променят начина на мислене, така че остава да се промениш ти самата. Трудно! Най-добре просто разбери какво искаш ти, какво желае душата ти и се опитай да го изразяваш и да намериш някой, който ще го оцени.
Ще ти призная, че в момента и аз съм в такъв период. Смених града и работата с идеята да ми е по-добре, но хората грешим и е хубаво да го осъзнаваме навреме, защото ако упорстваш ще става само по-лошо.
Ето ти моя пример - преди една година се преместих, до голяма степен, защото ми трябваше малко спокойствие, върнах се в родния си град и се захванах със семейния бизнес. Обаче с времето се оказа, че работата е още по-натоварена и изобщо не е за мен и не ми се отдава. А с майка шеф всяка критика отива право в сърцето. Съсипващо! Защо не я смених - ами защото съм упорита и си мисля, че като вървиш срещу течението може да постигнеш нещо. Е йок- точно обратното се получи, загубих много нерви, нямам компания и приятели тук, така че станах несигурна и това се отрази на така или иначе не много добрите ми социални умения, загубих си и старите приятели, защото е трудно да се забавляваш като имаш проблеми със себе си и живота си, а аз не съм от хората, които натоварват близките. И така позволих това да продължи толкова дълго, че загубих и посоката. А искам да ти кажа, че имам висше образование в чужбина и изглеждам доста добре външно. Сега не знам дали изобщо мога да се върна към живота си, защото несигурността ми почна да си личи във всичко, което правя, изписано ми е на лицето, че нещата не вървят. И хората се чудят как е възможно - тя е хубава, умна а не знае какво да каже и се държи като тапа... ами ето как стават работите! Самотата не е хубаво нещо, затова ти пиша да знаеш, че с проблема си не си сама. Аз лично се чувствам емоционално уморена да продължа да се боря. А това не е хубаво. Така че не допускай да ти се случва и взимай мерки!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 3f12a22610 |
|
11. До Авторката : Просто не мога да повярвам че прочетох това нещо, защото аз съм същия случай само че момче на 23. Нещата които описа за себе си ги имам почти всичките :астма (от рождение), неувереност и притеснение, депресия и социална тревожност. Искам да ти кажа че като един доста голям интроверт, съм преминал през всичките ситуаций които ти описа в училище и университет. Сега в чужбина не съм ходил, но ако трябва да бъда честен и извън страната не съм пътувал. Но ти си изпитала щок в промяната на средата, защото манталитета извън БГ е винаги различен. Аз също не мога да се изказвам и при голяма компания получавам доста силни паник атаки и блокирам, наистина е ужастно неприятно и унизително. Цял живот съм се чувствал подиграван и съден неправилно за това. И моите приятелства се разпаднаха малко след 12ти клас поради абс същата причина. Социално ограничен съм защото нямам имунитет към никотиновия пушек и тежкия въздъх заради астмата си и не мога да съм на места където се пуши или въздуха не е чист (почвам да се задушавам и губя съзнание в най тежкия случай ако ми падне кръвното)Сега нямам никакви приятели, защото не мога да се приобщя към никаква компания поради неекстровертния ми начин на общуване и живот, а и не съм арогантен отвореняк, за съжаление съм доста толерантен слушател и всички ме мислят за срамежлив което ме дразни защото не е така :D ТОВА КОЕТО ИСКАМ ДА КАЖА е че не трябва да се чувстваш зле поведението ти е абсолютно нормално, останалите никога няма да разберат защо се държиш така защото интровертите черпят положителна енергия от времето прекарано в спокойствие, аз също в училище прекарвах време самичък, просто не бях като останалите а и не исках да ми се подиграват понеже им спадам в графата- задръстен понеже не пуша и не се наливам с алкохол и не псувам като останалите. Китарист съм и имам завършено МИО, но пък нямам приятели и приятелка защото имам социални проблеми, и съм доста свит и мил човек който обича изкуствата, такива хора се отбягват в Бг защото са смятани за странни или шашави. А и нямам пари за да имам приятелка за съжаление в София, ако не караш кола, ако не имаш добра работа и ако имаш соц. проблеми, никое момиче няма да иска и да говори с теб. От личен опит казвам, защото съм такъв, просто са уникално озлобени не знам защо станаха такива всичко е до пари и аз не мога да посрещна тези техни критерий. Но стига за мен. Не се променяй, според мен си прекрасен уникален и недооценен човек, животът е пред теб, аз съм интроверт и трябва да се насилвам и да се правя на екстроверт но не винаги мога и напрежението ме съсипва, дълги години се лекувах от депресия и продължавам да живея самичък и ми е ужастно самотно, не обичам купони, чалготеки и такива подобни. Странен съм и съм приел че за да си щастлив трябва да приемеш себе си и да живееш в мир със себе си. Не всеки има равен старт, и обществото ни е с уникално тесен мироглед към различните и интровертните характери, това не ни прави лоши хора. Плюят ни и ни подиграват защото не ни разбират, това ги кара да се чувстват по добре за себе си. Продължавай напред единият крак пред другия и хич да не ти пука :) дано си намериш добри приятели които да те приемат такава каквато си и някой който да го е грижа за теб. Аз се опитвам това вече 4 години но без успех.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
