Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Адравей и аз си стоя в къщи с малко дете и мисля че понякога това се случва и с мен. Някак свикнала у дома навън се чувствам притеснена и като че ли затъпяла. Но старая да бъда по-сигурна в себе си. Мисли си че си красива, умна, добра и ще видиш че ще ти поюмогне в общуването с околните. Успех

7.   Аз по принцип не съм стеснителна. Даже напротив, но като че ли ми е по-лесно да общувам с мъже отколкото с жени.

8.   Задължително отиваш на лекар, това се лекува! Ако се оставиш ще продължи да е така, а едва ли искаш детето ти да има майка, която има проблеми. Направи го заради себе си и заради детето. За здравето си време ще намериш!

9.   Няма ли други съвети?

10.   Имах същия проблем. Незнам при теб на какво се дължи но при мен беше от прекалена неувереност. Постоянно седях в напрежение между хората, срамувах се, имах чувството че постоянно ме гледат с неодобрение и ми се подиграват. От там доиде и изчервяването, загубих приятелите си и т.н. Сега нещата се подобриха, защото осъзнах че хората са прекалено заети със себе си за да разглеждат недостатъците ми под лупа. Аз самата им се набивам в очите с това неуверено поведение. Не ти трябва психолог бори се с проблема, осъзнай че хората не са с нищо повече от теб-напротив, ти си много повече от тях. Трябва ти самочувствие и се опитвай да общуваш по свободно докато не се получи!! Трябва ти малко практика за да си припомниш как ставаше:)

12.   Спред мен ти трябва подкрепа от някои от когото не се претисняваш може взаимно да си помогнем ако си сагласна и имаш скаип напишиго и щте те потарся.

13.   Здравеи аз имам същия проблем и днес дори ще ходя на психолог. Ще пиша как е минало.

14.   Здравейте и аз имам този проблем. От известно време съм решила и вече съм готова да посетя психолог, сега остава само организационната част, т.е. да намеря специалист на когато да се доверя и т.н. Очаквам с нетърпение # 13 да сподели как е минала срещата му с психолага.

15.   Здравейте аз съм номер 13. Ходих на психолог говорех и се подложих на хипноза. Мога да кажа, че получих някакво подобрение още от първата среща, но психоложката ми обясни че това е социална фобия и се лекува поне няколко месеца. Дотук добре само че лечението никак не е евтино 50лв един час терапия тоест 200лв месечно, което никак не е малко за мен. Мисля да посетя и психиатър за да видя какво ще каже и той за това заболяване знам че се лекува и с лекарства. Но знам че разбрах едно за да се пребориме с този проблем трябва да го приемем изчервяваме се и какво от това?

Знам ужасно е потискащо от всякъде. Другото което можем да направим за себе си за да се справим с фобията е да правим неща които никога преди не бихме направили например да скочим с парашут, да се занимаваме със спорт в които участвам много хора, да ходим на солариум добрият тен скрива изчервяването е т.н

16.   Другото име на това заболяване се нарича еритрофобия - страх от изчервяване знам, че се правят и операции (поне в Русия) но не знам какво точно представлява. Най- доброто лечение е психотерапия и борба със самият себе си. Както каза номер 15 направете неща които никога не бихте направили преди, това ще ви върне увереност, самочувствие и вяра в себе си.

17.   А бе хора .... вие ако не си помогнете няма кой да ви помогне ... дали бил психолог, психиатър или психар .... и аз го имам този проблем от 5-6 години ... някой път успявам да се одържа да не се изчервя, но в повечето случай се провалям ... и осъзнавам къде е скапания проблем, но просто нямам това самочувствие да го преодолея ... някой път просто трябва да не ти пука толкова и успяваш да се сдържиш да не се изчервиш , но рядко става, да ! На мен по принцип бузите са ми червени и някой път не се забелязва като се зачервя малко , ама е гадно, и най -вече проблема идва от там че туй ми е в главата постоянно - а тоя ме гледа колко съм червен и в същия момент човека ме пита някакъв въпрос и ако е по неодобен направо пламвам ...

