Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 1, адски много ме мотивира! Благодаря ти! Ти си успяла, защото и за миг не си помислила да се откажеш от мечти и всичко! Всички трябва да взимаме пример от хора като теб, хора които и в най-трудните моменти не са се предали! Желая ти успех с всичко с което се захванеш! Отново много ти Благодаря! :)

7.   Повечето от нас сами разбират кога да се откажат. За каквото и да става дума, има начини да разбереш, че няма да успееш в целта си - без значение дали тя е да станеш най-добрия в сферата си, да покориш жената на живота си, да не вдишаш цигарен дим въпреки че съседите ти от всички възможни посоки са заклети пушачи и други цели. От това колко умен и съобразителен си зависи кога ще спреш да си блъскаш главата в стената. С това не казвам, че винаги трябва да се отказваш от целта си бързо, а твърдя, че е безсмислено да пилееш енергията си за загубени каузи вместо да я вложиш в нова, но с по-големи шансове. В единия случай ще имаш 1 или максимум 2 загубени битки и накакви спечелени, а в другия 3-4 загубени, но и няколко спечелени през времето, за което в първия вариант при късмет щеше още да се опитваш да постигнеш задача номер 1 или 2.

8.   Към номер 1-възхищавам се на историята ти, благодаря, че я сподели!!!

9.   Авторът: ако нещата зависят изцяло от теб е лесно, ако го искаш го действаш, но, ако не зависят... тогава кога и дали е редно да се откажеш? За тези, които ще кажат, че всичко зависи от нас, давам следния пример - искаш да пееш и да станеш звезда, това, което зависи от теб е да отидеш и да вземаш уроци по пеене или да развиваш гласа си по някакъв начин, това което НЕ зависи от теб е дали имаш талант и гласови данни, дали ще срещнеш, някой който да хареса това, което имаш и да инвестира в него. т.е. правиш това, което зависи от теб, но това не е достатъчно за постигане на целта, тогава какво?!?! опитваш до безкрай или си казваш аз направих това, което можах, до тук се простира моят кръг на влияние време е да се откажа...

10.   Oт 1
Авторът: ако нещата зависят изцяло от теб е лесно, ако го искаш го действаш, но, ако не зависят... тогава кога и дали е редно да се откажеш?

Виж сега, имам чувството, че ти си или човек-перфекционист, който иска да контролира всичко, за да стане всичко перфектно, или си човек, който иска да избяга от отговорност за живота си, защото всичко не зависи от него.
Ако си от перфекционистите - потърси психолог или чети доста книги, за да откриеш истинските причини за твоя проблем. Обикновенно са в детството - ако идваш от семейство, в което е нямало сигурност и имаш сега потребност да контролираш, за да се чувстваш сигурен, ако родителите ти са били обсебващи и не са те оставяли да правиш грешки и решения и тем подобни - има много причини, но перфекционизмът не е някакво положително качество, а сериозен проблем.

Ако си от вторият тип хора - бягащите от отговорност - само сам можеш да си помогнеш. Да, можеш да си поставяш нереалистични някакви цели безцелно (да пееш например като немузикален човек) и винаги да си намираш причини някакви нещата да не стават. Нашата нация е болна като чели от пасивност, от чакането да се случат нещата. Седни само в една кръчма и ще чуеш 1001 причини как нещо не се случвало - като почнеш от това, в какво семейство някой се бил родил и свършиш в скута на Плевнелиев и някой пореден примиер и как навсякъде било по-добре и как всичко е срещу теб.

НО ТИ, ВСЕКИ ЧОВЕК, всяка личност има избор - ще си пасивен или ще си активен в този живот. Ще си жертва или ще си ловец, ще спиш или ще си буден, ще управляваш или ще бъдеш управляван. Средно положение няма

