 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Съвет към младите
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 1768 пъти
Здравейте. Аз съм млад мъж на 22 години. Самотен, страшно самотен. В последните 2-3 години загубих всичките си приятели - тези от квартала, тези от училище и тези, с които се запознах в университета. От толкова време не съм бил и с момиче. Всичко това се дължи на характера ми. Винаги съм бил по-притеснителен, но не до някаква крайност и общо взето това не е проблем, а аз все си мислех, че това е основната причина за положението ми - че съм станал вече скучен и безинтересен. Всъщност твърде късно се усетих, че отблъснах хората от себе си защото съм много злобен, заядлив, сприхав, намръщен и вечно плюещ по нещо човек, който всичко го дразни. Знаете, докато са малки децата и тийнейджърите си дружат, не се усещат още кой какъв е, но с годините помъдряват и виждат кой човек е добродушен, кой е ведър и усмихнат и кой е хейтър (казано на модерен език). Изоставиха ме всичките ми приятели, дори виждам как и на просто познати не им е комфортно, да общуват с мен. Само от време на време се виждам с някого да пием по една бира и то аз, ако се обадя. Буквално целият ми свят се промени. Някъде към 9-10 клас когато приятелите ми тръгнаха по дискотеки, а аз не, защото бях по свит, забелязах, че започнаха да не ме търсят много. Но след време и аз тръгнах, излизахме, забавлявахме се. Станах студент. В тези години вече отблъснах хората. От София съм. Колегите ми, с които се запознахме ме канеха по купони в Студентски град. Аз някак си се държах подигравателно с тях за мизерията в общежитията, че са от провинцията и т. н. и т. н. Без да се усетя вече към втори курс почти не общувах с колегите си. Също така забелязах, че все нещо ми е криво и непрекъснато плюя било то по държавата, по хората, по лошото време, по съвсем съвсем дребни и незначителни неща. Две години работих и там отблъснах хората, просто защото все бях намръщен и все нещо ми беше криво. Веднъж с една жена се скарах в тролея. Тя ми каза "Ти си май настроен отрицателно срещу целия свят. ". Тогава се замислих и много неща ми се изясниха. Започнах да се усмихвам повече и да се държа по-ведро с хората, да не се заяждам, да не се карам и т. н. Но не знам, дали ще си върна приятелите. Те сякаш вече са една съвсем непозната компания за мен. Няма с кого да изляза. Ако излизам е, когато аз съм се обадил на някого. Но когато се правят сбирки, когато се ходи някъде никой не ме търси. Вече две нови години си седя вкъщи. Просто виждам как не им е приятно, да общуват с мен. На този етап, дори няма къде да се запозная с нови хора. Тренирам в една зала от години, там се познавам с хората, но като цяло повечето са по-големи от мен или пък не си намираме чак толкова подходящ език. Разчитам на това като завърша лятото и започна нова работа, да се запозная с нови млади хора. Да се запозная и с момичета, защото съм на почти 23 години, а не съм пипал момиче от тийнейджър. По този начин пропилявам най-хубавите си години, даже май ги и пропилях, дори се замислям, че ако продължа така и жена няма да си намеря след време. Пиша тази изповед, не за да търся съвети, а да дам пример на младите момчета, да не бъдат намръщени, да не бъдат конфликтни и заядливи, а да се усмихват, да уважават хората и да общуват с тях, да уважават най-вече и себе си, защото е огромна вероятността да ги сполети моята съдба.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 446ee98e86 |
|
1. завършил си с рима! браво! успех!
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 63f96ae1fc |
|
2. Чакай,чакай... "защото е огромна вероятността да ги сполети моята съдба" - грешиш авторе. Това не е лошата съдба, която те е орисала, а собствената ти воля.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 0297ba3fb9 |
|
3. Авторе, уж казваш че си станал позитивен, но дори накрая мисленето ти е негативно - "пропилях най-хубавите си години", "да не ги сполети МОЯТА съдба". Виждаш ли как си свикнал ТИ да се изживяваш като жертва? Според мен негативното ти отношение преди е тръгнало от подобен комплекс - че си жертва на някакво съдбовно решение. Фактът, че говориш за "сполитане от съдбата" показва, че си човек, който не може да контролира себе си и си свикнал(или поне преди си бил свикнал) да приемаш събитията около себе си, дори и да са негативни за теб и дори и за много от тези събития да можеш да направиш нещо.
Съвет - добре си се ориентирал, че нагласата е важна, сега е важно НАИСТИНА да го осъзнаеш.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 0605b78212 |
|
4. Хубаво е, че си осъзнал, че си виновен за това, че си загубил приятелите си. Живота е пред теб. Намери си някакво ново хоби, където се събират много хора. Така ще се запознаеш с много нови хора.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 5d6660912c |
|
5. Света е станал отражение на енергията, която излъчваш. Просто това е едино от Вселенските закони, които са ти определили мястото. Направил си такъв избор и си привличаш такива хора. Може да попрочетеш защо си я докарал до там. Има доста информация в интернет пространството.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2e34808d84 |
|
6. Здравей! Аз съм момиче, но като прочетох какво си написал, все едно го бях написала аз. Аз съм на 20г. и тепърва започнах със студентския живот, но като цяло и аз съм супер негативна. Усещам се как на абсолютно всичко се дразня, на съседи, че ми шумят, на хората като им гледам простотията, направо се вбесявам и т. н. Гледам да не го показвам през непознати хора и колеги от университета, защото и без това малко странят от мен, сякаш усещат негативизма ми. Но пред близки редовно си избухвам кое как защо ме дразни и са ми казвали(дори майка ми), че съм адски злобна, сама отблъсквам хората и т. н.
Напълно те разбирам. И аз осъзнавам какво се случва, но явно още не съм достигнала момента, в който като теб ще си кажа "Боже, това е адски грешно". Все си мисля, че хората ще ме търпят и ще ми прощават до безкрай.. И аз нямам много приятели, но за разлика от теб, не заради моята злоба, ами заради тях (поне така си мисля аз).
Успех ти пожелавам! Щом си се осъзнал и превключиш на позитивизъм, вярвам, че хората сами ще започнат да те търсят! :))
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2a71bac9bb |
|
7. Това, което си написал ми е много познато и аз съм доста негативно настроена към хората, общо взето към всичко, което ми се случва. Винаги е имало една невидима преграда между мен и другите, която ме е измъчвала ужасно, а и сега все още се обвинявам и самонаранявам по този начин, заради това. Не ми се отдава общуването, с един, двама се справям, когато съм в по-голяма компания ми се иска да се махна понеже ми е някакво неловко. Не съжалявай за приятелите ти, които са се отдръпнали от теб, защото истинският приятел, дори да се дразни от поведението ти, би ти казал кое в теб не му харесва и би ти помогнал да се промениш, а и зад твоя негативизъм и злоба стои причина. Има някой или нещо, което те е накарало да станеш такъв, замисли се кое е то, потърси причината и се опитай малко по малко да се опиташ да намериш решение на проблема си. А и не се притеснявай за "пропиляното време", не се сравнявай с другите, всеки си има собствен път и съдба, при едни нещата се случват на по-бързи обороти, при други се случват по-бавно във времето.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
