Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Извинявай, че не е по темата, но да те попитам коя зодия си?

8.   и аз съм така, на 28 съм. Често се чувствам не разбрана, третират ме като болна и най-лошото е че мъжа, в който съм влюбена съм задръстена в неговите очи. Но аз съм се приела такава и знам че няма да се променя. Дано да срещнем някой който да ни приеме такива каквито сме авторке

10.   Като чета написаното от теб все едно аз съм задал този въпрос... Само че аз съм момче на 21 години със същия проблем. Обаче все още се двуумя между учене и работа и съм в едно много пропаднало положение. Всичките ми приятели( най- добри са се пръснали из света) А само с тях съм се чувствал със свободна и спокойна душа без значение какво правим, дали купонясваме някъде или само си седим и тъпеем. Имам много други приятели с които всичко е ОК разбираме се помагаме си. Обаче не им ли звънна аз.. не им ли пиша аз за нещо... Сигурно с месеци никои няма да ме потърси, отдавам го на това, че на тази възраст оставаш близък само с най- неразделните си приятели от изминалите години и с тези от които имаш интерес... И не остава време за други по- далечни приятели... Ние странниците в днешното общество на тази възраст ми се струва, че сме доста хора, но някой не издържат и само за да се впишат с другите започват да пият и да вземат наркотици, за да изглеждат готини. Е предпочитам до живот да изглеждам свит и странен, от колкото да подражавам на другите. И не срещна ли човека които да ме направи щастлив ще си умра сам, но няма да се променям за да се харесам на другите. Така че бъди себе си и все някой искрен и свестен човек ще те спре някъде и ще си паснете.. Щом пътуваш много често и на различни места... Това мога да те посъветвам.. Макар и да няма с какво да ти помогна, защото съм в твоето положение.. Единствено мога да ти кажа че те разбирам и ето това е моето мнение ;) Бъди себе си или бъди такава, че да се чувстваш щастлива от това което правиш!!!!

11.   Момиче на 26 години (тъй като сайтът е анонимен и няма как иначе да те нарека), не си единствената, която се чувства така! Мога да ти гарантирам поне за още един (себе си). Е, в този сайт съм чел доста хора да се оплакват от същото през годините, но кой знае дали същите вече не са намерили начин да станат по-щастливи? Затова в момента мога да гарантирам само и единствено за себе си. Надявам се, че се чувстваш малко по-добре след като написа тази тема! От опит знам, че неизречените думи те разяждат вътрешно и имаш нуждата да извикаш всяка една от тях в лицето на хората, които са те докарали до това състояние. Когато го направиш (дори да не бъде с викане, а със спокоен тон), чувството е сякаш си махнал от плещите си огромен камък. Интровертите сме като героят от древногръцката митология Атлас - държим на плещите си огромен товар! Също така ще те успокоя, че има по-трагични случаи от твоя (с което не казвам, че нямаш право да си тъжна). Ти самата каза, че ухажори не ти липсват. Мислели само за секс, но не само твоите са такива. Екстровертките също се мъчат с индивиди като тези, защото сексът няма връзка с това дали ти обичаш да говориш много пред хората или си мълчалива - щом си красива, тези хора те желаят. Това става, когато някой се поддава на хормоните и позволява на животинските си инстинкти да управляват живота му. Но тези хора са достатъчно наказани от живота и няма нужда да ги мразим или да таим озлобление към тях - те винаги завършват зле: или болни, или самотни и забравени тогава, когато сексът вече не е вариант за тях, защото няма как да завържеш стабилна връзка с друг човек чрез този начин на живот.
Радвам се, че работиш и получаваш добри пари! При толкова безработни и бедни хора у нас нямаме нужда от още такива. Само не забравяй да бъдеш скромна, защото някои хора с добра работа и заплащане с времето се вземат за повече от останалите, а всъщност не парите и работата ти те правят човек. Това е заслуга на душевността ти. Ако при вида на страдащ човек първата ти мисъл е "Дано си пререже вените, за да има повече пари за мен! ", тогава можеш да бъдеш и Бил Гейтс, но пак няма да си по-човек от онзи, към когото са били насочени тези твои мисли. Пожелавам ти да намериш начин да останеш себе си и все пак да си щастлива! Въпреки че съм пристрастен по този въпрос и аз не намирам логика да се търси уеднаквяване на хората. Всеки е такъв, какъвто е. Има някои общовалидни положения за всички хора, но във всичко останало имаме право на избор. Хората са като едно стадо (остатък от животинските ни времена), но това означава да бъдат заедно и да се пазят един друг от бедите, а не да се отказват от мислене, да си намират някое говедо, което да ги води и да го слушат дори да ги води към някоя дълбока пропаст.

