Вече не съм щастлива от това, което съм!
преди: 15 години, 29 дни, прочетена 4918 пъти
Здравейте! Моята история е следната: млада съм, работата ми е свързана с образователната и преподавателската дейност. Имам професия, която ми е повече като призвание, отколкото работа, може би и добро бъдеще с тази професия, въпреки че много хора на моето място не биха видяли такова. Обичам работата си. Сега уча висше - икономика, а отделно работя на още едно място, най-често през уикенда. Имах време за всичко в живота си (по-скоро успявах да организирам времето си правилно) - имах време за забавления, за развлечения, да се науча да готвя, да се науча да бъда отговорна пред себе си и пред другите, но...това беше преди. Сега разбирам, че може би се самозалъгвам от доста време - не съм била щастлива и сега не съм щастлива от това, което съм. Да, имам професия, градя кариера, но нищо повече. Може би съм порастнала твърде бързо и сега това ми тежи - едва на 20 г. съм, а вече съм "добрата домакиня", която обаче си мисли, че никога няма да се омъжи, а от време на време й идват идеи да промени напълно бъдещето си, но после започва да се плаши от тези си идеи. Мислех си, че имам време за всичко, но май вече не мога да организирам времето си толкова добре, колкото преди. Омръзна ми да се занимавам с всичко това, занимавах се с него още преди да завърша средното си образование и то само защото бях изключително добра в това, което правя. Но да си "добър" в нещо понякога не е достатъчно. Вече не съм щастлива, гледам колегите си в университета как се забавляват, ходят по цели нощи на дискотеки, една след друга, на кафета на другия ден, изобщо не се интересуват от оценките си, преписват на изпитите и въобще не мислят за бъдещето си. Защо и аз не мога да бъда толкова лекомислена като тях?! Те изглеждат щастливи, вселят се, а аз ходя на работа и уча много, за да си взема изпитите с отличен. Изглеждам им странно и вероятно ме мислят за странна и инакомислеща. Свикнала съм хората да ме уважават винаги, където и да отида, но тези хора май дори не ме харесват и това е защото не мога да отида на дискотека с тях, тъй като все се случва в тези моменти да имам много работа за вършене. На възраст съм колкото тях, но се чувствам все едно съм ги надрастнала и това ме натъжава. В общуването си се разбирам по-добре с хората, които ми преподават, отколкото с колегите си от университета. Имаше един асистент, който беше на около 30, мислех си, че и с него ще се разбирам добре, но той ни преподаваше за кратко и нямахме толкова възможности за общуване. Проблемът е, че хората, с които се разбирам добре най-често са над и около 30-годишни, тъй като дори и когато говоря пред приятелите си за работата, дори и те не ме разбират правилно. Проблемът ми с хората, които се разбирам добре е когато започнат да говорят за семействата си (всички са обвързани, женени, омъжени...), а аз не мога дори да се похваля, че си имам приятел, тъй като нямам време даже да го срещна, да не говорим за връзка. Искам да се реализирам като личност, признавам си, че съм материалист и парите ме интересуват, точно затова уча и работя, но в моменти като този изобщо не се чувствам щастлива! Искам да срещна любовта, да обичам някого и той да ме обича, искам един ден да имам семейство! Винаги съм си мислела, че ще имам време за това, но става все по-сложно. Колегите ми от работата са обвързани, а тези от университета "живеят за мига", правят безразборен секс и дори не си помислят за обвързване. Аз не съм нито един от двата типа, вече не знам как да бъда щастлива и към какво да се стремя. Знам само, че искам да имам образован и интелигентен човек до себе си, който да ме обича и уважава, но...нямам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 28 дни hash: ca3354105f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не си щастлива....А кое те прави нещастна? Ти сама разбираш, че проблемът е в теб. Искаш любов, а не търсиш....Направи нещо, не казвам дори да се откажеш от нещо, а просто направи!!!Сама казваш - въпрос на организация. И защо мислиш, че като не харесваш ценностите на своите връстници и не намираш общ език с тях, това те прави различна? Ок. Живееш с чуството, че си ги надраснала - добре, търси си подходящото обкръжение. Ако наистина е така и има адекватност в отношенията, То ще те приеме...независимо от възрастовата разлика. А за материалното - това е прекрасно. Макар и цинично да звучи ще ти кажа - парите придават сексапил....било то на мъж или жена. От опит го знам. Но не прекалявай! Мъжете обичат самостоятелните любовници, но не и самостоятелните съпруги. Намери границата между свободата и зависимостта. Иначе рискуваш да бъдеш все неразбрана и сама!!!! Грижи се за себе си и продължи с усмивка напред!

 

...

преди: 15 години, 28 дни hash: cfca4b56cd

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   hekman@abv.bg Все едно си аз в някой неща

 

...

преди: 15 години, 27 дни hash: 67c7519330

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ти си стойностна жена - да знаеш. Изобщо не ми звучиш нещастно. Притежаваш качества, умения и начин на мислене, които веднага пленяват мъжете. Браво от мен, а относно обвързването, както ти самата го каза - избързваш. Съжалявам за клишето, но "ще му дойде времето и на това". Любовта понякога е спонтанна, неочаквана и изненадваща. Живей си подредения живот и не съжалявай за ТОВА, КОЕТО СИ. ОЦЕНЯВАМ ТЕ. Дано повечето жени, са като теб. FerNando

 

...

горе^

преди: 15 години, 24 дни hash: b81d78a162

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Мило момиче, преди години се чувствах точно като теб - надраснала връстниците си, самотна и търсеща. Затова се хвърлих в ученето - завърших почти с пълно отличие, учех с голямо удоволствие. Имах трудна и противоречива любов. По-късно срещнах мъжа ми. Обезумяла от самота, се хвърлих в обятията му и непредубедено вярвах, че ме разБира, и че провинциалната среда, в която е отрасъл не му се е отразила. Тогава смятах, че това е широта на мисленето, днес знам, че е недомислие. Днес, 17 години по-късно имам две прекрасни деца, имам професия, изпълнена със смисъл - работя в сферата на здравеопазването, и отново съм така самотна. Знам какво ти е. Понякога, когато чувстваш болката в гърдите и в очите ти напират сълзи, просто си спомни моите думи, че съдбата те е надарила с прекрасно сърце и душа, ти чувстваш и живееш, но недей подгонена от самотата да се обвързваш с безсърдечни хора. Всичко е наред. Просто се научи да плачеш и да се радваш. Останалото е само да сме живи и здрави. Толкова си млада! Желая ти успех! Между другото, сега на 37 г.се чувствам по-млада отколкото на 20 г.!

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 211b19f41c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   И аз харесвах по зрели хора и се събрах с 10 години по голям от мен. И сега не мога да общувам с тези на моята възраст. С моя сме вече 10 години заедно. Запиши някакъв курс там ще се запознаеш с интелигентни хора. Например някакъв език. Винаги е от полза.

 

...