 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Депресия или трезво мислене
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1570 пъти
Ами, да... пореден ден в депресии, мисля че си я имам отдавна, но просто вече ми писва.
На 25 г съм, тази година завърших магистратура в мнг добра специалност, която би имала реализация в чужбина, но в БГ не бих могла да си намеря работа поради липса на връзки, цялата сфера е пълна с връзки... хора, които имат пари и не свързано образование работят професията ми или са собственици на подобни фирми и единственият шанс да си намеря работа ( мнг мнг трудно) е да бачкам за тях като обикновен работник, без шанс за развитие за макс 700лв заплата.
От бедно семейство съм ( че то в бг средно положение няма), винаги сме се оправяли, не е като да не е имало какво да ядем, но просто парите винаги са били кът. Родителите ми винаги са казвали да се учи. И аз учих, много. Целият ми живот е свързан с учене, пълна отличка в основното, пълна отличничка в гимназията, първенец на цялата област.... И какво ми донесе това, нищо. Влязох в университета в специалност, която мнго исках, но действителността, начина на преподаване, непрофесионалното отношение на преподавателите спрямо нас( разбирайте приятелско отношение с готините и хората с връзки в сферата, чийто деца учещи специалността ми биха били връзка на преподавателите с родителите им ), Общо взето бях мнг мгн разочарована от цялото образование, .... Ако имах вариант бих учила в чужбина но нямах, нямахме пари... И отново някой ще каже има стипендии и т. н. , но не е само това, човек трябва да има поне малка парична подкрепа и в собственото си семейство за да успее да направи крачка извън БГ.
Като цяло разочарована реших да завърша, но да насоча силите към хобито си ( няма да казвам какво е ), но се окАза, че има вратичка то да стане професионалното ми развитие за в бъдеще. Естествено хобито е еДНо, започнеш ли да гледаш на него по друг начин се очерта суепр много учене отново. И понеже си мисля, че съм упорита започнах, .. учих в университета, учих за бъдещата си професия... и Така..
Сега съм се затворила вкъщи и пак уча, уча, уча, по цял ден, не излизам, за дА направя нещо с живота си, искам да съм добра в това което правя, а поне в сферара, кое=ято съм си избрала, връзките нямат значение както с раотата свързана по образованието ми...
Като цяло нямам проблем с общуването, имала съм приятели /приятелки, . Сега не им обръщам мгн внмание просто защото имам мнг да уча. Имам и приятел, с който се виждам макс веднъж в месеца, понеже той си е в София, а аз в родното си място за да уча....
И в един момент си мисля.... той заслужава ли такава приятелка... не мога да отида с него на почивка, или да правим нещо интересно, понеже не изкарвам пари... Само стоя в нас и уча... а то дори започнах да осъзнавам, че освен мгн учене, явно трябва и повече талант отколкото аз имам.... ами ако отнеме мнго години, имам чувството, че ще се побъркам... Не мога така.... мисля как в София приятелят ми може да открие, че не е доволен от живота, който водим и да иска нормална приятелка, , и т. н. а а с мен може да не стане нищо....
Това, което ми минава през главата в момента е самоубийство... писна ми.. искам да живея друг живот, защо нищо, с което се захвана не стига до край, въпреки че полагам много усилия?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a88328357c |
|
1. Нищо не ти разбрах, макар че твърдиш, че си магистър. Един образован човек няма как просто да пише така - никаква структура нямаш, смисъл да не говорим. Аз разбрах само, че всички други са ти виновни за неудачието ти? Не ти знам какво и къде си учила, но аз като работодател не бих те поканила на интервю, ако мотивационното ти писмо е така написано!
Аз обаче изобщо не вярвам да си и търсила работа, защото нали всичко е и без това загубено.... предварително.
Да се оправиш в живота със зубрене не става. Трябва човек да притежава и елементарни социални способности, да може да общува нормално.
Ще те разочаровам, но не е вярно, че един беден човек не може да учи в чужбина. Аз идвам от много бедно семейство, баща ми е алкохолик и нито стотинка не е струвало образуванието ми на родителите ми, но не стана с голо зубрене, а и с много дисциплина и РАБОТА. От 2010 г. заемам ръководна позиция в интернационална компания със седалище в София и ми е направило впечатлението, че у нас има доста хора като теб - с магистри от странни университети и БЕЗ ЕДИН ДЕН ТРУДОВ СТАЖ, какъвто и да е ТРУД, но с претенции до небето.
