Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5 е прав, шофирането наистина не е за всеки. Трябва си човек да има малко бензин в кръвта. Понякога и аз се разтрепервам, но това ако не съм карал известно време :)))

Сега към автора/авторката - щом не ти се кара кола, защо ти е книжка? Насила хубост не става. Ако обаче примерно работата ти го изисква е друго. Страхът от шофиране ще изчезне с повечко практика. Най- добре вечер, след 10, когато всички си пият ракиите си запали колата и обикаляй града. Хем ще си трупаш опит, хем няма да е натоварено движението. И така постепенно, постепенно.

ПП - Първия път, когато излязох с кола "на кафенце" тъкмо бях взел книжка. Та, за мой срам, не успях да паркирам, а дадох на един приятел да го направи. Така че не е срамно нищо.
Айде успехи.

Ale

7.   Аз съм автора на темата.ще кажа на номер 5 и 6 ,че няма да се откажа от карането.Когато изпитвах огромния ужас от начало не се отказах а сега ли да се отказвам .Казвам ви карам много добре само отначало малко ме е страх ,но като се кача в колата всичко каточе ли изчезва.Иначе карал съм в поледица,в тъмницата ,карам съм в такъв дъжд ,че едвам смогваха чистачките и трябваше да отварям джама да се оглеждам отзад за коли.Страхът е само докато се кача в колата от там нататък всичко някакси изчезва като си кажа е какво толкова.Ах ти мозък защо?

8.   Съвсем не съм имал намерение да те карам да се отказваш от шофирането. Виж какво пишеш - "Когато взех книжка като чуех ,че ще карам кола ме свиваше стомаха до пикваше ми се и като сядаш зад волана ми трепереха краката." - затова ти писах, че насила хубост не става. Но щом имаш желание да караш ОК, лошо няма, аз също просто не мога без колата си. Поиска съвет как да преодолееш страха - наистина само с практика, и вечер наистина движението е по- спокойно и шофирането по- лесно. Желая ти успех.

Ale

9.   Всеки млад "шафиор" има този проблем. При мен помагаше много дъвката дори на изпит бях с дъвка.ОПИТАЙ

10.   И аз имам такъв проблем! Просто незнаеш зашто те стра! И аз карам много добре ама имам стра!

11.   Не се притеснявайте от страха той постепенно изчезва аз съм човек който обучава водачи на моторни превозни средства. Винаги казвам на моите ученици, че по-добре да те е малко страх и да бъдеш предпазлив отколкото да караш безрасъдно където има една приказка "по-бързо от ангела си хранител". Повярвайте ми в практиката съм си имал много случай на страхливи водачи но те карат без инциденти до ден днешен, сравнение със самонадеяните които си мислят че като седнат зад волана са богопамазани.

12.   Здравейте ,Весела Коледа хора бъдете живи и здрави .Аз съм автора на темата .Когато пуснах темата имах малък страх ,но въпреки всичко продължих да карам и резултата е следния.Не изпитвам никакъв страх дори като знам ,че ще карам просто се излекувах.Има една мъдра поговорка тя гласи следното
Ако побеждаваш другите си силен ,ако победиш себеси си ВЕЛИК.мерси на всички.

13.   Моят инструктор казваше :"И да те е страх няма да се плашиш"

Ако имаш страх само преди качването, а не по време на шофиране аз проблем не виждам.

14.   И аз имам необясним страх от шофирането.Взех листовките без грешка.Теоретично знам как трябва да се шофира, но когато съм зад волана, страхът да не се случи нещо взема връх и вече за трети път се разминавам с книжката.

15.   Явно и ти си като мен. От 3 години имам книжка, при редовно каране всеки ден така и не се научих да карам. За това време имам 8 удара при паркиране и 2 леки катастрофи. Първите 2 години докато свикна карах с баща си, чак тогава за първи път седнах сам да карам и работата беше плачевна, просто не ми идва от вътре. Сега имам мотор Honda CBR 1000 cc. / 170 hp. без никакви ядове го карам с 200. Но за съжаление кола така и така не се научих да карам :( Така че не се плаши има и други като теб :)

g0od

16.   Много шофиране му е майката. Имам книжка от 3 години, но си взех автомобил едва миналата година и в началото ме беше супер шубе, но постепенно свикнах. За около 1 месец градско каране в София по 40-50мин на ден свикнах и вече ми беше все едно дали съм зад волана или не. Иначе в началото ми беше супер дискомфортно да карам.

