 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Клинична самота...
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2870 пъти
Хора неиздържам вече! Не само дето психиката ми е срината тотално но започвам да изпитвам и физическа болка. Страх, паника, напрежение, потиснатост, тъга, безверие, самота...
Това съм аз, това са емоцийте и чувствата, които изпитвам и загубих светлинката в тунела. Искам да си поема малко въздух и аз имам нужда от разбиране, споделяне и любов. Как да изляза от този омагьосан кръг? Как да се приобщя отново към света? Как да се почувствам малко по спокоен и жив?
Сам съм, нямам никакви приятели, тази изолация започва да ми докарва проблеми на здравето. Вече загубих представа дори кой съм аз всъщност, какво искам да правя и какво обичам. Живее ми се и то много, не искам да се обърна след още някой друга година и да видя, че младоста ми е минала и съм пропуснал да я изживея пълноценно.
Чувствам се притиснат до стената като човек, които очаква палача му да изпълни присъдата. Уморих се да слушам, че няма причина да се чувствам така, че едва ли не всичко ми е наред и само трябва да вярвам, че нещо добро ще ми се случи. Вярвах но това добро не дойде за всичките тези години.
Мъчно ми е изпращам поредният безсмислен ден, тъжно ми е защото съм самотен. Всичките натрупани неизживяни желания, любов която нося в себе си и не мога да споделя ме самоунищожава. Разпадам се на малки парченца. Твърде малки за да ги събера отново. Твърде малки за да значат нещо поотделно. Но твърде остри за да ме нарежат на още по малки парченца.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 382b3ca7d5 |
|
1. Разбирам те много добре, човече. Защото макар и да имам някой друг приятел, те не са истински и се чувствам по абсолютно същия начин. Но вътрешния ми глас ми казва да продължа напред, въпреки че с всеки изминал ден той става все по тих и тих, докато един ден просто ще замлъкне.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 819eb7ee33 |
|
2. Разбирам те тотално! И аз се чувствам точно по същия начин. Даже отворих този сайт, за да потърся нещо подобно. Знам, че може и да не помогна - но всеки си носи кръста - и самотата, и несполуките, и грешките и неосъществените мечти. Знам какво е депресия - толкова силна, че не мога да стана сутрин, толкова силна - че не мога да заспивам вечер. Не осъществих най - важната си мечта - любовта, а вече не съм млада - и всички напред ще е само компромис. Самотата беляза цялата ми младост. И това е факт. Плаче ми се, реве ми се с глас. Не ми трябват успехи в други области - исках просто да съм щастлива - а съм нещастница, достойна за съжаление. Всичко е проформа - и съществуването ми е една инерция, изгубих себе си, направих компромиси, които никога мислех, , че няма да направя. Вече гледам на всичко с презрение и скептична усмивка - знам, всичко е фалш и няма нищо реално в тая глупав формат на поредния безумен
ден. И аз не разбрах как така се получи - не заслужавам повече - всичко пропилях - скапан живот - колкото повече съм се старала - толкова повече са ме били с камъни по главата - колкото повече съм се мъчила- толкова по безмислено е било.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 0300286ea5 |
|
4. Точно така се чувствам, всеки ден! :(. Все едно си описал моите чувства. Проблема си е в нас, ние сами се изолираме :X Как ми се иска да се запознаем :d, почувствах те много близък (hug)
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 728374e981 |
|
5. Като за начало да ви кажа, можете да си харесате нещо като хоби, да идете на курс и да се запишете, за да сте сред хора. Може да си пускате любима музика и да си намерите познати, дори само виртуални от сайтовете. Ако имате много свободно време може да се заемете с дейности, които да са свързани с помагане на хора, които са зле или нещо, което да ви носи удовлетвореност. Толкова е хубаво чувството да помогнеш на някого. Мисля че природата ще ви помогне, ако правите разходки, дори сам. Сега е студено, но движението ободрява. А ако ви е писнало от подтискаща обстановка може да смените и местожителството си. Ако имате средства за това. Ако сте семеен човек и с деца ежедневието ще е смислено и ведро.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: bb865e41e7 |
|
6. Приятелю, аз съм в същото положение! Но знаеш ли какво разбрах, животът е една шибана битка, в която няма правила, да той ще ни мачка, унижава, тормози, но от теб зависи дали ще те победи или не! Може да си сам сега, може и така да си отидеш, но замисли се това ли е най-лошото, което може да ни се случи!? Има хиляди по-ужасни неща, просто погледни от добрата страна, колкото и трудно да ти се струва! Не се предавай, майната му на всичко, живееш тук и сега, прави това, което ти харесва и не гледай другите! Повярвай не си мисли, че като си намериш приятелка и приятели, всичко ще е наред! Винаги има проблеми!
