Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5, става дума за „Излекувай живота си“, която книга я има свободно в мрежата, а наскоро в един самолет дори видях човек да я чете на английски. Имаше и клипчета по книгата във Vbox, цял филм имаше със субтитри за хора, които също са променили така живота си и тогава си спомням, че много трудно ми беше аз самата да си представя живот, извън дупката, в която бях, трудна ми беше и самата визиоализация като се сетя, но само в самото начало. Действително трудно ми беше да простя на родителите си и на много други хора, които ме бяха смачкали.
Aз прочетох книгата три пъти като при втория и третия си водих бележки в един бележник и препрочитах после фразите. Дадох книгата на майка ми, но тя дори не я прочете - до ден днешен си мрънка с негативни неща. Мъжът ми обаче няма нужда от книги, а е природно позитивен и активен човек. Аз съм меланхолична, а и много товари носих, много болка и най-вече това ме освободи. После въртележката, която ми се случи не знам дали е заради това или е случайност, но определено не загубих от отделеното за тези методи време!

7.   Без позитивизъм няма да има свят, защото точно това те прави силен-
надеждата, че всичко е наред и ще се оправи.
Когато мислиш негативно, животът ти става отвратителен, нямаш желание за нищо, а това води до нещастие.

Айде, че влака ми отне двата крака, ама не съм умрял ;)
ДТ

8.   Тази тема се появява периодично тук.

Виж предишно нейно повдигане в http://spodeli.net/3/story-20356.html и по-специално мнения 3, 8, 16 - на Рей и на Кубрат. А надолу има и още хубави мнения.

9.   Ами погледни държавата САЩ. Американският филм "Тайната" излезе 2006 година, за две години хубаво се разпространи масово, за което време я практикуваха усилено всички, и 2008 година ги удари такава криза, че им фалираха цели градове. Мисля, че урока по отношение на ценностите и смисъла на живота и това как той функционира е пълен.

10.   Въздух под налягане. Познавам големи оптимисти, които винаги предвиждат най-добрия вариант и съответно цапват в гьола, защото не са подготвени за нищо друго. Колкото и да ги бие живота те не си вадят поука. Моето мислене може да е негативно, но се базира реалността и анализ на фактите. Обичам да се подготвя за най-лошото, пък ако стане нещо по-добро го взимам за приятна изненада. Това е живота - чудеса се случват изключително рядко, и никой не ти прави подаръци. Който ти разправя друго - 99, 9 % е измамник. Хубаво е човек да е вярва, но и да знае как е устроен света и да се съобразява с това. То имаше и едно момченце, което вярвало че може да полети с метлата като Хари Потър и се пребило от прозореца.

11.   Има разработени методи за "лечение на живота". Чела съм за Тайната, чела съм и за методът на Силва.
Донякъде рзбирам скептицизма на хората. Аз мога да дам пример със себе си, че наистина са верни закономерностите, възоснова на които са построени методите. Но това, за което може би е трудно да си даде сметка човек, е че нещата са много фундаментални. Фантазиране, маскирано като позитивизъм, няма да проработи. Трябва да им радикалн промяна, а вече от самия човек зависи как ще започне, какви първи стъпки ше предприеме.
Живи и здрави :))
Ж20

13.   От моята практика съм установил, че има няколко заблуди, които възпрепятстват постигането на резултати.

Ще говоря само от моята практика и как се е случвало при мен. Не твърдя, че моето знание е универсално и ще даде резултат при всички.

Първо, грешно е да се смята, че трябва да се вярва на 100% в целта. Дори при мен, когато съм вярвал на 100%, по-често не се е получавало и обратно. Това е така, защото когато се опиташ да повярваш изкуствено, колкото и да се стараеш, знаеш, че лъжеш себе си. Аз не използвам нито визуализации, нито утвърждения, а само и единствено благодарност. Дори признателност е точната дума. Тя включва освен благодарност и оценяване.

