 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Моята формула за успех
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 8171 пъти
На няколко пъти съм давал съвети в коментарите, но сега ми се иска да го напиша като тема, за да не се повтарям постоянно и всеки, който мисли, че това би му било полезно, да го прочете.
Преди да започна искам да подчертая, че не съм привърженик на темата за позитивното мислене или поне не по начина, по който го описват в комерсиалната литература. И накрая да кажа, че нищо не е наизуст, всичко е от практиката ми и е проверено как работи в действителност, за да изчистя излишните елементи и да наблегна на необходимите.
Всъщност, всичко е доста просто. Значи има два варианта човек постоянно да недоволства и да се оплаква или да бъде благодарен за всичко, което съдбата му е поднесла дори и за лошите неща.
Просто трябва да приемем себе си и реалността такива, каквито са и да сме искрено благодарни за всичко дори и за лошото. Например ако имаме гадна работа, не трябва да се оплакваме, че сме недооценени, а че имаме възможност да работим и така да се развиваме, да сме полезни на себе си, семейството си и обществото. Благодарете мислено дори на шефа си, когото мразите, че все пак ви е назначил на работа и ви е гласувал доверие. Винаги има за какво да сме благодарни - че сме здрави, че имаме покрив над главата, че имаме близки, за храната на трапезата... А и всичко си има две страни - лоша и добра и от нас зависи върху коя ще се фиксираме (виж примера с работата). Особено удачно е да постигнем благодарност с разговор със самите себе си, особено докато заспиваме нощем, тогава сме най-спокойни. Ако се случва и през деня още по-добре - не отнема много време, само няколко минути и можете да го правите почти навсякъде - докато пътувате, докато вървите и т. н. Ще видите, че само след няколко дни ще започнете да живеете перманентно в състояние на благодарност, а не само докато си правите ритуала. Тогава дори може и да почувствате, че нямате нужда от такива ритуали.
И сега идва най-важния момент. Не е необходимо да сте благодарни само за неща, които ВЕЧЕ са се случили. Ако има нещо, което искате да постигнете в живота си, благодарете за него предварително наред с благодарностите за нещата, които вече имате. Но благодарете така все едно вече са в процес на проявление. Например ако искате подходящ партньор, просто благодарете, че перфектният партньор/връзка е в процес на проявление.
Но има един тънък момент - всичко трябва да става искрено, спокойно и без усилия. Ако има нещо, което ни поставя под напрежение, вътрешна борба и т. н., трябва да се отработят, иначе нищо няма да стане. Има неща, които спъват благодарността ни - например обида, нещо неудовлетворено, съмнения дали ще стане, страхове...
Както казах трябва да се благодари и за лошите неща, защото в същността си всичко е хубаво, понеже ни учи на уроци. Проблемът е, че съзнанието ни е ограничено и за момента не ги оценяваме като добри, а виждаме лошата страна. Понякога с времето се убеждаваме, че не сме били прави, но понякога дори и това не ни помага и оставаме с впечатлението, че сме били ощетени.
В този смисъл въпросните пречки се отработват със смирение (да не се бърка с примирение) и прошка. Просто се обърнете към съдбата (или както искайте я наричайте все тая, например Вселена), може и просто към самите себе си и си кажете нещо от сорта "Приемам, че изпитвам съмнение/страх/вътрешна борба/гадно ми е за това лошо нещо, което се случи днес/еди кой си ме обиди, но моето съзнание е твърде ограничено, за да го оценя като добро в момента. Приемам себе си и реалността с всичките им лоши и добри страни. Отказвам се от желанието за контрол над страховете си/съмненията си/вътрешната борба/съденето/критиките и се оставям в твоите ръце, защото ти имам пълно доверие". Ако имате потребност, простете на всички, които са ви обидили, на родителите си и т. н. Разберете, че те са най-направили най-правилното от позицията на тяхното ограничено съзнание. С две думи трябва да почувствате спокойствие, обикновено се чувства в областта на сърцето или корема, като празнота, лекота или като лек приятен гъдел. Ако ви е трудно да изпитате спокойствие, просто за момента приемете неспокойствието като част от вас и като нещо необходимо за момента, не се борете с него. С времето всичко ще си дойде на място.
