Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От автора: Жена съм, 87 набор. Биеше ме баща ми, за дребни неща - още преди първи клас (че то на такава възраст може ли да става въпрос за едри.. ). Не се е стигало до кръв. Но понякога се е стигало до синини.. По - късно като "по - голяма" - вече ученичка имаше само шамари чат - пат. Но спомените от детството са ми достатъчни да увеличават усещанията до n - ta степен. Разбирам защо е постъпвал така - имал е трудно детство, работата му беше натоварваща и. т. н., но не го оправдавам. Не мисля, че насилието, било то повече или по - малко, трябва да се толерира и да се приема като нормална част от възпитанието на едно дете.
И за протокола, макар че това за мен вече е минало, но спомените са живи, а понякога дори сънувам това минало..

Също съм била свидетелка на насиле над мои приятелки и приятели (от тяхни роднини) - да, става въпрос за детството.

Смятам, че човек преди да стане родител трябва задължително да е емоционално и финансово стабилен. Смятам, че неправилното поведение на едно дете КАТЕГОРИЧНО НЕ ТРЯБВА да се "поправя" чрез насилие, защото истината е че насилието е акт на безсилие на един емоционално нестабилен човек. Човек, който просто няма СИЛИТЕ, ТЪРПЕНИЕТО и РАЗУМА да подходи по ЦИВИЛИЗОВАН, РАЗУМЕН начин, към неправилната постъпка на детето си. Подхода към едно дете трябва да има единстевно ПОЗИТИВЕН, ГРАДИВЕН, ПОЛОЖИТЕЛЕН ефект.


Виж какво номер3, те твоите може да изглежда, че го приемат, ама вътрешно какво таят... само те си знаят. А и като са момчета 100% ще е срамно за тях да си кажат гласно, че са страдали. Та за това ги представят така нещата. Признай поне пред себе си, то гордостта ти няма да ти позволи повече, че си виновна с тези си твои дейстия.

Може би аз съм прекалено чувствителна за този "стил" на "възпитание". Сега, в днешни дни, когато и да видя мъж или жена да удря детето си очите ми се насълзяват.. просто не мога да издържам на такова нещо.
И никой от вас не може да ме убеди, че в боя има дори и 1% позитивно влияние за едно детенце.

Номер3, ти как пък веднага отсече, че съм момче.. и защо ми се струва, че нещо в теб някак му харесва тази част с "потупването" - "или зaд врaтa( мой специaлитет)" - специалитет казваш, сякаш се гордееш.. май... , а и потупването на възрастния дали е еквивалентно като усещане на потупване за детето. ЕВОЛЮИРАЙ.. не е късно поне за внуците.

Номер4, предполагам, сам се сещаш, че тук този ти коментар е просто излишен.

7.   Някои си го заслужават

8.   Авторе / авторке, подкрепям напълно написаното от теб.

#1, родителите на повечето от "сегашните келешчета" в България просто ги оставят да се учат от "улицата" кое е добро и кое – лошо (докато те са вечно уморени или заети само с материалното им осигуряване), или направо им дават своя лош пример. Затова стават такива. От това дали детето е било глезено/хвалено или "мачкано" зависи най-вече самочувствието му, а не ценностната му система. И не забравяй, че точно тези, които са възпитавани през т. нар. "едно време", са днешните родители.

Иначе за американците – те са на другата крайност, но защо трябва да избираме една от двете крайности – вие така представяте нещата.

А често когато някой родител казва "за негово /на детето/ добро е", всъщност е за негово /на родителя/ улеснение.
И действително човекът е единственият биологичен вид, който не се стреми единствено към създаване на най-благоприятни условия за развитието на потомството си (естествено това не важи за всички представители).

9.   Напротив! Точно с някой друг шамар ще стане възпитан човек от него. Сегашното поколение изобщо никой нищо не им прави и излез да видиш какво е. Половината 12-13 годишни пушат цигари, пият и правят секс и се мислят за най-великите, нямат елементарно възпитане, аз съм ученик и например когато някой такъв келеш говори в часа или щрака във фейсбук, учителя му казва да спре и той няма просто да замълчи и да спре, ами и отговаря и изкарва, че е ангелче, а учителите са гадни садисти. Едно момиче например половината час не спря да говори с друго момиче до нея и 2 зад нея, учителя и направи забележка а тя, "Ауе Госпожо изобщо не говора" Като им кажат нещо какво им дреме? Голяма работа. А един шамар хубаво ще го научи как да се държи