Гадното е че и мн трудно ми се губи след това червения цвят на бузите , а и съм забелязал на скоро че като влизам на горещи места пак ми се зачервяват бузите , а преди го нямах този проблем може би просто съм си набил такъв филм ... общо взето всичко е във вашия мозък ... и ако се опитвате да не мислите за това поне от време на време ще ви е добре ... няма да се изчервявате , макар че аз още съм в тази фаза че само от време на време се сдържам , а друг път не мога просто ... дано преодолея скапания проблем ... и все пак използваме 5 % от мозъка си ... ако използвахме поне 50 , дали нямаше да можем да контролираме организма си ? ! Всичко е в главата НИ !

18.   Благодаря ви за съветите. Ще ги следвам и се надявам да има резултат. А пък може и от побертета да преодолея изчервяването. Още веднъж, Благодаря ви. :)

19.   Здравейте, аз имам същият проблем само на 22 години съм. По принцип съм по притеснителна, и много срамежлива само да видя че някой ме гледа и почвам да се притеснявам и изчервявам, ПЛАМВАМ и е много неприятно най вече когато другите го забележат това. Неприятно е !!! Не знам как да се справя с този ! Проблем ! .... Много съм се отчаяла и депресирала, защото това ми пречи много за да разговарям нормално, най- вече с Мъжете. Но за най- малкото се ИЗЧЕРВЯВАМ за секунди. Не е приятно когато почнат да те КОМЕНТИРАТ, ОБСЪЖДАТ ... Сега малко се оспокоих като прочетох че има и други като Мен!!! ХОРА МОЛЯ ВИ, ПРОЯВЕТЕ МАЛКО РАЗБИРАНЕ и не избързвайте да ни се УСМИХВАТЕ ПОДИГРАВАТЕЛНО!!!

20.   Леле, аз съм на 28 години и в интерес на истината това с изчервяването се засили с годините. Като бях по-малка не беше чак така. Сякаш бях по-уверена. Не знам откъде ми е тази неувереност. Много неприятности от личен характер изживях. Изоставяли са ме всички, които съм чувствала близки. Приятелки, гаджета, аборт, заразиха ме с болест. След това примерно са ставали близки точно с хора, които знаят, че са ме наранили много. Поне аз за себе си определям, че това ме направи нещтастна и неуверена, сякаш не откривам истински приятели и не им е достатъчно интересно с мен.
Четох характеристиките на социалната фобия и едно към едно отговарят на състоянието и усещанията ми.
Забелязвам и, че когато спортувам редовно, намаляват случаите на неувереност. Ей не знам как си го насадих това...много е гадно хора...

21.   Аз съм съгласна с номер 20 че неувереността и изчервяването се засилват с годините. Проблема ми с изчервяването започна преди близо 1 година... Когато бях малка нямах такъв проблем , говорех спокойно с хората и бях супер.
Незнам ама може би моя случай се дължи на това че качих малко килца и че бях във клас , пълен с момчета ( бяхме само 5 момичета от общо 20 човека ) и нямаше много хора, с които да си говоря.
И по едно време взех да усещам парене по бузите когато някой ме попита нещо, каквото и да е...

Сега се научих да го контролирам малко, до такава степен, че да се изчервявам само в неудобни ситуации за мен. Може би се дължи на това, че намерих няколко истински приятели, с които мога да бъда себе си... Обаче сега,когато те се преместиха в друго училище проблема сигурно пак ще се появи :'(

Имах намерение да посетя психолог, но като прочетох, че е 200 лева на месец веднага се отказах. Това е твърде много за моя бюджет... И когато хората ми казват " Прекалено си срамежлива " или нещо от сорта, много се ядосвам, защото знам, че не съм такава, но просто нищо не мога да направя за да си върна увереността...

Опитах да не обръщам внимание на това какво си мислят хората за мен, но просто не става... Може би като стана по - голямя проблема ще изчезне, а може би ще остана така до края на живота си. Поне се надявам вие да успеете да преодолеете проклетото изчервяване :)

22.   Здравейте Хора ! И аз имам същия проблем и честно казано незнам какво да правя . Много е неприятно като говориш с някого и да се изчервиш и да ти кажат '' олее защо така се изчерви като домат '' ? Просто е непоносимо. Пробвах да дишам дълбоко ,но не всеки път става. Така че ако някой може да помогне....пишете . Благодаря!!