После добавяме и благодарността. Ако поначало сте си достатъчно спокойни, можете да пристъпите директно към благодарността. Например "благодаря, че днес колегите оцениха работата ми, че срещнах еди кой си, че съм здрав, че си плащам сметките, че хората ме одобряват, че имам храна на трапезата. Благодаря и за онова "неприятно" нещо днес, което има за цел да служи за урок, който все още не разбирам, но е въпрос на време да разбера. Благодаря и, че голямата любов в живота ми се задава/в процес на проявление е. Перфектната работа също се заражда в живота ми. "
Разберете, че страховете не са нещо лошо като цяло. Те ни предпазват от прекалени рискове. Съмненията също са полезни понякога. Те всъшност произлизат от нашите цели. Просто се боим и се питаме дали ще успеем. Вместо да се питаме, просто трябва да благодарим, че сме на правилния път и че всичко, което е в момента в живота ни, е възможно най-доброто за нас в този момент.
Разбира се, силата не е в думите, а в тяхното искрено чувстване. И пак подчертавам - с колкото по-малко усилия става, токова по-добре. Трябва всичко да става естествено. Правете това преди лягане и по възможност през деня. И когато благодарността стане не просто моментно чувство, а състояние на духа, тогава започвате да забелязвате неща, които не сте забелязвали никога. Онези дребните ежедневни неща, които ви карат да се чувствате щастливи, ценни и за които също трябва да благодарите на момента, както и вечерта да си ги припомните. Това става в рамките на няколко дни/седмици. А след още месец-два започват и реалните промени в реалността - това, за което сте благодарили предварително.
Обаче има още един момент - не се питайте как ще стане, защото както казах, нашето съзнание е твърде ограничено, за да знае как ще стане. Вие нямате грижата да се чудите дали и как е възможно, затова си има съдба/Вселена.
Просто нещата се нареждат от самосебе си - срещате се с правилните хора, в правилния момент, ситуациите се напасват перфектно, получавате интуиция, която ви помага да взимате най-правилните решения и т. н. Но всичко това е от самосебе си, не го мислете предварително.
Мислех да дам реални примери от живота си, но стана твърде дълго. Само да кажа, че така създадох идеалното семейство, намерих си добра работа, купих си жилището, което исках, на доста добра цена, излекувах се от болест, за която иначе трябваше да се оперирам. Лекарят не повярва. И всичко това стана наглед супер случайно и по начин, който никой не би се сетил.
Някои хора го прилагат несъзнателно само в някои области в живота си. Други постигат с воля, но постигнато по този начин изисква адски много усилия и тези усилия са за сметка на друго в живота. Докато ако това се превърне в съзнателен процес, то можем да постигнем (почти) всичко и то без много усилия и без да плащаме висока цена за успехите си, която да ги обезсмисли.
Ако има религиозни и ако така им е по-удобно, нека възприемат това като смирение, прошка и благодарствена молитва към Бог, все тая.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: a9abe9e35a |
|
53. Автора
Ремоут вюинг е опасна техника. 30% от практикуващите я полудяват. Прави се от напреднали и с учител.
На 49 препоръчвам следната техника. Цитирам от "Оранжевата книга" на Ошо.
всяка нощ по 60 минути. За 40 минути просто бъдете негативни - колкото можете по-негативни. Затворете вратата, сложете възглавници наоколо. Изключете телефона и кажете на околните, че не бива да ви безпокоят един час. Сложете бележка на вратата, че за един час трябва да бъдете оставени съвсем сами. Направете нещата колкото можете по-мрачни. Пуснете тъжна музика и се чувствайте умрели. Седнете там и се чувствайте негативно. Повтаряйте "не" като мантра.
Представете си сцени от миналото - когато сте се чувствали много, много тъпо и зле, и сте искали да извършите самоубийство, и не е имало никакъв ищах за живот - и ги преувеличете. Създайте цяла ситуация около себе си. Умът ви ще ви отвлича. Той ще каже, "Какво правиш? Нощта е така прелестна и има пълнолуние! "Не слушайте ума. Кажете му, че може да дойде по-късно, но този път сте се посветили на негативното. Бъдете религиозно негативни. Плачете, ридайте, викайте, пищете, кълнете - каквото чувствате, че ви се прави - но помнете едно нещо: не ставайте щастливи, не позволявайте никакво щастие. Ако се уловите в това, веднага си ударете шамар! Върнете се обратно към негативността и започнете да биете възглавниците и да се борите с тях, да скачате. Бъдете отвратителни! Ще намерите, че е много трудно да бъдеш негативен за тези 40 минути.