Защо да даде на теб някой 700 лв. на първо време? Какво МОЖЕШ да правиш ти реално освен да зубриш готови материали?
И това за връзките е чиста проба оправдание на някои хора да не почват работа. НИКАКВА РАБОТА. Не знам ти колко си била бедна, но явно има кой да те храни 25 г. Аз съм почнала да работя за 130 лв. мин. заплата на 16 г., а на 19 работих 7 дни в седмицата по 12 ч.,за да събера пари да замина, защото нито е имало пари за кандидатстване, нито е имало кой да ме храни 25г. Днес изобщо не каня на интервю хора, които поне лятото не са работили нещо и нямат никакви препоръки от работодател. Който е беден ще работи иначе и за 700 лв., но ще трупа стаж и препоръки. Всички сме почнали отнякъде, но сме почнали ...не сме си седяли у дома да се самосъжаляваме и после всеки друг бил виновен.
Стегни се и си намери НЯКАКВА работа, защото като станеш на 27-30 г. И 10 висши да покажеш като види работодателя, че не си работила ....следващият моля! Най-важното са трудовите навици дори да не е по специалността. Магисъратурите не могат да ми свършат работата, за която е обявено мястото и възнаграждението и никой частник не назначава некадърници, защото имали връзки. Когато обаче един човек е добър в нещо, той бива препоръчан и действително бива назначаван без конкурси. Това са въпросните връзки, които ги има навсякъде, но се правят само с работа, ОБЩУВАНЕ и никога с голо зубрене у дома!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ebfd035f15 |
|
2. Човек, който е в депресия, може да се случи да говори разбъркано, 1, какво като е магистър. Като започнете с това неразбиране... Я по-полека!
Авторке, пробвай да започнеш работа сега в която и да е сфера. Никой не е започнал от върха. Помисли и за чужбина. Каквото е писано- ще стане. Ти просто не преставай да вярваш в себе си. И никакви мисли за край на живота! Ти самата знаеш, че имаш потенциал и че чрез живота все ще се реализираш и ще бъдеш оценена!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 749cb7c030 |
|
3. Отворих случайно тази тема, с интерес прочетох коментара на номер №1, макар и на места със сериозни правописни грешки, казва и доста верни неща по принцип.
Искам да попитам №1 - Вие бихте ли поканил на интервю или назначил на работа човек с добро образование, който не е натрупал много практически опит, но все пак се е осъзнал и е започнал да трупа стаж, мотивиран е и има способности и познания? Бихте ли отхвърлили кандидатурата му само заради малкия опит?
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a88328357c |
|
4. Номер 3, ограничено е времето на работодателите да търсят подходящи хора, а и често се случва просто да няма нито един подходящ кандидат. Друг проблем се явява и несигурността - мога ли да разчитам на този човек, може ли да ми свърши задачите?
За хора като Авторката 700 лв. са малко пари и не си заслужава да се работи за толкова, но за работодателя значи да отдели за теб едни 1000 лв. бруто, а за да ги даде тези пари, той трябва да ги спечели.
Чисто икономически погледнато едно работно място си заслужава, ако докарва три пъти повече пари от работната заплата. Говоря в ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН аспект и за развитите страни - у нас това е невъзможно в много сектори и това е и причината заплатите там да са малки. Просто при жестока конкуренция с ниски цени в някои браншове като туризма да кажем, заплатите няма как да са толкова високи. Производителността на труда у нас е много ниска и главната причина вече не са старите машини, а ...липсата на квалификация и работни навици, браншовете с ниска добавена стойност.
Аз каня всякакви хора на интервю, които са се постарали да напишат хубаво мотивационно писмо и имат биография, в която си личи, че поне са се опитвали да се трудят. Няма лошо човек да се съсредоточи в следването си, но годините напредват и как ще дойдеш да работиш при мен всеки ден 8 ч., когато ти на 27 г. не си работил един ден в живота си?
Има и големи разлики между представи и претенции и реалното работно място.
Аз се научих да не вярвам много на дипломи и дипломки. За мен препоръките са най-важни. Случвало ми се е да се обадя на работодател, при които момичето е работило като сервитьорка да кажем - идвала ли е редовно на работа, честна ли е, как се е вписвала в колектива, може ли да издържи на натоварване? Не търся стаж по специалността, а изобщо човек да е работил нещичко, затова винаги пишете в автобиографиите си такива неща, дори да ви се струват незначителни и непрестижни - непрестижна работа няма. НЕработата е проблемът!
