 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как станах вълк единак по неволя
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 2477 пъти
Здравейте анонимнници! Пиша моята жалка и тъжна исторя с цел.... и аз незнам да си изпиша мъката като един нещастник, който си няма никого.
Искам да кажа, че по начало аз съм по дръпнат, притеснителен и необщителен, което за мен е една от главните причини да се развие така животът ми.
Сега съм на 21 години.
Ще си излея скапаната душа в някакъв сайт, незнам защо, може би защото съм....
Ще започна от началното училище:
Като начало искам да кажа, че бях много добро и игриво дете с много приятели.
Започнах начално училище с много приятели и съседи, беше перфектно. Нали знаете живота на едно дете с обри приятелчета-По цял ден футбол, майтапи, покемони, народна топка и всякакви такива глупости, без никакви ангажименти...
Училището беше доста елитно, но аз не успяхвах да се справям много добре и след 5-ти клас решихме със семейството ми да се изместя.
Отидох в новото училище с надежда и доброта.
Уви...
Там попаднах на изключително кофти среда, оказах се набързо сред новаците, малтретираните и утайките. (Имаше едно момче, което не говореше, но и него го малтретираха). Аз се събрах с групичка от 3-ма човека, които бяхме от аутсайдерите. Винаги сами. Имаше много кофти случки, но сякаш след тези 3 години в това училище нещо в мен се пречупи. Аз бях ЖЕРТВА, не можех да го понеса едва ли не! Някак си се затворих в себе си, от тук започна тъмният път на самотата и пак самотата....
Гимназията...
След тези случки, аз се затворих в себе си и се задълбочиха проблемите с общуването, притеснението и т. н.
Кандидатсвах в добра гимназия, доста добра. Приеха ме! Намерих си добри дружки всичко беше супер. Но и тогава усетих, че нещо с мен не е наред...
Овен тези двама приятели/дружки с останалите бях като непознат, а преди това не бях такъв!
Тогава започна драпането до тройките.. Сдърпах се с един селяк, който дори не беше от моят град, а от съседно село! Реших да се изместя повече заради лошите оценки. Сякаш ми стана нещо, нямах желание за учене.
Местенето в друга гимназия...
Изместих се в друга гимназния, меко казано 3 звезди под пътвата в която ме приеха и учих 1 година и половина...
Във втората гимназия в която се изместих имах приятели още от началното училище. Минах през много изпити и препоядствия, защото тогава се изместих малко нелегално....
Минах всичко, новите съученици бяха изключителни. Искаха да ме приемат в свеоето семейство, но аз сякаш се бях пречупил-мрачен, нещастник и безнадежден случай... Бях чужд, сред своите...
Хората ме държаха при тяхната компания, аз исках да съм си себе си, но притеснението и травмите сякаш не ми даваха да съм си аз... Държах се дръпнато, а аз не исках да съм такъв! Сякаш дявола ме променяше.
Изкарахме си бала супе, аз като си пийнах си станах АЗ и си прекарахме супер. Балът свърши и всеки пое по своя път.
След завършването...
Една година мина в безделие, избрах пътя на национализма, хулиганството и т. н. В този свят, не ти трябват комуникативни умения, а просто трябва да ти идва от вътре тази идология, слагаш добра качулка и си някой!! Стваш част от групата, пазиш гърбовете на твоите хора, както и те твоият... Запознах се със сякакви-скинари, ултраси, националисти, те не искат обяснения, ако си с тях си в групата, просто да си с тях до край в боя дори и интригата, това ми харесва.
До тука добре, но аз се превърнах във вълк единак. С чужди хора, без истинско щастие. Нямах истински приятели, а и пред тях не се разкривах напълно.
Изби ме на самота, депресия и безнадежност към бъдещето. От тогава съм си си сам, с всичко се мъча да се справям сам, нямам никакви приятели. (Дори единствените ми приятели заминаха за чужбина. )
Вече започвам да губя смисъла на 21 години съм, без никакви алтернативи, започвам да търся грешките във всякакви неща, включително и в себе си което е лошо, защото се обвинявам постоянно, че съм слабак, който се е оставил да бъде смачкан психически, Опитвам се да се вдигна отново, но някак си не става, изгубил съм инерцията.. Когато си вълк единак е почти невъзможно да се изправиш наново... Както се пее в онази песен на "Respect"вече всичко е трудно и много сложно! Дори и лесните неща изглеждат непреудоломо трудни за хора като мен.
Това е което исках да напиша и да си излея мъката, въпреки всичко искам да кажа, че няма да се предам и ще продължавам да вървя и да вървя в тежкия път на самотата, притеснението, и нервността докато наистина не умра един ден без никой да ме знае.
Надявам се някой ден да се излекувам и да имам семейство, работа и горе долу щастлив живот, това което искат всички нормални и обикновенни хора на тази планета.
Благодаря, ако си изчел моята история и знай, че колкото и некадърно да е написана, тя е истинска и това което си прочел е истинско, благодаря ти!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 78842ad49b |
|
1. Добре дошъл в клуба :D Само едно ще ти кажа,тая самота и гняв който таим вътре в себе си,всичките гадости които са ни причинили другите хора и празнотата която са оставили вътре в нас не може да бъде запълнена с нищо.Какво ли не съм пробвал,забърквал съм се в побоища,имало е месеци в които не съм изтрезнявал,абе общо взето три години си пропилях по простотии.Път на национализъм,път на анархизъм файда никаква,запиши се да следваш висше,поне на мен за сега ми помага да си отвличам вниманието и да не мисля за това колко скапан е социалният ми живот.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: e06cdacd7e |
|
2. Това, че си изказал проблема си е добър знак за промяна. Промяната зависи изцяло от теб. Може да прочетеш някоя книга за подсъзнанието на човек да видиш защо си се докарал до това положение. Всичко се гради на вярата. Ти си си създал слоя на твоята реалност абсолютно сам. Ти си създал този свят. Купи си някоя от книгите на Зеланд като например "Създател на реалността" да видиш защо си стигнал до тук.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 70338c5343 |
|
3. Здравей!
Взех историята ти присърце. 2 през нощта е, чувствах се зле, имах нужда да помогна на някого и хоп - попаднах на твоята публикация.
Не си сам, авторе! И на мен са ми се подигравали в училище много. Заради проблем, който успях да излекувам. Години бяха. Когато ми се подиграваха, някак си го раздавах силна - отвръщах, не плачех, не се затварях в себе си. Но всъщност ми се беше отразило! Нямаше как да не е така.
Вероятно си по-мълчалива натура - аз не съм такава, много общувах с хората, например в компания не спирам да ги разсмивам. Но, колкото и парадоксално да звучи, бях си затворена през цялото време!
И ето ме, сега си нося страховете от миналото, някой и друг комплекс, които още ми тежат. Но се старая да ги преодолея.
Осъзнавам, че е било грешно да се отчуждавам. Изведнъж се научих да бъда толерантна към хората, това е най-добрият начин. Така не рискуваш да нараниш никого, а оттам да се почувстваш и ти зле... аз съм доста съвестна и ако обидя някого импулсивно, винаги се чувствам зле после.
Ти си имал нужда да се идентифицираш чрез нещо и затова си избрал да станеш скинар, националист. Тук обаче си залитнал в грешна посока, защото идеология, основана на омраза, не води към нищо хубаво. Вероятно вече си се отърсил.
Казваш, че се обвиняваш за грешките си. Това хем е хубаво до една степен (защото израстваш по този начин), хем не е хубаво. Ще ти кажа защо. Не се обвинявай, че си бил слаб психически като дете и че си се оставил да ти се подиграват!!! Погледни назад към онова детенце, което е било беззащитно пред класа си - нямало е как да ги набие всички и да ги постави на мястото им. Те са имали числено и силово превъзходство.
Аз вече не се сърдя на онези, които са били лоши с мен. Децата могат да бъдати изключително жестоки, защото нямат изградена ценностна система. С времето това се коригира. Ако ли пък не - лошото дете се превръща в лошо човек, който рано или късно остава сам! Ама буквално.
Не бъди нервен, моля те! Виждала съм докъде стигат хората с това - залитат по наркотици, хазарт и други пороци, а това ги закопава още повече в дупката! Искам да си забраниш да отиваш по-надалеч в лошото, защото наистина е много опасно.
И не се обвинявай! Всички имаме страхове и слабости! Аз те приветствам за това, че си открит и че заявяваш: "ще продължавам да вървя". Да, продължавай! Но не по пътя към самотата!
Виж! Пълно е с хора. И твоето щастие те чака, защото си ДОБЪР човек и го заслужаваш. И твоята щастлива връзка и семейство те чакат, сигурна съм в това. :) И ще си много щастлив! Но за да дойдат при теб, трябва да направиш малки стъпки.