Например всяка вечер на заспиване, а и през деня ако имам време, просто благодаря на съдбата/Бог, че имам здраве, семейство, щастлив брак, работа, покрив над главата, храна на трапезата, дори че съм изпратен тук на земята и душата ми има възможността да трупа опит. Онзи ден дори, когато усетих земетресението, взех жена си и детето, застанахме под касата на врата и им казах, че ако това е само началото и се случи, че не се видим повече, им благодаря за хубавите мигове и благодаря на Бог за възможността да съм бил тук и да съм имал такива съпруга и дъщеря. Благодаря и за бъдещи неща, но не така все едно вече ги имам, а просто си казвам нещо от сорта "Господи, ако ми позволиш да постигна еди какво си, ще съм ти адски признателен". Но признателността при мен е не само на думи, аз наистина съм много признателен, защото знам какво е да ги нямаш тези неща, а сега ги имам и наистина ги ценя. Просто усещам спонтанна емоция, чувства се и физически като гъдел в областта на сърцето. Т. е. това е емоцията, която е също много важна и колкото по-силна е, толкова по-добре. Ако я няма, няма да има и сила умът ни. Защото има и хора оптимисти по природа, но със слаби емоции и това не носи резултати за тях, както и песимисти, но със слаби емоции и слава Богу, защото иначе животът им щеше да е ад.

Така ("ако ми позволиш") един вид излъгвам или приспивам критичния си ум, който иначе ме саботира със скептицизма си и настоятелното му напомняне, че има контраст между цел и реалност.

Някои казват "как да съм благодарен, като животът ми е изпълнен с негативи". Ами аз например все ревях, че заплатата ми е ниска, че не ме оценяват и т. н. Но след като се осъзнах, започнах да съм благодарен на това, че изобщо имам работа, която ми дава възможност да съм полезен на себе си и да изхранвам семейството си. Едно и също нещо може да се погледне от 2 гл. т. Винаги има за какво да благодарим, най-малкото за духовния опит, който трупаме, дори да няма за какво позитивно нещо да се хванем.

Второ, съзнателната част на ума ни винаги оказва съпротива и скептицизъм към нови идеи и убеждения. Това макар понякога да ни пречи като цяло е за хубаво, защото той е един вид филтър. Ако го нямаше, щяхме да сме прекалено безразсъдни, доверчиви и да поемаме прекалени рискове, без да мислим, а това непрекъснато щеше да ни излага на опасност.

Това филтриране се е зародило на базата на минал опит, минали убеждения, страхове и др. Най-голямата грешка е да се опитаме да се борим с тези страхове или да ги игнорираме. Трябва да разберем, че страховете ни са част от нас и колкото повече се борим и ги отричаме, толкова повече те се борят срещу нас. Себе си не можем да отречем. Това засилва емоцията ни, но в негативен план. Така се сбъдват и най-големите ни страхове, защото ние борейки се с тях, ги усилваме и им придаваме емоция и всичко това с отрицателен знак. Когато творим с негативна емоция, Вселената ни връща още поводи за негативни емоции. Всъщност смелостта не е липса на страх, няма хора без страхове, смелостта е да действаш въпреки страха.

Вместо да се борим, трябва да се научим да съжителстваме мирно със страховете и да ги приемаме като част от нас. Така и тяхната съпротива ще намалее. Те са наранената част от нас и трябва да им съчувстваме. Като се замислим, страховете ни са произлезли от целите, от където произлизат и желанията. Страховете се зараждат от опасенията, че няма да постигнем. Т. е. страховете и желанията ни са двете страни на една и съща монета. И просто трябва да им съчувстваме, да им благодарим, че ни предпазват от безразсъдство и да им простим, ако в даден момент са ни подвели. В този смисъл прошката и съчувствието са важни.

Трето, някои хора се мотивират за нищо на света да не допускат лоши мисли. Това показва отново борба със самите себе си. Всичко трябва да става спокойно, без усилия и да ни е приятно. Ако не е, значи нещо не е наред.

Четвърто, някои си мислят, че е достатъчно само да мислиш. Всъщност освен да мислим, трябва и да действаме. Ролята на мисленето не е да ти пада от небето, а да контролираме онези процеси, които на пръв поглед на зависят от нас. Например един човек, колкото и качества да има, ако съдбата не му даде точен момент, точно място и точни хора, които да ги оценят, няма особен смисъл от тях. В случая той трябва да се развива, да търси, а мисленето да му помага в срещането му с правилните хора, в подтикването към прочитането на някаква книга например, която да запълни пъзела и т. н. А и самото действие също добавя към емоцията и подсилва ума.

