Още една тема относно шофиране :)
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1038 пъти
Здравейте! Сигурно са доста темите за шофирането, но пък и доста хора са шофьори и смятам, че няма да е трудно някой да ъпдейт-не и да изкаже мнение. Извинявам се предварително за дългия пост. Нов шофьор съм, имам книжка от около 8 месеца, но карам активно (почти всеки ден) от около месец и половина откакто купих първата си кола. Бях адски ентусиазирана, беше ми приятно, усещах как с всеки изминал ден буквално задобрявам, бях много уверена в себе си. Дори бях голям карък първите 20 дни, след като ме спряха 3 пъти (без проблем, вс си ми беше изрядно), имах малко теч на бензин, спуках гума, даже и си чукнах колата на едно колче от тези ограничителните на тротоарите :D И приемах всичко с усмивка и не ми пукаше.

До момента, в който не ми се развика един селяндур на улицата, защото ОПРЯХ в стария му, зле поддържан Голф. Бях виновна общо взето, защото карах назад към неговата задница, видях, че той прави маневра да излезе от паркинг, но видях, че потегля напред, поради което продължих по пътя си назад, за да изляза и аз. За секунда погледнах настрана, защото се разминавам и с други коли до мен все пак, когато той незнайно защо беше спрял (или даваше назад и той, вече не си спомням ясно) и не го видях навреме и го допрях. АБСОЛЮТНО НЕПОКЪТНАТИ и двете коли, то не беше нито силно, нито нищо и нещастникът полудя - излезе от колата си, удари силно с юмрук по прозореца ми за да го сваля и започна да ми крещи и да ме обижда. Аз реагирах доста добре според мен, защото не се оставям на такива смотаняци, които без право се държат така, при това реагирах премерено, без да викам и без да падам на неговото ниво.

Както и да е, постепенно си уталожих гнева след тази случка без каквито и да е последици за нечия кола, но явно ми оказа влияние психически, защото след това още 2 пъти при паркиране си жулнах колата в една стена и едно дръвче "олизах". Нищо фрапиращо, но увереността ми падна рязко. Осъзнавам, че всичко е дело на напрежението, което изпитвам, то ми играе лоша шега и заради него не преценям нещо и се одрасквам, искам да си наложа да съм спокойна, защото знам, че така ще се справя, но не мога. Притеснявам се да не драсна пак нещо и този път да е чужда кола а не само моята в разни предмети (пак казвам, има 3 щети от мен, неголеми). Не мога да правя още френски гараж, но съм решена да го науча, чудя се дали пък той няма да ми помогне да свикна повече с габарита на колата и да преценявам разстоянията по-добре. Какво мислите вие? Да паркирам с някой опитен или сама? Да излизам да карам повече вечер? Да отида на полигон и да се скъсам от маневри? Само да поясня за надъханите хейтъри, че въпросът не ми е дали ставам за шофьор, защото смятам, че ставам, а просто как да коригирам грешка в начален етап на шофьорския си стаж. Благодаря предварително за всички коментари.