12.   И аз съм по същият начин. Не знам с какво да те съветвам освен с ''За всеки влак си има пътници'', ''По-добре сам отколкото сам с някого'', По-добре сам, отколкото зле придружен'' :-) Лек ден

13.   Здравей, не прочетох всичко, само началото, но мога да ти кажа, че и аз съм интроверт (с разликата, че съм момче на 15 год. ) и донякъде те разбирам колко е неприятно да те игнорират или третират като луд(а) (както мен). Просто искам да ти кажа, че не си сама в тази битка, и аз те разбирам.

14.   защо интровертите се приемат по-трудно? защото комуникацията е много важна и общуването с екстровертите е много по-лесно и по-забавно.
цитирам те: "никой не харесва замислени и спокойни хора". това обаче е твоята гледна точка. за другите може да изглеждаш неприветлива, намусена, дори темерутка (нямам за цел да те обидя, не знам дали е така, просто давам пример), която стои, гледа мрачно в една точка и не говори с никого. е помисли ако си на тяхно място, дали ще си помислиш, че насреща си имаш високоинтелигентна и самовглъбена личност, която има прекрасна душа, която си струва да се опознае или не? а ако някой все пак реши да общува с теб, какво се случва? отговаряш му с 1-2 думи, с 1 изречение и продължаваш да мълчиш? а другите как да разберат какво се върти в главата ти, каква си всъщност и какво обичаш да правиш? в такъв случай човекът ще реши, че не си заслужава да общува с теб.
просто се опитай да погледнеш нещата от другата гледна точка. не казвам тотално да се промениш и изведнъж да станеш душата на компанията, това е невъзможно, но можеш поне малко да поработиш върху комуникацията си с другите. не може никой да не ти импонира поне малко, да не споделя поне отчасти възгледите ти.
пак те цитирам: "Не обичам да седна на кафе с някой и да си губим времето в безсмислени приказки. " - ами говорете си смислени неща :-) защо говоренето непременно да е безсмислено? разкажи малко повече за това, което обичаш да правиш, идете да се разходите в планината, такива неща.
просто хората не са ясновидци и няма как да те опознаят и разберат, ако не им дадеш шанс. не казвам да говориш с всеки, но със сигурност край теб има и стойностни хора.
Ж42

15.   От авторката:
Благодаря ви на всички за коментарите! Да, знам, че не съм единствена, знам, че сме много :) Но по една или друга причина, животът не ме среща с много хора "като мен". С постоянните пътувания трябва да се нагласям всеки път към нова обстановка, нови хора и шансът да попадна на някой от моята "порода" не е голям. Зодия близнаци съм - някой попита :) Не съм неприветлива, напротив - усмихвам се на хората, заговарям ги, не ми е проблем да си говоря на нормална тема с тях. Изслушвам ги, задавам им въпроси, показвам интерес към тях, техния живот и проблеми. Ама като дойде време за "събиране" - "Ще се обадим на еди си коя, щото е голяма купонджийка". А на мен я се обадят, я не. И на моето приветливо поведение отговарят с игнориране, защото.... и аз не знам защо. Затова ми е тъжно, че всъщност не съм никак лош човек, даже напротив, а нямам много приятели. Като цяло ми е мъчно, че живеем в такова време, когато "да можеш да се забавляваш" е издигнато едва ли не в култ - навсякъде заведения, дискотеки и колкото повече пиеш и крещиш, толкова си по- ... уважаван ли да кажа :)) А ако си с по-спокоен темперамент (не съм темерут!), биваш отритнат встрани. Да, и аз мога да говоря по много задълбочени теми, както някой беше писал, ама околните не ги искат. Прави сте, че човек може да си подбира хората, с които да общува, но в един момент пресяваш, пресяваш... и остават броени на пръсти хора, с които наистина си струва да поддържаш отношения.