Това е един от законите на ума - че каквото правите съзнателно, вие не можете да го правите. Но направете го - и когато го правите съзнателно, чувствате известна отделеност. Правите го, но в същото време сте и свидетел, не сте се изгубили в него. Възниква дистанция, и тази дистанция е удивително хубава. Но аз не казвам да създавате тази дистанция. Тя е вторичен продукт - вие няма защо да се тревожите за нея.
След 40 минути изведнъж излезте от негативността. Махнете възглавниците, запалете лампите, пуснете хубава музика и танцувайте 20 минути. Казвайте просто "Да! Да! Да! " - нека това да бъде вашата мантра. И след това вземете един хубав душ. това ще изкорени цялата негативност и ще ви даде нова възможност да казвате "да". А да дойдеш до казването на "да" - в това се състои цялата религия. Ние сме научени да казваме "не" - ето как цялото общество е станало уродливо.
Така че това ще ви изчисти напълно. Вие имате енергия, но навсякъде около нея имате негативни скали, и те не й дават да протича. Веднъж щом тези скали се отместят, ще се появи един прекрасен поток. Той и сега е там, готов да потече, но първо трябва да минете през негативността. Без да се проникне дълбоко в "не"-то, не може да се достигне върха на "да"-то. Трябва първо да станете "не"-говорещи, а после от това ще дойде "да".
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 8d30fccfee |
|
54. От 49: Авторе, благодаря за насоките. Много ти се радвам как подробно обясняваш и опитваш да помогнеш на хората и изобщо за идеята да споделиш опита си!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 68b60ba7ef |
|
55. 54, опазил ме Бог да помагам. Той най-добре знае на кого трябва да се помага и как. Според мен човек по-скоро сам си помага. Аз мога да говоря много думи - дали са верни или не, никой не знае освен Него. Но дори и да са верни, човек трябва да ги разбере по подходящия начин със съзнанието си, не с ума си. Защото аз и да искам да помогна, ако човек не разбира думите ми, не само че не мога да му помогна, а мога и да му навредя.
Дано Бог ми прости за това, което правя, защото не знам до колко е редно. Просто правя това, което чувствам отвътре, че е правилно да се прави. Ако изобщо има такова понятие като правилно. Иначе човек сам трябва да мине през този път. Затова думите ми най-много да са някаква подсказа в даден момент от нечий живот. А иначе сам трябва да си ги разбере нещата.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: a19f6e4c24 |
|
56. Недей дa скромничиш aвторе, дори товa
" Затова думите ми най-много да са някаква подсказа в даден
момент от нечий живот" - е повече от достaтъчно. Нaстройвaш хорaтa към позитивно мислене, подaвaш им новa гледнa точкa. Освен своя собствен опит опит обaче, подaвaш и " смлянa " информaция, от кaквото си нaучил, от по- нaпреднaли, нaготово зa по- лесен прием и aсимилaция.
Поздрaви!
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 68b60ba7ef |
|
57. 56, какво значи да съм опитен? Всеки е опитен точно, колкото и аз. Никой не е по-опитен от друг, нито по-добър, нито по-лош. И знаеш ли защо? Ние всички сме ЕДНО съзнание, едно цяло. Просто отделните човешки тела сме отделни физически проявления на това съзнание. Мислите, чувствата, емоциите са други проявление, не точно физически. Всички ние сме точно това, което сме. Никой не е по-опитен или по-малко опитен. Всъщност няма и "някой". Всичко е едно цяло. Няма и полярности - добро/лошо, щастие/нещастие, всичко това е едно, не са противоположности. Това е едно и също, само че на степени, но те не се изключват взаимно.
Проблемът на някои хора е, че се самоопределят като тяло или ум, или его, или по професия, или етнос, или религия. А това са просто временни проявления на истинското им Аз. Всъщност ние никога няма разберем и видим собственото си Аз, както и окото не може да види себе си. Ако видиш нещо и се идентифицираш с него, ти автоматично не си то. Просто Аз-а ти вижда нещо и кава на себе си, това съм Аз, понеже няма как ад види сам себе си.