17.   модератор - публикуваме коментари само на кирилица

18.   И аз изпитвам известен страх от шофиране, затова още дори не съм се явила на щофьорски курсове. Несъмнено страхът не е добър съветник, но за момента нямам представа как да го преодолея. Може би просто те е страх от отговорност, а не от самото шофиране. Просто теория, много е възможно да греша, при положение, че не те познавам.

19.   Е добре де след като знаете, че имате страх от шофиране защо въобще изкарвате книжка?? А иначе нормално да те е страх, но трябва по някакъв начин да изолираш страха и да си максимално концентриран и очите винаги на 4 защото виждаме какво става по пътищатата никой никого не е*ава затова бавно и спокойно от колкото бързо и да не стигнеш ;]]]

20.   първия път като се качих сам на кола след като взех книжка карах до училище около 3 км и се бях изпотил толкова много че направо блузата беше мокра но всичко мина предполагам при всички има страх в началото все пак е страшна отговорност а сега по-голям кеф от това да карам нямам направо откачам зад волана и това е лошо но какво да се прави тръпка е

21.   Умирах от страх, постоянно ми се пикаеше. Гледах времето навън и ту беше мокро, ту беше мъгливо, ту привечер не виждах добре.... Минаха 5 г, намаля, обаче като спра да карам няколко дни - пак се почва... тая зима избутах даже големите снегове - всеки ден бях с кола, боксувах, заравях се в снега отстрани... Прдължавам да имам проблеми с паркирането. Постоянно ме паркират разни хора или ме вадят от затруднени ситуации. Навирам се в еднопосочни улици и не мога да обърна. Виикам хора от съседните магазини и кафенета. Усмихвам им се и винаги се намират учтивци. Изобщо не съм хубава жена. Освен това съм стара. Хората обаче са толерантни и разбират от добра дума. Все някой ще те извади от навряното място... Имала съм ужасни ситуации - сега като се сетя, пак ме е страх. Научи се да контролираш колата - да си сигурна, че ще тръгвеш по наклон, колко ти е габарита... тия неща. Давай всички неообходими светлинни сигнали - да те пазят и да те виждат, карай целогодишно на фарове, стой в дясната лента, ако някой те псува - не обръщай внимание, а се усмихни и се извини - с жест или както намериш за добре, а най-главното - наложи си да се успокоиш, дори да си по-бавна - хората са казали "По-бавно върви - по-далече ще стигнеш". Ако има мъгла, дъжд, сняг, лоша видимост - бавничко, полека... и спокойствие. Време трябва да мине - и ще стане. Никога няма да го заобичаш, щом те е страх, но като ти трябва - ще си свършваш работата, а това е важното!

22.   21 - само това е начинът! Не се отказвай!

Аз не бях карала 10 г., наложи ми се заради работата. Мъжът ме хвана и ме насърчи да си взема КАЙЕН!

Хубава кола, автоматик, стабилна, но като камьон. Мъжете ми се възхищават, че я карам. Едни дори ме запушиха с друга кола в еднопосочна и задънена улица, за сеир (хубава жена съм). Оказа се, че искали да покарат кайена... Ок, голяма работа...

Карам всеки ден по 120 км понякога - голям е кеф, вдигнах 170 км. и със съжаление се поспрях.
Хора, карайте с кеф и със самочувствие, колкото те е по-страх, толкова по-опасен ставаш

23.   Подкрепям номер 5. Не от всеки става шофьор. Или го можеш или не--това е като танцуването. Жалкото е че от срам или да се докажете създавате глупави ситуации на улицата, или по-точно с бавните си и неориентирани движения (ама да тръгна ли, ама да изпреваря ли, ама как да се престроя)създавате предпоставка за инциденти. Просто не карайте!!! Примирете се че не го умеете.

24.   А аз имам книжка от 13 години и още не знам как успях да я взема. Записах се след време на повторен курс и пак имам страх от шофиране, пак не мога да го правя и когато седна зад волана губя ума и дума, потя се и не знам какво да правя.

25.   24, купи си кола с автоматични предавки и карай извънградско в ненатоварени часове.

