Защо се "само"-провалям?
преди: 15 години, 16 дни, прочетена 3250 пъти
Здравейте.
Студентка съм в първи курс и ми предстои сесия. За съжаление се чувствам напълно безсилна да уча. Нямам абсолютно никакво желание, опитах се да наложа волята си, но се получи само за кратко. Имам реалното усещане, че ще се проваля, но това ме ужасява напълно. Толкова много надежди на родителите ми да отидат по дяволите.

От няколко месеца имам приятел. Страшно го обичам, но се притеснявам, че донякъде и той е причината. Или по-скоро той е бягството ми от реалността. Не разбирам защо ми е толкова трудно да уча. Като че ли предварително съм решила, че битката е загубена и няма никак усещане, че ще се проваля, но това ме ужасява напълно. Толкова много надежди на родителите ми да отидат по дяволите.

От няколко месеца имам приятел. Страшно го обичам, но се притеснявам, че донякъъв смисъл.
Знам, че звучи като типичен случай на мързел. Но аз никога не съм била толкова мързелива. В училище бях непостоянна ученичка, но когато беше необходимо се мобилизирах и се справях навреме при това с добри резултати. Но сега не знам как би могло да стане, защото вече е доста късно в много отношения, сега става дума за огромни количества литература, които няма как да смеля.

Не разбирам защо се саботирам по този начин. Понякога си казвам, че ще се справя, че дори ще постигна добри резултати, че бих могла да имам добро бъдеще и се мотивирам, но после мотивацията ми спада отново.

Всичко това ме кара да се чувствам несигурна и още повече се прилепям към приятеля си и колкото и да си обещавам, че ще уча и няма да се виждам с него толкова често, едно негово обаждане е достатъчно, за да променя всичките си планове... В него намирам и утеха и самозабрава, тъй като ми е по-лесно да спра да мисля за гилотината, която ме чака.

Знам, че разсъждавам вече доста глупаво и нелогично. Смятам, че съм способна, но въпреки това не го вярвам. Ужасена съм от това на което сама се обричам - на провал.

Толкова съм отчаяна. Толкова ми се иска да имах време, да можех да се справя...
Животът ми зависи от това, а аз се чувствам като блуждаещ в пространството дроб, който не може да се концентрира върху реалността.
Сърцето ми е свито и непрекъснато ми се повръща...Помогнете ми...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 16 дни hash: 1afb734551

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мила, спокойно, много хора сме минали през това, аз самата в момента съм в такава ситуация. Цели семестри на ходя по лекции и упражнения, не знам какво учим, не знам как изглеждат преподавателите. Аз също си имам приятел, но той мноооооого ме натиска да уча. Разликата при мен е, че аз когато трябва се мобилизарам, т.е. по време на сесия и си взимам изпитите. Знам,трудно е като не си следил редовно материала и този месец ми идва малко на нагорнище, но се справям. И ти ще се справиш. Само помни, че ти затова си почнала да учиш, в теб са инвестирани надежди и финанси, а приятелят ти няма да ти се сърди, ако не се виждате,защото няма право. Вие пак може да се виждате всеки ден за малко,все пак не може да учиш цял ден 10 часа нонстоп. Не се притеснявай толкова, има и поправки, и ликвидации, всичко минава. Само се стегни и успешна сесия...

 

...

преди: 15 години, 16 дни hash: 0633a9d8d6

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Обикновен кофти период в живота, всеки ги има. Изясни си приоритетите, сведи ги до най-важните и следвай тях. Приятелят си е приятел, но би следвало и той да е заинтересован от твоето бъдеще и да ти помогне в случая да се мобилизираш. Все споменаваш за надеждите на родителите си - да не следваш заради тях, специалността харесва ли ти? Дано да минеш на късмет сесията и занапред да си по-различна.

 

...

преди: 15 години, 16 дни hash: c72ba01dee

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Е ние как да ти помогнем, като ти сама не си помагаш? Знаеш си проблема, знаеш къде грешиш, а нищо не правиш! Приятелят ти какво мисли по този въпрос? Не ти ли казва: "Учи, старай се, постигни нещо" или му е все тая дали ще си вземеш изпитите или не. Ако те обича истински, ще те подкрепя и разбира, ще отделяте по-малко време да сте заедно, за да учиш. Мен лично ме стимулира да уча и да преуспявам точно мисълта, че имам приятел, който ме обича. Не ме кара да зарежа всичко и да се откажа. Помисли си пак - ученето си е важно, от където и да го погледнеш. А щом си успяла да станеш студентка, значи си достатъчно способна да продължиш напред и нагоре. Ако не беше, нямаше да успееш изобщо да запишеш висше. Така че вземи се стегни, наложи си го на волята и сядай да учиш. Колкото научиш, толкова. По-добре ли ще ти е да видиш как всичко се изнизва пред очите ти, а ти нищо не правиш? Направи го не за родителите си или приятеля ти, а за самата себе си. Няма да съжаляваш. Желая ти успех!

 

...

горе^

преди: 15 години, 15 дни hash: 73b4cb495f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ако всички в един глас извикаме "Учи, стегни се, не гледай как пропадаш" ще ни послушаш ли. Явно не! Или искаш да те успокоим, че е нормално и се случва с всички. Вярно е, че по време на семестъра всеки или повечето кръшкат, ама да го правиш и през сесията си е живо закопаване...Затова наистина се стегни. Успех!

 

...

преди: 14 години, 11 месеца hash: d05c63be6a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Смятам , че има и с теб какво да си кажем по въпроса.Ако имаш желание намери ме, за да си поговорим по- добре! Скайп: sonceto_rosenka

 

...