Споделена история от Други |
Имах всичко и бях нещо
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2526 пъти
Анализирайки всичко до сега, си давам сметка, че съм имала хубав живот, родителите ми от нищо не са ме лишавали, винаги са намирали начин да имам всичко, което поискам.. Работеха дълго време в чужбина, именно за да не съм лишавана от нищо... ИРОНИЯТА В СЛУЧАЯ Е, че в усилието си да имам всичко, са ме лишавали от най–важното, и самата аз не съм съзнавала ЛИПСАТА която присъства в живота ми, а именно родителите ми... Което в по–късен етап изиграва ключова роля в целият ми провал. Докато родителите ми са били по край мен винаги съм имала хубави оценки в училище, ходих на танци, занимавах се с всякакви неща, защото имаше натиск, и въпреки че бързо ми писваха, все се намираше нещо друго към което да ме насочат и натискат... Когато влязох в пубертета обаче моите желания започнаха красноречиво да се различават с техните, което е напълно нормално за тази възраст... Всичките ми приятели, които са били с година, две по–големи от мен, излизаха по–дискотеки, събираха се, аз бях с вечерен час и забрана да го нарушавам, да стоя до късно и каквото и да е било... с оправданието "не сме в страната, ако стане нещо, няма как да отреагираме" което ми се струваше нечестно... но и когато са били в страната, не е имало кой знае каква разлика в това отношение. Започнах да прибягвам до други методи, като да казвам, че спа в приятелка, която я пускат по дискотеки, да бягам от вкъщи и тайно да се прибирам на сутринта, и т. н. Естествено в даден момент всичко излезе наяве и след други случаи от сорта на "алкохолно отравяне", започнаха да ме взимат при тях в чужбина... и дълго време това беше "техният начин да ме накажат"... и пътуванията станаха доста чести и все по дъги...
Казвам наказание, защото те реално са искали да бъдат там, но аз не го възприемах по този начин, отделяха ме от приятелите ми, от средата ми, от всичко на което държа, и ме вкарваха в една работна среда, където единствените хора, с които общувам бяха родителите ми, като баща ми е доста негативен човек и винаги си го е изкарвал на мен през целият ми живот, не само когато е работил в чужбина, аз бях отдушника на неговите негативни емоции... И докато през другото време се налагаше да го търпя 3 пъти в месеца, сега трябваше да го търпя много повече и още не мога да си обясня защо ме разреваваше за щяло и нещяло като по–малка, като можеше да ми говори и споделя опита си, щях да науча много повече.... Не ме разбирайте погрешно, обичам баща си, когато е в настроение, е най–страхотният баща на света, с който мога да си говоря за всичко и да се смея, но проблема е, че той в по–голямата част от времето си е нервен, заради еди си кой, и се оказвах на грешното място в грешното време.. Както и да е, ПРЕСТОИТЕ В ЧУЖБИНА СЕ ОТРАЗИХА ТОЛКОВА ЗЛЕ, ЧЕ ОТ ТАМ НАТАТЪК ВСИЧКО ТРЪГНА НАДОЛУ МАЛКО ПО МАЛКО, И ИЗВЕДНЪЖ ДРАСТИЧНО. Преди това никога не съм имала притеснения за себе си, но аз и бях в такава възраст.... затворих се в себе си, избягвах да говоря с родителите ми, което значи че не говорих с никого, гледах филми по цял ден, стоях си в стаята, не излизах, което се отрази и на КГ. започнах да качвам драстично по 12кг, като се връщах в България, ги свалях, но заминех ли там, ОТНОВО ГИ КАЧВАХ, което се отрази ужасно на тялото ми... КОЕТО Е ПРИЧИНАТА ЗА НИСКОТО МИ САМОЧУВСТВИЕ В ПОСЛЕДСТВИЕ... Като изключим видимото, душевно бях пълна бъркотия... Започнах да влизам в някакви леки депресии, и всеки път когато се прибирах и виждах развитието в приятелите ми, които си намираха нови и прочие, и слушайки всичките им случки, които съм изпуснала, защото преди това сме били неразделни, ме накара да се чувствам още по зле... Имах чувството, че изпускам всичко, всякакви трепети, първи целувки, момчета, закачки, свалки... през които всеки тинейджър минава, при мен липсваха, макар че не се чувствах изостанала... но го усещах по мой си начин.
