 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страх ме е от кучета и не мога да го преодолея
преди: 10 години, 7 дни, прочетена 1331 пъти
Винаги ме е било страх от кучета, особено от бездомни и много искам да го преодолея. Страха не е чак толкова голям, но си го има. Доста често ме е страх когато видя някое куче дори и на края на улицата, веднага в главата ми изниква как може да ме захапе и така нататък. Проблемът е първо, че гаджето ми има питбул и ми става неудобно да го карам да го заключва всеки път, когато сме у тях, и на него сигурно не му е приятно. А животното нищо не ми е направило, дори не ме е лаело, аз сама си внуших този страх. Просто си ме е страх от кучета и това е. Другият проблем е, че живея в краен софийски квартал и автобуса спира на 200-300 метра от къщата ми и няма друг начин да се стигне до нас, освен чрез вървене. А точно до тази спирка има старчески дом и там се събират глутница кучета, които не са агресивни, но се пак не е приятно 10 кучета да вързят след теб, а и на всичкото отгоре ме е страх. Моля и помогнете ми как да преодолея страха си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: da4c32136f |
|
1. Като дете имах същия страх. Някакво куче беше ухапало някого и аз като се уплаших... и като видех куче почвах да пищя! Знаеш ли как го преодолях? Съседката имаше болонка, която има беше родила малки. Заведоха ме на гости и ми разрешиха да гушна малките. Нарочно изведоха майката на разходка за да не се притеснява, пък и за да не ме стресне. И като видях онези беззащитни малки топчици козина и като ги гушнах... направо се влюбих в тях! И така спря да ме е страх поне от тези малки кученца и от майка им. А после видях, че и големите кучета в парка нищо не ми правят и накрая дори поисках от нашите да ми вземат кученце и покрай моята красавица напълно забравих страховете си. Въпреки, че признавам си, ако видя някой доберман или ротвайлер да тича към мен ще се притесня, обаче отдавна го няма този панически страх, който изпитвах при вида на всяко малко кученце. Пробвай! Ако имаш някой познат, който в момента има малки кученца, помоли го да ти позволи да ги гушнеш докато майка им я няма и като видиш колко са мънички, крехки и беззащитни ще си преодолееш страха.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 534d71bf8b |
|
2. И аз имам страх от кучета. Въпреки че съм 100кг мъж, който без проблем може да нарита някое псе при нужда. Просто винаги си имам едно на ум. Страха си е вроден.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: fd17209211 |
|
3. Купи си Тоса Ину - японско бойно куче. Ходи си с него даже и при гаджето си с питбула. Ще го хапне на 2. Мъжкарите стигат до около 90 кг. и при тях прошка няма. Отличен пазач и много бързо се привързва към стопанина.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: da6aebb692 |
|
4. Аз съм абсолютно същата от няколко години насам. И не мога да си обясня от къде дойде този страх, защото преди време не ме беше страх от кучета изобщо. Иначе вкъщи винаги сме имали куче, даже и в момента имаме, но когато ходя по улицата и срещна куче, което се разхожда свободно, веднага ми изниква в главата, както и ти го описваш, че ще ми се нахвърли, захапе и така нататък. И аз също не знам как да го превъзмогна.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: ca0fac6c94 |
|
5. Точно този стрaх те може дa го приемaт кaто aгресия. При кучетaтa често се случвa дa нaпaдa стрaхливо куче. Знaеш кaкви сa пинчерите примерно , прaвят го от комплекс/ стрaх. Първо трябвa дa се опитaш дa си мaксимaлно спокойнa и пълен игнор. Не ги гледaй , не допускaй стрaхa дa те превземa , просто си върви кротко и не ги гледaй. A кучето нa приятеля ти вече те познaвa , нямa зaщо дa продължaвaш и от него дa се стрaхувaш. Не е добре че , го зaключвa всеки път кaто се появиш , тaкa то ( кучето ) ще те свързвa в съзнaнието си с нещо негaтивно - появявaш се ти и то кaто нaкaзaно без винa. Опитaй дa се сприятелите вече. Остaви го дa те подуши от близо , в нaчaлото не му обръщaй внимaние , дaй му 2-3 мин.дa те опознaе. После му дaй някaквa хрaнa , която хaресвa и го почеши от долу , под челюсттa. Няколко пъти тaкa и чaк след две- три срещи , вече можеш и по глaвaтa дa го гaлиш/ чешеш. Не позволявaйте обaче дa се нaмествa между вaс примерно. Aко се кaчи нa дивaн/ легло , където сте вие , некa дa е в крaкaтa ви или от еднaтa стрaнa до приятеля ти. Когaто постигнеш едно приятелство с кучето ще се смееш нa стрaховете си , стрaхотни приятели сa.
|
...
| преди: 10 години, 4 дни hash: 12ef1f6527 |
|
6. Аз пък явно съм много безстрашна, хаха! Хапало ме е куче като малка, в момента съм на 14. И въпреки това животни ми дай и кучета най-вече -обожавам ги. Веднъж си карах колело в квартала ни лятото и едно куче се излежаваше отстрани на пътя. Аз не му обърнах внимание, но карах бързо с колелото и то ме подгони. На мен направо ми стана забавно и започнах да карам на зиг-заг, а то заедно с мен. В крайна сметка ме гони донякъде и се отказа. Когато видиш кучета си ходи бавно и спокойно, защото малко, ако забързаш походката и има шанс да те подгони. Те по някакъв начин усещат, че те е страх. Аз веднъж се прибирах късно вечерта, бяхме ходили с приятели на кино. На нашата улица имаше много голямо куче, което не бях виждала до сега. Аз по принцип си ги знам кварталните кучета и знам кое хапе и кое не. Та тръгнах си спокойно покрай това, но то започна да ми ръмжи и да ме лае. Малко забързах крачката, но без да бягам. Стараех се да изглеждам спокойна. Но кучето тръгна след мен. Аз се стреснах и точно в този момент видях, че на 2-3 метра има ограда по която лесно мога да се покатеря. Затичах се, кучето ме подгони, но аз вече бях горе на оградата. Полая ме 10-15 минути долу и си тръгна. Почаках малко горе, за да съм сигурна, че се е отдалечило и се прибрах у нас. Това е, което мога да те посъветвам-да не показваш, че те е страх, ходи си бавно, не бягай и най-вече като видиш кучета, от които те е страх търси заобиколни пътища, по който да минаваш. Винаги има опасност каквото и да правиш. А този страх си е вроден. Не знам, може би ще го преодолееш, като си поиграеш с някое и видиш, че не е страшно. Кажи на приятеля ти да ти даде кучето му да си поиграете малко. Ако не те е страх от такова голямо куче и от малко не трябва да те е страх. Подай си ръката да те подуши, защото кучетата по този начин се "запознават"с непознатите. Бъди смела, не е страшно! ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