|
...
преди: 11 години, 6 месеца hash: 8b66027b21 |
|
7. Авторе, за да събереш себе си, за да залепиш малките парченца, си си нужен само ти. Докато не се научиш да си щастлив сам със себе си, никога няма да намериш човек, който да е щастлив с теб. Нима мисллиш, че някой, освен майка ти, ще иска да бъде до развалината, в която си се превърнал сам самичък.
Хората навън търсещи бягство от самота, също са се пропукали и чакат накой непропукан да ги подкрепи, а ти си вече разпаднат на малки парченца. Чакаш казваш да дадеш на някой любовта, която носиш в себе си, но срещу това отсрещният да ти даде нещо, а любовта се дава безплатно и я взема онзи, който чувства, че после няма де е длъжник заради това че е бил обичан. Ти още преди да дадеш любов вече задължаваш отсрещния какво трябва той да ти върве срещу любовта ти. Там ти е грешката.
Седни сам, събери всички парченца, нареди ги, залепи ги, така че като излезеш навън да се вижда нещо цялостно, което няма нужда от подкрепа, само тогава ще се намерят такива, които да искат да са с теб.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 9a651a7568 |
|
8. На колко си? Учиш ли? Работиш ли? Питам, защото това са местата където 80% от хората си изграждат социални контакти.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 9ef3eea380 |
|
10. Депресията понякога може да бьде смазваща. Отиди на лекар да ти изпише нещо за биохимичния ти баланс в организма. Излизай на вьздух, бьди сред хора, имай си занимание, прави нещо, винаги бьди зает с нещо, стой и гледай сльнчевата светлина, яж шоколад и пий червено вино(по малко), спортувай, излизай сред природата... всичко това ще ти повдигне жизнения тонус и няма да се чувстваш като в дупка.
Постави си реални цели в живота и ги следвай... Гледай позитивно и с любов на света около теб.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 58e1945b38 |
|
11. Много се натъжих, като прочетох историята ти. Може и да ти казват, че няма причина да се чувстваш така, но щом си в това положение, явно има и ти си я знаеш. Ако знаеш колко искам да ти помогна и да те изслушам, но няма как. Няма да ни позволят да разменим skype. Единствения начин да се измъкнеш от този коловоз е да се настроиш психически на позитивна вълна, но това за човек в твоето душевно състояние е ужасно трудно. Единственото, което ми остава е да ти стискам палци да се съвземеш и много скоро този период да ти се вижда като мъглив спомен. Успех във всички начинания и :*
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 5b1b65da3a |
|
12. Аз съм в същото положение, самотата ми изстисква всичко, може би аз съм си виновен, а може би не, опитай се да бъда добър, да потърся любовта, но не се получава и се затварям в себе си.. единственото което все още ми дава сили е, че си повтарям всеки ден " живея веднъж, ако не сега, кога? " опитвам се сам да си вдъхвам самочувствие, защото няма кой друг, няма човек който да ме подкрепя.. това е положението на 24 съм и последните ми 5 години минаха ето така. =(
|
...