Запитай се първо кои неща те правят ЩАСТЛИВ. Аз например уча, обичам да спортувам (когато открих спорта, това ме промени завинаги), обичам да пея, обичам хубавата храна, обичам много неща. Когато правя тези неща, се зареждам с позитивна енергия, чувствам се способна и самоуверена! Това действа като магнит за правилните хора. Те ще те приближават усмихнати, дори няма да знаят какво ги дърпа към теб. Това е твоят момент - улови го. Сприятелявай се. Разменяйте телефонни номера, фейсбуци. Когато в компания се говори за някоя нашумяла тема, изслушвай ги, но изказвай и своето мнение! Виждам, че не си нахален човек и няма риск да станеш досаден... :D Шегичка! А, да! И шегите много помагат! Има тооолкова весели и забавни неща в само живот, повярвай ми - не всичко е болка и самота, не е само черно. :)
Ако приятелите ти са заминали в чужбина, трябва да потърсиш нови. Това не е страшно. На 21 сигурно работиш, ако не учиш. Като студентка ще ти призная, че в колегиалната среда човек се сприятелява по-трудно, отколкото в училище. С всички е така. Но и един най-добър приятел е достатъчен! И един човек да ти пази гърба, пак е злато! Аз имам такъв човек, с нея имаме общи възгледи (тук са сериозните теми), но пък и за по-леките неща намираме общ език. Заедно се срещаме с нови хора. Не всички допускаме до себе си, но пък се забавляваме! А там в тълпата, авторе, която с уплаха виждаш - там се крият и ТВОИТЕ хора! Правилните!
Много неща искам да ти кажа, може би ще ми идват наум и ще се връщам да публикувам коментари. Но наистина се надявам да съм ти повдигнала духа, и то не само за момента - искам да направиш тази радикална промяна, наистина. :) Сигурна съм, че си голяма душица, на която не ? отива да е вълк единак!
На мен например ми тежи липсата на любов... Но вътре в себе си вярвам, че за всичко има причина и че за всяко нещо идва точният момент. Но ти недей да отлагаш своя момент, че ще вземеш да го изгубиш напълно. Под "не го отлагай" имам предвид - промени атмосферата в душата и ума си. Ето, животът вече те е възнаграждавал веднъж с верни приятели, пък макар и да са заминали в чужбина... пак ще имаш приятели, защото ти самият умееш да бъдеш приятел!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 17898c8a56 |
|
4. Номер 2 би ли написал какво си научил от книгите на Зеланд защото съм чувал за тях, но още не съм чел, струва ли си да се купят и най-вече житейския ти опит потвърждава ли написаното в тях. Моля те отговори ми защото темата ме вълнува много.
ПОЗДРАВИ!
М27
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 558aa7413a |
|
5. Хей : ) Все едно тази история съм я писала аз, с малки изключения. За съжаление животът стана такъв, че всичко се постига много трудно. Наистина ти съчувствам, защото знам какво е. Според мен най-добре да гледаш само напред. Завърши университет, започни хубава работа и постепенно ще излезеш от тази депресия и един ден ще създадеш семейство и ще забравиш за тези мигове. Това, че си се чувствал така в училище не означава, че ще продължи това и за напред. Просто трябва сам да си даваш кураж и ще видиш как ти сам ще си помогнеш. Като спреш да мислиш, че си сам ще видиш как ще си намериш и повече приятели. Всъщност не си сам, това че примерно не можеш да попаднеш на правилните хора със сходни интереси, не означава, че цял живот ще попадаш на отрепки. По-добре един верен приятел, отколкото десет, които ще те забъркат в неприятности. Та моят съвет е: забрави за случилото се до момента, опитай се да си помогнеш като мислиш позитивно и ще видиш, че като мислиш така, онези мигове ще изчезнат и няма да се повторят. И не забравяй, че не си сам.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: a23d6bea7a |
|
6. №4, книгите ги има в онлайн библиотека "Спиралата". Изтегли ги и си прецени сам. Не съм №2.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: c4e0d19506 |
|
7. 2, прав си за вярата. Само че има една подробност - тя не се появява ей така от нищото изкуствено. А трябва да има промяна в съзнанието и тогава вярата се появява като естествено следствие от само себе си. Ако директно тръгнем от вярата, не само че нищо няма да постигнем, а дори може да има обратен ефект. Поне при мен така се случи. После започнах от съзнанието си и нещата се наредиха. Аз лично бих препоръчал по-скоро Екхарт Толе, отколкото Зеланд или който и да е друг. Толе анализира нещата от самият им извор, а не така повърхностно както повечето.