Представи си едно дърво. Ствола му е един, после се разклонява на две, тези два големи клона се разклоняват на още 5 примерно, всеки на още 8 и т. н., докато се стигне до най-малките вейки. И една вейка казва на другата, че тя е по-опитна. Или една вейка казва, че е по-красива от друга. А всъщност няма нито една отделна независима вейка, защото всяка една е зависима от другите, както и другите са зависими от нея и всички заедно образуват едно цяло дърво. Просто всяка вейка е едно продължение на ствола. В същността си вейката е ствола, но тя обикновено не може да се възприеме като ствол.
Във Вселената е същото - съзнанието е ствола, първоизточника на всичко, дори бих казал, не ствола, а цялото дърво от корена до най-високото листенце. Клоните са физ. тела, мислите, чувствата, материята. Но в същността си всичко има съзнанието на цяло дърво.
Ако човек разбере, че не е просто вейка, а е цяло дърво, заедно с всички вейки, то тогава може да постига чудеса само с намерение. Парадоксалното е, че ако постигне такова съзнание, на него му става безразлично дали е беден или богат, щастлив или нещастен и т. н. Защото той в съзнанието си има цялото, всичко. Нещастието си е част от цялото, една от вейките. Въпросът вече опира до това дали иска да го изживее като опитност и във физическия свят. Защото всеки опит си е полезен.
Но това е по-скоро игра, а не някаква цел. Та цялото включва щастие и нещастие. Ако се опитаме да бягаме от нещастието, автоматично разделяме цялото, изкарваме нещо извън цялото, а то се стреми да се вместо в цялото и постоянно ни преследва, за да го приемем и да не е внищото. Парадоксът е, че ако го приемеш в себе си, то вече няма да те гони. Просто ще си го имаш в тебе, но ще си в мир с него, както и със щастието едновременно.
Няма нищо, което да е извън цялото, то друго освен цялото, всичкото няма и без това. Няма бъдеще, няма минало, настояще, дори и времето не може да е извън Всичкото. Нали е всичко? Цялото постранство, време, мисли, емоции, желания, непримиромост, смирение, материя, ние хората, животните, дори яростта ни, насилието по света, всичко е в това Цяло.
Приемеш ли всичко в живота си, приемаш го като Цяло, няма борба, няма напрежение, защото цялото си е събрало частите и отделните части не се бият помежду си, а образуват една затворена и ефективна система. Енергията не се изразходва за борба със себе си, а тя започва да твори, да създава. Тя вече не се самоизяжда, а добавя повече опитност, съзнание.
Кучето спира да си гони опашката и да се самонаранява и започва да си служи с нея, да се развива, да се учи, да гради, да бъде в синхрон и мир със себе си. Енергията в това цяло циркулира правилно, контруктивно, а не сама срещу себе си, за да намалява сама на себе си силата, като създава две полярности (2 нейни) да се борят и отричат взаимно.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: a9abe9e35a |
|
58. Мъжкото само по себе си не струва, женското не струва. Но когато се обединят физически, душевно, духовно, започва красивото, започва сливането на всяко ниво. Раждат се деца с физика, душа и дух, ражда се любов, ражда се мир, разбирателство. Затова мъжете и жените се привличат. Те са различни полярности и трябва да се обединят. Ако не се обединят, Вселената не е цяла, разделена е, в конфликт със себе си е, тя загива, свива се. Ако се обединят, Вселената започва своя възход, разширение, сътворение. Всъщност в основата на това привличане между половете стои стремежа на Вселената да бъде цяла, единна със самата себе си.
Ако батерията не обединява отр. и полож. полюс, тя няма да работи. Ако разделиш магнита по средата, то всяко негово парче ще се раздели пак на плюс и минус. Вселената естествено поддържа това единство. Всяко действие срещу това обединяване води до спонтанен стремеж към връщането му.
Ако разделяш света например на бедност и богатсвто, ти вътрешно си беден, дори и да си физически богат. Тогава не можеш да се насладиш на богатсвтото, защото няма да ти стига, нещо ще ти липсва, ще си купуваш къщи, коли, ще те удовлетворяват временно. После ще трябва да си купиш още по-голяма къща, за да запълниш празнотата. И така до безкрай. Защото ще се сравняваш с бедните, ще искаш да си още по-напред от тях, ще си искаш да си по-богат и от богатите, ще се утъждествяваш с пари и добавянето на пари ще добавя илюзорно към личността ти. Неудовлетвореността ще е начинът Вселената да ти подскаже, че трябва да приемеш и бедността в съзнанието си. Ако се противиш и го отричаш още повече, неудовлетвореността ти също ще расте. Това не е закон, това е просто естествен механизъм. В самото ти противопоставяне се състои и "наказанието". В момента, в който се съпротивиш, се самонаказваш автоматично.
