 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Освобождаване
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2068 пъти
В моята ситуация няма нищо по-освобождаващо от плача и самозадоволяването. МомИче съм на 15 и не мога да приема заобикалящата ме среда. Цялото лицемерие, престорените ми връстнички, които всеки ден си пишат по снимките във фб колко са красиви, но често се събират в отсъствието на някоя за да я коментират и обиждат. Не мога да приема всичкия този фалш започващ от външния вид и разкриващ тяхната душевност или по скоро липсата на такава. Не мога да приема училището, в което уча. Наистина не харесвам икономическите предмети като цяло, и фактът, че човешкия живот там се зачита само като някаква си цифра. Не мога да гледам как полицаи бият мъже, жени и деца излезли да протестират. Родната полиция не трябва ли да защитава хората, вместо да ги бие, за това, че изразяват мнението си. Не мога да остана безучастна към това! Искам и аз да се включа, но няма как, или поне самата аз не знам начин. Изкарвам добри оценки, уча се, имам и приятел, но каква полза от това?
Чувствам се толкова безполезна. Имам нужда да изразявам свободно идеите и индивидуалността си по моя собствен начин- имам нужда да рисувам. Но след скапващите дни в училище желанието за творчество вече не е същото, а след като погледна дългите си уроци по икономика, които "трябва" да науча то напълно се изпарява. Иска ми се да преспя у приятеля ми, с който съм вече от 2 години, но не може, защото обществото(в това число и родителите ми) го определят като аморално. Иска ми се да уча изкуство но не може, защото в него няма пари. Иска ми се да съм свободна, но аз съм само една частица в системата, една черна овца, която не приема реалността. Иска ми се да избягам и да намеря нещо истинско. Чувствам се като във затвор. Затвора на обществените "норми и правила". Писнало ми е да отричам желанията си за да "се впиша" и да не нараня близките си. Дълбоко в себе си се мразя за това. Искам да съм свободна да правя нещата, които обичам и да по-късно да имам работата, която харесвам, макар и да не печеля много от нея. Като цяло не ме интересуват особено парите само си мечтая да намеря истински хора, които да ме приемат с всичките ми недостатъци, както и аз да приемам и обикна тях. Толкова силно мечтая за живот изпълнен с приключения, мечтая поне веднъж деня да не прилича на предходния. Искам да ЖИВЕЯ не да съществувам, но не знам как да се справя с капана на системата, която поробва цялото ни общество. Напоследък забелязвам един проблем-прибирайки се от училище през цялото си свободно време мастурбирам. Не мисля за нищо перверзно докато го правя, така просто се освобождавам от всички негативни мисли, които ме преследват. През нощта плача и чрез плача се пречиствам. Пиша "историята си" не за да се оплача, а защото няма с кого да я споделя, а и едва ли някой се интересува от нея. Хей, ти! Ако все пак си я прочел до края, и си ме разбрал благодаря ти. Ти направи деня ми по- щастлив. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 39701add49 |
|
1. Много хубаво написано, от едно дете! Браво! Следвай мечтите си и остани такава, каквато си!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 610773cb95 |
|
3. Ако искаш свободата за която мечтаеш трябва да плащаш цената и....сега това правят мама и тате.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 950e4f7809 |
|
4. Здравей,
знам как се чувстваш. От малък имам същите наблюдения за фалша и лицемерието в обществото. Днес нещата са същите. Кифли се радват на лайкове във фейсбук, които получават като си направят някоя по-разголена снимка. Хората отиват на кафе, но вместо да се опитат да си общуват с хората там си гледат "смартфоните" дали някой не им е писал по "фейса" разбираш ли... Обикалят по дискотеките всяка вечер, сякаш дискотеката е някаква манна небесна. Дълго е, но и аз съм много разочарован от обществото.
Аз съм програмист, но истинската ми страст е музиката. Захванах се с програмиране, защото знаех, че с музика е много трудно да си изкарваш хляба, освен ако не свириш по сватби. Но дори и там е трудно да пробиеш в някой оркестър.
