Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   И аз съм много зле но мисля че ако се влюбим всичко ще се оправи потърси си жена мисля че любовта е най хубавото нещо в този скапан живот... Аз вярвам в любовта повярвай и ти, това е единствената причина поради която неси слагам край на живота...

9.   И аз обмислям самоубийство, но майка ми и сестра ми ме спират да го направя. Но преди това обмислям да извърша няколко убийства. Да потроша полицейска кола, да си направя абсурден татус, да си взема много амфети и трева ( така ще задлъжнея на дилър ) и после ще се самоубия.
Всъщност вече семейството ми не ме спира. И теб не трябва. Ти ще си умрял. Няма да разбереш какво се случва след теб. Един път в живота си помисли за себе си, а не за другите.
Колкото до варианти: придрусай с амфети 20 линий. Излез навън, изпуши един чист джойнт и за всеки случай ( колкото и банално да звучи ) си прережи някоя вена. От тревата ще си почти припаднал и няма да усетиш нищо.
Аз съм на 17. Ще се радвам и ти да споделиш на колко си.

10.   Дете недей! Независимо на колко години е човек, никога не бива да посяга на живота си. Просто недей. Незнам каква е причината, но знам, че близките ти хора те обичат страшно много. И няма да понесат болката, която ще им причиниш, особено твоята майка. Знам, че не би ме послушал. Все пак аз съм ти никакъв, но помисли за последствията. Бъди умен. Помисли над думите ми. Моля те! Самоубийството не решава нищо. Ако всеки се предаваше като теб в света нямаше да има силни хора, преминали през страшно много препядствия, хора които все още се радват на живота.

11.   Божичко, ей хора кво говорите бе!? !? Как ще се самоубивате, на 17 ми говори за самоубийство, всичко е пред теб бе! Не вервам просто, а до автора - дай да се разберем да излезем да ти променя мирогледа, че направо не мога! Сериозно говоря, ей леле

12.   Ще се постаря да съм кратък, направете по едно добро дело на някой беден човек и ще разберете колко струва една усмивка.

13.   Просто стоя и се чудя как попаднах тук...

14.   Самоубийството е най-големия ГРЯХ на човека. Напоследък все чувам за някой как се е самоубил и то хора между 20-30год. и даже един приятел миналата година го направи по много брутален начин(няма да спомена как), а живота беше пред него, и то заради мъка по жена която го изостави. Така провали живота на всички около него-родители, приятели, колеги сега всички страдат, и душата му която ще отиде най-вероятно във АДА. Незнам какво ви става в мозъците ама хич не е добре положението щом толкова много хора искате да се самоубивате. Вземете да се стегнете бе!!!

15.   здравей,
мислиш по този начин просто защото не се занимаваш с нищо! Това важи в много голяма степен ако си ученик.
Това не е работи, ти не правиш и нищо друго. Училището трябва да е място където да се забавляваш..не мисли толкова за уроците, и с тройка да завършиш - ВСЕ ТАЯ! в нито една фирма няма да те питат с колко си завършил, а какво може.

За да изчезнат тези глупави мисли от главата ти, трябва да си намериш цел и да я преследваш.
казваш, че мечтите ти не са се изпълнили. Моля те, прави разлика между мечта и цел. Ако имаш мечта да станеш най-добрия футболист - никога няма да станеш ако не тренираш. Съвсем различно е ако тази твоя мечта я направиш ЦЕЛ. Т.е. цел е това което искаш да постигнеш чрез полагане на достатъчно усилия.
Превърни мечтите си в цели и работи за тяхното реализиране. Може да ти трябват 1-5-10 или 15 години за реализирането им, но ако си постоянен - ще се реализират!
Нищо НЕ е загубено докато не се откажеш!

Вече ти казаха за майка ти - ако направиш това което мислиш, нейния живот ще свърши. За какво е живяла и борила до сега? за да си отидеш ей така? само защото нямаш воля да се изправиш и да работиш за това което мечтаеш? разбирам, че по-лесно е да се оправдаваш със всичко останало, но от това няма смисъл...

Избивай си тези мисли от главата и започни да правиш нещо за лично усъвършенстване. дали ще учиш нещо което ти е интересно или ще спортуваш - няма значение. Важното е да преследваш някакви цели.

Има толкова много деца болни от тежки болести - а ти си здрав и искаш да си отидеш ей така...
започни да се занимаваш с доброволчество ако искаш...

16.   Номер 10 е прав!!

17.   Погледнато по-глобално самоубийството е безсмислено, защото сме дошли тук, за да научим някои уроци. Ако ти се самоубиеш, после пак трябва да се върнеш тук, за да довършиш започнатото, така че пак не можеш да избягаш от съдбата си. Прочети "пътят на душите" и ще разбереш за какво ти говоря.