16.   Отново от авторката:
Всъщност основният проблем и нещото, от което най-ме боли, е, че хората не се отнасят с разбиране към различното и различните. Затова казах, че съм си ок със себе си и с характера си. Като по-малка бях вечно депресирана, мразех се, чудех се защо съм такава, защо съм толкова различна. После обаче започнах да се замислям, че за да съм такава, трябва да има някаква причина. Че в живота има баланс – когато всички се надвикват да вземат думата, трябва да има и някой като мен, който да изслушва. Другото, което е малко встрани в темата, но в което искрено вярвам, е, че никой човек няма всичко на този свят. Че в едно ще ти върви, но то е за сметка на нещо друго. И че всеки си има някаква своя задача, „мисия“, нещо, с което да се бори в живота си. Един такъв истински случай ме беше ударил като с мокър парцал – един от шефовете ми, много богат и успял човек, имаше дъщеря с умствено изоставане. Пример за това как всичките пари на света не могат да купят здравето на детето ти. Или пък ако ти върви в любовта, ще имаш проблем някъде другаде, защото... всеки се изправя пред някакво предизвикателство. Явно за мен и „себеподобните“ ми предизвикателството е да се боря със същността си ден след ден. Ами аз до голяма степен победих страха, като тръгнах по света сам-самичка, запознавайки се с нови хора, разчитайки само на себе си и т. н. Но да се върна на мисълта си от началото. Ясно е, че всички сме с различни характери и темперамент, но защо весел = добър човек, тъжен = лош? И защо често хората очакват от другите да се държат по начин, по който самите те биха се държали? Това ми е проблемът. Че непрекъснато слушам: „Ама ти си много спокойничка/кротичка/добричка“, с едно учудване в гласа, все едно „И такива хора ли имало“ ?) Оттам „по-темпераментните“ хора се чувстват в доминираща позиция над теб и се опитват да те мачкат, защото характерът ти е по-мек. Ето това го мразя. А специално темпераментът не е въпрос на избор, ако много останали неща в живота са. И сега още един реален пример: на последното ми работно място се сбогувам с колегите и шефът ми казва: „Айде всичко добро и другия път искам да те видя по-така... “. Аз питам: „Какво значи по-така? “. Той направи някакъв жест с юмрук, с който искаше да каже явно по-уверена, по-пробивна, със самочувствие и т. н. Аз питах: „Нещо проблем с работата ми ли е имало? “. Той отговори: „Не, в работата всичко беше перфектно“ – наистина и по-големите шефове бяха на същото мнение и го знаех. При което му отговорих: „Ти хубаво искаш да ме видиш по-така, ама аз няма как да стана друг човек“. И си помислих за какво му е на тоя идиот и на много други да ме променят, какво толкова им пречи, че не съм като тях? Това е просто един пример, но показателен...