26.   Музиката помага във всички ситуации... При шофирането също. Пускаш си музика, която да те отпусне и потегляш... Аз лично нямам страх да карам, но без музика на макс се изнервям много. Музиката отпуска и те кара даже да си запееш, без да те интересува този отпред как се влачи или този отзад колко бърза ;)

27.   Номер 25, аз съм 24:) Ти просто НЕ можеш да си представиш колко съм смотана зад волана. Когато се записах на опреснителния курс, инструкторът не предполагаше, че съм толкова зле (аз му бях казала, между другото).
Вкарваше ме в натоварения трафик около 17 часа. Така на един светофар аз оставих волана и му казах, че слизам от колата и слязох.
Наистина, шофирането не е за всеки.
Аз се примирих с това. И двамата ми родители са отлични шофьори. Аз съм издънка. Същото усещане имам и с плуването. Срам ме е, но страхът надделява. Нито се научих да плувам, нито да карам кола.
Но пък си имам други качества, човек не е задължително да умее всичко.

28.   Карам курсовете сега и се чувствам като малоумна! Групата с която се записах са все млади ученици дори някои нямат годините още, а аз съм вече почти на 30, незнам дали това е от значение в ситуацията, но много бавно схващам като гледам те как се справят по добре от мен и се ядосвам на себе си, а много искам да се науча, но имам чувството че тъпча на едно място. Вече съм почти по средата на часовете за кормуване и не виждам напредък тъпча на едно място, правя едни и същи грешки и съм бавна в реакциите си. Дали има надежда за мен?

29.   Хора, наистина шофирането не е за всеки, но е добре да го умееш, ако ти се наложи. Може нечий живот да зависи от това. Там е работата е, че е необходимост-като това да си направиш храна и да си пуснеш пералнята. Не винаги, но понякога. Аз харесвам някои екстремни спортове. За мой ужас шофирането не ми е в кръвта. Не ме е страх, но имам проблеми с потеглянето на стръмно с ръчна спирачка. Ужас! Колата ми тръгва назад и мога да се убия. Кошмар. Паркирането горе-долу.. Според мен е важно желанието и да си свикнеш колата. Трябва ТЯ да стане като част от тялото ти, така да я усещаш. Например колата на баща ми е с много странен съединител и потеглям като идиот! Той е много недоволен и каза, че мога да си хвърля книжката в коша. След такъв коментар как да шофирам:(

30.   За автоматик не сте ли чували? :) От както седнах на автоматик не искам да видя кола с ръчни!

31.   Ти душко за полусъединител не си ли чувала? Не дърпай ръчна спирачка на стръмни улици... използвай педалите! И каква е логиката да ти се наложи да спасяваш някой, а в същото време да се убиеш на някоя стръмна уличка? Не знам, но на ден срещам толкова много хора, които незнам как са взели книжки... направо яд ме хваща да шофирам...

32.   Имам книжка от 3г., но от тогава не съм се качвала на кола, защото нямах своя. Стечение на времето просто започнах да се страхувам при мисълта, че трябва вече да започна да карам. Скоро обаче се научих да плувам като просто влезнах на дълбоко. Казах си, че нищо няма да ми се случи и го направих. Дълбочините вече не ме притесняват. Смятам и с карането да направя така. Просто всичко е на психическа основа.

33.   Аз пък изпитвам ужас като ми се наложи да направя обратен завой или ляв завой. Чувствам се супер некоординиран въпреки, че всеки път го правя както трябва. Имам книжка от 1 година и няколко месеца вече, но до сега нямах кола и малко съм в паника като карам. Един приятел ми каза, че му е отнело към 3 месеца, всяка сутрин каране до университета докато се отпусне напълно. И ден след ден уж се чувствам по-добре докато шофирам.

А до автора или авторката, хубаво е леко страх да имаш, но не от този тип като стане малко напечено и да не можеш да реагираш ;) Един вид страхувай се малко, но не се панирай, защото тогава, ще стане още по-лошо.