18.   А тоносно това, че не си избирал да се разждаш, е заблуда. Точно ти си си избрал и то къде и как да се родиш. Пак казвам прочети "Пътят на душите". Не са фантастики, а разказите на хора под хипноза и такива имали преживявания близки до смъртта.

19.   Виж, няма да си губя времето да те убеждавам колко хубав е животът, как имаш купища възможности, как бъдещето е пред теб и зависи ОТ ТЕБ САМИЯ. Не, няма смисъл, щом не си го разбрал досега, значи е безсмислено. Но помисли върху следното:

Какво направих аз, за да променя живота си?
Какво направих аз, за да променя мисленето си?
Какво направих аз за хората, вместо да чакам те да правят нещо за мен?
Кога за последно направих нещо просто от добра воля, без реална причина, изгода или интерес?
Кога за последно направих нещо само за себе си?
Кога за последно излязох сред природата и видях магията ??
Кога за последно говорих с майка ми и ? споделих каква ми е мъката?
Кога за последно изгледах филм/прочетох книга, който/която да ме вдъхнови?


Промяната започва от теб! Действай!

20.   Да ако го направиш пак ще се родиш отново, тук идваме да научим определени уроци, да се изпълни кармата ни, да изкупим грешките от предишен живот, ако го направиш ще се родиш отново, но най вероятно ще си прикован на легло, тогава ще искаш да си като другите, да можеш да ходиш, да си здрав и да се радваш на живота, но няма да можеш защото ще трябва да изкупиш кармата че си се самоубил, за това не го прави!

21.   И аз често мисля да си сложа край на живота- не мога да си намеря работа, нямам пари, а за любов отдавна съм спрял да мисля, не виждам светлина в тунела, отдавна не намирам смисъл да живея. Единствено мисълта какво ще причиня на родителите си ме спира да се хвърля от някой мост. Сигурно има хора, които живеят по-зле материално от мен и не би трябвало да се оплаквам, но това няма значение, когато човек изпадне в депресия.
Все пак се надявам някой ден всичко да се нареди.

22.   Аз съм момиче на 17 и съм на същото мнение и онзи ден за 100тен път казах на майка ми,че искам да умира по-бързо,за да се самоубия,защото и тя ми каза,че се иска да погребе детето си.Нямам търпение и аз това да стане,за да го направя.Мечтая си да познавам момче като теб и да можем да говорим за това ,но хората ги е срам да ги казват тея неща на живо и може би затова не познавам.Щеше да е хубаво да има с кого да го коментирам,аз също смятам,че хората тук са връждебни,злобни,тук не е за мен,определено.

23.   Навремето майка ми казваше, че който иска да мре, всъщност иска да се жени! Така че помислете си сериозно по въпроса дали една здрава патка (или съответно комплементарното й) няма да ви реши всичките проблеми из корен?

24.   Хората били зли. Това не е вярно. Има една приказка - отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб. За мен проблема си е за психиатър. Ти ходил ли си на такъв и имаш ли поставена диагноза? Предполагам, че е някакъв вид депресия твоето, не знам, не съм специалист. Според мене се лекувай и още нещо - обичай себе си. Дали ще си щастлив или нещастен не са причина хората. Опитай се да живееш така, че да си щастлив. На мен например ми доставя удоволствие пътуването, екскурзиите, да отида някъде, където не съм била. Хората имат много сериозни житейски и всякакви проблеми и се борят. Ти още семейство не си създал и деца, а ако имаш и те разчитат на теб пак ли така ще разсъждаваш? Харесаха ми повечето коментари. Хората те подкрепят, аз също. Нека господ ти вдъхне смелост и кураж. И се лекувай, тия мисли са си психично заболяване, това е истината.

25.   Има един човек на име Ник Вуичич, който не само си е мислел за самоубийство, но и е правил опит.... на ДЕСЕТ годишна възраст. На ДЕСЕТ!!! Смятайте колко съкрушително нещастен се е чувствал, щом на такава невръстна възраст си е посегнал, докато другите деца са си играли безгрижно в парка. Мотивите му обаче са напълно разбираеми - ако бях на негово място, и аз щях да се опитвам да се самоубия. Съдбата го е смачкала още при раждането му, с изключително рядък генетичен дефект, та на цялата планета има буквално една шепа хора, сред МИЛИАРДИ души население, които да споделят същите дефекти и в същото време са имали щастието/нещастието въобще да се родят живи, или да оцелеят повече от няколко дни като новородени. Ник се е родил без крака и без ръце, с един-единствен, смешен и деформиран, израстък на мястото на единия крак, чрез който извършва почти всичките си всекидневни дейности.
И въпреки това, с течение на времето, е намерил смисъл в живота си. Намерил е щастие - открил е призванието си, оженил се, има дете. Ако поназнайвате английски, искрено ви препоръчвам да намерите и да изслушате някои от речите му. Той може и да е вярващ, докато аз съм атеист, но въпреки това му ги намирам за изключително вдъхновяващи и поучителни. Не крия възхитата си за този човек. Той е най-добрата илюстрация на факта, че дори когато си на дъното, имаш шанс да изплуваш нагоре.