Честно си прехвърляме и хора с бизнес партньорите. Например, ако при нас има свободно място, а наш доставчик или клиент освобождава хора е възможно той да ни препоръча човек. Отделно наши назначени хора имат познати, ние предлагаме по-високи заплати на хора с позиции в други компании, докарваме си хора и от чужбина и така нататък и така хора като Авторката не виждам как могат да получат място с висока заплата.
На кого да се обадя при хора, които не са работили? На родителите ли?
Тя не иска да работи за 700 лв. нето да кажем, но имаме практиканти, които са работили паралелно със следването си и за по-малко, знаем си ги, сработили сме се и си е съвсем естествено като завършат да си ги вземем на работа. Хора като Авторката ли да вземем?
Ами нямам желание и нямам време да се занимавам с хора, които тепърва трябва да обучавам не само на спецификата на задачите, фирмена култура и т. н., но и ще трябва да уча на работен морал. Случвало ми се е да не идват хора на работа заради
- не си чух будилника
- бях пиян
- имах работа (? )
-...
Иначе, номер 3, никой не е роден научен и с опит и това работодателите го знаем, но като дойдат хора с „магистратури“ някакви и имат претенции за едва ли не мениджърски позиции без 1 работен ден, как да ги назнача?
Почва се от ниската позиция с по-ниска заплата и от тук се доказваш. Който е качествен обаче много бързо се издига, намира и по-добра работа в бранша и се доказва, бива препоръчан и така нататък.
Аз съм в началото на 30-те и имам 12 г. стаж, 8 от които са по специалността. Как да назнача един 27- 30-годишен човек, който цял живот не е работил и да му повярвам, че било заради грешки в другите хора???
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 749cb7c030 |
|
5. От номер №3 - благодаря, че отделихте време да ми отговорите!
Много истина има в думите Ви, вярно е също така, че авторката на темата се нуждае от малко подкрепа. Когато човек изпадне в дупка, изгубва посоката, но аз смятам, че не е късно да промени живота си, да поправи грешки и да продължи по-уверено напред.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 4092aae23f |
|
6. 4, докато вие, работодателите, сте с тази изкривена психика, и докато има хора, за които 700 лв. са малко пари, няма да вървят нещата нито за вас, нито за нас.
Струва ти се ненормално и неестествено човекът да отсъства от работа защото не е чул будилника, защото се е напил или е имал работа, по-важна от твоята? Не е.
Напълно нормално е. Не сме ви роби, работата ви не е най-важното нещо в живота на човека; бих казала, че всичко друго е по-важно: семейството, близките, децата му, самия той, като човешко същество.
Търсите хора с препоръки - добре. Но пак казвам, човека, с препоръка или без, не е робот, не е машина и не ви е роб.
Blinded by science
I'm on the run,
I'm not an aplience,
don't turn me on... /Foreigner, Blinded by science/
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 29eb70afab |
|
7. Нaпълно подкрепям н1/4, a към н 6, не чул будилникa, (? ) нaпил се(? ) имaл по- вaжнa рaботa ( зaтовa се уведомявa предвaрително или в последствие, aко е било спешно), тaкъв нямa място в никоя фирмa. Не, не е роб човекa, но сключвa договор зa рaботa, срещу който му се зaплaщa предвaрително уговоренaтa зaплaтa. Не рaботи, не му се плaщa. Уволнявa се и дa ходи дa си пие, дa не включвa будилник и дa се бунтувa където и кaкто може. В случaя- следвaщия моля!
Ти пропускaш, друг се възползвa от вaкaнтното място. Ти остaвaш без пaри зa пиене дa речем, ( нaли го посочи кaто вaжно) друг имa зa пиене или друго, според нуждите. Хaйде сегa кaжи, кой е фaкaния, a?
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 2e45371e71 |
|
8. И точно затова човешкият труд вече почти не се ползва, в сериозните производства.
Ползват се машини, роботи.
Аз съм виновен, за всичко, заради мен оставате без работа.
Аз правя роботи и те работят, като роби, както трябва да се работи.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 41d51e102f |
|
9. От авторката:
Искам да благодаря на всички за коментарите., Дори на негативните такива.