34.   Тука като гледам са или рали състезатели от "Дакар" или пълни убийци. Иска ми се да видя точно тези велики шофьори, които коментират, че ги е яд да шофират и че се ядосват заради други неудачници, ще ми се да ги видя как карат. Карането на автомобил не е кой знае каква философия и не виждам защо толкова се изтъквате с това, че шофирате. Аз шофирам от 5 години, в началото всички около мен ме поучаваха и така нататък, сега съм по-добър шофьор и от тях. Карам и мотор. И въпреки това, не се надувам от това нещо. А тези, които много ги е страх да шофират и правят груби грешки, по -добре да не карат. Аз например изпитвам ужас от ските:(Успех на всички и не с лошо:)

35.   Здравейте, да ви кажа и аз моя проблем, ако някой се е сблъсквал с това. След като минах опреснителни курсове с инструктор започнах да карам със съпруга ми на другата предна седалка. В началото със страх, но вече с повече самочувствие и дори изпитвам кеф от карането. НО... страхувам се да взема колата сама и да отида някъде като шофирам сама. Имам чувството, че няма да се справя. Луда ли съм?

36.   34 е най-прав!!!

37.   До 34, от 31. Не се правя на велик шофьор, но наистина ме хваща яд понякога да карам кола. Не за друго, ами заради хората, които са си купили книжките и не знаят за какво служат мигачите - или не ги използват въобще, или сигнализират в момента на маневрата, или пък забравят да изключат мигача; при завой се изнасят все едно изнасят самосвал; опитват се да ме блъснат по всички възможни начини, тъй като използват огледалата само да погледнат дали не им е останала храна по зъбите; карат с 30 км. ч. на места, на които е позволено да се кара с 60; карат с 60 км. ч. на места, на които е позволено да се кара с 90... т. е. влачат се; правят колони зад себе си, ако пътят е без видимост и не можеш да изпревариш... Не се правя на велик шофьор. Карам от 7 години и мисля, че го правя добре. Никога не ме е било страх, така че пак повтарям - на някои хора просто не им се отдава. А ти номер 34, ей така докато не се изтъкваше, се изкара по-голям шофьор от учителите си, даже и мотор се похвали че имаш. Браво на теб, скромността ти е присъща.

38.   Здравейте, ох и за съм така. Взех книжка през 2009, но не съм активен шофьор. Мъжът ми постоянно ме караше да шофирам/кола с ръчни/, но аз все се опъвах и си намирах аргументе, за да не го правя-вали... има сняг.... духа... ама сега ли? .... спи ми се... Вътрешно щях да се пръсна то напрежение. Ако знаех, че утре ще шофирам, цяла нощ карах на ум, премислях от къде ще мина, за мен завоя е препятствие :). Сигурно звучи смешно, но е така. Когато се мъчех да обясна на активен шофьор, че ме е страх.... ми се отговаряше "Е от к`во те е страх". Да, ама тези хора не могат да те разберат. Сега карам автоматик и доста по различно положението, много по лесно е. Сега мисля само за карането, а не и за скоростите. Карам защото ми е налага, но да.... шофирането не е за всеки.

40.   Молете се на Господ да ви отнеме страховете, и аз имах и имам все още притеснение, когато карам кола. Не съм толкова активен шофиор, но с времето се свиква. Само Господ може да ви отнеме страховете, а също и постоянното каране. Успех на всичко начинаещи като мен :)))

43.   Здравейте!
Попаднах на тези коментари, тъй като и аз имам такъв проблем. Не ми треперят краката, но карането си представлява голямо напрежение, потене, все едно я бутам с ръце тая кола :D. Конценетрацията ми е раздвоена между това да гледам движението и да мисля за предавки, педали и т.н. Левият ми крак винаги е готов за съединителя, никога не го отпускам отстрани, както нормалните шофьори правят. И също както някои тук са описали, винаги си намирам извинение да не карам точно днес и точно сега. По принцип имам координация и чувство за ориентация, не е в това проблемът. Мразя да съм първа кола на светофар и мразя да има някой близо зад мен в такива случаи хаха И си се дразня сама на себе си, че не мога да го преодолея!