17.   Здравей! Трябва да ти кажа, че твоето поведение е по - готино и по - зряло от тези, които са само "ихо- яхо", както ти се изрази:) И аз мога да кажа, че отговарям на твоето описание и също много ми е тежало - най - вече липсата на компания, която да ми обръща внимание. Много съм завиждала на тези, които умеят да са центъра на компанията, да разказват смешни истории, да общуват свободно с който и да е. Аз се стряскам, изненадвам, трябва ми време да се отпусна, нервна съм - това е подсъзнателно, по рождение съм такава. Но съм на 30 години и вече не ми пука - не искам да се харесам на другите, гледам да се държа нормално и това е. Имам всякакви типове, никой не може да ти каже кой е най - добър. А тези, които не те канят, не са на твоето ниво. Често много комуникативните хора са повърхностни и леко глуповати. Затова не искам да съм като тях. Научи да се харесваш себе си и всичко ще се нареди. Бъди откровена, без да обиждаш и да не ти пука какво другите мислят за теб. Просто обичай себе си! :))

18.   Здравейте на всички страхотни хора от тази тема. Искам само да ви поздравя и да ви кажа, че и аз съм същата - момиче на 23 г. Аз се радвам, че съм такава, въпреки, че може би ако бях малко по - общителна щеше да е по - добре, но това да му е... Аз съм свикнала да съм сама, вярно, че понякога е много кофти, но не мога да се виждам и събирам с много хора, неествествено ми е... както каза №3 напълно съм съгласна. Хубавото е, че сме свястни хора, макар на мен повечето не ми вярват и ми се чудят, мислят, че лъжа и мамя, а аз съм искрена с тях...
ПП. Авторке, в кой град живееш?
Много ви се зарадвах на всички и ме настроихте положително.
:))))))

19.   Ами какво да кажа освен Живи и Здрави да са всички Интроверти! Все някой трябва да играе и тая роля, ние сме сивите Кардинали в обществото. Царете само си мислят, че са такива. :) Ние също имаме харизма, готини сме, но по СВОЙ, особен начин. Специален поздрав с black sabbath - Loner и Блатной Удар - одинокий волк за всички Интроверти четящи сайта! :)

20.   Знам, че ти е трудно да го разбереш , и аз съм си блъскала главата с тези неща - нали уж всеки искал добър човек, на който да се разчита, сериозен и т.н, но в живота не всичко е такова , каквото изглежда.Чудиш се защо предпочитат купонджий и веселяци и по-отракани хора? Ами ще ти кажа - всеки иска да е обграден от нещо положително, живота е такъв, че гадостите и негативизма ни дебнат отвсякъде, и човек поне иска като е с приятели да разпусне, да усети по-весела и позитивна енергия.Може да не ти прозвучи добре, но ще ти дам един пример.Аз имам един приятел като теб интроверт и друг екстраверт.На интроверта мога да му дам описанието, което си дала за себе си - ще те изслуша (имало е случай в който съм му говорела с часове и не знам как ме е търпял), можеш да разчиташ на него, но е толкова самовглъбен и предсказуем, че на моменти имам чувството, че ще заспя с него.Винаги е умислен, може да води разговори, но сякаш говори без емоция, няма никакъв ентусиазъм за нищо и понякога ми се струва, че потъвам в някакво блато на депресия с него.Това по никакъв начин не изключва полжителните му качества.Друг приятел който имам е точно обратното - весел, комуникативен, пълен с енергия, самоуверен, с чувство за хумор.С него просто така се зареждам, дори да ми е било тъпо ми идва настроение, чувствам се по-добре, разсмива ме.Просто с него обстановката е много по-лековата, по -жизнена и зареждаща.Аз също обичам да се смея и когато се видим просто разпускам само седейки и говорейки с него.
Надявам се разбра сега, защо повечето хора предпочитат по-весели и отворени хора, просто всеки търси нещо по-позитивно за себе си.Освен това, всеки човек си има толкова проблеми, че едва ли му е до това като се види с приятели да разнищва дълбокомислени и сериозни теми от рода с колко процента е обедняло населението през последната година.Това така и така ни заливат непрекъснато с тези неща от телевизия и вестници.
И интровертите и екстравертите си имат положителни и отрицателни черти, това не те прави лош или некачествен човек, и няма нищо общо с теб дори, че някой не те е предпочел за компания, просто е търсел нещо друго.
Искам също да те попитам - случвало ли ти се е да си с някой който е свит и притеснителен и с някой който е самоуверен и позитивен? Не ти ли се струва, че независимо до кой от двамата си, всеки усилива в теб състоянието, което излъчва.При мен се случва , че като съм с по-уверени хора и аз самата се чувствам по уверена, а като съм с неуверени и аз започвам да се притеснявам.Оттук също е обяснението, защо хората предпочитат по уверените.Надявам се съм ти помогнала малко, макар и с не толкова обстойни лични мои наблюдения.И аз съм си задавала същите въпроси и съм стигнала до гореизлжените изводи, които се надявам да са ти от полза.