Трябва да постигнеш примирение до НЯКАКВА степен, доколкото да можеш да функционираш в света днес...
Другото, което ще ти помогне е общуването с хора със сходно на твоето мислене! Такива има.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b7b79b3acd |
|
5. Не само я прочетох, ами го направих с огромно удоволствие! И се възхитих! На интелекта и прозорливостта ти, на свободния ти дух. Колко различна щеше да е днес България, ако имаше повече младежи като теб! Права си за всичко. За всяка думичка. Аз съм от поколението на майка ти и чувствам смътна вина, макар да не знам точно за какво. Мъчно ми е, че децата ни се чувстват така. Но има и друга гледна точка, да знаеш! Нямаше да бъдеш ТАКАВА, ако живееше в друга страна. Точно тези условия са те формирали, възпитали, закалили. Когато човек има мир вътре в себе си, той ЖИВЕЕ навсякъде. Малка си, но знам, че някой ден ще го разбереш!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 7bfef2d678 |
|
6. Ако това наистина ще те накара да се почувстваш по-добре - аз я прочетох и те разбрах! И е прекрасно, че едно 15-годишно момиче ги казва тези неща, без да звучи престорено или пресилено, а толкова истинско и естествено... :)
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 71c3a29592 |
|
7. личи си че ще стане от теб творец
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ad31a7a125 |
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 83115ed5b2 |
|
9. Здравей, мила!
Ако от това ще ти олекне малко, всички малко или много водим такъв живот. Е, има разлика, не ходя на училище, а на работа, обаче иначе е същото. Мислех си, че като порастна ще променя света, ама какво се оказа... скучна работа, с ниска заплата, куп сметки за плащане и вечно кисел съпруг, който не ме докосва. Колкото до протеста... ами ходя, в началото дори всяка вечер, ама да знаеш колко е обезкуражаващо да знаеш, че на ония там изобщо не им пука за хората като мен и теб! И на мен ми се иска просто да зарежа всичко и да замина на някъде, ама не става. За това като примерен човек ходя на работа ден след ден, плащам си данъците, вечер се разправям с мъжа ми за сметките и така ден след ден, година след година... тъжно е, но това е живота. И най-глупавото от всичко е, че въпреки, че съм омъжена и аз се самозадоволявам, защото съпругът ми не ме е докосвал от месеци. Така, че изобщо не сме толкова различни, само дето съм малко по-голяма от теб. За това мога да ти кажа само, че не си сама в нещастието си. Много сме.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9d5356be3b |
|
10. Напълно се припознах в историята ти. С малката разлика, че съм момче. На твоите години. Също уча "насила" в икономическо училище. Винаги съм се интересувал изключително много от актьорско майсторство. Мечтата ми е да пътувам всеки ден и да давам всичко от себе си. Искам постоянно да съм на сцена и да бъда оценен. До скоро се опитвах да го правя, но трябваше да прекратя, защото според семейството ми - "училището е най-важното". Дори в момента имам да уча, но нямам никакво желание за това.
Задушвам се... Съучениците ми не ме приемат, защото не споделяме общи интереси. Винаги аз съм различен. За всяко мое действие те имат коментар. Имам малко приятели, но благодаря на Бог, че са винаги до мен...
Както каза 9 - не си сама в нещастието си!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 3393b88acc |
|
11. Мойто момче аз съм на 23 когато бях задръстен и побойник в училище всички популярни и красиви бяха като твоите съученички в 10 до 12 клас всичките бяха надули кореми някои по два пъти и сега нито изучиха нито работят тежест в семейството винаги ще има несправедливост трудности но ние сме силни и ще се справим не падай духом често подкрепям млади като теб защото съм минал по този път не понасям ситуацията в която сме не харесвам днешните момичета макар е вярвам че има изключения лицемерие ще има и като порастнеш злоба завист бъди над тези неща учи гледай си живота спортувай занимавай се с нещо което да те изгражда в добър път! Мимо
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