Та, попадна ми един курс за жени-шофьори със страх от шофирането. Някой от вас чувал ли е нещо за това?

http://karaibezstrah.com/

44.   Към всички искам да се обърна. Когато прочетох коментарите, до някъде ми помогнаха, донякъде Не! Според мен никои няма право да казва "ти ставаш, ти не ставаш", именно когато прочетеш не е да четеш че не ставаш. Защо не, човек се учи, когато сте тръгнали да вървите не сте ли се спъвали, именно страха е една спънка, но въпреки това продължаваш и как ли ще е тогава някой да дойде и да каже ти не ставаш да вървиш. В момента аз съм в този период в който си купих първата кола и карам с някого който знам, че няма да ме упрекне и ще ми показва грешките и ще се уча от тях. Естествено, че мисля за хората около мен и се стремя да не карам натоварено движение докато не свикна. Но определено с повечето коментари вие не ми дадохте кураж да се науча, а да се откажа. Но не мисля да го направя, и с 30 км да карам има лява лента. Едва ли сте се родили научени и сте се качили да карате преди да проходите. Желая на всички успех и също така човек до вас който да ви стимулира в карането и постепенно да се научите всичко е до навика и натрупания опит.

45.   Здравейте на всички, здравей Номер 44! Харесаха ми думите ти! Браво, на място казано, подкрепям те напълно.
И мен адски ме беше страх да карам съвсем в началото.
За лош късмет имах инструктурка, която ме унижаваше през цялото време, даже ме е удряла и през коленете, повтаряше ми, че колата е по-умна от мен и крещеше като истеричка. Нямаше как да я сменя, тъй като фирмата в която работех бе поела курса и се паднах при нея.
Курмуването за мен беше кошмар, не ме научи да паркирам и извънградко, правех някои грешки в началото но се хващах, че не мисля за пътя пред мен, а мисля за следващият и крясък. Краката ми трепереха на педалите и бях цялата в пот.
Вкара ме в движението на 2торо качване.
Накрая - Взех книжка. Това беше преди 3 години. Сега ми предстои да имам своя кола силно се вълнувам.
Засега се упражнявам и карам с мой познат, който е много търпелив и внимателен.
Научих се постепенно да свиквам с колата и да я усещам като едно с мен, сега на прага на това да се кача в собсвената си кола изпитвам ОГРОМНО ЖЕЛАНИЕ, но и мъничко страх заради ужасните новини които чета всеки ден за това какво става на пътя. Никога не знаеш кой излиза насреща, нали! Но това е голямата ми мечта аи аз съм човек на свободата и силните усещания. Смятам, че ще се справя! Искам да цитирам какво ми каза веднъж един инструктор: "Най-трудно се учат интелигентните хора! ", защото са обременени с това да мислят за сигирността на другите и съзнават отговорността зад волана, поне така си го обяснявам, аз.
Желая успех на всички и винаги има пътви път, но карайте внимателно.

46.   Започни да караш в присъствието на по-опитен шофьор, но ЗАПОЧНИ. Край редовно, карай всеки ден. Така ще се чувстваш уверен/а, защото не си казал мъж ли си или жена впрочем, не знам как да се обърна към тебе. Изключително важно е да трупаш опит, ден, нощ, дъжд, трябва да караш. Стреми се като караш да гледаш с 1 ход напред, да предвиждаш ситуациите, да усещаш кой какво ще направи един вид. Това е да си шофьор, а не просто да връткаш волана и да ръгаш скоростите и става с каране, много каране

47.   Здравейте! Случайно попаднах на тази тема. И аз съм със страх от шофиране. Имам книжка от много отдавна /20 г. /, но започнах да карам от време на време преди около 7 г. и то предимно извън града. В града си имам страх и паника все още, но просто не карам всеки ден. Абсолютно съм съгласна с твърдението, че с каране този страх ще се преодолее. С всеки изминал ден каране се чувствам по-уверена, но понякога когато ми е притеснено страха се усеща във всяка маневра, която предприема. Някой по-нагоре беше коментирал точно това - в страха си не можеш да вземеш решение, замотваш се и създаваш предпоставки за ПТП. Когато съм спокойна карам доста добре. Както каза баща ми /който е професионален шофьор/ - ами страха вече е въпрос на психика. Не знам дали при мен е психика или просто е от некаране, надявам се да го преодолея. Иначе познавам доста хора, които едвам взеха книжки и караха ужасно в началото и като ги видиш ще кажеш "о тоя никога няма да се научи", но не им пука и след известно време каране нямат проблеми с шофирането. Така, че каране му е майката, явно...

