 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Чувствам се различен
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 3203 пъти
Какъв съм аз? !
всяка нощ седа и мисля расъждавам непрекъснато за нещо и над нещо, не зависимо какво, имам някакво странно чувство, че съм раличен от другите, имам някво чувство, че имам предопределена цел в живота, видимо се отличавам от повечето ми връсници, приятели, познати, докато за голяма част от тях приоритети са работа образование или пък тези които са по пропаднали дрога алкохол безразборен секс, аз не се интересувам от нито едно от тези неща, не несъм мързелив, не не съм гей имам си сериозна приятелка и като намера някаква работа която ми допада я върша на повече от 100% и не не става дума за работа на стол и 5000лв става дума дори за проста строителна работа като шпакловане боядисване, естесвено като повечето мъже обичам и шофирането за това работа свързана с шофирането също е добер дошла, но въпреки това постоянно имам усещането, че трябва да свърша нещо много важно, но все не успявам да го свърша, просто защото не знам какво е то, да опитвал съм да живея като мойте познати и приятели, взимал съм амфетамини кокаин и марихуана, пил съм различни видове алкохол, холди съм по проститутки, но някак си, нещо ми казва от вътре, това не е за мен, това не трябва да го права, имам важна работа и цел в живота, но уви никога не успявам да разбера каква е тази работа, точно и за това сега пиша това нещо, чудя се дали не трябва да споделя с хората за този мой "Проблем". Предполагам, че ако някой изобщо прочете това ще каже, че съм някакъв луд човек, но уви и аз си мислих това за това обиколих много психиатри и психолози, диягноза така и така не ми беше поставена. Друго което искам да споделя е, че редовно изпитвам чувство на силен гняв към всички, дори към родителите, винаги е провокиран от някаква несправедливост, било то най дребното нещо като последна филия хляб, която не е разделена за всички ( от средно статистическо семейство съм ), така че въпроса не е че някой е щял да остане гладен или от нещо крайно, като новина по телевизията свързана с война или смърт на малко дете при което мнозина биха се ядосали, но хора аз изпитвам жесток и силен гняв, мислите ми почват да препускат ужасно бързо мисля за сто неща едновременно всички ме дразнат викам и креща на пръв поглед без причина, но пак казвам никой не е доказал че съм психопат шизофреник или нещо подобно, вече се отчайвам, с всеки изминал ден все повече и повече, мисля си това нормално ли е дали се случва и на другите, как ли се оправят, разберете на 22 години съм, тези чувства се появиха в мене още от 10-12 годишен, това да 10-12 години, през които непрекъснато мисля защо съм на този свят, защо точно в този момент, на моменти си мисля че е трябвало да се рода 50-60 години по-късно, но не защото сега живота е кофти, за живеене, просто имам такива мисли които минават и заминават без причинно... Също така друго което ме притеснява са сънищата, непрекъснато сънувам хора събития, познати и непознати, да това е нормално, ненормалното е когато събитията се случват, и не тези събития които са хубави, а тези лошите и не приятните и не се наричам екстрасен по никакъв начин защото аз сънувам всеки ден а можеби по млко от 10% от нещата се случват, но въпреки това мисля че този процент е плашещ, а ако се увеличи, или пък ако имам дарба или заложба как в този щур свят бих могъл да доразвия тази дарба, ако може да се нарече дарба... Друг проблем са природните стихии, не знам дали това нещо се отразява и на другите хора, но всяка една промяна в природата в радиус да речем 1000км ми оказва някакво влияние, когато бяха големите дъждове, които наводниха половин България, аз почти неможех да спя, когато беше голямата градушка която изпотроши колите на адски много хора едва не припаднах и то не защото съм се стреснал или нещо но просто като почна да вали ми се зави свят и докато не спря се чувствах лошо и ми се виеше свят, в момента в който падна последното ледче, на мен почна да ми разминава. Друг е и вапроса че страдам отдоста фобии които като цяло са широко разпространни като % в обществото като страх от затворено или високо или страх от стоене под вода за това няма да ги коментирам мисля че това е донякъде нормално. Това което всъщност искам е ако някой прочете това писание, МОЛЯ да отговори по някакъв начин,
по някакъв нормален начин разбира се, защото съм обеден, че бездушните и безлични хора които се докоснат до това писание, ще дадът всичко от себе си
за да се опитат да ме накарат да се чувствам още по зле, но не се притеснявайте дами господа "хейтъри", аз съм широко скроен понасям критки и обиди
Ако си го прочел и си написал нещо ти благодаря и ти пожелавам приятен хубав и спокоен живота, здрав щастие и късмет, на тези които не са го прочели им пожелавам същото
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: dcb40956e6 |
|
1. Авторе, аз не знам човек, който да не е различен от „другите“. Дори близнаците са различни като личности. Аз не виждам ти да си особено различен от „другите“ освен това, че на 22 г. още живееш при мама и тати и май още разчиташ от тях да те хранят. До кога?
Колкото до работата - кажи къде дават 5 бона за шпакловчици, веднага се преквалифицирам!
Сега сериозно - хвани и РАБОТИ нещо, стига кисна и мъчи родителите си. Ако ти бях майка да съм те изгонила отдавна.
Иначе нищо ти няма, но май си намираш причини да НЕ работиш и да търсиш вина някаква ИЗМИСЛЕНА в дугите?
