Една изповед
преди: 10 години, 12 дни, прочетена 1371 пъти
Здравейте! Пише ви една самотница на 18 години и сега ще ви споделя моята пародия, наречена живот. Най- големият ми проблем- не мога да допусна хора до себе си, общувам, но със страх да не сбъркам някъде, ако някой ме обиди или дори на шега изсипвам целия си гняв върху му.

Моите връстници живеят сякаш друг живот – момчета, секс, наркотици, пиене по клубовете и още секс, но аз сякаш съм далеч от това, не изпитвам нужда да мисля за това, не изпитвам нужда да се дрогирам или пия или нещо друго. По цели дни размишлявам, чета книги, гледам филми, слушам музика и излизам навън, сама, единствената самотница, изливаща всичкия този стрес като тренирам до абсолютно и пълно изтощение – тичам, ходя на лостове, а вкъщи правя лицеви опори докато ме държат ръцете и в един момент се питам защо … защо градя тяло, защо се опитвам да изглеждам перфектно като няма кой да го оцени, въпреки всичко аз си оставам странница, без приятели, без близки, без нищо … има ли смисъл да продължавам, да ходя в университет, да се боря или хората ще продължат в мен да виждат един робот, криещ чувствата си дълбоко, много на дълбоко … има ли надежда да се променя, да се отпусна или винаги ще си остана такава?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 11 дни hash: bc23b4b151

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Бил съм в твоето положение дълги години, но сега съм щастлив с жена си. Надежда винаги има. Не мисли за бъдещето, оценявай всеки миг - жива си, здрава си, млада си, животът ти тепърва предстои, имаш какво да ядеш, много хора и това нямат и пак са благодарни на живота, ще ти се случват хубави неща. Като му дойде времето, ще си намериш сродна душа, няма нужда от излишни драми. Всеки е минал през такъв период на самота. Ако нямаше нощ, как щяхме да оценяваме деня? Познавам човек, чиято жена и дете починаха при раждането, едва не се самоуби. НО сега е щастлив, има си ново семейство, щастлив е и се смее и радва на живота. Понякога има такива моменти, но за добро или лошо това е част от живота и нямаме голям контрол. Затова благодари за всеки миг живот, а другото каквото е такова.

 

...

преди: 10 години, 11 дни hash: 7f8b3da6d0

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей. Много хора ще открият себе си в твоята история, защото всеки е изпадал в подобна ситуация през живота си - дори не веднъж. Живота е такъв. Не се предавай, нито се обвинявай. В даден момент неусетно просто нещата се нареждат на мястото си и всичко се оправя. Това че тренираш, четеш книги и се надграждаш е чудесно! Ти сама виждаш как живеят другите на твоята възраст - всичко е изкуствено. Забавление, чалга, секс, алкохол и живот за момента. Знаеш ли колко от тях ще направят скок в живота ? Малко, защото те не си разпределят приоритетите както трябва и живеят механично по течението. В даден момент всичко свършва - тези с които са си губили времето вчера, днес и утре в даден момент си отиват. Не разправям моя живот как е протекъл, а как виждам хората около себе си. Самотата е едно от чувствата които човек изпитва многократно докато е жив. Не се предавай и гледай учението си - в даден момент ще намериш приятели. Аз самият съм анти-социален едва ли не. Този живот го избрах преди около 2 години а сега съм на 22. Предпочитам да има шепа хора около мен но да си струват, отколкото хора за момента които просто ми губят времето - камо ли ако не мога да добия нищо градивно от прекараното си време с тях. Изумен съм от глупостта на хората и лигавщината в тази държава (чеот лице са хората живеещи в нея) - те за това и много хора си заминаха от тук. Знам че много хора няма да се съгласят с мен, но не ми пука. Това е моята призма. От мен успех, момиче!

 

...

преди: 10 години, 11 дни hash: 8d17be8e03

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, аз съм момче на почти 20 и съм на твоето положение. Да ти кажа радвай се че си такава. Ти си златно момиче, всички трябва да са такива като теб! Да не би да мислиш, че е ного хубаво да се дрогираш, пушиш и правиш безразборен секс?? Знам че тук не е мястото и явно модераторите няма да ме разберат и пуснат това(дано го пуснат), но искам да се запозная с теб. По това което си писала, ти си прекрасно момиче. Не си мисли, че кифлите където пушат и са много "оборотни" са нещо хубаво. Ти си истинско момиче, реално, каквато трябва да бъде всяка друга! Успех ти пожелавам.

 

...

горе^

преди: 10 години, 11 дни hash: c6aa271f56

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Единственото, което ти пречи в момента, е твоето възприятие. Ако ти не направиш опит (не един, не два) да се сближиш, ти просто няма да премахнеш този проблем. Така е, хората разочароват. Да - раняват, изневеряват, предават. Не е болка за умиране - всеки го е изживял. Както тренираш тялото си, така трябва и да тренираш опита си. Просто приеми, че е така и толко. Без оправдания, без извинения започни да се отпускаш покрай другите, няма алтернатива. Свиква се. Няма да стане днес. Няма да е утре или другият месец. Но ще стане. Постепенно. Как ще стане: - събираш се с хора (без значение какви) - събираш се с нагласата не на всяка цена да общуваш, а да се забавляваш ТИ; - говориш лежерно с тях, ако трябва абсолютно безсмислено. Започвай с шега/усмивка ако ти е трудно; - не насилвай да става разговор - ако не върви, смени темата или човека; Това Е начинът, иска обаче упражнение. След време, като се научиш да не си стегната покрай хора, започни да търсиш средата, която ти допада - спортна, четяща, колеги от университета, все тая. Ще видиш че сред тях ще има много по-малко пропаднали случаи от сегашната ти обстановка. Тогава: - набележи си хора, които ти харесват; - общувай с тях, вече знаеш как; - сама си ги прецени - дали струват контакта или не; - продължавай, докато намериш близкия си; Ако се окаже, че въпросния/ата не е това, което си мислила и те прецака, не се тръшкай, всички грешим. Остави в миналото и почвай наново.

 

...