От тук тръгва всичко... защото мисленето ми стана типично като за депресираните, постоянно наблягаме на това, какво ни липсва, не какво имаме... Ниското ми самочувствие ме караше да се чувствам несигурна, което започна да ми пречи в отношенията с хората... станах по–агресивна, и въпреки, че никога не ми е било за цел, да отблъсна приятелите си, а точно обратното... винаги това правех, но въпреки това на тази възраст всички се търпяхме. Но ОТЧАЯНИЕТО да не ме забравят, постоянното самосъжаление и жалване за ситуацията в която съм, се вкорениха дълбоко... и от там и целият проблем. Влюбих се едва на 18, за полови отношения бях толкова притеснена, защото се срамувах, затова и много по–късно правих секс... Няма с кой да говоря за тези неща, приятелите ми са по опитни и те доста ми се чудеха... но аз не бях човек, който споделяше каквото и да е било.
Тогава започнах и да употребявам наркотици, като в началото беше поради някакви нелепи причини, от сорта, да се отпусна, да танцувам, да издържам и не знам си какво... Но превъзбудата толкова много ми харесваше, и човека в който се превръщах когато съм надрусана, бабрива, остроумна, бях дървен философ на всякакви темички и бях компетентна във всичко за което говорех, КАТО РЕАЛНО НЕЩАТА КОИТО ГОВОРЕХ БЯХА ТЕОРЕТИЧНО, а много от нещата за които говорех не влизаха в употреба /в голяма заблуда съм живяла, знам:Д/, но не ми пречеше да давам съвети, хората ми се радваха, слушаха ме, ползваха съветите ми.... Общо взето беше ония розов начален период. Но се чувствах добре, БЯГАХ от нещата, които ме притесняваха, защото на момента мозъка ми не мислеше за НИСКОТО МИ САМОЧУВСТВИЕ, а за всичко останало... Но с позитивна нагласа.
Без да се усетя дрогата ми стана част от ежедневието, макар никога да не беше ЦЕЛТА със ставането... Компанията ми тогава също го правеха, но те по–късно престанаха, продължиха напред с живота си, аз се влюбих и разлюбих, и претърпях едно разочарование, докато останах да цъкля на едно място.. Заминаха студенти, аз си намерих "нови приятели" с които да продължавам ежедневните си занимания, и с всеки изминат ден се запознавах с все по–големи отрепки и по–големи отрепки, които не смятах, че ми влияят по някакъв начин... Аз съм и аз, те са си те. Аз не се продавах за дрога, и не излизах с тях защото МИ ДАВАТ ДРОГА, аз си я купувах така или иначе, но си давам сметка КОЛКО ОТ БОКЛУЦИТЕ, които познавам, не ги възприемам като такива вече... и не бягам от тях, именно защото съм им свикнала и съм ги възприела за "леко луди" и съм намерила комичното в тях.
Докато не се влюбих за втори път. И то в боклук, който почти никой не уважаваше... именно защото е минал през този период и тогава още минаваше и то доста видно и бурно. Както и да е, не знам как ми влезе под кожата, при положение, че всичките ми отношения с хората са били на повърхностно ниво спрямо мен, давам си сметка, че не съм се интересувала много от другите, винаги съм била добра и съм помагала, но реално не съм имала интерес и не съм искала да се привързвам към тях или да ги опозная изцяло, за да не чувствам липса когато си тръгнат... Добра логика! Но този ме усети... Не само, че ме усети, не само че го допуснах до себе си и се привързах към него страшно много, защото бяхме неразделни, и правихме всичко заедно и видно си прекарвахме добре, не само че бях СЕБЕ СИ със него, ами той взе, че СПРЯ ДА МЕ ХАРЕСВА... СЛЕД КАТО УСПЯ ДА МЕ ОБЕДИ, ЧЕ МЕ ОБИЧА:Д А АЗ КОПНЕЕХ НЯКОЙ ДА МИ ПОКАЗВА, ЧЕ ДЪРЖИ НА МЕН, ЗАЩОТО ИМЕННО В ТОВА МИ Е КОМПЛЕКСЪТ... ЯВНО. И ВЪПРЕКИ ЧЕ Е ПЪЛНА ШМАТКА, БЕШЕ МНОГО УМЕН И ВИДНО НАЧЕТЕН НА СЕРИОЗНИТЕ ТЕМИ, КОЕТО МИ ХАРЕСА, МАКАР ЧЕ ПОЗНАВАМ МНОГО НАЧЕТЕНИ ХОРА, НО МИ ХАРЕСВАШЕ КАК В ЕДИН МОМЕНТ СЕ ЛИГАВИ И СЕ ПРАВИ НА ОЛИГОФРЕН, И В ДРУГИЯТ МОМЕНТ КАК ЗАСТАВАШЕ И БЕШЕ КОРЕННО РАЗЛИЧЕН. ИЛИ КАК ДРАЗНЕШЕ ДРУГИТЕ НАРОЧНО, А СЕ ОБРЪЩАШЕ И СЕ ДЪРЖЕШЕ СТРАХОТНО С МЕН... Но в крайна сметка ме направи на шматка, защото докато аз го защитавах пред моите хора, той си е ходил след някаква, и след това беше с нея... доста дълго време, като и пробутваше същите неща... Тогава си дадох реална сметка що за човек е той, но когато обичаш някого, го обичаш такъв, какъвто е... И въпреки начина по който ме накара да се чувствам, аз продължавах да го обичам, докато го мразех заради всичките му недостатъци... След 3 години той продължава да ходи след гъза на същото въпросно момиче, докато отношението му към мен тотално се промени, именно защото не отстоявах себе си, започнах да му мълча /защото съм два пъти по устата от него, и винаги го засягам на точното място, но не исках да провокирам омразата му, исках да ме обикне, но той така и не го направи/... Първо обвинявах него, после потърсих вината в себе си, НО РЕАЛНО АЗ НЯМАХ ВИНА ЗАЩОТО ПРАВЕХ ВСИЧКО ЗА НЕГО И МУ ВЯРВАХ, МАКАР ЧЕ УСЕЩАХ ЧЕ СТАВА НЕЩО, НО ИСКАХ ТОЛКОВА МНОГО ТОВА КОЕТО КАЗВА, НАИСТИНА ДА Е ТАКА, ЧЕ СИ ЗАТВАРЯХ ОЧИТЕ.... но в крайна сметка започнах да виня само себе си и забравих да виня него, вместо да му бия Хкса и да се отърва от боклука, аз започнах да му ходя след гъза И ДА ЖИВЕЯ ЗА НЕГО, който последната година започна видно да си показва безразличието, въпреки че е имало месеци в които сме били заедно, но аз не му бях приятелка... тъй като хората ни виждаха постоянно, а той по принцип не е ужасен, когато иска, може да ме накара да се чувствам много добре, и го правеше от време на време, но когато го питат каква съм му, той е отговарял "никаква"... както и да е, това отхвърляне го преживях доста тежко, почувствах се недостойна за боклука, който стана по уважаван от мен, именно защото аз отстъпвах пред него, а до преди това нямаше кой да ме накара да отстъпя... той започна видимо да ме излага, отделно аз се друсах два пъти повече, което подтикна доста хора да ме избягват, защото бях винаги в неподходящи компании, макар аз винаги да съм се държала и изглеждала на ниво. В продължение на две години се чувствах сякаш не съм достатъчно добра, нямах желанието да се занимавам с който и да е било, в последствие с каквото и да е, родителите ми се разведоха, фирмата в която работеха и двамата фалираха, останаха безработни, след това чичо ми почина, баба ми от страната на татко, татко влезе в някакви депресии и блуждаеше безцелно и често плачеше, което беше най тъжната гледка.... той се чувстваше напълно сам, някак си го разбирах... не след дълго започнах да играя на казино, от там започнаха залагания, губене на много пари, което още повече усили стреса, напрежението в мен, започнах да се карам с родителите ми, приятелите ми започнаха да ме избягват, ВЕЧЕ БЯХ НАРКОМАНКА И КОМАРДЖИЙКА ЗА ТЯХ, но въпреки това продължавах да ходя, защото не ми дремеше как ме възприемат, имаше една дупка... една празнота... която се опитвах да запълня, без да си давам сметка какво върша, а когато си дадох сметка вече беше твърде късно...