Ако в съзнанието си и беден, и богат, във физиката можеш да си какъвто си искаш, но при всички положения ще си завършен, цял, ще ти е достатъчно всичко. Няма да търсиш покупки, за да добавиш ценност към личността си. Ще го правиш само с цел опитност евентуалност. Но и бедността е опитност, може да избереш и нея.
Не трябва да си умен, не трябва да си глупав, а трябва да си всичко. Не трябва да се прави избор, а просто да бъдеш Аз-а си, т. е. да бъдеш такъв какъвто си в най-дълбоката си природа.
Както в брака. Ако си един "брак", то не трябва да си жена, не трябва и да си мъж. Ако си мъж и жена, обединени в едно цяло, всичко става от самосебе си. Трябва само да се наслаждаваш на процеса на творчество, на мира, на възпроизвеждането, на баланса, на цялостността и пълнотата. Сътворяването става естествено, спонтанно, без намеса от твоя страна. Дори ако се намесиш, по-скоро ще попречиш на процеса.
Това символизира и символа ин-ян. Това е черно и бяло в един кръг. Кръг, защото той е символ за завършеност и пълнота. В черното има малко бяло, защото в природата няма крайности. И най-голямата крайност съдържа в себе си от другата полярност. Както всеки мъж има нещо женско в себе си (дори и физически - зърната - за какво са му, той не кърми), всяка жена има нещо мъжко в себе си (дори и физически - казват, че клиторът е остатък от пенис, реално няма функция освен за удоволствие, както и зърната на мъжа нямат функция). Допирната линия между черното и бялото е зиг-заг, не е права. Защото баланса между черното и бялото не е статичен, а се мени постоянно. Когато едното намалее, другото компенсира, за да се запази пълнотата, да не се появяват пролуки. Когато жената изпитва слабост, мъжът я подкрепя и обратно. Противоположностите преливат една в друга.
Ин е жена, нощ, черно, Луна, пасивност, Ян е мъж, ден, слънце, активност. Ако я няма нощта и винаги е ден, няма да знаем, че това е ден, защото няма да знаем какво е нощ.
Позитивното мислене в комерсиалния му вариант набляга на избора, каа ни да избираме един начин на мислене. Обаче когато избягваме "негативното", ние го привличаме, защото ние разделяме цялото, а то не се дели. Никой човек не може нон стоп да мисли положително и слава богу, това би било пагубно. Тогава как ще виждаме опасностите, как ще се обогатяваме, как ще разнообразяваме. Дори позитивното еднообразие измаря, свиква се с него. Насищаме се, то е като храната. Преядеш ли с него, трябва да погладуваш няколко часа, за да не се пръснеш. Ако постоянн ядеш, ще умреш, ако постоянно гладуваш също. Трябва баланс.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 3a231ac97c |
|
59. Хора,просто се отпуснете ,изпълнете душите си с благодарност и вътрешна радост към Твореца/Бог/Вселената за всичко около вас и това е.Тогава нещата ще се получават.
Дори не ви трябват някакви специални теоритични познания и четене на книги,специална предварителна подготовка...
Нужна ви е само психична настройка/нагласа да приемете с благодарност божията любов.Тогава ще ви залее силна вълна на душевен комфорт и благополучие и всичко около вас ще започне да се променя-става красиво,хармонично и събитията започват да се случват във ваша полза,живота ви да се променя в правилна посока.Това е пътя.....само това,нищо друго.
Съвършено просто е......А резултатите в живота ви ще са впечатляващи.
От опит ви го казвам.
с обич
от номер 5
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: b9e133744f |
|
60. Здравейте,
Бихте ли сподели някаква конкретна литература по въпроса, която сте прочели?