23.   Здравейте, аз съм на 18 и имам същия проблем от 5-6 години. Това стана след като отидох в нов клас. Признавам, че съм доста срамежлива и трудно свиквам с нови хора. В началото изчервяването не беше толкова забележимо, но постепенно се засили и стана почти постоянно, имам предвид, когато съм в училище. Това ме кара да се чувствам ужасно сле и особено когато учителите и съучениците ми казват колко съм червена. Опитвам се да се контролирам, но е трудно. Все пак се надявам, че с времето някак си ще отмине или поне няма да е толкова явно.

24.   Xора, за съжаление и аз ще ви се оплача, а спасение още не съм намерила. вече съм на 31 години, това чудо започна когато бях на около20 и още не мога да си обясня защо. винаги като по-малка съм била бледа и даже си щипех бузите, за да поруменеят, сега знаете, бързо става. а съм си веселячка, общува ми се, обичам да съм център на внимание, но е ужасно че винаги в определен момент домата блесва, пък и на всичкото отгоре ми става едно горещо...! е мерси за вниманието...от мъже, от жени, най-вече ако видиш някой познат, или пък ако си в по-статична ситуация, където няма мърдане е най-гадно, тъпото е че изчервяване имам от най-обикновени жестове на внимание - някой да ми махне с ръка или да ме попита нещо съвсем банално, но интересното е както писа някой по-горе, че лицето ми е доста по-спокойно при недоспиване, но някакси не ми се иска дасе държа вечно в това състояние.

A интересното е че винаги съм си дружала добре с мъже, имам си дългогодишен приятел, не може да се каже че съм притеснена от тях, ама а де? докато бях болна по едно време открих че сиропът за кашлица има благотворен ефект, хаха. както и да е, ужасно е, депресиращо, притеснително, за мен е мечта да си бъда пак с равен тен, доста време се опитвах да игнорирам този проблем и да се надявам да изчезне от самосебе си, но явно няма да стане. моля ви, които сте ходили при лекари специалисти- кажете как се чувствате в дългосрочен план, вярвате ли на методите им, парите съм сългасна да ги дам, ако наистина има спасение, решила съм да се опитам да се преборя с това чудо!!!

25.   Здравейте! За съжаление и аз няма да Ви помогна, но като прочетох, че има и други хора с моя проблем ми олекна .. ! Аз съм на 17 изчервявам се от около 7 или 8 години. Просто е много неприятно.. само някои да ми направи комплимент (независимо дали в училище или не) се изчервявам,става ми топло,доста неудобно. Дори когато госпожата ме изпитва аз се изчервявам и просто настава един смут.. И на мен не ми е по джоба терапията и ако някой намери решение на този проблем нека пише,защото е ужасно

26.   Здравейте!Моята ситуация е досущ, като номер 24!Аз съм на 27 год., при мен проблем е от няколко месеца, но започна с някои други проблеми.Въпроса е, че и аз по принцип съм весел човек, семейна съм с детенце.Събираме се с приятели, пийваме, хапваме, работя.Но всичко това е придружено с това изчервяване.Независимо дали съм на работа и говоря с шефа си или с клиенти или просто по телефона, но някой ме гледа, аз се изчервявам.Дори с приятели на маса, ако взема думата, а то е често:)),пак се изчервявам.

Преди не беше така, и като студентка толкова изпити, притеснявала съм се, но не съм имала чак такова усещане, че съм червена като домат, да ми става горещо, дори се изпотявам,напрягам се, сякаш ще ми се пръсне сърцето, абе просто е ужасно!!!А като стане така всички започват още по втренчено да те гледат!Ще следя какво се пише тук и, ако има добри резултати при някой да ги сподели с нас!