От другата страна на "барикадата" стои едно светило в науката, Стивън Хокинг. Ако случайно не сте чували за него, физикът е прикован към инвалиден стол и е 99. 9% парализиран. Единственият му начин да общува с околния свят е чрез мърдане на очите и бузите, чиито действия един специален компютър интерпретира и превръща в текст, който после се чете на глас от машина. И макар да подкрепя напълно идеята за асистирано самоубийство, с цел да се спестят физическите страдания на хора с особено тежки и болезнени заболявания, за себе си е казал, че "докато има живот, има и надежда". Имал е помисли и опити за самоубийство. Но в момента, и вече на 72-годишна възраст, Хокинг има пълното намерение да продължи да живее. Разполага със съзнанието си, с мислите си, които могат да го откарат до всяко кътче на вселената, и ако достигне до някое прозрение там, да го сподели с човечеството.

Лично аз също съм си мислел за самоубийство, но никога сериозно. Ценен си ми е животецът, макар и че няма нищо за ценене в него. Мисля си, че винаги може да се случи нещо утре, защото в такива времена живеем - всяко десетилетие се различава значително от предишното. Я се измисли нещо уникално, което да промени живота на всички, я кацнат извънземни, я започне Второто пришествие (дори и да не вярвам в него... )... кой знае? Преживял съм достатъчно тежки и нещастни мигове в живота си, за да знам, че нещата могат спокойно да се завъртят към по-добро, или поне към по-интересно, дори и когато не правиш нищо по въпроса. Единственият начин да разбера, със сигурност, дали ще е така или иначе, е като остана жив.

Доколко ви е кофти положението, не смея и да гадая. Но защо ли си мисля, че дори да сте със съкрушени мечти и надежди, дори и да сте затънали в тинята на живота до шията, дори и да няма нищо, заради което да живеете... все пак има смисъл да продължите напред? Светът може да е зъл и да е пълен със зли хора, но все пак на тази планета има, и ще има и други хора, които ще са до голяма степен като вас самите - и като личности, и като перипетии през животите им, които биха ги довели до същото дередже, в което сте вие в момента. Нима и те заслужават вашето презрение и липса на съчувствие?
Имате уникалната възможност да придобиете мъдрост от тип, който нито един психолог или човек с "нормален" живот не може да придобие - но ако упорствате в търсенето на изход от лайняната ситуация. Намерите ли веднъж изход, не само че животът може да се стори по-достоен за живеене... но и ще имате възможността да спасите живота на някой друг, като споделите своя придобит опит и разкриете разковничето на ситуации, които на всеки друг биха се сторили безизходни.

Все ми се струва, че по-чувствителните са по-склонни към самоубийства, което е изключително жалко. Светът се нуждае от именно такива хора.

26.   Добре, а като светът е лош, какво добро направихте вие днес, че да го подобрите?

Аз днес бутах колата на една непозната жена, която не можеше да излезе от паркинга заради леда.

А какво направи ти? Цял ден се оплаква от лошия живот, нали?

27.   Ето заради това ненавиждам света и хората - заради индивиди като номер 19 и техният начин на мислене -, че индивида е длъжен да прави нещо и да се саможертва заради другите.

"Какво направих аз за хората, вместо да чакам те да правят нещо за мен? "

Защо по дяволите аз да правя нещо за хората - защото те го искат така ли? Защото те смятат, че съм им длъжен и трябва да правя нещо заради тях? Когато хората направят нещо за мен тогава и аз ще правя каквото и да било за тях защото драги номер 19 индивида и начина му на мислене се оформя от колектива в който живее и аз разсъждавам по начина по който мисля защото средата в която живея ме е оформила така. Само, че няма какво да ти обяснявам защото твърде дълго си бил индоктриниран да мислиш от света по точно противоположният начин. Казах си го - когато почине майка чи ще се хвърля под влака и край и хич тамън не ми пука за машиниста и пътниците - сякаш на тях би им пукало за мен. Мразя този свят и хората и достатачно съм бил навън и достатачно съм чел книги за да разбера да да имам повод да го мразя.

Номер 22 за съжаление в този сайт не е позволена обмяната на данни иначе и аз бих се свързал с теб

Автора.