48.   До 31. В голям байр ако си спрял за да тръгнеш се налага и ръчна. Аз съм на 24 карам кола от 1г, Изпита го взех без грешка. Но най хубаво карам като съм сам. Кача ли майка си или някой друг и като правят резки движения или говорят по телефона ме изнервят, затова като ходя на работа 1во остаям 1-2мин колата запалена на свободна и пущам музика, но като видят малка кола и почват да ти секат пътя и да те изпреварват постоянно, или да те заслепяват умишлено и такива истории. 1во правило небързайте и неправете глупости, винаги обичах да се лепвам зад дупето на някой, но спазвайте дистанция. Не подавайте рязко гас а плавно! Имах 1 катастрофа заради едни лекета с бмв и мерцедес който се правят на безсмъртни по пътищата. Мен не ме е страх да карам кола а от хората! Постоянно урочасват от завист и злоба и ми е писнало да се разправям с такива. Просто няма достатъчно паркинг места и все се набутвам в калта. Трябва да си по настоятелен, натрапчив. Има и такива стъпали на пешеходната и си приказват и не се отместват да спреш ли или да ги подминеш със свирка, но ще отнесеш някоя псувня и ще стреснеш някой друг, Просто е ужас само търкаляне и свирене на гуми като изляза с колата. Или някоя бабка ми сече пътя и ми се смее през джама. За 1 месец ми беше писнало да ме спират цели 40 пъте, А най ми е хубаво лятото да карам с летните мишелинки. Зимата не ми прави много кеф. Лятото горещо, зимата студ, а аз карам само градско на разстояния не повече от 10км. А за месец бях навъртял 2800км градско, е беше супер неслизах от колата ама и в джоба бърка много. Пък и тези наши улици с тея дупки... Високи данъци и прочие и направо ми се отказва с това безпаричие тука. 1год ходих с колето на работа и ми пукаха гумите нарочно, 2та год ми надраха колата с клуч на видно място и срязана 1 гума, ибез тва неставаше за нищо.

50.   случайно попаднах на този сайт, аз имам книжа от 20 години, но от тогава имам 10-на опита да шофирам. Сега искам да с запиша на опреснителни часове, защото ежедневието с децата ми го налага. С близнаци съм на 5 години и е трудно качване, слизане в градския транспорт. А като почнат училище още повече ще мr се налага. Но имам огромен страх, който през всичките тези години не го преодолях. Вечно си намирах и оправдания за да не шофирам. Когато се престрашавах - страх и напражение.
Сега съм решила да направя още едни опит с кола със скорости и инстриктур. Незнам дали ще успея и дали въобще ставам за шофьор както някои споделят. Дано не съм предпоставка за ПТП и то със жертви.

52.   Не съм съгласен с номер 5.. В твоя град всички навършили 18 имат коли.. В цяла България.. В цял свят.. Не може ти да си единствения или не знам какъв, че шофирането да не е за тебе и да не ти се отдава.. Може просто да си по-притеснителен или не знам има много причини.. Както ти казаха с времето ще мине.. Просто излез карай и не чакай съвети в интернет, защото половината нямат книжка. Дори и АЗ!

53.   Здравейте, виждам, че темата е стара, но скоро е била ъпдейтната, та се надявам някой от по-опитните шофьори да прочете поста ми и да сподели мнение. И се извинявам предварително за дългия пост.