Минах през всичките фазички, ала тип "отричане" /дрогата не е проблема/, "съзнаване", приемане, разрешаване... Приех и уж си простих за всичките грешки, които съм направила, ДОПУСНАХ ДА СТИГНА ДЪНОТО И САМАТА АЗ СЕ ЧУВСТВАХ ДОЛНА, макар че видно го правех на мен, не съм използвала, нито манипулирала никой, бях честна и откровена в отношенията си, даже не криех факта, че ходя на казино, именно защото не се чувствах зарибена, макар че правех такова впечатление... Докато не затънах толкова много, че накарах и нашите да затънат с мен, за да ми оправят дълговете;)
Не мога да опиша с думи каква болка изпитах този период, майната му на любовта и връзките, но само тези, които са минали през това... ДА СЕ ЗАГУБЯТ, и да се превърнат в човека, в който никога не са вярвали, че ще станат... и ще го мразят, защото пристъпва всичките им принципи, само те биха ме разбрали за каква омраза към себе си става въпрос.... Да не говорим за разочарованието което причиних на родителите си, когато разбраха... а аз исках да се горедят с мен, защото ако изключим двата ужасни порока, аз съм добър човек, именно защото съм страдала много... и има за какво да бъда уважавана, но когато налице са тези пороци, няма как!! Но знаех, че един ден ще спра с глупостите, но съжалявам, че допуснах да се стигне до тук.. Защото можех да бъда СИЛНА И ДА ВЛОЖА МИСЛИТЕ СИ В ПРАВИЛНАТА НАСОКА... В продължение на 3 години живях в миналото, анализирайки, минавайки през целият си живот АКО, ДАЛИ, АМА... сега не съм убедена коя съм, и тъй като дълго време се лутах и излизах с грешните хора поради грешните причини, се чувствам много самотна... искам да успея, но отдавна загърбих целите си и интересите си, заради други хора, и отдавна нещата, които ми носеха удоволствие, вече не носят никакво... И усещам как самата аз съм станала цинична, вече нищо не може да ме впечатли, ЧОВЕКА ЗАРАДИ КОЙТО СЕ МЪЧИХ 3 ГОДИНИ, ДАЖЕ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА МЕ ТРОГНЕ... МАКАР ЧЕ ВИДИМО СЕ ОПИТВА ДА МЕ ПРОВОКИРА И НЕЩА ПОРАДИ КОИТО СЪМ СЕ СКЪСВАЛА ДА РЕВА И ДА СЕ ТРЪШКАМ, СЕГА ГИ ПРАВИ И ЧЕСТНО КАЗАНО МЕ КАРА ДА СЕ СМЕЯ И ДА СИ МИСЛЯ "БАСИ ПОМИЯРА"... И от тогава просто ми е празно, и всичко което е имало значение, сега когато няма никакво, се чувствам наистина празна... Отделно и нашите не ми помагат, защото са афектирани от нещата, които съм направила, спрях да излизам, стоя си затворена... ПАК. Няма с кой да изляза, не, аз мога да си намеря 293931 човека, но искам истинското... разбирате ли ме. Искам 1 човек в който да съм сигурна, който да е до мене ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, който да ме обича И ДА НЕ МЕ ПРЕДАВА... и аз ще бъда същото за него, и имам чувството, че мога да превзема целият свят, ако има 1 такъв... но няма.
Сама съм. Но сега приоритет съм самата аз... да намеря правилните начини да се справя със страховете с, да спра да живея в миналото, и да видя какво ме интересува в настоящето, да изградя някакви цели, които да следвам, не жалко да съществувам, И НАЙ ВЕЧЕ КАК ДА СЕ НАУЧА ДА ЖИВЕЯ СЪС СТОРЕНОТО, това най много ме притеснява... защото аз се отвратих от себе си, когато си дадох реална сметка какво се случва, и НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ОПРЕДЕЛЯНА С ТОВА КОЕТО СЪМ НАПРАВИЛА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 3 ГОДИНИ, но хората така гледат на мен... И е ужасно. Разочарованието идва от това, че престъпих своите принципи, не всички, но някои от нещата, които никога не съм допускала, че ще направя... Разочарованието идва от това, че си дадох сметка, колко пъти съм си противоречала, и колко пъти искрено съм вярвала в нещо, че съм еди си какво, а реално делата ми показват точно обратното... или съм се опитвала да си внуша, че съм СИЛНА, но именно всичко което съм направила показва колко СЪМ СЛАБА ВСЪЩНОСТ... Но сега се чувствам някак си по мъдра:Д И нямам представа за какво го написах всичко това... Излях си душата и живота накратко, И ТО НЕ ТОЛКОВА КРАТКО, А В ЛЮБОВНОТО МИ РАЗОЧАРОВАНИЕ ИМА СЛУЧКИ, КОИТО БЯХА ПРИЧИНАТА ЗА ДЪЛБОКАТА МИ ПРАЗНИНА, ПРОСТО СМЕТНАХ ДА НЕ ГИ ПИША...