Пето, някои го бъркат с поставяне на розови очила. Не означава, че трябва абсолютно да игнорираме лоши сценарии. Напротив трябва да предвидим всичко и да сме готови и за лош сценарий. Това ни прави по-подготвени и също добавя сила. Успехът включва оглеждане на всички възможни варианти и така контролираме по-добре изхода. Знаете, че например успешните футболни мениджъри винаги си имат основна стратегия за даден мач, но си имат и план Б и дори план В в случай, че се случи нещо непредвидено в хода на срещата. Това може да ни подскаже за някоя слабост в начина ни действие и работа. Ако си сложим розовите очила и не допускаме лош сценарий, това е също толкова опасно, колкото и да не допускаме добър сценарий. По-горе казах, че не случайно умът ни има и навика на премисля и поставя на съмнение и това е за добро.

Шесто, ако въпреки всичко се провалят, хората са склонни да се самообвиняват, че не са вярвали достатъчно или подобно или направо заклеймяват метода. Когато сме се провалили, ние всъщност имаме възможност да научим някакъв урок. Няма човек, който абсолютно никога в живота си да не се е провалял в нещо. Но провала може да се превърне в предимство. За целта трябва добре да осмислим къде сме сбъркали и как да не повтаряме грешките. После вече е лесно, изправяме се и продължаваме напред, но този път вече с едно на ум и с повече опит. Ако всичко в живота ни върви по мед и масло, това понякога ни се струва досадно и започва да ни отпуска прекалено много и така спираме да мислим и да мечтаем. Понякога и затова ни трябва някой шамар от съдбата, за да се събудим. Често се случва хора, които години наред са били успешни, просто да изгубят тръпката от успеха. В следствие на това могат да спрат да оценяват успеха, да спрат да са признателни и това да отслаби силата им и в крайна сметка да ги върне в изходно положение. Така че понякога и успеха да е нещо лошо, ако не знаем как да го "управляваме".

Седмо, все пак има част от живота ни, която се казва карма и която не подлежи на контрол. Но погледнато по-мащабно от гл. т. на душите ни, ние умишлено сме си го избрали, за да си извлечем поуките и това ни е мисията в живота. Например къде да се родим, в какво семейство и т. н. си е карма. Тя може да е добра и лоша, но като урок в крайна сметка винаги е добра. НО тя е колкото да ни постави в определена ситуация, а вече как ще се измъкнем от тази ситуация и какви уроци ще научим от нея, си е наша воля и точно това е мисията и смисълът на живота.

Възможно е например в минал живот да сме се родили богати и това да ни е направило мързеливи и безхаберни, а сега умишлено да сме избрали бедно семейство, за да имаме възможност сами да постигнем богатство и да го оценим подобаващо, да сме полезни на обществото, семейството си с това богатство и т. н.

Аз например дори съм благодарен, че съм се родил в бедно семейство, защото съм виждал и много богаташчета, които просто нямат никакви цели, никакви стремежи, никакви амбиции и водят един доста безсмислен живот. На пръв поглед изглежда добре, че живеят безгрижно и са задоволени, но в един момент, когато татенцето закъса с бизнеса, се оказват в доста неблагоприятна ситуация, защото те просто не са подготвени за истинския живот. Свикнали са наготово. А и утре като умрат кой с какво ще ги е запомнил, след като те не са правили нищо освен да друсат и обикалят молове?

Осмо, има хора, които са негативни и въпреки всичко постигат успехи. Да, възможно е и съм виждал много такива. Всеки от вас е виждал как нагли, неблагодарни, злобни, интриганти и какви ли не въртят бизнеси за милиони. Ако творенето с позитивна мисъл го наречем творене със сърце, то онова творене можем да го наречем творене с егото.

И с него е възможно да се твори. Когато човек е страдал или е изпълнен със страхове, той може да се мотивира до такава степен, че да е съгласен да гази трупове, само и само да успее. И успява, но въпросът е на каква цена. Това обикновено е за сметка на любовта, семейството, децата, експлоатираните и измамени хора, личното време, личното спокойствие. Такива хора може да са си постигнали целта, но това не ги е направило по-щастливи. За какво са ти пари, като няма човек, с когото да ги харчиш или този човек е някоя златотърсачка, колкото да не си сам? За какво ти е тази власт, като нямаш капка спокойствие и постоянно трябва да си нащрек и в напрежение? Да не говорим колко кармичен дълг натрупваш заради тъгата, която си причинил на невинни хора. И това рано или късно се връща, дори да е в следващ живот.

Докато творенето със сърцето освен че има полза за самия човек, има полза и за околните, а и натрупва добра карма, която допълнително помага.

14.   от 13

да добавя, че това, което важи страховете, важи и за прекалено силното желание и нетърпението и изобщо за всичко, което създава вътрешен конфликт. Самия конфликт показва, че сме се концентрирали върху пречките, а не върху благодарността.