28.   не, авторе, не си длъжен да правиш нищо за другите. можеш да ги мразиш както досега, да се свиваш в черупката си и естествено да предизвикваш същото. а как си представяш някой да направи нещо за теб - да дойде вкъщи, да те хване за ръка, да те заведе на някое хубаво място, за да се почувстваш добре?
истината е, че на повечето хора просто не им пука за теб - нито те мразят, нито те обичат. важните хора обаче са семейството и приятелите. явно нямаш такива и това е проблемът.
хората не са зли като цяло, всички са смесица от добри и лоши качества, така че средното ниво е неутрално. ако се отнасяш добре с тях (никой не казва, че си им длъжен с нещо), доброто отношение е съвсем друго нещо, дори в дребните детайли от ежедневието.
не знам в каква среда живееш, защото си написал само общи приказки, но едва ли е в джунглата сред зверове.
Ж43

29.   Здравейте на всички писали в тази тема, най- вече да чете автора. Искам да ви кажа само, че има хора като мен, които са преминали през всякакви трудности и то по - големи като нищета и имам само двама близки човека през целия ми живот. Нямам си абсолютно никого другиго, нито други роднини, нито истински приятели, на никого почти не му пука за мен
И аз съм на 20, никой не ме е обичал истински като половинка,
боря се съвсем сама в тоя скапан и фалшив свят, почти постоянно съм на работа, малко ми остава да рухна психически, но стискам зъби и юмруци буквално и се боря, успях да се справя някакси с нищетата,
Авторе прав си, че този свят сякаш не е за хора като нас, чувствителни, мен ме е жал за животните, за хората, които животът е още по - суров към тях, има стари хора по селата, захвърлени от децата си, но те намират смисъл и се борят,
има толкова примери. Да ти кажа, че е хубаво да се прави добро поне за да се почувстваш по - полезен, примерно вместо да се отчайваш намери си някаква работа, помагай на майка си с пари, грижи се зс нея или просто ги събирай, ще видиш, че ще дойде ред, да ги вложиш. Съвет от мен, купи си къща в някое забутано селце и се занимавай там, според мен ще станеш друг човек, има толкова много варианти или почни да се занимаваш с благотворителност, примерно има толкова нуждаещи се деца... има хора, които са сираци, нямат си никого... Трябва да си промениш мисленето, почни да четеш книги със смисъл най - малкото...
И да ти кажа още нещо, н7 е напълно прав, най - малкото човек си заслужава да живее за да срещне истинската любов, тя те преражда, забравяш за всичко с нея, даже спира да ти пука за тъпото ежедневие и гадните хора, които срещаш всеки ден, понякога само любовта е отговорът на всичко, но истинската.
И запомни още нещо от мен - ти трябва да си смел и издръжлив не заради другите, а заради себе си, да правиш всичко, което ти намираш за редно, а не другите, дори да те мислят за откачен. Просто ти прозираш това, което другите не могат и от това те боли толкова. Аз знам още много неща по темата...
Надявам се да прочетеш всичко, което ти написах и да се замислиш.
И един въпрос от мен, на колко години си?

32.   Авторе, а ти като какъв твърдиш, че си се родил на този свят без никой да те пита искал ли си това? Нещо имаш спомени от преди да се родиш, и знаеш защо се раждаме, или какво? Прав си само за едно в изповедта си-света е лайнярски и хората не стават. Който ти каже обратното просто не го познава, или се вмества твърде добре в него. Но ти имаш избор. Да игнорираш напълно света и хората като нещо безполезно което може да ти е само бреме за духовното ти развитие, или да продължиш по пътя по който си карал до сега-да си част от този свят и да следваш своите собствени стремежи, амбиции и желания в него и когато не се получат да смяташ че света е свършил за теб. За да си мислиш дори за самоубийство очевидно духовното ти ниво не е никак високо поне на този етап, както и не си вярващ човек. Не знаеш ужасно много неща, и грешката ти е, че нямаш желанието и волята да ги научиш, а се предаваш. Но за да не се разпростирам, ще ти ги обобщя на кратко. Първо-стремежа за самоубийство не е стремеж на твоят дух, а е демон който е влязъл в теб, именно поради ниско духовно ниво и правене на небогоугодни дела в миналото. Какви са те ти най-добре знаеш. И този демон има единствената цел да те унищожи. Второ има два пътя-този на Христос, и всички останали, като само първият не води в ада. Трето самоубиеш ли се отиваш в дъното на ада. Мога да ти обясня нещата по-подробно и ясно, както и как да решиш проблема си, тъй като те не са никак прости, ако разбираш поне малко от това за което говоря и имаш желанието за това.