Примерът ти иначе не е лош. Аз знам за какво говориш, защото например нямам нито талант за езиците, нито талант по математика (много съм зле по математика и с числа), но.... в момента знам 5 езика 3-4, от които много добре, а два от тях са ми на ниво майчин дори и познай - учих специалност с 90% математика и сега работя с числа!!! Не твърдя, че съм най-добрата в сферата си, но съм достатачно добра, за да живея добре, а нима това не е целта ми? Всичко съм постигнала с инат и постоянство, донякъде от липса на други избори. В моя край наричаме това „хващане на хорото“ - като се хванеш на хорото си го играеш до край.
Ти казваш, че нещата не зависили от нас и имаш право, но НИЕ зависим от себе си - защо ти е да контролираш нещата и хората, когато имаш власт над себе си?
Имах щастието да разбера това на много млада възраст. Първо разбрах, че не мога да контролирам или променям хората около себе си, колкото и да искам. Например баща ми. Много ми се искаше той да не пиеше толкова, а да ни беше баща - да ни обръща внимание, да ми разписва бележника, да ходим някъде заедно, да изкарва пари за семейството и тем подобни. Успях ли да го променя? НЕ! Години по-късно ТОЙ сам реши и се промени и днес е човекът, който е, но ТОЙ реши да не пие толкова и така нататък.
Много ми се искаше навремето майка ми да ме обича толкова, колкото сестра ми, но просто като характери двете явно си пасваха повече, споделяха си и тя намираше в сестра ми и приятел, не само дете. Много се мъчих да привлека вниманието ?, но нищо - и отличничка ставах, дори народни танци танцувах известно време, за да ? се харесам - но найсе, не става така. Какво сега, да се отказвам ли? Намерих други неща в живота си и ето - сега сме много близки с майка ми, защото е намерила упора в мен. Трябваха ми към 20 г., но не се отказах. Трябваха ми 20 г., за да се почувствам важна за собствената си майка. Можеше, разбира се да се откажа, но какво щях да спечеля от това?
Много ми се искаше също през 90-те години, когато бяхме малки и нямахме парно в училище, а родителите ни се бориха за единия хляб да бях се родила в нормална страна с пълни хладилници и стабилнност - но найсе - бях се родила в бедно семейство в най-бедния край на най-бедната страна. Какво сега - да легна и да чакам да дойде някой и да стане нещо? Не, ставаш и действаш - почваш работа, обработваш ниви опустели с голи ръце, ако трябва, пестиш, блъскаш се да учиш може би не това, което ти се учи, но това, което ИМА ПЕРСПЕКТИВА (иначе ми се учише история или литература и там бях добра и талантлива, но НЕ - по цели нощи набивах математика и езици, които не ми се отдаваха! Нито съм по-умна от другите, нито по-работлива, но никога не се отказвам. Виждала съм покрай мен как най-добрата по езиците в гимназията ....се отказа, един със златен медал по математика не успя три пъти да вземе изпита по статистика, който аз взех (с тройчица) от първия път. Той се отказа от следването си, защото били такива и онакива професорите - аз завърших. Видях деца на богати родители, деца с комунистичеси стипендии от богати комунистически родове да се отказват. Аз завърших.
Животът е голяма кучка, не бива да се отпуска човек. Можеш понякога да се отклониш от пътя, но ако се откажеш, ти си проваляш всякакъв шанс да постигнеш някога целта си!
Затова вярвайте в себе си, във възможностите си и най-вече бъдете оптимисти, вижте възможностите, не пречките.
Ето ти една бедна Българийка - можеш да заседнеш в кръчмата и по цял ден да мрънкаш, но можеш да отидеш да гласуваш. Ако всички отидат да гласуват, феномени като ДПС нямаше да съществуват изобщо, но какво правим масово - не гласуваме и плюем как ни управлявали такива хора, защото въртелешката е - защо да гласувам, нищо не зависи от мен? ... и така и става - когато всички мислят така, действитлено нищо не зависи от тях, защото всеки може да си купи 1000 гласа и да те управлява.

Този феномен се нарича ФЕНОМЕН НА САМОСБЪДВАЩИТЕ СЕ ПРОГНОЗИ.

Хората ВЯРВАТ, че нищо не зависи от тях и действително нищо не зависи от тях накрая.
Това е и причината да се сбъдват действително доста прогнози на разни врачки - защото има хора да вярват в тях. Особено неща във финансовия сектор са си чиста магия - ако всичко ВЯРВАТ, че борстата ще се срине, ами борсата ще се срине :) Цяла банка фалираха така и бяхме свидетели.
Моите пари са например в ПИБ, всичките ми пари. Обади ми се счетоводителя ми да си изтегля парите, но не го направих - обадих се на 10 човека да не го правят! Никой от близките ми и познатите ми, роднини, подчинени не си изтегли парите от ПИБ. Явно много хора така постъпиха и спасихме парите си. То е ясно - няма банка в СВЕТА, която държи парите ни в кеш в трезор да ни ги изкара, ако настане масова паника, но има хора, които имат медии и ни манипулират - от НАС зависи дали ще се оставим да ни манипулират!

Ако ти ВЯРВАШ, че нищо не зависи от теб, защо изобщо да предприемаш някакви усилия и няма да е чудно, че накрая нищо няма да зависи от теб!

За мен всичко зависи от нас самите, защото ние зависим от себе си!
Имате себе си, за Бога, какво повече?

Именно нуждата да контролираме, да зависели нещата от нас разрушават по принцип живота ни. Ревността е типична проява на такава потребност. Искаш да контролираш партньора си, търсиш му любовници под всеки камък и накрая той се чувства сам и необичан хоп - намира си любовница!
Внимавайте с две думи с прогнозите си, защото като мислите само негативни неща - вие несъзнателно правите всичко, за да се случат!
Така изпускате много шансове в живота си - не гласувате, отказвате се любовтта, напускате иначе хубавата си работа, не харесвате хубавото си жилище и тем подобни.
Много често съм стигала до ръба на отчаянието, когато съм си мислила - За Бога, защо е тази цялата борба? 10 таблетки и се свършва - нима съм избрала да бъда на този свят, но виж - от мен зависи да го напусна!
Не ми се възхищавайте, защото през по-голямата част от живота си съм мислила за самоубийство, но може би инатът, вроденото постоянство ми попречиха - просто не обичам да оставям несвършени нещата, още не съм свършила с живота.
Винаги можеш да кажеш, че всичко зависило от другъде, но какво ще промениш с това?
Затова, Авторе, ако ти се пее - почвай с курсовете. Ще удряш често на камък, но съм убедена, че ще се научиш да пееш. Докато човек има гласова струна, той може да пее, а от теб зависи дали ще се осъвършенстваш! Не най-талантливите успяват, а най-упоритите. Не се отказвай - няма какво да губиш
Успех и умната

11.   авторе, аз ще допълня номер 1 / 10, с която до голяма степен съм съгласна. идеята не е, че можеш да постигнеш всичко, това е ясно, че е невъзможно. и да се съдера, не мога да скоча повече от Стефка Костадинова, нито да пея като Лили Иванова. това обаче не означава, че трябва да седна и да чакам да мра.
питаш: "ако нещата зависят изцяло от теб е лесно, " - нещата никога не зависят изцяло от теб. винаги има някаква доза късмет, винаги играят и някакви случайни фактори, които не можеш и няма как да предвидиш. ако обаче си поставяш реалистични цели и правиш всичко, което зависи от теб, шансовете за успех са изцяло на твоя страна. имам предвид следното: например решаваш да станеш добър адвокат. за целта записваш право, учиш съвестно, ходиш по състезания за решаване на казуси, ходиш в съда да слушаш дела, хванеш се на стаж при някой адвокат и т. н. накрая подаваш документи за работа при някой адвокат - какви са шансовете ти? доста добри, защото през това време не си спал, а си създавал контакти, трупал си опит и все някой, от когото зависи да ти даде работа, ще е забелязал усърдието ти. има ли вариант да дойде някой още по-подготвен или с връзки? има, разбира се, но опитът и познанствата ти си остават и ако не първия, втория или третия път ще успееш.
а как можеш да се научиш да си поставяш реалистични цели? това идва с опита и не забравяй, че отрицателният опит също е опит. важно е ако не успееш в нещо, да разбереш защо и да се опиташ другия път да се поправиш, а не да обвиняваш дръжавата, ЕС, НАТО и кого ли не още.
Ж43

12.   Oт авторът дo № 1 не мога да не споделя, че ме накара да се усмихна, намирам го за малко иронично и някак дори забавно, но ние с теб имаме доста общи неща. Моят баща също бе алкохолик, само, че преди няколко години умря в ръцете ми повръщайки червата си и мога да кажа,че го обичах такъв, какъвто е за разлика от идеалната ми според всички майка, която ме учеше да не искам много много от живота за да не се разочаровам. Аз съм от тези, които винаги гласуват и тези, които винаги подканят останалите да гласуват, защото някой някога се е борил за това да имаме право на глас и аз уважвам, тези хора и това право. На мнение съм, че човек трябва да прави всичко, което е по силите му, когато иска нещо.
Честно казано трудно ми е да повярвам, че си успяла да постигнеш всичко, което си искала с едното постоянство, без подкрепа от съдбата например, всъщност, наистина много се радвам за теб (казвам го без никаква ирония), добре е да се знае, че има и такива хора.
Понеже пишеш, че съм човек, който страда от мания за контрол или си търси извинение да се откаже от нещо, ще ти разкажа някой събития от живота ми, може пък да излезе, че и аз съм успял човек. :)
Споменаваш, че си мислила самоубийство :) аз също, за първи път бях с такива мисли, когато бях на 9, това се случи, след като претърпях една близка среща с педофил, излязох от външната страна на перваза на прозореца на детската ми стая и отидох до най-далечния край.
Събирах смелост, обаче междувремено се събраха и хора взеха да викат ей дете прибирай се веднага, досадиха ми-прибрах се. Обичах да намирам решения на всичко, до не много отдавна имах тази арогантност да смятам, че всеки проблем има решение и всичко зависи от мен.
в детството ми майка ми например ме плашеше, че един ден, когато дойде сетния ми час ще ида в ада, понеже обичам да послъгвам. Казах си ОК... хм.. какво ли може да се направи и намерих решение, започнах да се къпя с все по-гореща вода всеки ден, за да мога да свикна и когато дойде сетния ми час и ме набутат в котела, да нямам проблеми с врящата вода.
Излишно е да споменавам, че имам богато въображение. Аз също имам сестричка, която е по-голяма от мен и която майка ми има за по-близка от мен.
Моята семейна среда също е била къде трагична, къде комична. Милионите скандали на измъчената ми майка, която ходи на работа и бащата алкохолик, който не работи.
Тийн годините ми минаха тежко, в един момент попаднах в среда на наркомани, независещи от мен фактори, това което зависеше от мен, бе да не го прихвана :) и аз го направих, но за милата ми майка това бе краят, аз бях пропаднала личност (естествено не повярвала на твърдението, че нямам нищо общо с това), какво да направи горкана тя...измисли, че ще спра училището (за да ме откъсне от средата) в 11 клас (една година преди заъвршването) и тя ще ми купи диплома и тя ще ме спаси от мизерията и ще ме прати при далечни роднини в чужбина да уча. Е да, но те пък не ме искаха :) мина година, минаха две.. зачудих се.
Какво ще го правя тоя живот аз?!?! Живота ми е бил в опасност не веднъж и два пъти, имах късмета да преживея не едно и две приключения. Изправях се винаги след всеки тежък удар, който съдбата ми сервираше, мислех, че ствам по силен човек, че всичко зависи от мен и че, ако нямам сили да се преборя с даден проблем той няма да ми се случва.
Смятах, че просто трябва да съм добър човек и всичко ще се подреди така както искам, защото го заслужавам. Нали това ни обещават всички, ако искаш нещо достатъчно силно, то ще се сбъдне..
Повярвах, че мечтите се сбъдват, казах си млад човек съм живота е пред мен, може да следвам нещо :) все пак имам диплома :) отварям и поглеждам дипломата... успех 4.40.... и печат на едноличен търговец се мъдри отгоре. Мамка му нямам диплома...
Милата ми майчица отново реши да спасява непрокопсаното си дете... намери ми работа и ми каза да се държа добре с хората, да не я излагам, защото са ме взели ей така заради нея иначе такива без средно образование не взимат.
Реших, че нещата зависят от мен, върнах се в училище и преговарях да ме приемат, като частен ученик. Още си спомням присмеха на майка ми като чу това, каза ми... за какво ти е (само да вметна, че родителите ми са с висше образование)... ти това не можеш да го направиш ще го влачиш с години и ще станеш за смях.
Казах и не, ти грешиш... аз мога всичко. Изядох ги тия учебници и завърших, средното си образование за възможно най-краткото време. Тя обаче не бе горда с мен, че се върнах и завърших, но горда бе със сестра ми, която се ожени за богат чужденец.
Работата, която ми бе намерила, не ме удовлетворяваше, всеки ден имаше едни хора там, които ме обиждаха, ей така просто, а аз смея да твърдя бях добър служител, знаех всяка подробност от това, което правех и дойдеше ли при мен клиент веднага му предлагах решение. Дори те се изумяваха как го правя, но те не спряха да ме тормозят.
Казах си, промени го ти можеш... казах го и го промених, намерих си работа за чудо и приказ, защото повярвах, че мога (поне така си мислех тогава, а знаеш ли какво си мисля сега, просто ми е било писано да успея в това. На мен също не ми вървеше математиката, но ми се наложи да работя с нея. Математика и езици, просто упорство се иска, сядаш и учиш, изцяло зависи от теб, няма по лесно от това.

