Силна съм, но това не е достатъчно
преди: 10 години, 5 дни, прочетена 1128 пъти
Здравейте, за първи път пиша в такива сайтове даже се питам от къде да започна на 23 съм и на моменти просто ми идва в повече знам, че повечето казват че това е нормално, но при мен не е. Когато бях на 16 мислех, че живота е песен може би защото мама беше в чужбина а аз бях безгрижна и нямах никакви проблеми с по - голям брат баща който помага макар и да не го оценявах тогава. Годините си летят почнах да работя сама да се грижа за себе си но през тези години майка ми която дава всичко за нас се промени незнам какво се случи в чужбина се блъскаше като вол здравето и просто се срина, помня една година се прибра и просто не беше на себе си просто гледаше в една точка като лудите и не ни разпознаваше... Ужасно е да видиш това... след което аз се разболях (анорексия) минах през адски мъки но волята ми се оказа по - силна. До ден днешен майка ми се влушава неможеш да говориш с нея доста е заядлива но не към мен а към баща ми брат ми е по - голям от мен с 3 години той се премести и живее в друг град аз останах тук но честно казано нямам желания да продължавам този начин на живот. Много ми е трудно в момента съм без работа чувствам се ненужна на моменти не ми се живее, а живота е пред докога ще се измъчвам заради нея (майка ми) обичам я бих дала всичко за нея но тя на моменти прекалява обижда, псува и не е до психиатри или психолози те немогат да помогнат незнам дали е болестно състояния или друго но не се търпи... Е, това е моята история незнам какво заглавие да напиша, но знам че всички си имаме проблеми и се стараем да се справяме с тях не се предавам знам, че има и спадове в живота и човек се съвзема и продължава защото се устроени така но все пак е хубаво когато споделиш с някого олеква ти...