Да се превърнеш в някой друг
преди: 11 години, 9 дни, прочетена 1132 пъти
Здравейте. Не съм сигурна как точно да задам въпроса си и дали въобще някой ще схване за какво говоря. Затова ще карам направо. Бихте ли се променили заради някого? Поне бихте ли опитали? И въобще вярвате ли, че хората се променят? И не говоря за някаква привидна промяна и постоянно преструване. За съжаление и по принцип, дори и несъзнателно понякога, достатъчно се преструваме и се опитваме да създадем фалшиви представи за себе си. Лично аз го правя почти всеки ден и съм напълно убедена, че и при вас е така. Всеки се преструва за нещо, опитва се да прикрие нещо или да изглежда по някакъв определен начин, за да не бъди отхвърлен от някого, за да се хареса на останалите или дори, за да си спечели власт и някакви други облаги.
Има ли смисъл да залъгваме близките си и самите себе си и да се опитваме наистина да се превъплътим в нещо различно от това, което сме. Нямам предвид промяна във външния вид, поне не само това. Не говоря за отслабване, напълняване или хирургически намеси. По-скоро за отношението към нещата, към живота като цяло... за самия ни характер дори. Разбира се, това влияе и на начина, по който ни възприемат другите - как се обличаме, как се държим с хората, какви приятели си избираме, дори и с какво се храним.
Мислите ли, че има смисъл да се променяме заради някого и вие бихте ли го направили, и до каква степен?
Все пак от ранна възраст постоянно ни повтарят, че трябва да бъдем честни, открити, да не лъжем и да не се преструваме, да живеем живота си, както на нас ни харесва (естествено в рамките на установените правила и порядки), да следваме мечтите си, да бъдем СЕБЕ СИ - поне на мен и до скоро ми го казваха. А, когато пораснем малко, се оказва, че всичко това е напълно невъзможно... не и ако не искаме да разочароваме хората около нас. Само на мен ли ми се струва някак лицемерно, иронично..?
Надявам се ако някой прочете това да ме разбере и знам ли да отговори честно какво мисли. Не мисля, че е от значение, но за да съм сигурна, че няма да бъда разбрана погрешно - момиче съм на 20.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 дни hash: 04e7e79226

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   "Мислите ли, че има смисъл да се променяме заради някого и вие бихте ли го направили, и до каква степен? " - струва си да се променим, ако е за добро. Аз вярвам, че човек, който иска да се промени, ще го направи. Важното е промяната да е в негова полза и за останалите също, промяната трябва да е за добро. Лошото е, че повечето хора се променят повече към лошо, защото така е по-лесно. Ако искаш да се промениш, трябва първо да решиш дали си струва, дали ще се чувстваш по-добре след промяната. Не се променяй, заради някой, който не те харесва, промени се заради самия себе си. :)

 

...

преди: 11 години, 8 дни hash: 5214cfb7bb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Aз съм " рaзличнa " с хорaтa, с които рaботя! Трябвa, нaлaгa ми се! Тaм съм студенa, говоря крaтко, aвторитетно! Не позволявaм " пробив" зaд тaзи ми фaсaдa. У домa - моят дом е моятa крепост! У домa е лудницa;))) Ние сме едно лудо, весело семейство. Че то в къщи aко не може човек дa се отпусне сред любимите, то къде? ! Нямa мaски, фaсaди и тем подобни. Смеем се, понякогa се кaрaме, после се гушкaме.... и тaкa. Не бих моглa дa бъдa другa, не и домa. Нa рaботa го приемaм кaто рaботa и нищо повече. Но сред близки, трябвa дa се приемaме кaквито сме. Инaче не е истинско. Щaстливa съм, че МЕН обичaт и приемaт с хубaвото и лошото. Не искaм дa съм другa!

 

...