Благодаря :)
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 3a370dcccc |
|
61. Имам специален въпрос, аз съм трансджендър и цял живот страдам от това, че не съм човека който съм в действителност, това ме убива и физически и психически, нямам синхрон между тялото и душата и това ми спъва целия живот, как бихте го обяснили, че е вид карма, или изкупвам нещо от предишно прераждане и смисъла на сегашния ми живот е да страдам, да боледувам и да се самоубия? Да нямам нито любов, нито самочувствие, да съм един отритнат човек? Защо? Когато през целия ми живот правя добро, как да благодаря за всичкия негативизъм който се изсипва върху мен и как да го променя, когато даже всичко до което се докосна се проваля, когато искам да променя нещата и да получа малко щастие? Моля отговорете ми, не вярвам цялата Вселена да е срещу мен, но така излиза...
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 2e7e774dbd |
|
62. Автора до 61
Виж сега, то е дълго за обяснение, но ще се опитам. По принцип всеки, който идва тук на земята, идва, за да израстне и за да придобие различни опитности. В духовния свят си имаме духовни водачи, които предварително ни предначертават някаква съдба и после неусетно, докато сме хора, ни направляват, доколкото им е възможно, за да не се отклоняваме много от съдбата си. Често самите ние също участваме в изготвянето на съдбата, дори избираме къде да се родим, при какви родителите и т.н. И всичко това не са фантасмагории, а е доказано с регресии. Регресията е вид хипноза, чрез която можеш да си спомниш минали животи, животи между животите, времето, когато си бил в майчината утроба и т.н. Доказано е чрез проверка, че в действително са спомени от минали животи.
Идеята на раждането ни в човешки тела е да натрупаме опитности, които иначе като души в духовния свят не можем и така да израстнем. Например понякога избираме да сме богати, здрави, щастливи. Друг път избираме другата опитност да сме бедни, нещастни, болни. И двете са различни опитности, но някои ние ги определяме като лоши от човешка перспектива, но от духовна са просто изпитания, които ни помагат да израстнем и да учим. да, понякога уроците да трудни и едва поносими, но обикновено по-трудното е по-ефективно.
Същото е с избора ни на пол. Ако искаме да развием сила и характер, решаваме в даден живот да се родим като мъже. Ако искаме да развием повече нежност, грация, майчина любов, си избираме женско тяло. И така в даден живот сме жена, в друг мъж. И така постигаме баланс между сила и нежност с течение на времето.
Сега, при трансджендърите специално е малко по-особено. Това не е карма, не е съдба. При тях проблема е, че твърде много животи са били или само жени, или само мъже поради някаква причина. И така са изгубили баланса. Например една душа може да се е прераждала твърде много пъти като мъж и да е развила сила и характер, но да е изгубила нежността и финеса. И така идва един момент, в който вече е крайно наложително да се роди като жена. Обаче тя до такава степен е станала "мъжка" душа, че дори в женско тяло с всичките му женски хормони и въпреки духовната амнезия и е трудно да бъде жена. И така тя е в женско тяло, но енергията и е твърде мъжка и в крайна сметка се получава някакъв междинен пол в човешкия живот.
Може и обратното - много пъти да се е раждала като жена и накрая да се наложи да е мъж и първия живот да се окаже преходен между двата пола. В следващия живот вече ако пак е в мъжко тяло, ще е повече мъж и този преход вече ще е по-завършен и съответно ще е по-добре балансирана.
Това разбира се създава много проблеми в човешкия живот, но от друга срана така израстваш, защото крайната цел е баланса и различната опитност и в крайна сметка израстването. От друга страна ти така трябва да развиеш и смирение. Може би никога няма да имаш подходящ партньор, може винаги ще си отритнат, може да останеш сам и да си неоправдан дори, но това следва да развие смирение в теб, че в този живот трябва да израстваш по трудния начин. Това не е лошо, просто е трудно, но пък ефективно.
Това ти е съдбата и ти трябва да я следваш, защото тя е така проектирана, че на този етап да получиш точно уроците, които са ти необходими. Може би трябва да се научиш да си щастлив въпреки всичките "гнусотии" и така да развиеш независимост от външните обстоятелства. В никакъв слуай не го приемай толкова сериозно, защото всичко това е само временно и само една роля. Ти в действителност нямаш пол, душата няма пол, никой от нас няма. Имаме само мъжка и женска енергия, които трябва да се балансират.
Пътят ти не е лек, но никой не би ти дал трудности, с които не би се справил и не би понесъл.
Може би не е зле да си направиш една регресия и да си отговориш на много въпроси, които те вълнуват. Ако разбереш защо точно си си избрал да си трансджендър, по-лесно ще приемеш нещата, защото ще знаеш за какво го правиш в крайна сметка и ще знаеш, че си струва.