Аз мислех, че успех е не просто да постигнеш нещо, а да постигнеш нещо, което си мечтал, за което си се трудил и си го получил накрая. № 1 аз погребах всичките си голеееми мечти, наложи ми се (иначе щях да полудея), всички без последната, на нея и предстои погребение съвсем скоро.
Трудих се усилено за всяка една от тях... някой бяха твърде амбициозни, като например да намеря любовта, онази безусловната любов (за която мнозина се съмняват, че съществува) щяхме да се разбираме без думи...само с поглед... аз и половинката ми... 15 години я търсих и не я намерих. Казах си твърде амбициозно е, че кой има това в живота си... Имах мечта да живея в държавата, в която живее сестра ми, не за друго, а защото се влюбих в човек там, научих езика, записах се в един безумен колеж, който струваше много пари и чиято диплома не беше призната в България, но беше призната там, в продължение на 5 години бях в готовност да тръгна на часа, стига сестра ми да ми даде зелена светлина, тъй като трябваше да се съобразя с нейните желания и без нейната покана нямаше как да се получат нещата. Реших, че не мога да чакам до безкрай живота ми да започне и трябва да напрая нещо тук и сега, погребах и тази мечта. Казах си давай нещо по реално.... например искам да получа шанс да се докажа в нещо, да градя нещо и да има резултат... да заложим на кариерата... там всичко, което трябва да правиш е да работиш усърдно и резултат няма да липсва. Боже дай ми шанс макар и без кой знае каква диплома да се докажа чрез работа.
Шанс бе даден, работех по 14 часа в денонощието през почивните дни също, виждах ясно целта си, нова фирма... всичко се гради сега, всичко зависи от нас... ние, които я градим... струва си ооо да всяко усилие си струва. В един момент не щеш ли се появи онова... така познато нещо наречено "Независещи от мен обстоятелства"
Появи се човек, който измести някак другите власт имащи и всичко рухна, като къща от карти, последва позорно уволнение за мен... от най-съвестния служител, станах най-лошия, на всичко отгоре трябваше да изтърпя въпросния, човек, който много държеше да ми каже в лицето как за нищо не ставам и как всичките ми проекти са пълни провали и как държи да знам това, за да не си мисля, че ставам за нещо...
Не бе казах си това не може да е реално, правя нещо грешно, влагам усилията си не където тябва ....не е работата това, което е важно в живота.... семейството е важно, намери човек симпатичен и мил с когото да свиете гнезденце... направете си дечица гледайте си ги с любов това е смисъла на всичко... в това няма как да се провалиш, ще бъдеш чудесен родител, все някога ще положиш усилия и ще имаш победа и ще кажеш пожелах, постарах се и успях да постигна целта си.
Оказа се, че и това „семейство с деца“ е твърде амбициозен проект за мен..., човек симпатичен и мил се намери, но деца не се случиха, минаха месеци и години, не се отказахме, дай да видим какво ни има... коментар от лекарите - по скоро нищо ви няма... хм.. но пък даааа от доста време хм.. нищо ами вземете се успокойте... ами ние това със спокойното го минахме, бяхме спокойни преди време... ок, явно трябват повече усилия... но аз няма да се откажа... ние няма да се откажем
Трябва да се бориш за това което искаш нали № 1 ти не би се отказала просто така.. ами и ние не се отказахме, тръгнахме по клиники изсипахме камара пари, действахме, надявахме се, вярвахме... молехме се...опитвахме различни методи... мина време и нищо не се случи №1 разбираш ли мъката ми? За това и зададох този въпрос тук... за да разбера, без да знаят какъв е точно ми е проблема, какво биха отговорили хората на този въпрос, защото, ако го знаят всички ще кажат не се предавайте… децата са важни. Ами ако не ни е писано... трябва ли да опитваме до безкрай .....
Всяко нещо, за което силно мечтах, се срина, случват ми се неща, които не преследвам и не мечтая за тях.
Сега съм на работно място, което не ми е било цел, просто един човек, някога ми каза разбирам, че не разбираш нищо от тази материя, но трябва да се измисли нещо сега, а ти винаги намираш начин и аз вярвам, че ще го намерш и този път и аз просто го намерих, заради него, заради това, че той вярва в мен, не можех да го оставя да увисне. Така станах някакъв специалист без изобщо да мечтая, да постигна това. Там ме смятат за важен човек (а аз не съм, просто те не разбират това, което правя и смятат, че то е мнооооого сложно, а аз просто намерих начин да се справя с някаква ситуация в труден момент за тях).
Освен това имам шанса да улеснявам работата на колегите си, като им спестявам време и усилия, което много ценя в работата си. Благодарна съм за тези възможности. Нямам висше образование, но печеля повече пари от 90% от хората с висше образование и това най-вероятно е защото парите никога не са ми били мечта, те за мен са средство не цел. Не се оплаквам от съдбата си, просто я споделям. Важно е да знаеш, че има хора като теб, които да дават надежда на други, но не мисли, че всичко е плод на твоите усилия, има и съдба, която те подкрепя в това да постигнеш желанията си, както има и битки, които не могат да бъдат спечелени, просто защото има неща, които не зависят от нас :)