21.   Силно се надявам да срещна момиче като теб,но за жалост май няма как да си поговорим .. радвай се,че си такава каквато си бъди благодарна за това.. всеки човек е уникален по своему.Успех във всичко :)

22.   Авторке, отново съм аз (номер 11)! Само искам да добавя, че зодията ти е една от любимите ми. За съжаление напоследък не засичам често нейни представители - предимно надути лювчета и лъвици. :( Относно желанието да те променят: когато екстроверт има душевна криза (спад в самочувствието или друг подобен проблем), той най-често се опитва да промени първия попаднал му интроверт, за да си докаже, че прави нещата правилно и той е голямата работа. Това е тяхната версия на нашата депресия. Права си да не ги слушаш! Никога няма да бъдат доволни, защото при следващата неувереност или лош ден ще ти намерят друг недостатък, за да си докажат, че са повече хора от теб и да повторят отново операция "Надъхвация". Отрежи ги категорично и ги остави да се пробват с някой друг! Все ще намерят някого, когото да тормозят (важното за теб е да не си ти, пък остави останалите да се спасяват както могат). :(

Останалото вече ти го казах по-рано! ;)

23.   Здравейте! :) Да се включа и аз с малко закъснение към темата. Аз съм момиче на 24 години и също съм интроверт. Напълно подкрепям авторката за мислите и чувствата ?. За жалост има дискриминация на интровертите в този екстровертен свят, и ние интровертите се чувстваме виновни за това, че не сме като "другите". Може би късно осъзнах, но важното е, че го осъзнах, че ако не ме харесват прав им път, на мен ми харесва да съм сама и да съм с мислите си :) Но все пак и аз страдам от това, че не мога да се впиша в това екстровертно общество. Специално моите проблеми произтичат в това, че имам дългогодишна връзка, в която моя партньор иска постоянно да е с колкото се може повече хора, да е шумно, да е лудница и т. н. все неприятни неща за мен, и естествено отказвам да ходя на такива мероприятия. След това започвам да се чувствам виновна и да се чудя "Защо съм такава? ". Емоционална съм, чувствителна съм, неразбрана съм и за жалост никой, който не е като теб не може да те разбере. Лошото е, че не намирам и хора като мен в обкръжението ми. Имам чувството, че колкото по-шумен си, колкото повече ходиш по дискотеки, напиваш се, дрогираш се, толкова си по-готин. Никой не оценява това, което си всъщност, важното е "купон" да става.
Толкова се радвам, че попаднах тук и че има толкова хора :)
И аз си мислех, че съм сама. Съгласна съм, адски е трудно да си интроверт в свят пълен с екстроверти. Важното е, да правим каквото ни душа иска, а не да живеем по нечий стандарти и рамки. Аз съм различна и се гордея с това.
Трябва да се направи някъде някоя група или общество на интровертите, че да вземем да си оказваме подкрепа :))
Желая успех на всички в начинанието да си интроверт! :)