27.   Аз пък съм мъж на 30 и днес ми се случи и на мен. Не че не се е случлвало и преди но случката днес ме накара да се поровя в интернет. Малко ми е неловко като мъж да правя такива неща но не го владея. Явно е притеснение и внимание от външна страна засилва ефекта. Според мен трябва да се отпуснеш и да говориш с хора които разбират проблема ти. Да се опиташ да говориш по темите които те притесняват и да се опиташ да не ти пука. Да си казваш че няма нищо страшно или срамно.

От друга страна когато хората забелязват това и ти виждаш че те го забелязват се изчервяваш поваче. Това означава че не трябва да те интересува какво ще си помислят другите и ще се махне. Само че при мен доста ми пука какво ще си помислят другите и това ми пречи и в други области на живота, като например се притеснявам да говоря пред много хора.

Даже аз съм музикан, за съжаление не практикуващ в момента това, и имах проблеми когато излизах пред публика. Според мен всичко идва от себеизявата и до колко си даваш сметка за това което другите ще си помислят или кажат за тебе. Може би това, че имаш дете и всеки знае как се правят деца, те притеснява. Ако не можеш да го преодолееш го приеми и си се изчервявай без да се притесняваш и така може дори да го преодолееш. Не е грях самото нещо (правенето на деца), грях е да изневеряваш/изневериш и това всъщност е срамно и е достойно за изчервяване. Появрвай че ще успееш. На мен ми липсва вяра което е причина до голяма степен за неуспех.

28.   Здравейте, аз съм пак №24.
прочетох мнението на 27 и се съгласявам напълно. Всичко опира до самооценката. Ако вътрешно се критикуваме за нещо, не сме напълно доволни от себе си в едно или друго, това подсъзнателно ни влияе във всичко. При вен напоследък има известна промяна - опитах се сама да се изолирам от себе си и от проблема - казах си - чакай малко, спокойно, другите не са чак толкова по-добри от теб, защо се подценяваш - опитайте се да си припомните колко пъти сте се справяли чудесно в различни ситуации, всеки има своите успехи, нали? опитвам се да си наложа и това, че каквото и да правя и да говоря да е обмислено и да не е в разрез с моите убеждения, тоест каквото и да правя да знам, че съм дала най-доброто и не ме е срам от мен.

Другото, което ми се струва също че помага, е някакси да не слушаме толкова другите - в смисъл не изолация от хората, а дистанциране от мненията им, които установих, че досега съм поглъщала на всяка цена. не знам дали го обясних добре, трудно е, но ще продължавам да се боря, а и някъде далеч в съзнанието ми стои спасителната мисъл, че ако не се справя, ще отида на психотерапевт и той несъмнено ще ме оправи.

И друго, което наистина помага е старата максима - здрав дух в здраво тяло, аз съм си открила любими спортни занимания, които ме тонидират, зареждат оптимистично, а и влияят добре на фигурата, което всъщност си е хубаво :Р
стискам ни палци и дано се справим в борбата със себе си!

29.   Здравейте и аз имам този много отвратителен проблем чуствам се ужасно

30.   Здравейте,и аз имам същия проблем и просто се чувствам ужасно,защото като знам само как се изчервявам и в по-обикновени ситуации и ми става супер притеснено и се чудя вече какво да правя.Лошото е,че това ме кара да избягвам контакти ,особено с непознати, и това много ми пречи, защото се асоциализирам.Не мога да разбера каква е първопричината за това,и така като чета и на другите обясненията не знам дали има някакъв начин на лечение.

Като бях малка нямах такъв проблем,мисля,че се появи за първи път в университета,по време на изпити много се притеснявах и си спомням,че тогава се изчервявах,но си мислих,че все пак е в рамките на нормалното,като е по-екстремна ситуацията.Лошото е,че след това с времето това се задълбочи и вече в контакти с приятели и познати в някаква нормална обстановка това се случва.Като се случи и се чудя как да си скрия лицето,за да не си личи и направо ми идва да потъна в земята от срам,много е неприятно. Дано да се намери някой,който да каже дали има ефективен начин за справяне с това.