33.   Виж какво ще ти кажа - Ти си плод на майката природа и си направен с любов... От любов се раждаме и за любов умираме! Донякъде си прав, че хората са станали зли, алчни и враждебни но това е реалността братле... Ние сме животни и като такива трябва да се адаптираме, да превъзмогваме трудностите. Не знам дали си религиозен но мисля, че не си. Аз съм атеист и не вярвам нито в Бог, Аллах, Буда и прочие. Аз вярвам в доброто и че, всичко добро и лошо което сме сторили през живота си, се връща! Хората са прави... Самоубийците или не могат да издържат на напрежението или не са открили смисъла на живота си. Надявам се да размислиш и дано съм ти помогнал. :)

М19

34.   Aвторе, имaм въпрос - Зaщо точно искaш дa се сaмоубиеш?
Кое е по- вярно? Не че ти се умирa, просто не ти се живее или имaш нaрупaни причини зa товa?
Обясни ми причинaтa! Сaйтът е aнонимен, тaкa че, можеш дa " говориш " свободно. Кaзвaш горе в постa че, всичките ти мечти сa се сринaли... кaкво се е случило, тa е " сринaло " мечтите ти?
Нямa дa се опитвaм дa те рaз/ убеждaвaм в кaквото и дa е, сaмо искaм дa се опитaм дa рaзберa кaкво ти е.

35.   28 хайде сега помисли малко - за да мразя хората не трябва ли първо хората да се държали зле с мен, да са ме наранили и то не един или два или трима дори. И повярвай ми не съм ги предизвикал защото нямам интерес да излезна и да предизвикам хората да се държат зле с мен. А за да твърдиш, че хората не са зли трябва или да си част от злите хора или просто да живееш с някакви илюзии за света. За приятелите нямам приятели защото по-голямата част от хората които ме заобикалят са зли, повърхностни и лицемерни използвачи непознаващи значението на думата приятелство, а хората с които съм успявал да завържа приятелство са асоциални хора с психологически проблеми - най-добрият ми приятел от детинството се превърна в асоциален компютарен маниак който не желае да излиза никъде и играе компютарни игри до 4 часа през ноща и постепенно губи способността си въобще да комуникира с хората, а другата ми приятелка с която бях в добри взаимотношения в момента е в депресия и е на антидепресанти и също не желае да излиза и да комуникира с когото и да било. Понеже някой от горе спомена мечтите за съжаление се родих в погрешната държава и погрешната епоха за да сбъдна мечтите си. И последно за зверовете предлагам ти да се разходиш до някое българско училище и да видиш колко са озверели съвременните тинейджъри и през какъв ад минах годините които се предполагаше, че трябва да бъдат най-хубавите години от живота ми.

Наистина понякога ми се ще да живеех в друга паралелна реалност, уви това е невъзможно за сега.

И последно: пътите които съм правил секс в живота си се броят на пръстите на едната ръка и то всеки път с проститутка защото тези момичета които обичах не отвърнаха на чувствата ми (а едната от тях избра циганин наркоман който я биеше и ходеше посинена на училище). Е кажи ми как да не искам да сложа край на живота си? !

Автора

37.   Как ще се самоубиваш бе пич, било ти отнето правото да решиш дали да се появиш на този свят... Намери смисъл да живееш пожелай да успееш да постигнеш нещо, преследвай щастието, бори се. Живота е един безценен дар, всеки има дни в които е мрачен ще ти дам един съвет и по - добре ме послушай. Сподели с майка си че си в депресия и ти минават черни мисли и потърсете специализирана помощ. В 21 век има мн начини за лекуване на депресия. Аз самият имам БАР изпадал съм в дълбоки депресии но осъзнах че това не е начина просто запомни ОТ ТЕБ ЗАВИСИ ДАЛИ ЖИВОТА ТИ ЩЕ Е АД ИЛИ РАЙ. Използвай младостта си да се развиваш, да бъдеш добър в нещо да изпиташ някакво удовлетворение по този начин.

38.   Благодаря ти 29 твоят коментар най-много ме докосна от всички и разбрах , че все още има добри хора , в отговор на въпроса ти на 21 години съм. 34 в коментар номер 35 съм обяснил какво ми е. Не мога да говоря за мечтите си защото не биха били разбрани от хората.

Автора

39.   Авторе, пак съм аз н29, аз съм стигала самото дъно, така, че знам много добре всичко, което описваш, на мен ми отнеха мечтите още като бях малка, отнеха ми ги и после като трябва да работя години посредствена работа вместо да се развивам, но аз се боря, защото не искам да ме победят тъпите хора, боря се, защото не искам повече да страдам заради тях. Повечето, с много малки изключения не ги е грижа за никого, тъпчат те за да ти натякват че си никой, Но аз не съм се родила като тях, грижа ме е за много неща, страдам като гледам как всичко се руши... Лицемернича, прикривам се, а не мога да понасям околните, но само едно знам, че няма да ги оставя да ме победят. Надсмиват ми се, казват, че съм глупава и наивна и не споделям, само чета книги, доста чета, те са единственото ми забавление.
Не искам да те поучавам, защото виждам, че си достатъчно интелигентен, исках само да знаеш, че има още хора като мен. Все се цепя, казват сигурно, че съм луда, но аз даже се радвам, че не губя себе си и ще продължа да следвам сърцето си. Имам си моите възгледи още от малка. Всички са ме предавали, за това живея за себе си, може би и за любовта, колкото и смахнато да звучи.
Искам да знаеш, че имаш подкрепата ми за да се бориш, знай, че има поне един човек, който много пъти се е чувствал като теб, бих ти била приятел :)
Поздрави от мен :)