24.   Здравейте,

и аз да попиша малко нали се припознах.
Радвам се, че работиш. Понеже товя е важно. Издържаш се сама.
При мен просто нещата ми доскучават както казваш не ми е интересно това и онова и винаги съм си мислил, че трябва да срещнеш някакви различни хора понеже хей ти нали се чувстваш по друг. И търсиш, и търсиш и пак се стига до тия ми ти екстраверти. Е не знам какво са по-добри хора ли какво ни знам просто това качество комуникативност, социалност го имат и не опира до това добри ли са или лоши. То е там. И си движат живота и си се оправят с проблемите, които идват от други места.
Докато това при нас е като някаква спирачка тая нежност, чувствителност, ранимост, затвореност и т. н
Казват да се промениш да станеш по социален и аа и ууу. :)
Ми те що не пробват да си променят изначалната същност и да радчерат колко е трудно. Тях никой не ги кара и не им е зор това. Обществото е тяхно. И те са част от него. Завладели са го. Другите супата да духат. Печалба, пари, власт. Само това ли е?
Ами музика, театър, кино... Ако не е пачелившо оле-мале..
А интроверта винаги той да се променя бе даеба маму му... Е как става тая работа а? Уж светът не е до това какъв си се родил.. да ама е май до това. И тях не ги ебе например, че те нараняват по някакъв начин ама се чувстват доминиращи и това е готино. Какво да променяме.
При мен малко нищата са, че трудно намирам интерес в постоянното иизане, купони, циркаджийства и пжстоянния алкохолизъм и наркоманство.
И оставам сам. И итровертите не се търсим помежду си. Не знам не сме си интересни ли какво. Сякаш виждаме само отворените и готините и не виждаме, че има ехее колко като нас. Сякаш сме незабелижими. Виждаме само радостните, успешните хора.
Че и така като ми омръзне всичко и ми стане скучно да си стоя сам и почвам да бягам от реалността с компютърни игри. Това сякаш е момчешки проблем. И изпйдаш в една такава зависимост, където ти идва направоо@#$$//$#(гняв).
И хората ти се чудят що го правиш, що си такъв що не си като другите. И изведнъш виждаш, че родителите ти са същите бастуни - ама не те са направили семейство и о гордост и слава. А те самите малко пример да дадат е - да имат приятели, да неприемат нещата толкова тежко, да се оправят с проблемите си, а не да ги влачат нерешени. Да се гледате с децата си по цял ден и само да си разменяте думи, когато ще ядете или нещо друго.
Та със всичко това искам да кажа, че ние просто носим много неща от родителите си, те са ни предали тово и онова. А ние искаме го или ни - няма значение. Божа работа си е това и няма никаква логика един да не му дреме и да си живее живота , а другия както каза авторката всеки ден да се бори едното със собствената си същност и второ със неприемането и агресивността на другите спрямо тях.
Е добре обществото на силните така ли? Ако си такъв и такъв - идеално. Ми ако не си такъв и сравнително няма как да си друг, то защо трябва да ти го начукват отзад всеки ден. Защо сме общество? Да си плащаме данъците и осигуровките и правителството да ги сипва в нечии джоб. А защо не да отделим малко внимание, че има и едни хора на които може да им помогнем малко, да им подадем ръка, да не се държим като животни с тях, както са свикнали да го правят с помежду си. Не те не са свикнали да работят за печалба, не искат да преобръщат света и обиждат и нагрубяват себеподобния. Те са погълнати от себе си и не пречат на другия.
Тях никой не ги кара да се променят аа?
И така след неочаквано дългия ми и малко неразбираем пост ти пожелавам да правиш точно това, което правиш сега всеки ден - отстоявай себе си.

Поздрави, Иван.