13.   Авторе, прочетох историята си и макар, че има доста сходни неща, пътищата ни са съвсем различни.... човек до човек просто еднакъв няма, НИЕ сме различни, не късметът ни.
Основно какво съм направила различно от теб (не по късмет, а след РЕШЕНИЕ) е да играя някак си шах в живота си - няколко хода напред. От 14 годишна съвсем съзнателно планирам всяка своя крачка. Често съм слушала „имаш късмет“ - мислила съм по въпроса, но честно - къде ми е късмета, освен че съм родена здрава, което си е късмет, признавам си!
Разликата ми с теб е и, че съм дисциплиниран човек. Например не съм се поддавала да взимам дроги и каквото и да е било, дори цигари, защото знам че децата на алкохолици сме 2 ПЪТИ по-застрашени от зависимости от нормалните хора. По мое време се пушеше навсякъде, бях единствената, която не пуши, колкото и да са ме молили и тормозили - после имаше марихуана, за алкохол да не говоря - никой не ми ги навря в задника, въпрос на решение е човек да ги вземе или не - не е късмет.
Това е огромна разлика, защото аз живеех от тогава само за себе си и сама си решавах (откакто разбрах, че татко не мога да променя, а майка не се интересува от мен) и в нито един момент животът ми не е зависил от тях - имах дори с триста зора изкарана стипендия за успех, за да си купувам учебници, което те не правиха...
2 седмици след завършване се изнесох от вкъщи и отидох да работя мръсна работа, но с подслон и храна (късмет? )
Завърших със златен медал с много труд и докато другите учеха за кандидатстване аз.... миех чинии (късмет? )
Имах пари за рейса до работата и ако не ми даваха храна не знам как щях да оцелея в началото (късметче? )
2, 5 г. работех какво ли не (няма да изброявам, но къртовска за жена работа, включително по строежите), за да спестя изобщо пари да почна да уча като нямах пари за уроци, а сама се готвех. (късмет? )
Късмет ударих като се замисля май само в това, че майчето ми се зае със сестра ми и провали нейния живот подобно на твоя, но ТЯ ? ПОЗВОЛИ, ТЯ чакаше майка да направи нещо за нея!
Аз ОТДАВНА изобщо не живеех там!
Ей в това съм имала късмет, но аз си знам, че си беше РЕШЕНИЕ - най-трудното в живота ми. Изнесох се с едните дрехи и една чанта. 2, 5 г. не си купих нищо друго, освен от втора употреба пет плюшени играчки за по 50 стотинки (никога няма да го забравя), защото това бяха първите ми играчки в живота изобщо, купени с първите 100 лв., които изкарах. Купих си точно тези играчки и една блуза маркови дамски превръзки и шампоан. За пръв път давах пари за себе си, не за учебници (те бяха само средство, не цел и не им се радвах).
Къде ми е късметът, не разбирам?
Почнах работа накрая в един офис много трудно паралелно на РЕДОВНО ТРУДНО СЛЕДВАНЕ. Работата ми беше най-тежката - общо взето всичко, което другите не искаха да вършат за минимална заплата, не стигаха парите и работех като чистачка почасово, миячка на чинии, градинар в Бояна и гледах богаташки деца.... събота чистих фитнес, неделя маркетингова агенция... и учих редовно трудна специалност в су

Не, мили Авторе, късмет нямах повече от другите. Точно обратното, но го осъзнах за разлика от тях. Просто не се предавам, когато се блъсна в първата преграда, МИСЛЯ.
Дори тежка автомобилна катастрофа имам зад гърба си, но не се отказах от карането и не си казах, че нямам късмет... изпускам самолети, какво ли не ми се случва всеки ден....
... един път имах късмет и то наскоро - да спечеля 30 лв. на лотария, но какво са ДНЕС за мен 30 лв?
Понякога намирам банкноти от 50 лв. смачкани в стари чанти някакви без да ги забележа, че ги няма, а преди живеех от толкова на СЕДМИЦА!
Говоря за преди 7 г., когато наемите бяха високи и какво ли не.
Късмет?
И аз мога да описвам неволи до утре, но какво помага това?
Помагат РЕШЕНИЯТА, да си един ход пред живота - да си кажеш „склонен съм към наркомании“ ПРЕДИ да лапнеш първата цигара, да си кажеш „трябва да се изнеса ПРЕДИ майка ти да ти съсипе живота“, да си кажеш „ще завися САМО от себе си, колкото и да е трудно, вместо да се обадиш някъде и да отидеш при някого било брат, сестра, майка и дори Господ сам.... защото е лесно да чакаш друг да ти реши...или късмета, но дългосрочно е по-трудно
Това е разликата между нас, Авторе, не кармата, не късметът, а решението да взимаш решения, не да чакаш друг да го направи вместо теб.
Не да чакаш някой да ти купи диплома, а целенасочено да учиш за трима, за да си по-добър от тези, които купуват и така нататък.
И аз отидох да уча магистратура в чужбина, но отидох сама, но това е съвсем друга история.
Живяла съм в четири различни страни, натрупах много опит и днес, само на тридесет години, отново имам привилегията да живея в България, да планирам сватбата си и да чакам първото си дете от най-чудесният човек на земята, но и това беше и борба, защото и за любовтта съм се борила и изобщо нищо, освен 30 лв. от лотарията не ми е подарено в живота и то в момент, в който намирам по подплатата на чантата си 50 лв. забравени някъде :)
Късмет?
Ако родя здраво дете.... и това няма да е късмет, защото съм направила 1000 изследвания....
Забременях без проблеми, защото не бях правила секс без кондом и най-елементарна инфекция не познавах, докато сестра ми е стерилна вече заради избухнал ЧПВ гъбични инфекции три аборта (два желани) и никъде не могат да я излекуват...Наскоро в София ? изчегъртаха целите вътрешности и пак не може да забременее. Казах ? - виж, млада си още, имаш поне за инвитро добри шансове, действай и знаеш ли каво ми каза - наруга ми и ми каза, че съм имала късмет?
Ами извинявай аз на нейно място още преди 2 г. като разбра, че не забременява щях да почна с инвитрото и ако пак не стане - с процедура по осиновяване и днес щях пак да имам дете по един или друг начин - тя чака....късмета ли чака не знам? Магия имала