преди: 11 години, 6 месеца hash: 20c2b91318 |
|
14. Не мога сам да се справя в това се убедих вече. Винаги съм вярвал, че ще намеря изход един вид ще надхвърля възможностите си и ще се победя мен самият- защото знам аз съм този, които си пречи"врагът". Всичко премълчавах, трупах в себе си с идеята да не би да изглеждам слаб в очите на другите. Срам ме е от себе си дори с родители ми не сме говорили много, не давам да се обели дума за това. Такъв съм хем затворен и страдам, в същото време инато магаре не се прекорява да помоли за помощ. Тези дни въпроса, който ме мъчи е какво щеше да стане ако бях взел някакви мерки в началото, като се почувствах слаб. Може би щях да съм забравил вече, вместо това всичко се задълбочи. На психиатър за сега няма да отида страх ме е от достъпа до лекарствата. Знам ли как ще ми подействат и какво ще ми щукне. Ходих на психолог и ми беше ужасно зле след това. Останах с усещане, че леко ми се присмива. Реакциите му за това как съм живял затворено и не излизам ме натовариха много. То не е нормално моето но да не е виждал подобен случай, знам ли. Въпреки всичко ще продължа да ходя, сигурно ще ме включи в групова терапия. Дано поне там си намеря някое приятелче. Та съвета ми към всички тинейджъри, които се чувстват объркани и слаби, измъчвани от някакви страхове и си премълчават за това- не го правете мили деца, започнете борбата веднага. Не отлагайте за утре, защото утре става вдругиден и така. Споделяйте, изразявайте се каквито и да сте, няма нищо срамно да бъдеш слаб за момент. След това обаче като се изправиш на крака ти автоматически се превръщаш в победител. Малко късно го осъзнах и пропилях доста шансове, само за едно се моля- да не съм пропилял и последния си шанс, а да се открият нови. Най вече да срещна любовта убеден съм, че това ще ме изцери.
От Автора...
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: ce356e6458 |
|
15. Здравей, всеки човек има моменти на възход и моменти на спадове. И то през целия живот. Разбира се за младите хора е нормално да не са улегнали, да са по- лабилни и по- трудно да излизат от такава ситуация. И си прав - силните са не тези, които не падат, а тези, които могат да станат след като са паднали и да продължат. Аз също съм изпадала в такива ситуации. Случва се по различни причини - повечето пъти заради действията или бездействията на други хора или други независещи от мен обстоятелства. За мен определено начина да се преборя с такава ситуация е да съсредоточа вниманието си в нещо друго - работа, хоби, четене, учене на нещо и други. Просто трябва да правя нещо. Даже няма много голямо значение какво правя, важното е да нямам време лошите мисли да ми окупират мозъка. Точно по този начин започнах да се интересувам от здравословен начин на живот и билки.
Аз не бих приемала синтетични антидепресанти. Знам, че мога да изляза сама от такава ситуация и да променя това, което зависи от мен. Не мисля, че някой може да го направи вместо мен. Трябва и ти да се научиш да преборваш себе си - това май е най- трудната борба. Това като направиш всичко друго можеш да постигнеш.
Моят съвет е - прави нещо - работи, учи, спортувай, не си оставяй много свободно време. От началото е трудно, но после нещата започват да се променят. И още нещо, което на пръв поглед няма много общо. Започни да приемаш максимално количество сурова (жива) храна за сметка на термично - обработената.
Желая ти успех и горе главата!!!
ж44
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 351f33e335 |
|
16. Авторе и аз съм същият като теб, вече съм изгубил надежда, дано ти се оправиш. пожелавам ти го.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 3f2f15431e |
|
17. Толкова искам да поговорим, но модераторите не позволяват да си оставя скайпа :(. Аз също съм ходила на психолог-жена(ако има някакво значение). Беше ми много трудно да и споделя какво ме мъчи(аз също имам трудности със споделянето, честно казано по- болезнено е да споделиш и да останеш неразбран, отколкото да таиш болката в себе си. Споделих и как почти не излизам, как нямам приятели, как не си празнувам рождените дни, напълно си излях душата, тя не ме гледаше странно, даже беше много симпатична, ако искаш мога да потърся номера и :). Аз се отказах да ходя, говоренето ме натоварва, все още водя битка със себе си. Това чувство че изпускаш младостта си и всички хубави емоции, които можеш да изживееш е ужасно натоварващо, изолацията, празнотата, просто и не ги пожелавам на никой. Откога си така и какъв мислиш, че е проблемът?