31.   Здравейте Явно симптомите на всички ни са сходни, така че няма какво да обяснявам за себе си. Интересува ме дали някой от вас е успял да се справи с проблема или поне да е намерим правилния път.

32.   Здравейте, на 23 години съм. И аз имам същия проблем. Но аз в повечето случаи изобщо не усещам вътрешно, че съм се изчервила. Това го разбирам от хора около мен като ми кажат, че пак съм се изчервила. Иначе този проблем го имам от както се помня. И аз искам да се справя с този проблем, но не знам как.

33.   Най-лесния и прост начин да се отървем от страха от изчервяване е на да бяхаме от него, а да застанем срещу и да го приемеме, тогава всичко постепенно ще изчезне.

35.   когато нося тъмни очила, съм по-уверена, но без тях ставам като варен рак. ужас, не мога и в стаята да ги нося. всичко е в детството, липса на самочувствие. имало някакъв форум, за хипноза. не знам колко струва.

36.   сащата сам, мразя се заради това нещо станах много агресивна кам хората, който познавам ПРЕЧИ МИ ВЪВ ВСИЧКО

37.   недей да се настройваш срещу хората, те не са виновни за нищо, и аз минах през това, обвинявайки всички останали за моето състояние, трябва да се опиташ да си представиш какво ще се случи следващия път, когато се изчервиш - ами всъщност нищо толкова фатално, сега и аз тренирам върху това - на кого всъщност му пука особено, че някаква си се е изчервила, еми какво, да не е престъпление, изчервяваш си се и толкова, действа доста успокояващо като си повтаряш, че това всъщност не е нищо особено на фона на всички гафове, които правят известни и неизвестни нам персони... та така, изчервявай си се - това си е нашата "запазена марка" (какво да се прави), усмихвай се и продължавай напред, нищо толкова трагично няма (не е умрял някой, нали?) И това ще мине, както е казал Букай в един от разказите си, много е трудно да се борим с това, но дано се справим!

38.   Искам да споделя! Писала съм вече тук.
Следващият път когато сте се престрашили да минете по центъра и видите да се задава насреща познат, бивше гадже, приятелка, роднина и всичко останало, което предизвиква паника и стрес у вас - УСМИХНЕТЕ се от сърце. Така тези отсреща си отклоняват вниманието, не знам защо.
И май се оказва лесно да имате подготвени думи при среща.
Хмм, мисията продължава...

39.   Да ще го пробвам но когато те мразят и насреща им се усмихнеш кво праим?

40.   Здравейте! Аз съм на 23 и мисля, че преодолях този проблем. Още от малка бях много срамежлива, чак името си ме беше срам да кажа. Исках да стана по- общителна, много се дразнех, когато започвах да се изчервявам, да ми става едно горещо... И така започвах да говоря пред много хора, изчервявах се, но продължажах да говоря и се правих, че всичко е нормално- а вътрешно се борих със самата себе си. Дори ми казаха, че когато говоря се изчервявам, а аз им казах: "Така ли?". Направих се, че не знам. Успокоих се, че ме приеха такава, каквато съм и след време спрях да се изчервявам, особено пред познати. Просто не трябва да мислите за изчервяването,а за това което говорите, да се концентрирате върху нещо друго. Всичко е в съзнанието ви, трябва да се научите да контролирате това чувство. Дано съм ви била полезна.

41.   Добре, де разбрах -всички се изчервявате и всички се срамувате и всички правите срамувайки се секс и раждате деца. Ми това са срамни работи. И какво като се изчервявате? Зад червената фасада никой дявол не може да предположи какви мисли, какви планове и какви комбинации и мрежи обмисляте. Знаете ли, че някои от вас са овладели изкуството да се изчервяват, за да го използват като оръжие или поне като щит срещу упреците, че са безсрамни и безскрупулни, а иначе действат именно като такива? Щом искате да не е така, спасението е НЕПУКИЗЪМ. Каквото и да правите, правете го за себе си и не се впечатлявайте от светлината, в която ви представя. Аз познавам проститутка, която не може да изрече думата "путка". И какво? -не си е зарязала професията заради това.