Тя казва, че съм имала късмет?
Идвам от същта утроба... да имах късмет.... да ме обичат и да се грижат по-малко за мен.... като се сетя....да ме бие тя (много по-малка съм от нея).
Знаеш ли - обичам семейството си....но повече обичам себе си.
Скоро ще имам и друга фамилия, кръвта на мъжа ми тече чрез плода ни през мен и ме пречиства...да, като се замисля ....аз съм най-голямата късметлийка!

14.   №1 Май не си ме разбрала добре.... "Разликата ми с теб е и, че съм дисциплиниран човек. Например не съм се поддавала да взимам дроги и каквото и да е било, дори цигари", аз също не съм, просто съучениците ми бяха такива... средата ми беше такава, и майка ми реши, че и аз не правя изключение и последваха камарата от глупости за които ти разказах, аз също можех да се откажа и да нямам дори средно образование, но не го направих, опитах и успях.
Аз също работех и събирах пари за да уча и за да мога да сбъдна мечтата си.
"Къде ми е късметът, не разбирам? " това, което зависи от теб е да правиш, каквото трябва, а късмета ти е в това, че се случва това, за което работиш.
Аз също, като теб съм дисциплиниран човек, който вярваше, че всичко зависи от нас самите и няма такова нещо като предопределена съдба, просто наскоро се сетих за една случка от преди много години, и си промених мнението.
Случката бе следната преди 15 години, майка ми отиде при един медиум, да попита за съдбата на сестра ми (понеже там имаше дилеми, тактики, как да оплетем богатия мъж, ще стане ли и т. н. ) и между другото питала и за мен, след като ми разказа за това, много се ядосах, буквално откачих... Да не говорим, че това, което тази жена бе казала за мен, изобщо не ми хареса.
Казах си, не, това няма начин да се случи, аз няма да позволя това да се случи, удрях по масата в гнева си, докато дланите ми не посиняха... От тогава минаха много години, още в момента в който го чух изобщо не повярвах (та това са пълни тъпотии, как така някой си ще ми каже и ще се окаже пък и вярно) мина време забравих за тази случка и през годините изобщо не се и сещах за това, но изведнъж се случи нещо, което накара този спомен да изплува.
Сетих се, че някога се беше случило това и че ми бе казано всичко което вече се бе случило, с ужас установих, че независимо от това какво е правено, искано, мислено и действано, през това време, всъщност е станало всичко, което е казала тази жена преди толкова години...
Радвам се за теб №1, дано си все така успешна (желая ти го най-сърдечно), но мога да ти кажа, че съдба има, независимо дали вярваш в това или не. Това което се опитвам да ти кажа е, че трябва да бъдеш благодарна за всичко, което имаш, защото не е изцяло плод на твоите усилия има и още нещо (съдба, Бог, късмет.. наречи го както искаш)
Страхотно е, че не си правила секс без кондом, ( и аз не бях правила:), поне докато не намерих, човека си), но не на това се дължи безпроблемното ти забременяване, най-вероятно и на това, но в никакъв случай не е само на това. Моята сестра, също е имала много и различни болести, също така и няколко аборта, беше и на доста години (35) но когато реши, че иска дете стана от първият и опит.
Изразявай съчувствие към сестра ти, това през, което минава тя е изключително мъчително, не парадирай с това, че при теб всичко е наред, защото си направила правилните избори и най-вече бъди благодарна за помощта, която си получила, защото без тази невидима помощ, можеше да опитваш, но едва ли щеше да успяваш.
Далеч съм от мисълта, че човек, трябва да се отказва, когато му стане трудно или да чака нещо да се случи в живота му, напротив, трябва да се опитва, без това няма как да успееш, но си мисля, че човек трябва да се научи и да се отказва, когато е опитал достатъчно. Това, което не знам е, колко е достатъчно :)
Не мисля, че всички ние сме наясно, кое наистина е победа и кое поражение, но си мисля, че ще е добре, ако сме по-смирени №1 не мислиш ли? :) Чудех се, защо изобщо писах тук, не е като да се надявам някой да ми даде решение на проблемите ми, защото то е в мен и аз го знам най-добре, но знаеш ли, може би не аз имах нужда от твоето мнение (за което разбира се ти благодаря), може би ти имаше нужда да чуеш моето.
Желая ти всичко най-добро №1 :)