15.   До номер 1 - много ми стана интересна историята ти, аз също съм чела книгите на Луиз Хей и още много други, правила съм визуализации, но като цяло нямам кой знае какъв напредък. Изглежда нещо ми пречи да постигам нещата, които искам. Ще можеш ли да споделиш, какъв ти беше живота преди тези визуализации и мислиш ли че те са причината основната да има такава промяна? Чувала съм че хора които имат подсъзнателни блокажи, много трудно могат да променят нещо, докато не премахнат тези блокажи. Ще ми е интересно ти от какво ниво си тръгнала и най-вече колко голяма е разликата с предишния ти живот. Ако искаш сподели.

16.   Номер 15, преди това животът ми имаше падения и възходи като всеки друг. Общо взето водех труден живот - напуснах много рано семейството си без пукната пара (баща алкохолик и безработна майка), учих редовно трудна специалност и работих паралелно в един офис, а вечер и в съботите и неделите ходих да чистя една маркетингова аганция в центъра, от което се срамувах и криех, но трябваше да се яде. В един месец трябваше да завърша дипломната си работа и да освободя стаята си в общежитието. Имах някакъв блокаж точно в този момент - минаваха седмица след седмица, а не можех да седна и да си напиша дипломната Хванало ме беше някакво дълбоко отчаяние и загуба за желание за живот. Насила за две седмици натраках дипломната с работа по 20 часа на ден, но имаше един момент, в който нито имах диплома, защото чаках оценката и документите, трябваше да освободя общежитието за новите студенти и нито имах спестявания и работа, която бях напуснала, за да си пиша дипломната. В същото време моят любим беше цял месец на почивка със семейството си в екзотична страна и по някакви яхти с изключен телефон и всичко и се вкарвах във филми как той е щастлив с любимите си хора, а аз съм просто един парцал. В този момент си дадох сметка, че нещо трябва да променя, но нямах дори сили и желание да напусна жилището си. Това малко или много ме принуди да се занимавам с тази книга и с клипчетата към нея. Понеже работех научно в този етап от живота си, почнах съвсем научно да се занимавам с книгата и точно по нея действах.
След 6 месеца вече живеех с приятеля си, той беше почнал да се развежда...и заради ужасната почивка, преминала в скандали и проблеми, бях дипломирана с професия и добра работа. След 1 година бях омъжена, строяхме наша собствена къща и основавахме наш общ бизнес, след 1, 5 г. живеем в нашия дом, аз търся управител за фирмата и довършвам последните проекти, защото чакаме дете, а общият ни доход ни позволи само за една година да покрием всичките му загуби при развода му и да отделим пари за образованието на децата му и за други инвестиции.

Най-много ми помогнаха упражненията за прошка и освобождаване от хората, които са ни наранили. Почнах от родителите си и брат си, който например винаги ме е удрял. Осъзнах, че преди съм носила със себе си огромен товар от болка и тъга заради тези хора, които обичам и са моето семейство, но ме нараняваха при всеки удобен случай, а аз не можех да се защитя, защото не мога да вредя на обични същества, не съм такава просто. Непосредствено след тези упражнения отношенията с родителите ми изведнъж се подобри много. Държа ги на дистанция, не си правя илюзии, но към мен поне се промениха. С брат ми също нещата се оправиха тогава, макар че преди година тръгна да ме бие на публично място и от тогава нямам връзка с него, което ми напомня, че трябва май отново да прочета книгата.
В момента си мечтая само за здраво бебе. Другото ми се изсипа като дъжд за отрицателно време. Като цяло си мечтая за повече време със семейството и по-малко работа, почивка и спокойствие.

17.   Аха, махнали са ми коментара. А той беше тооолкова полезен. Пише се "визуализация", а не странната несъществуваща дума, която номер 1 постоянно изпозлва.

18.   Благодаря, че сподели номер 16. Сега като ми каза, за прошката към близките хора, на мен май този момент ми убягва. И аз съм била наранявана многократно, от близките си хора и още ми е трудно да им простя. Това предполагам задържа някаква негативна енергия и обида, която ти пречи да вървиш напред. Аз въпреки че съм правила доста техники, от различни книги, прогреса е доста малък, поне от това което съм искала да постигна. Може би наистина първо човек трябва да изчисти обидите и да прости и тогава да започне на чисто. Мен травмите ме дърпат назад и въпреки, че права медитации и визуализации някакси не мога да се оттърва от миналото. Ще пробвам това с прошката дано да даде резултат. Радвам се за теб, че си успяла да промениш живота си, така се дава надежда на много хора, че все пак не е невъзможно да постигнеш това което искаш.

