Престъплението да обичаш луната
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1642 пъти
Здравейте и заповядайте в моя свят поне за малко. Всеки има проблеми, всеки има своя извратен цирк в главата си и задължението да бъде блестящ изпълнител, верен зрител и най-важното - да плати... и на излизане. Докато слънцето и луната се гонят проблемите се трупат и затрупват. Следва изпълзяване из под купчината и разчистване. А между тези два момента има интервал от разноцветни емоции и псуване. Някъде там е момента на отчаяност и споделяне. Стигнах до него. Стигнах до тук.
Но се налага да го направя шепнешком - аз съм... сова. И винаги казвайки го съм виновен. Нямал съм дисциплина, бил съм мързелив, само в интернет съм стоял, само казарма щяла да ме оправи и още, и още... Искат в 10 вечерта да стигам пълзейки до леглото и да посрещам изгрева. А тялото ми иска да спи от 5 до 13. Първа смяна на работа е от 6 до 14. Ставам някак в 4 и 30 и поглеждайки в тъмнината навън започвам да си говоря как е тъмно и приятно, как е време за усмивка и движение. Наистина върши работа... докато след три часа слънцето надделее и започвам да намирам прилики с парцала до мивката. Минава смяната и препускам жално като куче търсещо дърво в пустиня. Понякога заспивам, понякога не. Ако стане чудото то е за час или два. После слънцето лениво се изнизва зад хоризонта и пернатата гад в мен застава над древния олтар и се готви за жертвоприношение и черни магии. Идва спокойствието и усмивка прогонва всяка умора, а мислите ми тичат след нея и се пазарят да се върне. А тя е царица каприз. Не приема напитки - ни мляко, ни водка. Не е гладна за това или онова. Не желае да се надруса с мелатонин или билка въпреки обещанието за цветен сън по неин избор. Накрая склонява. Сделката е факт към два или три. Главата на забавен кадър пада върху възглавницата на фона на епична мелодия. Сцената е прекъсната от подивелия режисьор с тъчскрийн екран и садистична мелодия. Секундите за сметка - ден вторник, сън три часа. И така до петък със сметка от 14-22 часа и нетърпение за втората смяна следващата седмица. В борбата падат много герои. Мотивацията е мит, а "тренирам" в бъдеще време е "хибрид между зомби и робот". Мозъка пък разбира необятния предел буквално и всяка клетка хуква в противоположна посока.
Поглеждам настрани към прозореца и забелязвам търкалящото се слънце. Сърцето ми го усеща и свири туш в негова чест. Време е. Време е да се скрия. Може днес да не ме намери.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: 8d7d157a9c

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Сегa, подaде подготовкa зa НЕЩО , което предстои...тaкa е нaписaно. С всякa следвaщa думa нaпрежението рaсте , очaквaнето зa ...нещото и - нищо?! Чувствaм се кaто прелъстенa и изостaвенa ;) искaм продължение. Много хубaво пишеш. Имaш тaлaнт. Използвaй го!

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 6458c51dfb

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   До прелъстената: извинявай за изоставянето. Проблема е реален. И аз чакам нещото да изскочи от някъде. Понякога се случва да го търся по улиците под лунната. Талант е красива дума притежаваща собствен пулс, но е просто зрънце. Много любов, труд и щастие са необходими за да се пропука пръстта и да излезе... нещо. Всичко опира до време и липсата му, но поне съм започнал да копая дупката.

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: f28a726778

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Аз май те разбрах... Единственото, което ми хрумва е - намери си работа нощна смяна.

 

...

горе^

преди: 10 години, 9 месеца hash: 740eb518b6

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Оглеждам се невярващо около себе си за скрити камери на фона на драматична и засилваща напрежението музика от тон режисьора на продукцията, след това забивам поглед в монитора на компютъра си и дори не забелязвам рекламите, които отскоро заливат всяко празно място на сайта и се опитват да убедят читателите, че голфът, отслабването, гримирането и наближаващия 15-ти септември (бърза проверка на сценария, за да не кажа някоя глупост, защото удръжката от заплатата заради това обикновено е масов хейт от читатели на сайта) са най-важните теми за човечеството. Потърквам очите си внимателно и щадейки грима (гримьорката беше така симпатична) и се замислям откога не съм излизал от Интернет, за да видя реалния свят с неговите истерии, трагедии и постоянни драматични сюжети, които бавно сломяват духа и те превръщат в завършен черногледец. След това на фона на комедийна мелодийка си давам сметка колко идиотско е правораздаването у нас щом и обичта към Луната вече е инкриминирана в безплоден и неоправдан опит да робуваме на някакви клишета и нечие мнение за това какъв би трябвало да бъде живота на нормалните хора. Усмихвам се и се успокоявам на фона на тиха и приятна музика, че в момента не съм един от най-големите й любители и тъкмо да затворя страницата, когато в ума ми се формира плашеща мисъл: "Ами ако има други забрани, за които не знам? " :(

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 6458c51dfb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Единственото спасение се намира някъде из засъхналото мастило по страниците докато се лъкатуши на границата на реалността. За жалост настъпва момент, в който тя избледнява и двете страни започват да се размиват и стават огледални. Време е за избор: да се изгубиш завинаги или да се върнеш. Сега ще поема назад, но обещавам скоро да продължа натам и някъде ще спра и с тебешир в ръка ще издраскам по асфалта втора част, вече от другата страна. А дали в тази модерна епоха обещанието значи нещо? Скоро ще разберем.

 

...