Пробуждан-втора част
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1223 пъти
-Бързо сине нямаме никакво време! Взимай храна, дрехи и всичко най-необходимо и да тръгваме.
-Ала тате къде е Чарлз никъде не го откривам?
-Остави кучето, грабвай тази чанта и отивай към колата!
Семейният микробус излезе от гаража и с бясна скорост се запъти към бункера. Сирените огласяваха целия град и предвещаваха наближаващите бомбардировки. Когато стигнаха до убежището там вече имаше около 200 човека, всеки от които отчаяно се желаха да запази място за себе си и семейството си. Военните се опитваха да въдворят ред, но паниката беше неописуема. Колата спря, бащата извади телефона си и проведе кратък разговор. След малко от цялата тази блъсканица излезе едър мъж с униформа.
-Още веднъж ти благодаря, че ще го вземеш.
-За теб винаги Джери-каза войникът и поведе детето със себе си.
-Тате ти няма ли да дойдеш с нас?
-За мен няма място там-промълви мъжът и бавно започна да се отдалечава и след малко потъна в тълпата от хора.
Мейсън се събуди целият плувнал в пот. Осъзна, че се намира в една от стаите на сградата. Сънуваше един и същи сън вече цели 20 години след онзи ден. Не знаеше какво е станало с баща му. Мислеше си, че е мъртъв, но таеше искрица надежда, че може би е още някъде там. Спомни си, че когато след 40 дни, когато всичко отмина и хората излязоха от бомбоубежището на повърхността беше истински ад. Прах, пепел и овъглени тела покриваха цялата земя. Дълго време се скитаха из горящите руини на града с ограничено количество храна и вода. Отначало бяха около 1000 човека, но с времето намаляваха. Ставаха честа цел на атаки от враждебно настроени мародери и ловци на глави. Едва 400 хора стигнаха до изоставена болница и решиха да се заселят в нея. За по-малко от 6 години това място стана един от бързо развиващите се гадове в пост-апокалиптичния свят. Дойдоха много заселници, които в името на по-безопасен и спокоен живот се съгласяваха да работят, ремонтират и осигуряват защита на новият град. Като малък за Мейсън се грижеше човекът, който го спаси-офицер Гомез. Той стана шеф на охраната и се погрижи детето да получи доколкото се може добро обучение.
-Ало слез на земята и ме чуй какво ти говоря-викна му Андрю-Джошуа те вика при реактора.
-Какво иска сега този глупак?
-Каза, че е свързано с един от механиците. Вчера, когато е изпускал една от клапите пара е изгорила цялото му лице. Сега е в клиниката.
Мейсън тръгна към кабинета на Джошуа. По пътя видя, че вратата на комуникационната стая е леко отворена. Надзърна през цепнатината и видя целият персонал забързан и видимо притеснен.
-Бързо провери радара-извика един от техниците-чисто ли е?
-Сър няма никакви превозни средства нито самолети в радиус от 40 километра.
-Радиосигналът продължава ли?
-Да повтаря се автоматично на всеки 15 секунди.
-Сканирайте от къде се предава и изпратете разузнавателен дрон-заповяда началникът.
Точно в този момент очите му попаднаха точно върху момчето, което беше чуло вскичко. То моментално се отдръпна от вратата и избяга. Остана с мисълта, че не са единствените живи хора в града. Когато стигна до кабинета на Джошуа той го покани да седне. Наля му чаша вкиснало вино и каза:
-Смятам, че си разбрал за вчерашната злополука при генератора. Механикът ни пострада тежко, затова ти ще го заместваш докато не оздравее.
-Благодаря Ви сър за оказаното доверие.
-Това е всичко, свободен си.
В същият този момент се чу, как нещо се разби в главната сграда. Всички излязоха, за да видят какво е станало. Оказа се, че това е безпилотният дрон, който беше изпратен половин час по-рано. Когато го свалиха се установи, че е бил свален от снайпер. Някой се опитва да ги саботира. Чуха се изстрели откъм портата. Щом войниците пристигнаха при входа завариха пазачите на наблюдателните кули застреляни. Стана ясно, че някой нанася координирани атаки на заселниците в болницата.