40.   И още нещо авторе, би ли споделил от къде си?
Пак н29

41.   Номер 19 съм. Както си и мислех, нищо не разбираш. Нищичко. Всички сме били наранявани. ВСИЧКИ. Няма изключения. За разлика от теб обаче повечето хора са намерили в себе си стимул, сила, вдъхновение (както по-горе писах), за да продължат. Разбира се, винаги е по-лесно да кажеш "Не ми се живее, ще се самоубия". Това... на практика... всеки може да го направи. :-) А не е ли по-добре да превърнеш болката в сила, в нещо градивно? Повтарям се, но, мамка му, промяната зависи от теб. Казваш, не си длъжен да правиш добро. А на теб някой длъжен ли ти е тогава? Твоят живот си е твоя лична отговорност, ако ти не го направиш по-добър - кой? Тези, на които нищо не дължиш и всъщност мразиш?

П. П. И не, не те разубеждавам, просто се опитах да те накарам да видиш нещата от друг ъгъл, от друга гледна точка. Което, сега виждам, е било изгубена кауза.

42.   28 съм. така и предполагах, ти си на възраст малко след ученическата. в тази възраст човек е склонен да обобщава: целият живот ми е пропилян, нямам нищо, никой не ме харесва, нямам гадже...
приятелю, училището далеч не е целият живот. напротив, с приключването му тепърва започва истинският живот. сега можеш да правиш каквото искаш, без да се съобразяваш с идиотчета и кифли. работи каквото можеш и каквото ти харесва, учи, запиши се на курсове, на спорт, замини на друго място...
в училище и аз нямах приятели, бях доста изолирана, но когато станах студентка в друг град, нещата се промениха. попаднах в нова среда, с нови хора, нови условия. градът и кварталът ти не са целият свят, нито хората около теб са цялото човечество. не разсъждавай толкова ограничено - щом досега е така, значи винаги ще бъде. повярвай в промяната, опитай нещо ново и все ще се получи, ако не от първия път, от втория.
успех!

43.   Потърси смисъл в живота си и тогава ще имаш желание да живееш, без значение от условията и хората около теб. Да, гадно е и изборът дали да живееш си е твой, но животът има и хубава страна. Потърси я. Все има нещо, което ти доставя удоволствие. Прави го. Не е нужно да помагаш на хората, майната им на хората. Прави каквото ти харесва и не мисли толкова за нещата, които не вървят в живота ти.
Може би си казваш " няма смисъл да правя каквото и да е", но аз съм сигурна, че все има дори едно мъничко нещо, което ти доставя удоволствие и на което се наслаждаваш. Започни от там. Просто си доставяй удоволствие и не мисли за другото.
Да, хората са зли и причиняват болка, но на тях също са им причинявали. Даже по-недружелюбните са най-наранявани.
Аз от няколко години имам здравословни проблеми и дори не можах да завърша, не мога да работя и живея доста изолирано. На моята възраст повечето имат и семейства и професии, а аз се мъча. И аз преди съм мислела за самоубийство, но вече не, дори съм по-щастлива, въпреки че нищо не се е подобрило външно.
Не се отказвам. Наслаждавам се на всяко "малко" нещо - на залеза, на животните, на разходките, когато ми се случат, на това колко е удивителна Вселената, на целия живот. Хей, ти си жив! Това е достатъчно! Наслаждавай му се дори в гадните условия и ще станеш много по-силен от тези, на които им е добре. А някой ден ще се събудиш и по-богат душевно и депресията ще изчезне. Не се отказвай! :) И прочети "Човекът в търсене на смисъл" на Виктор Франкъл :)

44.   Здравей, авторе. Аз съм мъж на 24 и също понякога мисля за самоубийство, но не на сериозно, защото винаги се сещам, че аз имам всичко без едно нещо, за което ще кажа, а има хора, които преживяват огромни мъки, неволи, трагедии, някои дом нямат, други един залък хляб. Аз завърших образованието си, работя, изкарвам пари, но... Но към края на пубертета и през студентството загубих всичките си приятели и също така съм имал мимолетни отношения с момичета, защото съм като цяло доста притеснителен и мълчалив, но също така и сприхав. Няма с кой да излизам, с всички хора около мен съм просто на здравей-здрасти, когато заговоря нещо момичетата ме гледат някак си странно. Да, аз искам да се самоубия, защото не мога, да си намеря приятелка и защото вече нямам приятели и няма с кого да изпия по една бира. Не, животът ми не е забит на едно място, където да се депресирам. Доста динамика има в работата ми, там работя с хора, почти всеки ден спортувам още от дете. Може би именно спортът ме крепи. Но проблемът е, че аз не съм възпитаван като мъж, а като човек без собствено мнение и с разсъждения, че другите са повече от мен. От там развих и доста комплекси и станах още по-срамежлив и най-лошото - сприхав. Но това го осъзнах на 21-22 годишна възраст, защото започнах да се замислям от къде са ми проблемите. Наблюдавах този пораженчески, страхлив и отчаян характер в баща ми, майка ми поне не е отчаяна, но и тя е много страхлива и не смее никъде да се наложи. Та аз какъв да стана след като съм възпитаван то такива хора? Като Ал Капоне ли? Не мисля, че мога на 20 и няколко години да се променя из основи.... Затова често си мисля, да се хвърля от някъде, като гледам, че всички имат приятели и приятелки, събират се компании, ходят насам натам, а аз си стоя сам. Между другото най-добрият и немъчителен метод е да се застреляш в главата. Но наистина моля те, не го прави.