Искам да чуя мнение някакво.... Много си зле, луда си, права си, не си права... Осъзнавам колко повърхностна съм била, но някак си всичко, което съм направила, си го обяснявам с някаква причина... Не като оправдание, просто причина... Не се оправдавам, че съм била надрусана, не съм мислила адекватно на моменти, на моменти когато съм била надрусана, съм била даже доста адекватна и съм осъзнавала доста неща... Яд ме е че съм си позволила да бъда толкова наивна и глупава!! И че нехайно пропилях част от живота си, който беше предначертан в правилната посока... Но искам да вярвам, че нещата ще се оправят и ще намеря пътя си и всичко ще се нареди и ще намеря правилният човек, ще имам семейство и деца, които ще възпитам добре, именно защото съм опитала и от това и от това, докато съм била млада, защото в днешно време ставаме свидетели как семейства остават на улицата, как се проиграват апартаменти и как децата стават дилъри като баща си... и знам, че не искам това в живота си повече и няма да го допусна!!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 5b4b6408ad |
|
1. Ти си това, което в америка наричат white trash. Глупава, слабохарактерна и много много егоистична. Родителите ти имат голяма вина за това, че гледайки къшея хляб са те оставили, но не бих ги винил много, времената са такива. Това ми е мнението, което искаш. Съвет не мога да ти дам, защото смятам че ще е безполезен. За да излезеш от депресията трябва да намериш цел и да се стремиш с всички сили към нея. Имаш ли цел? А ВОЛЯ имаш ли...
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 159abbcb5c |
|
2. Прочетох го цялото. Мила, не е трябвало да се захващаш с наркотиците, те са вредни и те провалят като човек. Вярно е, че родителите ти имат вина, не е трябвало да заминават в чужбина. Защото едно дете се нуждае само от едно: от любовта на родителите си и от тяхното внимание. Хубаво е, че искаш да имаш семейство. Аз вярвам, че ще имаш, но не допускай грешката на родителите си. Много е важно едно дете/тинейджър да порасне именно заедно със семейството си. Радвам се, че вече не си зависима от наркотиците и че си се оправила. Можеш да си намериш истински приятели от друг град, ако живееш в малък град или село. Все още имаш възможност да накараш родителите си да се гордеят с теб. Не знам кога си започнала с наркотиците, но ако нямаш образование, ще е добре да го завършиш, най-малко средно. А и то в днешно време само със средно не можем да се реализираме, т. е. трябва и висше.
Има време да мислиш за съпруг. Винаги можеш да намериш човек, който да се влюби в теб и ти в него, и да правите един за друг всичко. Любовта е много важна за всеки един човек. Има време за всичко, важното е да се учиш от грешките си и да не ги повтаряш.
Единственият ми съвет е, когато един ден, бай Боже, имаш деца - давай им само любов, внимание, казвай им често, че ги обичаш. На едно дете само това му трябва, за да стане човек.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 94619b5b54 |
|
3. поведението ти през последните години сама си го описала и характеризирала достатъчно, няма нужда да те убеждаваме, че е било зле. дали е било с причина или не, дали от презадоволеност с материални неща, от липсата на родителски контрол или друго, не е толкова важно.
по-съществено е какво ще правиш с живота си оттук нататък. като начало си избери някаква цел, може да е малка, проста, но да я почувстваш достатъчно важна. намери си работа, запиши се студентка, започни да спортуваш, иди на танци, на езиков курс или каквото там прецениш. постепенно ще срещнеш и други хора, ще си намериш среда, но първо трябва да се успокоиш, да постигнеш мир със себе си. миналото не можеш да промениш, но бъдещето зависи само от теб. млада си, имаш достатъчно време да живееш.