Аз имам книжка от около 8 месеца, но реално шофирам редовно от около месец и половина, преди това съм се качвала от време на време, колкото да не забравя как се кара :) Та точно на 01. 07 си купих първата кола, викам си първо чило - на късмет, и бях много ентусиазирана и надъхана. Карах всеки ден, минимум до работа и обратно (това са г/д 25км отиване и връщане), естествено от време на време и другаде из града, по кафета и т. н. Справях се добре, усещах как с всеки изминал ден буквално задобрявам и изпитвах удоволствие от шофирането. Даже бях малко карък през първия месец - спираха ме 3 пъти за 20 дни (без проблем, бях си изрядна), спуках гума веднъж, имах малък теч на бензин и ме изненада неочакван ремонт който глътна малко под 200 непланирани лева :) Въпреки това не ми пукаше и приемах всичко с усмивка. Един път от припряност да не ме чака една друга кола докато маневрирах в тясна уличка се чукнах в едно от колчетата на тротоара и причиних малка щета на колата си, лека вдълбнатина имаше даже, но пак не ми пукаше, викам си- не е кой знае какво, пък и от млад шофьор е нормално и продължих да си карам айляк :) И тук стигаме до 1 случай който ме шашна и отключи още 2 след себе си.
На паркинга до работата ми където си е пълно с коли винаги се озовах насред "преселение" на сигурно още 5 коли едновременно и къде е тясно, къде всеки дава я напред, я назад, за да продължи или да пусне някого другиго. Реших да си спестя бутането в навалицата и да дам назад, свивайки в една малка пресечка, за да обърна посоката си на движение. Както и да е, да не изпадам в много пдробности, допрях един Голф, който видях в огледалото че излиза назад от паркинга но и видях как изкаран вече на улицата тръгна напред, при което приех, че той потегля и не ми пречи, но се оказа, че незнайно защо е спрял и той самия дава още назад; аз за секунда погледнах настрана, защото все пак се разминавам и с други коли до мен и го подпрях. Не беше силно, дори удар е силна дума, и двете коли бяха непокътнати, но селяндурът излезе от колата си, удари един юмрук в прозореца ми, за да го смъкна и започна да ми крещи и обижда. Това определено ме изнерви. След това "олизах" едно дърво, намиращо се точно до едно паркомясто, където исках да паркирам - пак не беше точно удар, защото го " забърсах" давайки назад и сега имам лекичка драскотина, почти не се забелязва. Още една много лекичка драскотина имам и от едно минаване натясно между една стена и друга кола до мен. И всички тези скорошни изцепки се дължат на особен страх от маневри и паркиране, който започнах да изпитвам. Още с качването си в колата започнах да се чудя дали пък днес няма пак да стане нещо, как ще паркирам, дали този път, не дай си Боже, "жертвата" няма да е не моята, а нечия чужда кола. Усещам как след 3 дни шофиране бях много по-спокойна и уверена отколкото след 43 примерно, сякаш вървя назад, а не напред! Никога не са ме учили да правя френски гараж и помолих баща ми да дойде с мен някой път да го упражня, може би ако се науча да го правя, това, ще ми усъвършенства преценката за дистанция, габаритите на колата и изобщо ще вдигне увереността ми при маневри. А може би трябва да изляза нарочно вечер и да карам безцелно, просто заради самото каране. Истината е, че дори това, за което бях уверена преди, вече се страхувам да го правя.

Моля някой да сподели опит, защо се чувствам по-зле от началото и как да се успокоя? Сигурна съм, че ако съм спокойна, всичко ще е наред, но не мога да не се напрягам, от 2 седмици вече карам "на тръни" :( :( :(

54.   Здравей 53.

Аз съм жена и от 2 години имам редовно практика.Искам да те насърча да продължаваш все така да преодоляваш страховете си с шофирането.А това , което ти се е случвало са съвсем нормални неща за нов шофьор.Имах и аз в началото една доста голяма изцепка и сравнение с твоите са нищо.Бях си паркирала колата на един булевард и излизайки от там,без да се огледам(огледах се само в огледалото,което не беше достатъчно)потеглих и се нацепих малко в една кола,нова кола.И от притеснение вместо да натисна спирачката,че взех натиснах гъста и се качих на доста голям бордюр.Колата,разбира се не беше вече за каране.Освен че имаше доста хора и бе на централно място.Но както и да е.... Вече 2 години от тази ситуация аз съм много по-внимателна.Имах и аз големи страхове.Така че моят съвет към теб е да се успокоиш,защото няма шофьор,който да не е преминал първоначално през такива неща.Доброто каране идва от повече опит.Насърчавам те да продължаваш по същия начин и Бог да те пази по пътищата.Поздрави :)

55.   Благодаря много за поощрителния коментар! :) Знаеш ли кое прави нещата по-нелепи и не го приемах - че съм карала само големи коли преди, като започнем от курсовете, после на приятела ми колата, на семейната съм се качвала 2-3 пъти, и всички са си дългички. Сегашната ми кола е компактен градски хечбек, по-маневрен, и въпреки това го одрасках :D Може би грешката ми донякъде е, че като че ли избягвам по-сложните ситуации и се навирам на първото по-лесно място, което видя. А трябва нарочно да избирам места, които са предизвикателство за мен и аз също смятам, че с повече практка ще се справя. Все пак, нямам като цяло проблеми, чувствам се спокойна, единствено когато паркирам или правя някаква маневра в по-тясно място се притеснявам от досег с други автомобили. Но ще се постарая да се случат нещата :) Благодаря още веднъж, поздрави и успех!