Искам и да се извиня за правописните грешки. Просто, когато писах съобщението писах без да се връщам назад за да се поправя, ако има такива. Мисълта течеше бурно през главата ми и просто не исках да я загубя, което е моя грешка, не се оправдавам.
До всички работодатели, които ме обвиниха в мързелуване, чакане на чудо:
Започнах работа в първата си година на университета-продавачка в магазин. После смених на касиерка в хранително заведение. Общо и двете работи съм ги работила около 4 години. Сега работя от вкъщи, нещо като фрийленс, това е свързано с хобито ми. Изкарвам достатъчно пари за да имам какво да ям, без да търся от родителите си.
Работата е, че както казахте аз като 25 г жена искам да работя нещо, скоето да мога да живея нормален живот като един напълно възрастен човек, който е учил и завършил, човек, който е напълно отговорен, общителен и се справя добре в екип. Но не не искам да работя като продавачка, касиерка, сервитьорка. Това за мен са професии за студенти...
Като цяло не това беше целият ми проблем... отказах се да работя по специалността си. В момента дори да ми предложат работа по нея не бил я приела, просто както казах разочарованието в университета беше огромно.
Просто имам цел, не искам да стана просто човек взимаш 1000 лева.
Искам да бъда щастлива с работата си. И не смятам, че беше правилно да ме нападате за това, че искам да се издигна от нищото. Готова съ да работя и за 400 лв, стига да знам, че има изход и начин за израстване.
Та както казах, основният ми проблем е, че просто бях депресирана, Днес явно съм по-добре и съм готова да се защитя с тов а, че не искам да бъда поредното колело в механизма на ниско заплатен, неквалифициран персонал.
Смятам, ч е когаот човек има цел трябва да я следва, а не да се откаже и да работи каквото и да е за да преживява. Човек трябва да се учи, не зубри както бях обвинена.. Това, накоето се уча в момента няма нищо общо със зубрене. Изисква се време и практика за него. коеот не бих имала работейки като сервитьорка 12 ч на ден.
Благодаря за вниманието на всички.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a88328357c |
|
10. Номер 6, направи ди собствен бизнес тогава о си спете с работноците ти до обяд, разпивайте вечер, но нали знаеш - накрая на месеца си искат парите, идва 25-то число и НАП си иска парите за осигуроки.
Няма пълна свобода. Ницше още е мислил по темата и не е намерил решение.
Парите са нищо повече от обещание за стоки и услуги срещу твоята работна сила. Работодателят изкарва парите, за да ти плати от своите клиенти срещу стоки и услуги просто казано. Ти като отидеш да си купиш хляб и пише "затворено заради будилник или разпиване" другият път дали ще отидеш там?
Да не говорим, че ако работниците на Енергото, БДЖ, ВиК, полиция, армия, градски транспорт, атомна централа, митници, ЛЕКАРИ.... решат да изживеят свободния си дух, ще настъпи АНАРХИЯ
Дори едни политици и народни представители като спряха да идват на работа възникна ХАОС.
ДНешното общество е много сложна машина. За да живеем на такъв стандарт - ток, течаща вода, МИР, ... таксита, услуги, удобства, ТВ, Интернет, храна на всяка крачка.... 2, 5 мил, души у нас трябва да ходим на работа. Това е положението. Парите са само една хартийка, едно обещание за стоки и услуги - НИЕ СЪЗДАВАМЕ благоденствието си, благоденствието на обществото, държавата, света като цяло - не работодатели и парични знаци.
На Авторката мога само да препоръчам да спре да се гордее с магистратурата си, особено ако е от не особено легитимен университет, а да се гордее с ТРУДА и способностите си. От магистратурата не произлизат никакви права за работа - просто си работила над себе си, СПОСОБНОСТИТЕ ТИ те правят интересна. Аз имам действително бляскава диплома от чужд елитен университет с много добро име и така нататък, но тази диплома никога не се е начагало да показвам на работодател и стои в един шкаф. Имам дори за окачване една страница с титли и специалност, в рамка - в шкафа! -)
След завършването си отидох в София... на хотел (не съм изобщо от тук) Бях намерила в интернет бг. професор от страната, в която учих, когото помолих за съдействие - да ме представи на интернационални фирми, в разните камари на работодателите. Имах 15 интервюта за позиции, които НЕ съществуваха още. 15 интервюта за да си намеря само едно място! Сегашният ми работодател дори не погледна документите ми, а каза какъв им е проекта и каква е целта. Седнахме един следобяд, почнахме да анализираме и да търсим решение, дори да чертаем по едни големи листи планове и готово - убедих го, че съм Човекът, който МОЖЕ да му свърши работата. Казах си цената и след 2 дни ми се обадиха.