46.   здравей Авторе и всички, които имате мисли за самоубийство...първо ви прегръщам и ви казвам, да бъдете смели, не влизайте в капана на самосъжалението, Исус умря за да имате живот и да го имате изобилно! Всяко нещо от живота , което се случва си има обяснение, защо хората са зли и т.н , не се предавайте, най-тъмно е преди зазоряване.

47.   Абе хора, какво ви става?
Животът ви може да е труден, но замислихте ли се за хората, които живеят много по-труден от вашия живот и въпреки всичко се борят с всички сили за да успеят да постигнат нещо!
Тъй както си стоите пред компютъра и мислите за самоубийство няма как да ви се подобри живота! Щом сте на 16-17 години, ви е още рано да предприемете каквото и да било, така че учете, работете, мечтайте и ще видите как всичко ще се нареди само.
Както казах има хора, които нямат работа, семейства, храна, покрив, а не са тръгнали да се самоубиват. Вие не сте от тях, така че живота ви никак не е тежък. Щом имате семейство, дом, храна... всичко друго е без значение и може да се постигне с времето!!!!
Започнете да мислите позитивно и свършете нещо полезно за семейството си, а не мислите как да разрушите своя и този на родителите ви живот!!!

48.   Ами номер 29 от град Видин съм. Благодаря ти от сърце за топлите думи , жалко , че не те познавам това наистина би ми вдъхнало малко надежда.

Автора

49.   "Ето заради това ненавиждам света и хората - заради индивиди като номер 19 и техният начин на мислене -, че индивида е длъжен да прави нещо и да се саможертва заради другите. "


АВТОРЕ! 19 не е казал да се саможертваш за другите, казал е да направиш нещо за СЕБЕ СИ! И да, ти си ДЛЪЖЕН да направиш нещо за себе си, просто след пълнолетието ти НИКОЙ друг не е дъжен! Научи се да четеш БЕЗ черните очила, а обективно какво да ти написали хората.

Проблемите ти не са големи, ама ти ги вижаш такива понеже са свои!

Бил правил секс само няколко пъти на 21! Аз бях девствена до мноооого повече и не съм се самоубила или умряла за това! Е, сега си имам редовен секс, понеже още съм жива!

Ж41

50.   Номер 29 ако още следиш темата би ли споделила от кой град си - твоите коментари бяха може би единствените смислени които ме докоснаха и бих се радвал да разменим още няколко думи макар и тук анонимно. От сърце се надявам един ден нещата в твоят живот да бъдат ок , да имаш човек до себе си който да те обича и да си сбъднала мечтите си - няма по-голямо щастие на света от това.

Автора

51.   Здравей отново авторе, пак съм момичето от но29, радвам се,че си оценил каквото съм ти написала, защото беше това, което чувствах.
Благодаря ти и за топлите пожелания :)
Просто хората правят света гаден, днес за пореден път се уверих в това. Ако кажа, че не се ядосвам ще е лъжа, но съм си казала,че няма да се оставя никой да ме промени, живея си в моя свят и чакам промяната към по- добро,макар,че изниква все някой проблем. Просто вярвам толкова силно в моите мечти, макар че може и да се окажат илюзия, но аз все пак вярвам, дори на моменти не знам защо...
Иначе аз съм от Стара Загора :)

53.   Абе някой от коментиращите сте много зле, особено номер 49. Лелче не ме интересува твоят живот, не ме интересува кога ти си правила секс, интересува ме само и единствено мен и моето щастие. Проблемите ми са големи, само, че ти не си на моето място и за това смяташ, че са малки. Ти си от оня тип хора които живота е смачкал, но за да задоволят егото си се правят на много корави. Момичето което обичах повече от всичко с години наред не отговори на чувствата ми, не мога да получа работата която искам и никога няма да мога да я работя. Третата ми най-голяма мечта също не се сбъдна, а шанса да се сбъдне е 1% процент. Това не е моят свят, бих искал да живея в съсвсем различен свят, но няма къде да го намеря този свят. Хората не ме разбират и странят от мен, а и на мен самият ми е неприятно да съм сред този тип хора. А ти седиш и ми обясняваш разни работи които нямат логически смисъл меко казано.