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: a8dd3442b9 |
|
18. От автора към номер 17:
Ами вече станаха 6 г. на изолация. Всичко започна с лек дискомфорт когато бях навън, и започнах да отказвам на приятелите си да излизам. Постепенно спряха да ме търсят и загубихме връзката помежду си. Този лек дискомфорт вече се е превърнал в страх и паника. Дори понякога и когато съм сам в къщи изпитвам напрежение, притеснявам се от самият себе си. Различно е, има моменти пък когато съм спокоен навън. Не мога да разбера кое ме кара да прищраквам и това е. Едно поздравче за всички в това положение да си намерят във вбокса превода на песента-Aaliyah - Never comin back.
|
...
преди: 11 години, 6 месеца hash: 351f33e335 |
|
19. Здравей авторе това все едно аз съм го писал,и аз се чувствам по същият начин,не излизам нямам приятели,чувствам се ужасно,дано новата година ни донесе щастие и на нас.
|
преди: 11 години, 5 месеца hash: d3c30f1764 |
|
20. Пич същият съм като тебе и аз така не ми беше приятно да излизам с уж приятелите ми и постепенно спряха да ме търсят и така останах си сам в нас и аз се чувствам ужасно трудно комуникирам навън много е гадно почти нямам никакви приятели, преди може да сам имал ама това за мене не са приятели а някакви ей такива колкото да си кажеш две три думи с тях и айде чао никакви приятели не са. Приятелите са за да си помагат да се забавляват като излизат навън на кафене нещо и така а в днешно време думата приятели е една долна и мръсна лажа сичко е фарш, няма истинско приятелство това е и точно заради това аз сега съм сам. Но от мойта гледна точко е по-добре да си сам отколкото в компания на фалшиви приятели помни го от мен!
М, 15
|
преди: 11 години, 5 месеца hash: 5780769018 |
|
21. Здравейте, Авторе!
Аз съм момиче на 21 и съм в същото положение, осъзнах проблемът и работя над него. Тук в България за съжаление почти няма свястна среда.. Интелигентни, скромни, добри хора като вас почти не се срещат. Живеем в една изолация.. която е изключително тягостна.. но ще ви кажа едно- проблемът не е във вас.. а в хората, които не могат да ви разберат, да ви оценят. По принцип като цяло народа е озлобял и ви гарантирам че човек е по добре да е сам при тези обстоятелства. Аз също нямам приятели.. боря се сама, за щастие имам силна подкрепа от семейството.
Препоръчвам ви (от личен опит) да посетите лекар, да обясните симптомите си... ще ви предпишат медикаменти, който само ще ви помогнат и ще ви облекчат състоянието, предполагам може да ви препоръчат и терапия при психолог-ТОВА Е
|
преди: 11 години, 5 месеца hash: b1ac601d58 |
|
22. Здравей. И аз смятам, че трябва да отидеш при психолог, дори е по - добре при психиатър. Той ще ти помогне. На мен пък ми помогна методът на самовнушението. Трябва всеки ден да се повтарят по 20 пъти една след друга следните думи - "Всеки ден ставам все по - добре и по-добре във всяко отношение" и "Лошите мисли и лошите внушения нямат влияние върху мен на нито едно ниво на ума". Този метод е помогнал на милиони хора:-)
|
преди: 11 години, 4 месеца hash: bf17ab3a99 |
|
23. Здравейте, прочетох коментарите и съм много развалнуван. Отидете не на психолог, а на психопат. Много ще ви помогне. Айде упех!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|