Момчето от автобуса, което ме накара да се усмихна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124652)
 Любов и изневяра (30689)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6790)
 Здраве (9791)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1132)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19418)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Момчето от автобуса, което ме накара да се усмихна
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2721 пъти
Здравейте!
Няма да споменавам името си, тъй като не познавам отсрещния и не знам неговото. А и не смятам, че е коректно и редно. Днес прибирайки се към вкъщи, стоях на спирката, чакайки автобуса и пушейки цигара. На гишето за билети имаше много възрастни хора, чакащи да заредят месечните си карти. Реших да отида на другото гише, за да не изпусна автобуса, а и за да не юркам хората да ми правят място. Там много силно впечатление ми направи едно момче, което забелязах че ме поглежда много преди да предприема да си купя билет. Естествено само погледнах в очите му, без никаква друга реакция. Когато автобусът дойде, той също се качи. Седна в голяма близост до мен. Поглеждах го от време на време, защото няма как да подминеш такъв поглед.. възползвах се от малкото време, което имам да пътувам с него, за да се наситя, но така и не успях. Слушаше музика на телефона си, но не оставаше безразличен. Улавях всеки път, в който той ме съзерцава, дори за части от секундата. Трябваше да слизам, отново си разменихме погледи.. но без да трепнат очите ни. Без усмивка. Без запознанство. Без. Слязох и тръгнах по пътя си, автобусът още не бе затворил вратите си. И най-сетне потегли. Тогава погледнах към прозореца точно на мястото на, което седеше той.. незнайният. Изплези се, отвърнах му дори да ми изглежда детинско. Отвърнах и с усмивка. Искрена. Чиста. Такава каквато само една неопорочена душа, може да предизвика. Иска ми се да го видя отново. Независимо дали ще се запознаем. Независимо дали ще знам името му. Независимо дали ще ми се усмихне отново. Просто искам да го виждам. Не желая да живея с мисълта, че това е било първият и последен път, в който ще видя този човек.
Нямам нужда от съвети, но просто исках да споделя един мил и топъл за мен миг. Дори преживян със съвсем непознат човек.
Благодаря на тези, които не са се отегчили и са прочели написаното от мен!

Лека вечер и изживявайте красивите мигове, защото може да не се повторят.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 1 месец
hash: 33924d19ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Каква сладка история! Я си представи, че прочете и се разпознае... :-) Еееех...

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: cc362a4397
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Автор: Искрено се надявам да я прочете. :)

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 2c22da3a48
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Може би в това е бил смисълът на този момент. Не е задължително подобна среща да продължи със запознанство, връзка, брак, деца, остаряване ... На мен ми изглежда като неангажираща шега, а ти замечтана и романтична. Да не би да ти липсва човек до теб?

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 месец
hash: bd6e97dbec
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   Автор: Именно това имам в предвид и, именно това е подтекста на последното изречение. Нищо не е задължително. Никъде не става въпрос за връзка, семейство, деца и прочие. Изживявам пълноценно това, което съдбата ми поднася. Това е най-щастливата част от живота, да оценяваш малките жестове. А защо не и да подариш усмивка на непознат?

 
  ...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 75f0eebd52
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Интерсноо....
Аз съм момче, едва ли този който си видяла, тъй като аз не си спомням такъв момент и много неща от отбстоятелствата се разминават, но долавям прилики. Като пътувам със автобуса, някак всичко е сиво, скучно, нищо по-различно от нормалният ден в който си пътуваш. Обаче изведнъж виждам някое момиче, красиво с чар, то хубави има много, но си има определени такива които самото нейно усещане я кара да изпъкне на фона на другите. Случва се рядко, но факт. Като видя това нещо, погледът ми се приковава. Става ми неудобно да зяпам дълго, затова за кратко и често го правя. Понякога се усмихвам леко, идва ми отвътре. Но иначе си слушам и аз музика от време на време или изглеждам безразличен. Случвало се е да си задържим погледите двамата, а когато сляза или тя слезе просто да намигна. Обикновено ми отвръщат с усмивка, но знам ли някак винаги не ми е стигала смелостта да отида да се запозная, а уж съм общителен човек....

Успех, дано го видиш отново!

- Stallker

 
  ...


...
преди: 10 години, 1 месец
hash: 3465a26c9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Пожелавам ти да го видиш отново. Знаеш ли човек, може той също да очаква да те види пак.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker