 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нека се посмеем с детството
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1619 пъти
Всеки ден четем тъжни истории и разбираме колко негативен и неприятен, отчайващ е животът и съдбите на хората. Нека сега отделим време да споделим най-смешните си случки от детството или типично по детски неща, които сме правили.
Нека започна :) - типични неща са : балансирането на ключа за лампата, криене в гардероба, затваряне бавно на хладилника да видим как лампичката изгасва, рисуване на слънцето в горния ъгъл като триъгълник с черти - хвърчило по-точно и ред подобно.
Не знам при колко хора е това ноо.. помните ли когато ядохме солети и ги използвахме за "цигара" или пък двойните слепени ставаха пушка. Спокойно, аз не пуша и няма никога да пуша но съм го правила и отвреме навреме си похрупвах :D
Споделете и вие своите забавни случки.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 7520cc0771 |
|
2. Спомням си как се катерехме по разни гаражи и си правехме пикник със зрънчо отгоре. :D
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 00e00175e4 |
|
3. Помня, когато рисувах небето като една черта най горе на листа.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 2cc2174529 |
|
4. Хахах яка тема. Това с ключа за лампата си мислех, че съм единствената "откачалка", която го е правила. Когато бях в детската градина, гледах часовника на стената и много се чудих как се придвижват стрелките и изобщо не зацепвах, че всъщност се движат много бавно и ми беше интересно как така не ги виждам да мърдат, а в същото време часа се сменя. Другото е, че редовно ядях листата на дърветата в двора :D Забавна случка е, когато правихме скрита камера на минаващите хора, а то всъщност нямаше такава-просто им посочвахме покрива на блока и те гледаха учудено и след това казвахме-това е скрита камерааааааа :D е все пак те не се хващаха :D
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 437ffe3890 |
|
5. Хаха аз в момента съм на 18 (12 клас), когато бях малка на 8-9 имам по голям брат забравих да спомена (на 23) та мене не ме пускаха навънка без него и играхме със топката на стеничка, на 2 удара, на футбол, подавахме си играх със другите момичета на дама, на стражари и апаши също играхме много. Прибирах се до нас да си мажа 1 филия с масло и пак излизах тогава се събирахме по 15-20 човека беше наистина много яко, но някой вече пораснаха имат деца даже, мякой са извън града работят учат, аз много бързах да порасна и сега съжелявам много :(( Друго си беше едно време по цял ден навънка, а сега ми седят с тия айфони тъпи и се тагват къде са.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 3f75f6c2b7 |
|
6. Аз много обичах да отворя вратата нацяло и после лекичко да отпусна. Получаваше се много гаден, скърцащ и продължителен звук. Иначе съм се надвиквал с прахосмукачката, хвърлял съм пиратки посред лято през терасата, с един приятел намерихме керамична саксия, сложихме пиратки и после не остана нищо от нея. На село пък ме подгони едно куче, а имах бонбон в устата и щях да се задавя и едва не умрях. Осолявал съм живи охлюви да видя какво ще стане. Има и още работи ама не се сещам.
М17
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: d5928768cb |
|
7. аз пък като малък видях една обелка от банан и понеже гледах много детски филмчета и там като стъпят на такава обелка и политат направо и се зачудих дали наистина се хлъзха, та реших да пробвам дали и се оказа, че наистина се хлъзга и се пребих :D
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 2bad11d5fe |
|
8. ние играехме мач на улицата с по два камъка за врати, докато станеше толкова тъмно, че топката вече не се виждаше. тогава започвахме криеницата или просто сядахме на тротоара и си говорехме. нещо което съм запомнил е как небето и звездите се движат или "вървят" с нас, когато човек гледа нагоре и в същото време върви напред, надявам се че се сещате какво имам предвид
набор 88
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 005c22d788 |
|
9. Отварях вратата малко и слагах отгоре възглавница, и като някой я бутне, за да влезе, му падаше на главата. :)
В асансьора беше забавно когато в началото имаше касичка и се пускаше по 1 ст. Бяхме си пробили по една стотинка с конец и като я пуснеш и натиснеш копчето да включи, дърпаш конеца...
Също и връзвахме празно портмоне с конец от чорапогащи от тънка ликра, да не се вижда, и в трамвая
го слагахме на земята и като се наведе някой да го вземе, дърпаме конеца...
Карахме по цял ден кънки, федербал, народна топка, на държави, на всякакви такива игри. Нямаше телефони, компютри, дори телевизори. Четяха ни приказки, а по-късно сами си ги четяхме, ходехме на кино. Като дойде филм с Чарли Чаплин или Луи дьо Фюнес ставаше цяло събитие, всички отиваха да го гледат...живеехме свободно, безгрижно и безметежно. Но така беше само за нас, децата.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 1839e8ce4e |
|
10. Спомням си когато с приятел пълнихме торбички с вода и ги мятахме от покрива по случайни минувачи. Любими мишени ни бяха другите деца и тюфлеците. През повечето време пропускахме за жалост... но веднъж и двамата уцелихме един капитан заедно - аз по рамото, той по крака. После, че и сега, се пукахме от смях при този спомен.
Понеже този приятел идваше на гости, го карах после да събере всички торбички от улицата и да ги изхвърли, преди нашите да се се върнали и да ми се скарат.
Съседите все още ме мразят за тези номера.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