10.   Aвторке ( н 3) съм, .... то aз и сегa си ги " потупвaм" зaд врaтa, сaми го подaвaт, инaче не могa дa ги стигнa, трябвa ми стълбичкa;))))))
Дори от сегa, въпреки че сa много млaди се " точaт" кaк някой ден aз ще им гледaм и възпитaм децaтa, нa което отговaрям, който си имa, си ги гледa.
Твърде си нaстроенa, зa дa рaзбереш, че всъщност сме в стрaхотни отношения с тях;)
Мисля че, проблемът ти е друг, не можейки дa го откриеш или признaеш, кaнaлизирaш тaм.... в познaтото детство и тaкa откривaш дори виновник. трябвa ти дa визуaлизирaш някого, дa е отговорен някой...
" стигaло се е до синини"-aко товa е вярно.... съжaлявaм нaистинa, но по нaчинa ти нa изрaзявaне и... aтaкувaне, без дa вложиш и грaм от " логичнaтa" си мисъл, предполaгaм, че товa е плод нa услужливaтa ти фaнтaзия.
Тоест- потърси психологическa помощ!
Кaзвaм ти го с нaй- добри нaмерения, имaш нуждa дa откриеш истинският проблем!

11.   От автора: Номер8, вижданията ти се препрокриват на 100% с моите. Радвам се като попадна на хора с такова мислене. Дано с времето хора като нас да станат мнозинство.

12.   Сутринта видях по телевизията някаква рекламна кампания за Уницеф за Насилието над деца.

"Ето тук едно дете е ударено от майка си, защото е счупило чаша" - се казваше в рекламата и спомените ми се завъртяха като в някаква фласх-моб версия на самата мен.

Преди няколко дни мъжът ми бутна вазата с цветята, които ми беше подарил за 8 март и тя ме удари в глезена и се разсипа под бюрото. Извади такова уплашено изражение на лицето си. Сякаш беше пак на 7 години. Този голям, едър мъж на 30 години, в един момент се уплаши. После ми каза: "Това ако се беше случило вкъщи - гледай какъв скандал щеше да стане" Питах го "Били ли са те за такова нещо" и той каза да.

И следващият спомен е как аз счупих една ваза и мама ми отвъртя силен шамар и започна да вика колко съм непохватна.

Рекламата вече беше свършила, а аз стоях пред телевизора и плачех и сега ми се плаче като пиша това.

Да, тези неща остават за цял живот.

Никой няма право да посяга на друго същество. Никой и по ниаккъв повод.

При мен лошият приемр имаше добър ефект, защото ръката ми никога не се е вдигала срещу никого и нищо. Но зная и обратните случаи.

НЕ УДРЯЙТЕ! НЯМАТЕ ПРАВО НА ТОВА!!!

13.   Авторке съжалявам, че си понесла това, съгласна съм с коментара ти под №6, но какво предлагаш, всеки родител преди да стане такъв, да го подлагаме на изпит за емоционална, финансова и цивилизована образователна стабилност, ли?
Лошо няма, в родилния ще си вземаш бебето, само след положен изпит, но тогава ще се зародят други проблеми, ще трябва правоспособните да отглеждат прекалено много деца или не отговарящите на изисквания ще раждат тайно по домовете си.
Съгласна съм, че за да израсте един човек цивилизован, образован и емоционално стабилен, не трябва да бъде удрян като дете. Но можем ли да го постигнем за една цяла нация?
Всъщност, възможно е и някой европеиски държави го доказаха. Става само със сурови наказания, като отнемане на дете, и чрез свидетели, които да се обадят на защита на детето.
Обаче, ето, ти сама даваш пример, като видиш насилие над дете не се обаждаш на защита на детето, а се просълзяваш, криейки се в "ъгъла". Държиш ли да те наречем емоционално стабилна при такова поведение? С това свое поведение къде отиваш, приобщаваш се към групата на съжаляващи наблюдатели, които просто стоят от срани и насълзени гледат филма на живота на даденото дете.
Можеш да помогнеш, можеш да промениш света, бъди първата, хората с подобни цели ще те последват. Обаждай се на защита на детето, проследявай за работата на защитата, търси гласност по тв, разгласявай за отнети с твоя помощ деца, заради насилие.
Да пишем по анонимни форуми за обществени проблеми не е решение. Трябва да излезеш с лицето си за да имаш последователи. Ако това етвоят акауза разбира се. Ако целта ти е да получиш съжаление, че си преживяла това, ок, съжаляваме те!

14.   Първо трябва да се мисли, а тогава чак да се ражда.

15.   От автора:
Ясно е, че душата ми страда от миналото, ясно е, че ми трябва още време да се стабилизирам вътрешно. Нямаше нужда да го повтаряш, номер13. За каузи, определено още нямам сили и смелост, а предполагам пък на теб това ти е ясно.

Имам нужда да видя мнения на хора, които мислят като мен по тази тема, хора като номер8, номер12. За това и я написах. Все пак е сайт за споделяне.

Интересно какво те провокира да напишеш това: "Да пишем по анонимни форуми за обществени проблеми не е решение. " - точно в тази тема. В този ред на мисли трябва да си направиш труда да напишеш това изречение в абсолютно всяка тема, която, както ти казваш, няма да стига до положителен изход, ако се коментира в анонимен сайт.
Сякаш не ти е много приятно, че съм дала старт на този разговор.