19.   Първо господ няма, има някаква висша вселенска, сила енергия, или нещо друго, но моля те без глупостите от църквата, никой не вярва в тия измислици, с цел разделяй и владей на банкери и разни други мизерници...

Номер 13.

И нещата не са точно така както ти ги виждаш, може и да си открил нещо, което аз не съм, но моя метод също ми е показал, че върши работа, за това твоето, ми е доста странно, особено частта с дядото дето е над облаците...
И не знаем дали има карма, или рай, ад, за да мислим, че се натрупвало нещо, също така не може да си сигурен в прераждането, нито, че има карма, или нещо друго..
Но едно съм забелязал, тъй като моята енергия е силна, смятам, че като съм негативно настроен, това е топка от тъмна материя, която се излъчва от мен, и в следствие, на което, закупени от мен техники, компютри, и други такива, са дефектни, още в началото, или се развалят в последствие, и това си скапана история...



За какво става дума, не е позитивно мислене, води се сила на мисълта, но не е и точно това, сложно е за определяне, защото не е само мисъл, за да се получи нещо, трябва, да го пожелаеш, но много силно, без да се съмняваш изобщо, заедно с това, да го визуализираш до най-малък детайл, да го почувстваш, да го усетиш сякаш вече е станало, да вкараш силна мисъл в това, което искаш, емоцията също е важна и повечето от тия работи трябва да станат едновременно, заедно с визуализацията, и бам получава се материализиране, до сега съм успявал с 95% в това, което съм искал, което смятам, че е страшно попадение, но в същото време и мое падение...

Става дума, за това, че една нощ, преди да си легна, (тогава даже не знаех за това че може с помощта на енергии да се материализира нещо) си представих идеалната жена за мен, става дума за най-малък детайл, тъй като аз знам много добре как изглеждам, поисках да е моят женска версия, визуално, и да се допълваме, да се казва точно като мен, да сме на една възраст, да харесам всяко нещо в нея и само да мога да я видя за малко, да не сме заедно...
И бам минало не минало много 2-3 месеца, отидох на нова работа, нищо интересно, но на втория ден, отивам и я виждам, стоеше си там на един стол и се гримираше, беше точно толкова перфектна колкото и се очакваше бях като гръмнат, особено като и чух името, тогава, още не бях сигурен какво става, но след 2 месеца, един ден я нямаше вече, и малко след това размишлявах, над това, което е станало, преди и след, и се досетих, че всичко съм направил аз, нямаше как да стане, да сме заедно просто, така се развиха нещата, което ми доказа още повече, че съм открил нещо страховито...
Дали мога да променям живота на хората така не знам, също не знам, дали тази жена съм я материализирал аз, или тя е била насочена, към въпросната работа посредством, енергийните сили, които довеждат до това да се случват неща, само като пожелаеш, също е възможно, в някоя паралелна вселена, да сме заедно, ама знам ли..
Яд ме е само, че с това ми желание открих, страхотна сила, и енергия, но си забих и сам нож в гърба, сега ми е много сложно....

Излиза, че позитивното, не е намесено особено, просто трябва да имаш енергия(нито позитивна нито негативна просто енергия), която да насочиш, и никога да не мислиш, че можеш да се провалиш, не трябва да се съмняваш, защото ще е като човек плуваш срещу течението, той няма да стигне до никъде, най-големите спирачки сами си ги слагаме, за това не трябва да имате грам съмнения, защото те са най-голямата пречка, докато се опитва човек да визуализира>материализира нещо...

Също така исках да намеря, и друга интересна сила способност, ами намерих зареждане със слънчева енергия, или както го наричат слънчево хранене, докато го практикувах, станах много по-спокоен, по-малко негативен, доста по-енергичен, можех да не ям дълго, и да имам енергия, без да съм гладен, все полезни неща, но заради вълшебната принцеса, се отказах и от това, и от спорта, и от доста работи, но нали знаете, "каквото сам си направиш, най-лошия ти враг не може да ти направи"....

Кой както иска да разбира нещата, но да знаете едно, когато съвпаденията станат прекалено много това не са съвпадения...

20.   Интересувам се има ли хора излекували се от физически болести с позитивно мислене?