25.   И аз да се намеся в интересната ти тема. Както знаеш екстоверта се отличава винаги от интроверта. Разпознавам ги от далеч. Те за тя х са си нормални, но са нахални, нагли, тъпчещи, особено ако са зодия лъв. Няма да обяснявам надълго мисълта си, но основното нещо, което трябва да прави един човек, какъвто и да е той, е да се себеуважаба, да изгради силна личност и да има МАСКИ за пред обществото. Играйте театъра, който играят всички. Да, не сте себе си, но по този начин развивате важни и полезни качества. Взимайте черти от тези на хората, които ви харесват, кефят, било то от филми, хора, на които се възхищавате. Четете повечко за манипулирането, за политиката-похвати. Това са ви оръжията- драги интроверти. Без тях ще сте, тъжните на вид, смирени, депресирани, погълнати от собственият си безграничен свят човечета, които никой не уважава, не забелязва и не държи да контактува с тях. Които са удобни за мачкане и за трупане на пасиви на техен гръб!! Забележети последното - НА ВАШ ГРЪБ!!! Това търсят акулите екстроверти - жертви , и усетят ли, че сте слабите интроверти атакуват стремително и са убедени, че ще победят. Ами не се отбранявайте, а и вие хапете и удряйте. Защо трябва винаги да се отбранявате. Опитайте някой път да атакувате екстраверт. Трудно, нали? Защото сте свикнали, навикът да чакате нещо да се случи, промяната в обстановката да я паеме друг, а не вие. Ами бъдете по -живички, по - активни. Не се свеждайте до оправдания от сорта, ами аз съм си такъв и природата ми е такава - интровертна. Не, не е така. Аз съм интроверт, зодия рак и много обичам да манипулирам, да намеквам, понякога да атакувам, да излизам извън нерви. Не обичам да изслушвам до краен предел, защото не съм длъжен някой да ме натоварва с бушуващите в него бури от мисли. Прекъсвам ги и казвам, о, това не ме интересува, не ме занимавай и точка. Покажете на човека от среща кой сте- покажете му какво ви и какво не ви харесва. Че вие да не сте статуи. Относно комуникацията. Говорете за общи неща, общи теми. Има толкова много книги по въпроса на общуване. Съвет от мен - набавете си книгити, попрочетете и практикувайте, докато ви стане навик. После ще видите как живота ще си улесни мъничко от към общването и винаги, ВИНАГИ при повече хора изказвайте и вашето мнение, иначи наистина оставате с впечатлението на безхарактерни хора без принципи и ценнасти. Покажете на другите, че и вие сте в час с нещата. Не се насочвайте само към духовното. Смесвайте нещата. Това е вашата борба за съжаление не със себе си, а с другите, защото вие искате да сте себе си, но не се получава в този свят на динамика и икстровертост. Не забравяйте, ченай-великите учени, творци и психиатри са върли интроверти. Насочете се към подхождащите се за интроверт професии, в които има много мисъл, малко динамика, много творчество, малко комуникация. Това е в общи линии от мен!
М36

26.   Чудесна тема!

27.   Сигурно много ги е яд, че не си част от стадото и че имаш собствено мнение, което е различно от тяхното!
Жалко, че не можем да се запознаем, би ми било много приятно.
М22