Ж43
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 55a8a15501 |
|
4. На всеки се случва да сгреши в този живот. Хубаво е, че си осъзнала какво точно ти се е случило и си си поставила нови цели и знаеш какво искаш за напред. Остави всичко зад теб и гледай към бъдещето. Бъди по-силна от всякога. Човек може да промени живота си, стига да иска. И не съжалявай и не се обвинявай за нищо.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: e36f381800 |
|
5. Мисля, че си добър човек. Умна си, често интелигентни хора изпадат в подобни ситуации. НО сега трябва да използваш ума си за да се оправиш, да счупиш тази спирала, която е насочена надолу. САМО ТИ можеш да си помогнеш! Никой друг! Имаш вече житейски опит, знаеш кое е добро и кое лошо. Моя съвет е да насочиш енергията си в позитивна насока, да бъде конструктивна. Намеи си работа (която ти харесва), ще имаш нова среда, колеги. Може да запишеш нещо задочно, също ще срещнеш нови хора. Прави нещата така, че след това да се самоуважаваш за това, ковто си направила, прави това, ковто мислиш че е правилно. Мислиш ли, че седенето в стаята ти и самосъжалението е правилно и ще промени нещо в положителна насока?
Дерзай, и никога не забравяй!!
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: e9e61193a7 |
|
6. Един съвет, който може и да свърши малко работа. Започни с проблемите един по един. Комарът е най-големият според мен. Измисли си нещо, което те подтиква да мислиш за него като нещо адски гнусно и отвратително. Чист човек ми изглеждаш и най-вероятно ако си го представисх като лайняна история - ще го спреш. Направи си някаква асоциация и дерзай. Оттук нататък нещата трябва да почнат да се стабилизират. Ти си на прага на решаването на проблемите. Много добре си направила, че си описала нещата тук. Дерзай.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: c256efa355 |
|
7. Тегли чертата и започвай на ново ... много голяма писаница прочетох я отгоре отгоре и си минала през големи премеждия ... давай наново
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 7e8b2edbf5 |
|
8. Здравей, авторке! :)
Първо въпреки, че не е от най-веселите, историята е написана доста хубаво и увлекателно, явно си умно момиче.
Да, животът ти не се е развил както си искала, осъзнала си го и сега се чувстваш най-зле. Защото се самообвиняваш. Не трябва да виниш никого, най-малко себе си. Да, трябва да поемеш отговорност и да осъзнаеш грешките си, но мисля че вече си го направила и сама се измъчваш повече, отколкото всеки друг би могъл да те измъчва. Всички сме правили грешки и изобщо неща, с които не се гордеем. Но това не означава, че тепърва в живота си не можем да направим и такива, с които се.
Да, хората не ти вярват и те съдят за минали неща. Трябва да мине време, през което водиш друг живот, за да започнат отново да те уважават за това, което си. Моят съвет е 1во да спреш да се мразиш и тормозиш. Дори ако има как за известно време спри да се взираш в себе си и погледни останалите-ако можеш започни да ходиш в някой дом за сираци или стари хора и да помагаш с нещо, каквото можеш. Само като даваш на другите ще видиш, че животът все пак има смисъл и че можеш да бъдеш полезна на някого. Така ще помогнеш и на себе си. Явно си анализирала и мислила дълго върху минали неща, стига толкова-от днес започваш отначало. Все още ли си в чужбина? Защо не се върнеш в Бг, да смениш средата. Иди в някое село ако трябва и помагай с труд на някакви възрастни хора, ако нямаш баба и дядо на село. Животът ти не е пропилян, млада си, спряла си боклуците, преодоляла си нещо, което много млади хора не успяват и затъват съвсем. Докажи на себе си, че още има за какво да живееш. Защото има. Ще сpещнеш и човек, който ще ти бъде истински и верен приятел. Но това няма как да стане в онази среда. Там няма как да полушиш искреност и разбиране, защото хората са загубили себе си.
Не те познавам, сигурно никога няма да се срещнем, но стискам палци всичко да е наред при теб и да започнеш отново да живееш. Поздрави, Jey
|
|