15.   Съжалявам, но не успя да ме убедиш, че има карма, съдба и тем подобни. За всичко, постигнато в живота съм се борила, за да стане.
Като казвам, че без кондом например не съм била с мъж значи - с никой мъж, дори с моя човек.
Ти обаче продължаваш да разказваш само майка ти какво правила - виж се отстрани. Ти какво направи?
Не ТИ си е центъра, а сякаш живееш за другите, оценяш действията им и ги очакваш.
Към сестра си изпитвам иначе съчувствие, но тя няма да забременее от него. Подобна е на баща ни по характер и се отказах да помагам. Лошото е, че докато вини съдбата си и дава пари по врачки, реве и тем подобни, си изпуска шанса за инвитро, защото годинките напредват. Не обичам пасивността, да ревеш и да се тюхкаш. ПРЕДИ да реша да водя полов цивот чувах и четох за всички инфекции и избрах кондома. После като реших да забременявам си дадох срокове - до една година е нормално да не става, след 1 г. се правят изследвания, след 2 г. Двойката влиза в статистиката като проблемна и след 2 г. сте официално стерилна двойка. При сестра ми годините са 4.
Даде на лекари отново няколко хилядарки и като един намекна за БЕЗПЛАТНО инвитро, тя избяга.
Сега реве - съдба, магия, карма.
Тя никога няма да има деца, защото ще мине годините и за инвитро.
Да осинови - циганета били.
Все по-малко ме е жал да ти кажа.
Защо да ме е жал за един пасивен човек, който оплаква съдбата си, вместо да действа. Познавам много семейства с осиновено дете, на тях се възхищавам, не на карми и магии - нямали деца? У нас има 3000 деца с готови документи за осиновяване, БЕЗПЛАТНО инвитро и какво ли не.
И не, не е съдба, че си забременях нормано - имах си стратегия.
Разбира се, че след аборти, гъби, ЧПВ избухнал и обхванал матки и какво ли не можеш да си забременееш, но вероятността намалява. Винаги съм претегляля риск спрямо полза в живота си, не аз, а тя спа с всичките си 5 годеници и тя прави абортите. Съчувствам й, но аз не мога да отида на правилните лекари вместо нея, не мога да се лекувам вместо нея...
И теб не те разбирам - оставила си майка ти да те отпише от училище?
Ами аз щях да отида в веднага при социалните и да искам да ме настанят в дом.
Имам подобна позната, която сама на 15 г. си е отишла в дом за сираци и се е борила за отнемане на родителските права от родителите си. Днес е докторка.
Няма съдба, съжалявам.
Който се самооплаква жив, сам си е виновен.
Само за мъртвите всичко е приключило. Докато съм жива и мърдам, ще се боря!
И не, Авторке, нямаме нищо общо - брой в моите постове колко АЗ ще намериш, и брой в твоите колко МАЙКА ще намериш.
Аз съм егоист, егоцентрик дори, ти чакаш външни сили и хора и живееш за тях.
И да, ще продължавам да съм успяла, защото в този момент с дебелия корем съм сложила три телефона, таблет и лаптоп около мен и продължавам да работя за бъдещето ни, бебето съм го изследвала с грнетични и всякакви тестове и пак като кажат, че съдба, че било здраво, ще им се измея.... ако пъке болно, имам активи да го лекувам в най-добрите болници и не, не съм спечелила от тотото, освен 30 лв от лотарията, защото си купих билет от съжаление към продавачката! Само смъртта е съдба, останалото в моя работа!
Не вярвам в съдбата, не играя хазарт ни в казино, ни в живота и не рева, а действам... не майка ми, а АЗ.
Така трябва и сестра ми да си действа и всеки човек на земята. спасяваме се единично.
Моите деца на 18 г. ще ги изпратя да се оправят в света, сами да си строят къщи, да учат и правят семейства. Не, карма няма, има пасивни и активни хора.

16.   Животът ще те убеди - той е най-големият Учител.
Радвай се, че си яхнала вълната, защото течението може и да се обърне...

17.   Ох № 1 вече наистина се смея с глас :):) преброих ги Аз-овете в твоите постове, 26 броя са, а майките в моите са 6 броя... и какво доказа това точно.... че аз не действам, стоя си... ти действаш и печелиш всичко, така ли, само за твоя информация, да споделя, че преброих и обратното, думата "майка" в твоите постове и те са 11 броя, а "Аз" в моите са 27.... и пак ще те попитам какво доказва това №1? !? !? !
Или щом не съм си постигнала мечтите, значи не съм опитала всичко, не съм направила достатъчно така ли?
Не мислиш ли, че такова изказване
"И не, не е съдба, че си забременях нормално - имах си стратегия. "
е малко... високомерно... особено да го кажеш на някой, който се бори с това от няколко години, в които не е чакал, а правил е всичко възможно.
Православна християнка си, но не знаеш що е състрадание.
Мила дано само да не вземеш да предизвикаш, с тази твоя надменност, съдбата да ти покаже, че не всичко зависи от теб, и че има такива измерения на безпомощност от които всичките ти усилия и активи, които си натрупала, не могат да те спасят.
Чудя се ти №1, като една много успешна дама, какво търсиш в сайт в който 99% от хората споделят това, което ги терзае, може би си тук за да мотивираш останалите, като им кажеш, че всичко зависи от тях.. или пък и ти имаш проблем, който не можеш да решиш.. хм...? ! :)

18.   Нямало карма, гледайте всеки вторник от 19:30 и 22:30ч. по Нюз7 предаването "Въпрос на гледна точка" с гост Христо Нанев, писател посветил се на изучаването на душата и прераждането чрез връщане в предишни животи чрез така наречената РЕГРЕСИЯ подлагане под хипноза и тогава ще разберете че кармата и прераждането съществуват. Всичките тези регресии ги е описал в свойте книги.

19.   Господи, колко ме впечатли номер 1 и останалите и постове. Днес научих важни неща. Страшно много ти благодаря номер 1! Не знаеш какво направи за мен!

Една жена на 32.

20.   Номер 17, моите постове са по-дълги от твоите - това научи! Сега брой само АЗ и МАЙКА, когато изпълняват ролята на подлог (Кой върши действието) в изречението.
В българския често подлогът се подразбира - не пишеш Аз ходя на училище, а ходя на училище - брой и такива изречения за АЗ като подлог или поне си представяш казваното - АЗ за теб малко научих
- МАЙКА ти те отписала от училище
- СЕСТРА ти се омъжила за богат човек и си чакала СЕСТРА ти да ти се обади
- МАЙКА ти ти купила диплома
- МАЙКА ти не ти давала да учиш, макар че била висшистка и тем подобни.
Аз не мисля за майка си като за играч в живота ми от деня на бала си. Обичам майка си (АЗ), но тя не е фактор някакъв в живота ми от много години.
Ти откъде знаеш АЗ дали съм знаела състрадание?
Когато имаше наводнения АЗ бях сред доброволците и дарихме отгоре доста сериозна сума пари
Имам състрадание към хората, които са жертви на бедствия или на други събития, за които действително нямат вина, но действат, за да се спасят.
И да имам състрадание, аз не мога да помогна никому.
Какво ще ти помогна като се съберем да ревем заедно?
По-добре да хвана лопата и да изрина къщата ти от калта, а после да ти дам пари да си купиш нови мебели например, ако си пострадал, но на мрънкащи не можеш да помогнеш и без това.
Теб май те храни чуждото нещастие, не успелите хора като мен, защото сме доказателство, че човек е майстор на живота си. Когато и другите са на твоето ниво и лежите заедно в калта, това теб ти дава удоволетворение. Ами много хубаво, но двама в калта не правят мръсотията по-малко и каква ти е хвайдата, не разбирам?
Надменна съм, защото има защо. Горда съм с постигнатото и никой не може да ми казва за съдби и късмети, когато бачкаш по 12 часа на ден, когато си мил тоалетни буквално, за да си платиш образованието и после ти дойде някой ненадменен да ти вика, че било въпрос на късмет,а той нямал бил късмет. Късметът ли ми работи и ми изкарва хляба, той ли се изучи, той ли ми върти парите и върши работата? На ден се разправям с десетки неуредици и глупости, и това ли е късмет?
Късмет няма - късмет се взима. И да се обърне вълната хиляда пъти, аз ще ставам и падам и пак ще я яхна, защото не чакам друг да ме вдигне с негови сили някакви.

Когато си прав, здрав човек, сам си си виновен, ако още джапаш в локвата, вместо да плуваш в океана.
Съжалявам жертвите на природни бедствия, болните хора, които не могат нищо да направят в определен момент от живота си, старците, изоставените, децата - слабите в обществото.
Солидарното общество е СИЛНИТЕ, МЛАДИТЕ, РАБОТОСПОСОБНИТЕ да дават на старите, слабите, нетрудоспособните. Какво става, ако почнат първите да хленчат и да чакат на вторите? Това ли е солидерност?
Християнка съм и вярвам в християнските ценности, но за разлика от някои хора ходя и на църква и чета Библията - ХРИСТИЯНИТЕ ВЯРВАМЕ В СВОБОДНАТА ВОЛЯ И В СОБСВЕНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЖИВОТА СИ И в това, че препядствията в живота ни са изпратени с Негова умисъл - т. е. да се бориш и да се самоосъвършенстваш, не да хленчиш и да чакаш да ти се помогне отнякъде. Въпросът е не какво ще вземеш, а какво ще дадеш.
АЗ гледам майка си, АЗ помагам, не обратното! (АЗ съм подлогът в живота си)
Но каква съм АЗ си е мой проблем - виж се сам в огледалото, тегли чертата на стореното от ТЕБ и виж как ТИ можеш да си подобриш живота, защото каква съм била АЗ не ти помага и не ти вреди - продължавай обаче да чакаш карми, съдби, сили външни някакви (държави, общества, правителства, президенти) и се превръщаш в обект на действията на някой субект.
Питаш кога ТРЯБВА да се откаже човек - НИКОГА. АЗ никога не се отказвам, защото да се откажеш винаги е най-лесно и никога не води до успех, защото прекъсваш пътя преди да си достигнал до целта.
Няма да оставя обаче отказващите се да плюят на усилията на истински волевите, дисциплинирани хора, обявявайки успехите ни за резултат от обстоятелства, карми, късмети, връзки, политически и икономически обстоятеслства, оправдавайки своето безволие със същите.
Това е разликата между успелите и неуспелите хора, дами и господа - едните чакат и си намират оправдания, другите действат, стават, лягат, биват поругани, унизявани, борят се, вместо а се влачат цял живот в калта.
Късмет е, ако играеш ЛОТО и изкараш 30 лв., не е късмет, ако бачкаш цял ден за хляба и плюете на усилията на всички, постигнали нещичко в живота си с глупостите си. Не визирам вас лично, но ми писна да се съберем някъде и да почнат хората с късметите и глупостите „Нямам късмет в брака“ например е най-смешното - ами късметът ли ти избра мъжа, късметът ли ще го напусне? Нямал късмет в бизнеса си, с децата си нямал късмет - не си ли ти родителя, който ги е създал и възпитал?
Кой ми сра в гащите с две думи - късметът!
Нямът късмет болните хора, жертвите на престъпления, войни, природни бедствиея, мъртвите...
Пуснете си задължително новините и вижте ВИЕ какъв късмет имате!


Лека вечер