42.   Към 40 - ти наистина ли изцяло преодоля този си проблем, в смисъл, вече не се изчервяваш или просто не ти пука вече за това?

43.   Номер 40 е права. Изчервяването идва, когато се замислим за него. В опита си да го прикрие човек става още по-паникьосан.

За Номер 39. мисля, че ако демонстрираш, че не ти пука за чуждата омраза и впечатления, отсрещната страна е в пас.

Дори и да ти говори някой конкретно за притеснителни неща, не показвай че го вземаш навътре.
Лек непукизъм - прави се на тъп "Кво ?Така ли? Въобще не съм забелязал. Имам си по-важни неща за мислене".
Имам позната, която е ходила на психиатър заради подобно усещане за притеснение сред хора, само че не се изчервява, а вдига кръвно и няколко дни е със смачкано настроение. Съвета ан доктора бил - Когато усетиш че започнеш да мислиш за притеснението, моментално смени темата на мисълта си. Мисли за друго, не и за това. Нещо като вътрешна борба. И да, в началото е по- трудно. Преодоляла го е на този етап, знам че е пила и Есберикум по предписание.

И няма отърване обаче в началото. Трябва да се смесите с тълпата и да го преодолявате. Вижда се не вижда- това е. Колкото по-рано, толкова по-добре.
И не забравяйте че животът е много кратък, особено след определена възраст. Пазете си нервите.

44.   От номер 40 към 42- просто вече не ми пука и не се изчервявам, освен в някои много притеснителни ситуации. Но това е нормално- всеки човек понякога се изчервява.

45.   Аз съм на 14 години и съм момче.
И имам същия проблем..
Но според мене това е защото се притесняваш от хората.
Панеже до минала година аз излизах често и не съм имал нисасъв подобен проблем.
И тази година взех рядко да излизам и станах така.
Поже би просто трябва да си по общителна за да свикнеш с хората.
Това е мойто мнение.

46.   Аз зъщо съм на 14 и както всички останали имам този проблем, дори днес много гадно се получи, отидохме на кафе с 1 приятел и 2 момичета и аз като се зачервих стана нещо ужасно ;X

47.   Здравейте, и аз имам този проблем. Хубавото при жените е че може да бъде прикрито с фон-дъо тен или посещения в солариума... Така де, само да успокоя малко нещата обръщам се към всички жени, изпробвах това с фон дъо-тена и се получи, придобих малко повече увереност, тъй като смятам че прикрива така нареченото изчервяване.. Малко руж също би разсеял идеята че си се изчервила... Лечението за мен е едно... нещо което споменаха и по-горе... не си представяйте ситуации в които бихте се изчервили... ИЗОБЩО СПРЕТЕ ДА МИСЛИТЕ ЗА ТОВА... проблем на мозъка или нещо друго не знам... трябва да се разсейвате с нещо... И друго... междувпрочем хората го смятат за сладко и не бива да ви пречи в общуването с хората... а понякога и не ви забелязват, а вие и филмите си и всичко о колко е ужасно слаба съм дрън дрън... Обичайте себе си :) успех на всички!!!

48.   Според мен всички трябва да се обърнем към вярата в Христа, да приемем че всички сме братя, че всички ни мислят добро, защото и ние им мислим, че помагаме на всеки и в мислите си, затова сме достойни и допринасяме за всеобщата хармония на вселената.