16.   Мен никога не са ме били като дет. Просто ме сотавяха в тъмната стайчка, сам самичък. За 5-6 влизания по 6 часа там, станах най-възпитаното и послушно дете :)

17.   Децата не трябва да се бият, да се наказват "в тъмната стайчка" и не трябва да им се крещи като на хванати от гората. Децата имат нужда да се работи с тях.
Имам такъв пример пред мен - братовчед ми е на 6 години. Аз съм на 27, но вуйчо ми се ожени доста късно. Малкият никога не е удрян, обиждан, наказван в ъгъла и т. н (без значение дали става дума за родителите му, за бабите и дядовците или за някой друг). С него се говори като с голям човек от момента, в който се роди. Обяснява му се нормално и така, че да разбере защо се или не се прави нещо. Детето е изключително интелигентно за възрастта си и в никакъв случай не е разглезено. Естествено, като всяко друго дете има моменти, в които "откача" и започва да беснее (подскачане, бягане, умерена форма на лигавене), но това е по-скоро изключение, което се прекратява с кратък разговор, ако започне да излиза от контрол. И няма значение дали разговора е проведен с мен, с баща му, с майка му или с баба му - ефектът е един и същ.
За съжаление семейства, в които се обръща внимание на децата вече почти няма. Хората решават, че ще имат дете, раждат си едно и после го оставят да седи пред компютъра. Смятат, че това дете е длъжно да знае всичко, да е кротко, да пази тишина и да не ги закача, защото мама и татко са били на работа цял ден и искат да гледат новините. Но всяко дете има нужда от внимание. Когато отглеждаш дете няма работно време. Възпитанието изисква 24 часа работа, без почивен ден и е напълно възможно да се осъществява без прилагане на "метода на по-силния".

18.   Абсолютно съм съгласна с теб, авторке! Едно дете не бива да се бие по никакъв, ама по НИКАКЪВ повод! Аз съм на 26г., но имам сестричка на 15. Винаги тя беше по-обичаното и глезено дете, защото тя беше желана и планирана, а аз не. Винаги аз бях на заден план и от малка трябваше да се грижа за нея като майка, защото нашите бяха на работа. Но това не ми тежеше, аз обожавах сестричката си, не ревнувах от нея и никога не съм и се сърдила за това, че нашите обичаха нея повече. Резултатът е, че сестра ми с течение на времето започна изобщо да не слуша нашите, дори понякога им крещеше и на моменти се държеше меко казано отвратително с тях. С мен обаче нещата са съвсем различни. За мен сестра ми е изключително зряло момиче за възрастта си, много умно и интелигентно. Винаги ми е страшно хубаво като съм с нея, говорим си най-нормално, тя никога не се държи с мен така както с нашите. Аз разбира се й правя забележка отвреме навреме, казвам й че те са ни родители и не бива да се държи така, но всъщност си мисля, че те си го заслужават. Страшно много я глезиха, всичко й купуваха, и това е резултата, сега да си го понасят. Но проблема от другаде. От известно време, баща ми не издържа поведението на сестра ми и й посяга. И то доста сериозно, насинявал я е няколко пъти. Знам, че го прави от нерви, и че много я обича, но не е прав като го прави. Аз вече не живея с нея и с нашите, иначе никога не бих позволила да я ударят. А резултата от това е, че сестра ми още повече се озлоби към тях, и най-вече към баща ми. Не разбирам, защо тя трябва да страда за грешките на родителите си? Защо обвиняват нея, за това, че ТЕ не са се държали с нея както трябва? Дори баща ми й е казвал "Ако те бяхме скъсвали от бой като беше малка, нямаше да станеш такава". Защо си мислят, че има само две крайности, или разглезване до неузнаваемост, или бой до скъсване? Не мога да си отговоря на тези въпроси честно казано... Сега сестра ми седи доста време при мен, защото се стигна до там, че нашите искат да си починат от нея, не могат да я издържат. На мен пък изобщо не ми тежи, мен сестра ми винаги ме е слушала... е, почти винаги! :) Но никога и с пръст не съм я докосвала. И само да спомена, че тя попринцип си е добро дете, има добри оценки и се старае в училище, самостоятелна е, само с нашите си позволява страшно много и се държи ужасно. Но сега напоследък, тя стана още по-озлобена към баща ми, задето я удря, понеже той изведнъж реши, че боя е начина "да я вкара в правия път". Да, ама тя не е бебе, на 15 години е, какво друго може да стане, освен сестра ми накрая да го намрази... Е доста се отклоних :D Но все пак мисля че това донякъде има общо с темата, затова реших да го разкажа.

19.   Една от най-големите глупости, които съм чел.
Наказанието е част от възпитанието.
Телесното наказание е най-доброто наказание.
Синовете ти са педали, защото когато е трябвало, не са били удряни.
Честито.