Моделът искай-вярвай-получи не работи, без да е налице база на ниво съзнание.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: b9401aee63 |
|
8. Приятел, опитай се да живееш с настоящето, защото миналото само ще те връща към травмиращи спомени. Като цяло всички аутсайдери в училище сме по- чувствителни, нараними и слаби като личности , то защото тогава сме нямали силата опита, самочувствието да се защитим, да нападаме първи, да устояваме ценностите си, които на мен ми липсваха. Аз тогава бях сякаш момче без его, което витнаги е било в очакване да му се присмеят, подиграят, криещ се, бягащ от часовете, за да не е с лошите. Имах си и аз групичка и бяхме стотаняците на гимназията. Сега като пиша ми става гадно за всичко преживяно и явно голяма част от личността ми е спъната от този етап в живота ми- да си призная много труден и травматичен етап. Там, в училище се развиваме като социални личности и такива като нас не са научили правилният модел на общуване. Сега за плюсовете - видях какви може да са децата, зли, подли, високамерни, безчувствени. Хората също са такива в момента - това са същите тия деца от училището с малки изключения. Ако още е заложен образа на аутсайдер в теб - унищожи го, скрий го от хората - те такива като теб чакат, за да имат храна. Чети много психология, развивай силни навици и качества, всичко става с дисциплина. И да не искаш, вселената сама ще те избута защото винаги сме от едната крайност в другата. Запомни едно- само пороците ще те спрат по пътя , така че сома от това се пази.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 2f716e4bf3 |
|
9. Благодаря на всички за съветите, продължаваме напред, както казва Кубрат Пулев.
На Номер3 й благодаря за изключително дългия коментар и е разбрала всичко точно както съм се опитал да го изкажа!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: d8edf7ce60 |
|
10. Уффф, на 21 седнали да ми се тръшкат, че били единаци по неволя! Аз като жена САМА съм се оправяла до като бях на 35! Ж чужбина. Два пъти. Е, оживях. Без да съм оревала света.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: fe1784ef82 |
|
12. Самота. Какво е тя, колко хора я изпитват и под каква форма? Не си единственият който се чувства така. Всеки е самотен понякога и това нещо се появява и изчезва до края на живота на човек. Замислял ли си се, а и не само ти, че самотата е не е нещо лошо, а именно хубаво. Това е момента в който ти оставаш сам със себе си и започваш да мислиш за живота си, грешките си и преоценяваш приоритетите си. Това е момента който ти дава пауза в живота, която ти дава възможност да се замислиш за грешките които си правил, какво искаш да промениш в себе си и да си поставиш нови приоритети които биха те направили по-добър. После наусетно следва старта, където от теб зависи дали ще започнеш на ново, като помъдрял човек който иска да направи нещо повече с живота си, или ще повториш грешките си.
Силно се надявам да се възползваш максимално от времето за размисъл което имаш и да поемеш по по-добър път, както и да станеш по-добър човек. Не просто заради хората, а за да се чувстваш и ти добре. Знай че всичко на този свят се връща. Ако не си го осъзнал - съзнай го като използваш спомените си. Прави добро, за да ти се връща добро под една или друга форма.
Прочети това което съм написал няколко пъти бавно, за да може да вникнеш в смисъла на това което ти написах;
Поздрави, Мартин
П. С. Като за начало с новият си живот, можеш да смениш някои думи в речника си, макар и било то във форум, да застанеш по-на място и да изпитваш поне малко себеуважение вместо да се обиждаш. Ако искаш хората да те вмезат на сериозно и да изпитват уважение към теб, то нека да е заради добротата и ума ти.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: c040e777e7 |
|
13. Да знаеш само, че не си сам. И аз съм момче на 21 години "вълк единак", но обстоятелствата които ме доведоха до тук бяха малко по-различни, както и да е. Искам да ти кажа, че лично на мен не ми дреме. Живея си живота както ми харесва и правя това, което ме кара да се чувствам добре без други хора около мене, съветвам те и ти да правиш същото. Както казваше един мой професор - смисълът на живота е да бъдеш щастлив - прави това което те прави щастлив.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7f738f5ac3 |
|
14. Никакви книги не чети. Ще ти се напълни главата с още по-големи глупости. Най-добре си постави някаква цел в живота, към която да се стремиш с всички сили. Направи така, че целта да не можеш да постигнеш сам, а да ти трябва помощ. Търси помощта. Така ще намериш сродна душа, близък човек. Ако постигнете това нещо заедно, ще знаеш, че има на кого да разчиташ, ще имаш човек до себе си. Самотата вече ще е един лош, но отминал спомен.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: fe1784ef82 |
|
15. #14
Изумява ме че има хора като теб. Книгите са знания. За да има по-добро бъдеще и професия му трябват знания които се добиват от четене на книги. Очевидно ти нямаш ясна цел в живота щом даваш такива глупави съвети. С това ти мислене веднага мога да си дам сметка че ти липсва самочувствие и като цяло някакъв стремеж. Целите които човек си поставя са изцяло персонални и за това човек трябва да си ги постига сам, защото това е негова цел а не нечия друга. Според мен именно точно сам трябва да се оправя човек. По този начин човек се учи най-добре и става независим. Това да се надява на някой означава да се събразява с него и да си налага ограничения - точно анти на независимостта. От сега си те представям като лейбър за някого си до края на живота ти. Човек сам си налага ограниченията - никой друг. Който иска да е нещо повече влага труд и се лишава от много, и се учи на търпение.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