Права ли съм?
ж30
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 41913589ef |
|
2. Мисля, че твоята мисия в живота е да станеш учител по български език и литература :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 756770105a |
|
3. Авторът беше прав, че няма да го разберат. Авторе, просто си чувствителен, което е хубаво и държиш на справедливостта, което е още по-хубаво. Не си луд, просто според мен тази "мисия" сама ще се появи един ден и тогава, ще бъдеш истински щастлив! Благодаря за хубавите пожелания , да ти се връщат !! :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 59f15c87b0 |
|
4. По дяволите това не може да е истина. На 15 съм и от 4-5 години се чувствам по абсолютно същия начин ...Мислех че съм единствената която се чуди какво прави на тази планета ...
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 4015296f40 |
|
5. Мисля,че гордостта ти идва в повече и се вманиачаваш.Мисли за другите,намери си хоби.Господ не обича "прекалено мислещите"хора,така че остави нещата да се случват от само себе си.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 1529d71be0 |
|
6. до 3:
Не мисля, че да си чувствителен мъж е хубаво. хич не е хубаво мен ако питаш. Аз също бях чувствителен, ама лека по-лека взех да се оправям. Чувствителността е за жените. Логическото мислене и разумът са за мъжете.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: aec2df1750 |
|
7. Аз съм автора на написаното по-горе, тъй като не съм наясно с механиката на този сайт, дали тези които вече са написали коментар, ще видат това което ще напиша, но все пак ще пробвам, първо благодаря на всички дали своето мнение то е от значение за мен, второ съркастичните коментари също ги ценя и трето на първия човек който ми написа коментар искам да кажа, че това което е казала, почти няма общо с това за което става дума, явно е практика българите да четат през 5 реда и да дават компетентна отценка на нещата
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 4cd8a8a0b3 |
|
8. На 16 съм и е същото е и при мен от година-две
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: ff2db0e12a |
|
9. Хей!!!! Значи не съм единствена.. Чувстваш се не разбран.. Сякаш не си от този свят.. няма друг около теб, който да може да разбере, какво чувсъваш, през какво минаваш всеки ден.. Търсейки... Доброта безкрай.. Усещам болката на хората, душевната им болка.. Страдам с тях... И чувството за справедливост.. Непримимо, когато направиш нещо дребно, да накараш човека отсреща да се усмихне, давайки му ред, нищо, че бързаш и ти.. Ще ти кажа едно, на 26 съм ввче.. Почнах да си мисля, че съм сама на този свят и че нещо не ми е в ред.. Нормално, как да не си го помисля, но от дете питах мама "Мамо, какъв е смисълът на живота", а тя отговаряше "за всеки, човек смисълът е различен, ще разбереш своят, когато порастнеш". От тогава търся, опитвам нови и нови неща, развивам се, боря се за доброто в този студен свят, приятели много, не ме разбират, но ми вярват, търсят ме искат съвет.. Помагам с каквото мога. И вече знам, моята мисия е доброто, търся всякакви начини за раздаване на справедливост, не мога да мразя, но мога да ненавиждам злите хора, много са... Съветът ми към теб е, макар и 2 години по-късно - общувай, пази се, защото ще бъдеш нараняван, стискаш зъби и продължавай с добро, ще стигнеш до сърцата на хората, а от там можеш да промениш много, не се отдавай на злобата, когато се ядосаш, спри, огледай се има много хубави неща.. Един дядо веднъж ми подари орехче!! Държеше го в окъсаното си джобче и ми го подари, беше мъничко, но за мен това беше най-ценният подарък, даде ми го с цялото си сърце и сълзи в очите, тогава работех в мобилен оператор и му предложих най-ниският план.. Човекът не можеше да повярва.. А орехчето, никога няма да го забравя, толкова мъчно ми стана.. Милият човек.. А нищо не бях направила.. Надявям се разбираш мисълта ми, найстина имаме мисия!! Не си сам!! Боже.. Този свят е ужасен.. :((
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 40618f1473 |
|
10. Здравейте! Тъй като и аз постоянно търся отговор на въпросите си, попаднах на статията ви и съм изумена. Наистина изумена, тъй като до сега си мислех, че само аз се чувствам така странно и не от този свят. На 23 години съм и още от малка си задавам тези въпроси. Защо съм се родила в това тяло? Защо усещам нещата повече от другите хора? Защо сънувам такива странни неща? Защо рисувам странни неща? Защо ми се случват странни неща? Защо видях духа на бабата на моя приятелка, в деня, в който почина без да знам, че е починала? Не съм за давала част от тези въпроси само на себе си. Помня много добре денят, в който попитах най-добрата ск приятелка дали не се чувства странно в тялото си. Исках да науча как се чувства тя. Попитах я според нея, защо сме тук, дали нейната душа се чувства различно, дали усеща нещата повече и дали се чувства все едно е сама, без значение заобикалящите я хора и семейство и не говоря за самота от човешка гледна точка, а душевна. Трудно е да се опише това, което изпитвам и това, което чувствам но знам едно, не е депресия, или психическо разтройство, както и на тези хора, които са написали част от коментарите. Просто явно сме различни по някакъв начин. Явно душите ни виждат повече от другите души, защото ние сме души, затворени в тела. Ще дойде денят, в който всеки един от нас, ще разбере смисъла си на съществуване, аз вярвам в това!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