Дипломата ми трябва само за ценза "висше образование". Бакалавър съм дори и изобщо нямам намерение да си губя 2 г. от живота за магистри (толкова е на Запад магистъра). В университета каквото съм учила е вече стара информация, но не това е целта - в университетът се учи да се учи, да можеш да мислиш абстрактно, логично, да можеш да се приспособяваш и да учиш за новите предизвикателства - в университета не се учи специалност или професия - те се учат в процеса на работа. Университетът е само една основа, която може да бъде лоша, ако сме учили в лош университет дори, но университетът НЕ е специалността или професията ви - там се занимавате с наука, с теория, с принципи.
Проблемът на всички бг. Университети е, че се учи, зубри направо на готово - дават се едни лекции наготово, ти ги учиш и пишеш изпит върху въпроси по този материал. Сам не трябва нито да мислиш, нито да работиш научно - принуждават те да си робот-зубър и после в работния свят, в научния свят като се иска креативност, лична отговорност, лични предложения и решения....си загубен.
И още мога да и препоръчам на Авторката да почне работа за 700 лв., за да печели един ден 1000 лв.
2 г. работа в бранша ти трябват, за да си специалист в една област. Виж обявите за работа - ако ги имаше тези 2-3 г. стаж по специалността, не 1000 лв, а от 2 хил. почват възнагражденията, но в началото стаж се прави на ниска заплата и позиция. Така е навсякъде и няма общо с връзките. Връзки се правят, между другото. Те помагат действително, но само в началото. Ако човек е некадърен, несериозен, неработлив...никакви връзки не помагат, затова си го избий от главата, че връзките на другите били проблемът - създай си свои връзки, но и знай, че не всичко е връзки!
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 910bc31420 |
|
11. номер 6, ти в ред ли си? като всичко друго ти е по-важно в живота, стой си вкъщи (изобщо няма да имаш нужда от будилник), пий си на воля (ако има с какво да си купиш пиене), върши си каквато там работа ти възникне, стига да намериш някой, който да плаща за това.
а когато си на работа, продаваш 8 часа от времето си, не колкото си на кеф в дадения ден. това, че си пиян, уморен или имаш лична работа, си е твой проблем. ако наистина се налага да излезеш в работно време, защото наистина сме хора, а не роботи, се обаждаш предварително и искаш разрешение. ако ти наричаш такъв човек роб, аз го наричам отговорен човек.
а към авторката: всичко важно беше казано, така че най-добре си намери някаква работа по специалността, дори не на висока заплата и започни да се доказваш. ако си добра, ще се издигнеш. ако не виждаш перспектива на даденото място, търси друго, но поне ще имаш стаж по специалността, практически опит, контакти, препоръки и всички други полезни умения.
Ж43
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 9510d5b0cb |
|
12. Мила, реших да ти пиша, тъй като и аз като теб съм момиче на 25, бакалавър. Съгласна съм с предните коментари, че дипломата е просто едно късче хартия. Бих добавила дори, че за мен най-важното нещо е именно отговорността и надеждността на служителя. А на това не ни учат в университетите! Аз завърших преди две години и близо една година не можех да си намеря работа по специалността, но в никакъв случай не се депресирах. Напротив! Мотивирах се, че веднъж щом си намеря работа, ще дам всичко от себе си. Започнах да търся нови и нови варианти за изява, докато късметът ми не се усмихна, макар и в друг бранш. Работя с езика от средното си образование, но пък съм доволна. Съветвам те да потърсиш и ти нещо, дори и да е в различна насока от твоята, и по-скоро - ако си отдадена на това да учиш у дома и имаш силите и желанието - учи езици. Аз знам два - един добре, вторият - разговорно, но в действителност всеки език е един плюс. Сега управителката ми е безкрайно доволна от мен, защото аз съм винаги насреща да помагам там, където езикът за нея е бариера. Отдадена съм на работата си и те съветвам и ти да започнеш от където и да е, остави фрийланс търговията, работи с хора, работи за име, работи с договор! Поздрави, късмет и успехи!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