49.   Здравейте! И аз имам същия проблем... прочетох много мнения и в много от тях намерих думите, с които аз бих се изразил относно проблема с изчервяването. Това е много наболял проблем при мен. От много години се опитвам да го преборя, понякога съм успявал много успешно и самооценката ми значително се е вдигала, но живота постоянно се променя, едни хора си идват, други си заминават, идват лоши времена... ето например тази година много неща ми се насъбраха. И въпреки, че вътрешно си казвах, че всичко ще е наред, че бъдещето е пред мен и няма от какво да се притеснявам, стресът въпреки опита ми да го подтисна се е натрупвал вътре в мен и в един момент излиза наяве... и човек не може първоначално да се справи с него. Забравих да спомена, че съм на 19... Лошото при мен е, че много хора ме знаят като човек, които се изчервява.... много хора с това са ме запомнили, с една много лоша моя черта, която всъщност е нещо като болест.... аз не съм се родил с нея, придобил съм я в следствие от много фактори в живота ми... аз не съм такъв, аз обичам да общувам и да се забавлявам, но като се притеснявам всеки един момент дали ще се изчервя или не, понякога не чувам какво ми говорят и от там пък като почнат да ме гледат с раздразнение, че не ги слушам започвам да се изчервявам... също пък ако ме накарат да повторя нещо по няколко пъти, щот не са го чули и аз пак се притеснявам.. опитвал съм се да надмогна изчервяването, да не бъда страхлив и примерно да разкажа нещо пред група хора, но не винаги съм запазвал самообладание да го разкажа спокойно и без да се изчервя... имал съм моменти, в които просто не ми е пукало какво ще си помислят другите като кажа нещо или ако случайно ме гледат... но защо мамка му този контрол над емоциите ми не мога да го имам постоянно? ... причините в момента за моето притеснение от хората се дължи на поредица от лични неуспехи.... загубих някои от приятелите си, други отидоха да учат, като добавим и това, че заради пари не успях да отида да уча след като завърших гимназия и в момента пропускам една година.. година в която трябва сам да се оправям във всичко... не че преди не е било така. Не успяха да се получат и нещата с две момичета, които харесвах. Едното от тях не мога да забравя, защото много я обичам... а вече и така направих, че тя да ме отреже от живота си, защото след като не можем да бъдем заедно, аз не мога да и бъда просто приятел... и въпреки, че имах някакъв приятел в нейно лице, сега нямам никой. И то какъв приятел... който не иска да се срещаме, а само по интернет да си пишем, защото ще ми се засилят чувствата. :( За това не държа никакви контакти с нея.... Имам си и проблеми в семейството от финансов характер. Баща ми не се интересува от мен. Не съм получил нищо от него в този живот. Най-лошото е, че трябва да живея с него най-малко още една година... Почнах работа, но и там с колегите ми сякаш бях забравил какво е да общуваш... не ме приеха както исках. Докато свикна да не се притеснявам от тях и те вече си бяха предубедени за мен... В добри отношения сме, но си личи че са забелязали, че се изчервявам понякога когато говоря с тях... И това не ми харесва. Адски много ми пречи да общувам нормално с тях и с другите хората като цяло. Виждам едно лицемерие и съжаление в техните очи, което ме дразни много. Ще се опитам вътрешно да се преборя с това... защото нямам пари за психолог. Успех на другите. Ако някои иска да си пишем : skype : *****



Модератор: Сайтът е анонимен и не публикуваме лични данни.

50.   Здравейте, на 34 години съм. Имам този проблем от ученик. Към номер 49 и всички останали!!! НЕ ВИ ТРЯБВАТ ПСИХОЛОЗИ и ПСИХИЯТРИ само ще си дадете парите и ще ви отровят с антидепресанти. Спрете да живеете за другите и за тяхното мнение, защтото именно това ни пречи подсъзнателно. В момента в които спря да ми пука от мнението на болното ни общество проблема при мен изчезна. Научих се да се радвам на малките неща в живота и да бъда широко скроен ЧОВЕК. Спрете със самообвиненията и не се подценявйте!!! Номер 49 не се отчайвай момче и се научи да уважаваш себе си после нещата ще си дойдат на мястото. Спорта също помага, даже бих казал е задължителен при нашето състояние!!! Успех на всички!!!

51.   Здравейте може ли по някакъв начин да ми изпратите скайпа на момчето, което е написало последния коментар. Намирам се в същото положение като него и искам да си поговорим.

54.   Аз имам напредък. може и да е временен но ще споделя. важното е да казваш че няма нищо срамно. няма нищо притеснително. да имаш самочувствие. да се бориш със страховете си. да не даваш данък обществено мнение. да се харесваш такъв какъвто си. да харесваш дори че се изчервявяш. и накрая да повярваш в успеха :)