 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да стана по-общителна с децата
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1795 пъти
Здравейте. Момиче на 20 години съм, приятелят ми е малко по-голям и има племенничка на година и половина, при която ходим от време на време да я видим и да си играем с нея. Толкова мило ми става като го гледам той как се лигави с нея, прави и някакви физиономии, говори си, играе си, но за мен.. Аз съм сякаш ме е страх от нея. Та, проблемът, за който ще поискам съвети за решаването му е, че в семейството ми или някъде около мен нямаме малки деца и никога не се занимавам с тях, освен сега дето ходим от време на време при неговата племенничка. Не знам как да общувам с тях. Не съм свикнала така да се лигавя, смисъл да говоря по-детски както говорят на децата, да си играя с тях, да общувам. А малката още откакто се запознахме много ме хареса, винаги идва до мен, носи ми разни играчки или неща, дава ми ги да си играем, и аз съм си играла с нея няколко пъти и много се радвах, защото не стоях като вцепенена или сякаш ме е срам или нещо подобно, а наистина си играехме. Постоянно вика "како, кака, кака", за малко да ида до тоалетна примерно и почва да пита "кака, кака".. Голяма сладурана е, като я гледам и не мога да спра да се усмихвам :)
Не е да нямам вроден майчински инстинкт или нещо, просто през живота ми не е имало около мен малки деца, с които да си играя и общувам.. ако стане, то е за по няколко минутки като примерно сме видяли някой познат с дете. Дайте ми съвети как да се отпусна с малката, какво да й говоря, как да говоря както говорят на децата, да си играем и т. н.. Такива съвети, че ако примерно 1 ден трябва да ме оставят да я гледам, да не се паникьосам при мисълта, а да се радвам и да ми е спокойно, че ще мога да си говоря с нея, да я радвам, да си играем без да се притеснявам както сега и т. н..
Моля ви, ще съм ви много благодарна :))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 09246550d8 |
|
1. припомни си как си била като дете и воала
:)
А И на едно дете като му обърнеш внимание вече си го спечелила
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9550e35aab |
|
2. ти просто не си усетила на гърба си какво да имаш дете. Аз съм го забелязал, че повечето особено по-младите, ако нямат собствено дете, просто не знаят как да се държат с тях.
Прочети темата "моето малко момиче" от избор на редактора, влез в тази атмосфера, докато четеш и когато видиш онова дете, се сети за усещанията, които е предизвикала историята. И не забравяй, че колкото и да е малко едно дете, то си е личност, индивид не по-малко ценен, не по-глупав, дори много по-духовно изивсено от всички, които се водят възрастни, има си характер, темерамент, предпочитания, мнение за всеки и всичко, вкусове и т. н.
Но то има нужда от топлина, то отразява твоята енергия, ако ти го дариш с топлина и то ще ти отвърне със същото. То е непринудено, няма задни мисли, чисто, невинно, некритикуващо.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ab64818c2b |
|
3. Ами просто се отпусни. И около мен никога е нямало малки деца, ама когато аз за първи път видях племенницата на мъжа ми, която дойде при мен и просто ме гушна (трябва да е била на около 2 годинки), просто спрях да се тревожа излишно и се забавлявах. Сега вече е на 9, а аз съм любимата и леля, защото я глезя повече от другите. :)) Обаче никога не се старая специално да измислям как да се държа, просто правя това, което ми идва отвътре. Ако не ти се правят смешни физиономии-ами не прави, можеш вместо това да я гушнеш или да направите хубава прическа на някоя кукла или да изиграеш пиеска с някое плюшено животинче... важното е да я накараш да се усмихва и да е доволна. На малките деца им е достатъчно просто да им обърнеш малко внимание за да са щастливи.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2233edfe70 |
|
4. аз съм мъж и им говоря като на големи хора. никакво лигавене, сериозен съм с тях. те ме разбират и пак се кефят. не е нужно да се лигавиш, ако не ти идва от вътре.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 9e4fbc9210 |
|
5. И аз съм абсолютно същата... някой ден като имаш дете всичко ще си дойде на мястото.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 7b54e30bc9 |
|
6. От авторката :
номер 2, съгласна съм с теб, ще потърся и прочета тази тема, която казваш.
номер 3, това за пиесата ми харесва, може да пробваме някой път. Правят ми се физиономии и да я глезкам малко, да си играем, но не ми идва в първия момент как, с какви думи и действия, защото съм свикнала всеки ден да общувам с хора на моята възраст и по-големи. Трябва ми практика хаха. Та, благодаря ти, ако имаш още идеи и ако може сподели какво правиш ти с малката, как й говориш и т. н. , много ще се радвам :)
номер 5, аз искам сега с нея да се науча, искам да си играем, да я радвам, да й говоря, а аз съм сякаш под микроскоп, не мога да се отпусна да й говоря детски неща, а и в повечето случаи в първия момент не ми идва на ум какво.
Моля номер 3 да се включи отново, както и всеки друг, който може да ми помогне :))
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ab64818c2b |
|
7. Здравей отново!
Аз съм номер 3 и се радвам, че си харесала идеите ми. Ами какво да ти кажа, с толкова малко дете наистина е трудно да измислиш какво да правиш, обаче това с плюшеното мече винаги работеше добре при моята племенница. По-късно става по-лесно, защото ще можеш да си говориш с нея, да ходите за сладолед, да оцветявате книжки с картинки (в това съм много добра:)), но за сега май гушкането и плюшените мечета са единственото за което се сещам.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 7b54e30bc9 |
|
8. От авторката :
Да, тогава ще е по-интересно и лесно сигурно, но искам и сега да мога да съм по-отворена към нея, да я радвам, да си играем, но не се сещам и не съм се замисляла много как - това с пиесата беше добра идея, може да кажа на приятеля ми да й направим някой път хаха, но думи не знам какви да използвам. Другите примерно гледам като й даваме някоя играчка, онзи ден една маймунка, й викат "какво е това", "какво прави муната".. не може да каже маймунка и вика муна хихи и ей такива елементарни въпросчета, но й ги задават и говорят, а мен в първия момент и това не ми идва на ум да й кажа, а ще й я дам и просто ще се усмихвам като я гледам, а не искам да съм такава мълчалива и само да я гледам, а да й говоря, да играем, да я радвам.
Твоята племенничка като беше на 2 и толкова малка, какво правеше с нея, с какви думи й говореше? Нямам абсолютно никакъв опит с деца и не искам като някоя странна да седя само и да гледам, а да имам някакъв подход.. то други деца освен нея няма сега покрай мен, но като цяло искам да мога.. а сега с нея много :)
Помагайте и давайте идеи моля :))
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 7b54e30bc9 |
|
9. Май няма да получа още идеи и отговори..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