"АВТОРЕ! 19 не е казал да се саможертваш за другите, казал е да направиш нещо за СЕБЕ СИ! И да, ти си ДЛЪЖЕН да направиш нещо за себе си, просто след пълнолетието ти НИКОЙ друг не е дъжен! Научи се да четеш БЕЗ черните очила, а обективно какво да ти написали хората. "

С това доказа, че не си от най-умните.

Автора

55.   Масово eдни и същи индивиди. Любимитe ми коментари са "ти ощe нищо не си видял"; "следвай си мечтите"; "Нищо не свършва с училището"; "и алоооу слабия я се стягай"... Хората сe държат като роби... Масови прости хора навсякъде... И супер повърхностни...
Благодаря много на коментарите на Автора и н. 29.
Хора, благодаря Ви от сърце. Хубаво е да срещнещ съмишленици...

56.   Авторе, пише ти някой, който в момента макар да е формално успял и с много сериозна заплата, пак се чувства като не за този свят. Може би е поради факта, че съм доста затворен, но в същото време хората обичат да говорят с мен. Аз съм много странен човек, но знам едно, ако един ден отново дойде момента да съм в истинска безизходица, понеже вече цели два пъти съм бил на ръба, не знам какво да направя. Така и не се научих да живея с хора. И сигурно никога няма да мога. Може би твоят проблем е подобен. Помисли си добре! Мислил съм за самоубийство, един път дори се канех да скоча от шестия етаж. Но почти никога не съм бил човек с реални и сериозно проблеми. Просто нормалния живот, който другите водят, за мен е невъзможен. Сигурно е заради гените ми или характера. Ако има трети път, не знам дали ще прескоча трапа, но знам едно. Самоубилите се души се заклещват между небето и земята и остават там завинаги. Така че си помисли дали ще посягаш на живота си! За мен също всеки ден е емоционално страдание поради факта, че знам, че въпреки, че съм успешен, никога не бих могъл да водя нормален живот. Аз просто съм една опаковка и нищо повече. Е, с известно покритие, но нещата се менят и хората се развиват и учат. Най-висшето умение е да живееш с хората. Това е пред пари, образование и власт. За мен обаче е много, много трудно. Аз видях какво означава да загубиш опората под краката си. И да знаеш, че никога няма да бъдеш стабилен човек в този свят. Винаги всяка промяна ще е кошмар. Май писах повече, отколкото трябва. Запомни едно: Не се ли занимаваш с хората и те няма да се занимават с теб. Ти просто ще си жив мъртвец. Неприятно за ухото, но абсолютен факт. И колкото и да се залъгваш, че всичко е ОК, един ден истината ще те халоса в лицето и ще видиш колко много си бъркал. Както и аз! Просто хората повтаряме същите грешки.

57.   Тези, които давате акъл на самоубийците, явно никога не сте страдали от депресия. Бъдете благодарни за това.

58.   Аз съм на 40г. Само искам да кажа на хората че нещата не са така прости колкото изглеждат.От една година може би и по-малко съм в депресия след като погребъх баща си,видях как спокойно лежи и проблемите вече ги няма,аз също мисля да сложа край на живота си но семейството което вече започнах да губя ми даваше сили,не искам да умирам,всички които посягат на живота се не го искат,просто не намират смисъл в самия живот.Аз съм по същият начи.Какво е живота всъщност,радост,дъга,любов.За какво живеем,да страдаме,да обичаме.Кое ни кара да стигаме до извода да отнемем живота си.Хорята с които живеем може би,не намирам утеха в думите им,не намираме разбиране,няма подкрепа.Кога човек стига то това заключение.Когато той или тя от другата страна не могат да достигнат до вса,когато човека с който сте мисли че единствено той има проблеми и изобщо не обръща внимание вие как се чувствате,вие до къде сте достигнали.Мислите за смърт не са желани и никой не иска да умре,аз също не искам но в самия живот не намирам никакъв смисъл,в живота като цяло.Психиката е много важна,трябва да има човек който да седне до теб,да ти каже 1-2 мили думи,да подържи ръката ти,та ти даде кураж,да усмисли живота ти.Повярвайте че човек който преминава през тази фаза е много уязвим.Когато срещнете такъв човек първо му бъдете приятел,после всичко останало.Аз изгубих,губя семейството си,това което ме караше да се чувствам жив и цял.Та нали най-близките хора до нас трябва да ни подкрепят и разбират.Смъртта като цяло не е плашеща,плашещ е момемнта в който ще оставите тъга след себе си в очите на семейството си.Не искам да умирам но вече не намирам смисъл.