29.   Здравей, скъпа госпожице! Прочетох всички твои постове и коментарите също. Още с прочитането на първите изречения знаех, че ще ти отговоря, защото все едно съм го писал аз всичко това. Мъж съм и съм по-голям от теб. За разлика от всички останали които са коментирали, аз съм женен и имам деца. Най-вероятно и до ден днешен щях да съм сам, ако жена ми не беше такъв екстроверт. Тя направи всичко възможно да се оженим. С това съвсем не искам да кажа, че съм се дърпал, но ако зависеше от мен не знам дали въобще щеше да разбере, че я харесвам. Във всичките коментари намирам общи неща, но най-много в твоя пост. Както всеки екстроверт и жена ми много обича шумните купони за разлика от мен. Като започне да ме убеждава да ходим на гости на не толкова близки приятели направо започвам да се чудя как да откажа. Естествено се сърди като не искам. Мисля си, че е много добре да се свържеш и да заживееш с интроверт, но ми се струва практически невероятно. По една много проста причина, а именно, че няма как да срещнеш интроверт, защото те предпочитат да са си вкъщи. Благодарение на това, че съм такъв, зная и мога в пъти повече от другите хора. Интересувам се от всичко ставащо на земята и извън нея с изключение на спорт. Не знам откъде идва тази неистова жажда за знания и можене при мен, но е факт. Знам много добре руски език и ако не намирам някаква информация и книга, я намирам на руски. Тъй като девизът ми е „Моли се само в краен случай! “, съм се научил на много дейности по строителство, ремонт на електродомакински уреди, шевни машини и са много малко нещата с които не се занимавам. Освен това не ми тежи да помагам на съседи и непознати да правя и ремонтирам нещо което те не могат. Имам много инструменти и ме търсят, защото съм майстор Сръчко. Ако нещо струва 20 лева казвам 5, ако струва 10 лева, казвам два или, че не струва нищо. Поддържам и ремонтирам всичко в блока и ме дразни непукизма на всички останали. Започвам сериозно да се замислям дали аз не съм сбъркан нещо, че само на мен ми пука за всичко. Не знам дали сме в състояние да направим партньорите си щастливи, защото разбираме забавленията по коренно различен начин от екстровертите. Наскоро срещнах жена, с която напълно си паснахме интелектуално и духовно, но не знам как да продължа да се виждам с нея. Сега си спомням, че когато вече бях достатъчно голям за семейство, говорихме с майка ми да си намеря момиче и да се оженя. Казах й, че аз няма как да бъда по-различен от самата нея и баща си, които са също интроверти. Знам, а ти също знаеш, че ще имаш връзка с някой мъж, защото си още млада и хубава, но и двамата знаем, че няма да ти е лесно, ако е екстроверт. Нашият брак съществува до ден днешен, защото съм с лек характер. Ако бях рогат като жена ми, щяхме отдавна да сме разведени. Мъжете интроверти са в много по-неизгодна позиция от жените, защото все ще се намери мъж, който да има връзка с младо и хубаво момиче. Сигурен съм, че над 90 процента от старите ергени са интроверти. Дано приятелите на бъдещия ти приятел да са на твоето интелектуално ниво, за да имате общ език. Искрено ти пожелавам да срещнеш уравновесен, добър и интелигентен мъж, който наистина да те обича и да не се опитва да те промени, защото знаем, че това е невъзможно.

30.   Аз живея с такъв човек. Мил към мен, внимателен... към мен, спокоен, вглъбен, дори на моменти егоистичен... спрямо другите. С мен е чудесен, нооооо незаинересоваността към другите ме дразни. Трудно и тежко е да се живее с него. Иска да сме сами, книжката, хобито му и аз. А аз искам да общувам с хората, да споделям, искам да има хора около нас. Изобщо много трудно съжителство, което в даден момент натежава.

31.   Здравейте!
Реших и аз да драсна няколко реда по темата. Интроверт - според книгите, човек с подобен темперамент зарежда енергия в уединение. Ако има някакъв проблем, то той ще съществува, докато интровертите го възприемат като такъв. Убеден съм, а и доста изследвания биха ме подкрепили, че подобна особеност е просто доминираща в хората, определящи се, като интроверти. При липсата на дуги социални рефлекси би била невъзможна каквато и да било адаптация. Чистият, класически интроверт си е напълно самодостатъчен, като "самодостатъчен" е изчистено от егоизтичната себичност. Той не се вълнува от критики по отношение на поведението си, нито би добавил себе си там, където не е приет. Той не е самотник! Просто, самотата не го плаши. Проблемът е чисто комерсиален. Живеем в общество, което изисква определено социално присъствие за да имаме доходи, да създадем семейство, да обслужваме житейски потребности. Поставете един интроверт в материална независимост и наблюдавайте как чувството му за различност плавно преминава в блажено обслужване на особеноститите си. Това, което наистина натоварва тези хора е наложителната социализация. Е, поне при мен е така. До авторката - противоположностите не се привличат толкова често, колкото твърдят клишетата. Всяко нещо си има своето място във Вселената, а мястото до теб е за твоята еднаквост. Колкото и да я търсиш, все тя те намира. Желая Ви щастие!