Не знам доколко това ще те утеши, но със сигурност си много смел, за да си си избрал такава съдба, не всеки има топки да избере тежка съдба. Но спокойно, ще се справиш. Няма да лъжа, ще ти е трудно, но ще се справиш. Ако си направиш регресия, можеш дори да се свържеш с духовния си водач и да го помолиш да те направлява. Не че той не те направлява, без да знаеш, но една по-осъзната връзка с него, ще те накра да приемеш нещата малко по-леко.
Давам ти един линк на Патър Петров, има и други интересни негови клипчета, както и такива на Христо НАнев за регресиите. Ще си отговориш на някои въпроси, макар че ще породят в теб и други въпроси.
https://www.youtube.com/watch?v=yrY7iJgNrmw&list=PLnA50QLQqKXaEZH5Th8VX9YyzuHNlrKky&index=4
|
...
| преди: 7 години, 4 месеца hash: 3a370dcccc |
|
63. 62, благодаря за бързия отговор, наистина казваш много неща над които да се замисля, въпреки че винаги търся рационално обяснение и мечтата ми е да си сменя пола, както много други хора са го направили, те с какво са по-специални от мен, че са имали тази възможност? Един път в живота ми имах средствата за това, но се случи така че ги вложих в бизнес, който просто не тръгна, хакнаха сайта ми точно когато вложих пари и за реклама, наложи се да се прави отново с друго име и всичко се прецака, и не знам къде да търся вече отговори за този "карък". Не само това, а и живота ми досега е пълен провал само заради сбъркания ми пол, защо моя дух би си го причинил това? Нали трябва да се развива, не да ме дърпа назад?
Искам да си направя регресия, да видя миналите си прераждания, още повече че понякога се чувствам събирателен образ от няколко личности с различни качества и характери, най-често несъвместими :)
Писах на Петър Петров дали би ми помогнал за реинкарнацията примерно по скайп защото не съм в БГ, ако се получи ще пиша как е протекла, мисля че ще съм интересен случай. Ако не стане моля да ми дадете други координати с човек, който може да ми помогне, защото имам чувството, че трябва да го направя, трябват ми много отговори, с които някак да продължа нататък :)
Много ви благодаря!
|
| преди: 7 години, 1 месец hash: 082a239244 |
|
64. Здравей. Много хубава тема.
Искам да споделя моите впечатления и случки. Забелязвам, че всеки път нещата се случват при мен по малко по-странен начин. Давам пример:
Нямах работа и започнах активно да си търся. Намерих една обява, живеех с тази обява - постоянно си мислех, че ще работя там, дори си повярвах, че няма по-подходящ човек от мен. Минах успешно 1-ви етап и съвсем заживях с тази мисъл. Докато на 2-ри етап ми казаха по мил начин, че не ставам. Направо се съсипах. Казах си, че ще го давам по-спокойно и няма толкова да се надъхвам, понеже след това разочарованието е пагубно а психиката ми.
Да, ама не. След това дойде друга страхотна работа. Пак мина 1-ви етап, всичко наред. Отново започнах да мечтая, но не чак така, както за 1-вата работа. При 1-вата работа вече правех планове как ще ходя на работа, наистина бях повярвала...
За 3-тата работа нямах никакво желание. До последно се колебаех дали да кандидатствам. След като мина 1-вата част, реших да си ходя. Не ми хареса обстановката, нищичко. Даже не съм си и помисляла, че ще се случи нещо. Е, да, ама точно там ме взеха и се оказа чудесно.
Така се случват при мен нещата. Примерно и за изпити беше така в университета - мисля ли си колко много знам и как ще изкарам 6, и накрая 4, например. Вече последните 2 години гледах въобще да не си мисля за оценки, докато уча и нещата се пооправиха.
Защо се случва това? Защото подсъзнанието е в някакво по-спокойно състояние ли, или какво?
Може би за работата е важно уточнението, че пишех всеки ден в една тетрадка, че благодаря за чудесната работа, която имам. Може би така са се случили нещата, че да дойде не точно определена работа, а именно тази, която ще ми пасне най-добре, знам ли?
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: be46f781af |
|
65. Авторе, сподели какво се случва с теб? Интересно ми е...
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
