Живот ли е да го опишеш..
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1444 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 20 г. , завърших преди 2 почти 3 години като в момента не съм продължила да уча, защото така и не си харесах специалност и затова реших да изчакам. Така и си минаха годините и аз си останах неориентирана. Работила съм само лятото в един и същ хотел като сервитьорка вече три лета и всеки път след лятото получавам парични обезщетения от борсата в продължение на 4 месеца. Така минаха годините ми докато очаквах евентуално реша какво ще правя с бъдещето си.
Зимата прекарвах вкъщи, понякога на на вън с приятели на кафе, виждахме се с приятеля ми, когато не е уморен от работа и изкарах курс за шофьор и курс за масажист (не по мое желание, а просто защото родителите ме записаха без да знам и трябваше да го изкарам). Ето че лятото свърши и зимата почти дойде и аз вървя по старите пътеки. Мисля да изкарам пак някакъв курс, но се питам има ли смисъл.
Вече 2 месеца съм безработна и нищо не съм направила. Вече не ми се излиза дори с приятелите ми.. не виждам смисъл. Не виждам разлика дали ще изкарам поредния курс и поредните пари на вятъра.. Не виждам и смисъл да запиша да уча виждате че няма реализация.. пък и аз нямам насоки в каква специалност. Нищо не ме влече достатъчно много като занимание или учение за да се захвана да го правя.
Чувствам че се демотивирана да правя каквото и да е било. Гадно ми става като виждам хората около мен как знаят за какво живеят, знаят какво искат от живота и най-важното имат цели и се борят за тях. След това поглеждам себе си и не виждам нищо. Нищо което съм и нищо което мога да бъда. Усещам че нямам освен желанието, но и силите да го направя.. Усещам как навлизам в депресия на моменти, виждам че не съм същата която бях, по-малко се усмихвам и по -рядко се смея.. Нямам приятели нямам компания.. отдалечавам се и от приятеля си поради честите ни спорове напоследък.. той живее в негов свят вкопчен в работата си и своето развитие и когато има време се вижда с мен или със свои приятели.. От два месеца почнах все повече да се чувствам така губя апетита си и слабея. Ако ви кажа че почти всеки ден когато се почуствам много гадно се моля на господ да ми прости че отново искам да умра. Понякога си мисля, че сигурно бих имала много по голям стимул за живот ако бях болна от нещо тежко и знам че ми остават няколко години живот и затова почнах да го искам.
Сигурно ме мислите вече за луда или че трябва да се обърна към психолог няма да се учудя и аз си го мисля вече, но това чувствам това и написах.. Мисля често за миналото какъв беше живота ми, каква бях аз виждам разликата и ме боли.. Боли ме че някои с приятели вече не съм както съм била преди близка.. тъжно ми става че преди бях щастлива а сега не съм.. Страх ме от бъдещето от това какво ме очаква, колко още промени ще видя като погледна назад и сравня това което е сега.. Боли ме да живея не намирам как..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 3cb6984417

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, момиче на 20! Аз съм жена на два пъти по толкова. Опитай да си намериш хоби. Моето хоби е правене на картички. Не изисква нещо много като инвестиция - поне първоначално. Няколко картончета, цветни хартии и мъничко желание. Помага ми не толкова да мисля какво да правя с живота си, а правейки нещо с ръцете си, да създавам нещо красиво. Може после и да го подаря на някого, а може и само да го сложа в кутията... Сигурно ще получиш и съвети как да се мотивираш... Пожелавам ти да твориш нещо красиво, независимо какво... Може да снимаш снега и да му се радваш после.... Зарадвай се на малките неща... Здрава си, имаш покрив над главата си, имаш приятел... Обичай се, прости най-напред на себе си, за това че ти си ти, такава каквато си, прости и на другите, кажи им, че съжаляваш ако нещо си ги наранила и балагодари за това което имаш. Чудеса има навсякъде около нас. Просто са толкова малки, че дори не ги забелязваме... Ще се случи чудо и за теб само трябва да го потърсиш...

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: e79a371518

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не те боли, а те мързи. И те е страх от вземането на решение какво ще правиш с живота си занапред. Нямаш никаква цел в живота, само самосъжаление не помага. Има такива периоди, на всекиго се случва... само да не продължи прекалено дълго... Постави си трудна цел - следване в чужбина, учене на висше образование, изобщо нещо което изизсква усилия, иначе ще си се носиш по течението, а годинките си минават... Не ги прекарвай в самосъжаление, губиш си времето. Знаеш ли колко е вкусен успехът след продължителни усилия? МНОГО :)

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 4e3606ff86

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Малко или много, всички сме в тоя филм. Причината е в безнадежната обстановка около нас, която срива душевното ни равновесие. Не се обвинявай, нямаш вина. Трижди проклети да са всички, които ни докараха до това състояние!

 

...

горе^