Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   до 5

не, не съм се преборил с егото си. Аз не правя избор. Егото и съзнанието е само в мислите ни. Те не са противоположности, а две част на едно цяло. АКо избера съзнанието и се откажа от егото, аз бих отхвърлил автоматично и съзнанието. Те са едно цяло. Те са взаимнонеобходими. Егото дава насока, иска да постига. А съзнанието дава начина, дава лекотата. Ако бях само осзната, щях просто да съм, без да искам, без да имам цели. Защо да се лишавам от тази прекрасна фина материя егото? Тя е толквоа красива, когато работи в синхрон със съзнанието. Тогава стават чудесата, тогава виждаш красотата, тогава разбираш кой си, къде е домът ти.

Ако се откажа от егото, то е същото. Пак ще съм избрал да съм някой, пак ще се утъждествявам с нещо. Пак няма да съм себе си, няма да съм пълен. Едната ми част ще се бори с другата. Дали първата ще се бори с втората или обратно какво значение има, след пак ще се раздирам от борба?

Затова не искам да съм без его. Съзнанието не е красиво без его. Тогава то е като планина само с назъбени върхове, няма долини, няма разнообразие, няма непредвидимост. Няма я красотата. За какво мие таква планина? ИСкам планина разнообразна, с върхове, долини, със сняг, без сняг, със зеленина, с голи скали. ИСкам да изпитам всичко, ад преживея всичко, да съм беден, богат, самотен, заобиколен от хора, да съм тъжен, щастлив.

Като умра няма да мога да изпитам нищо, затова съм дошъл тук, за да изпитам всичко, за да се обогатя, за да съм свободен, за да не правя избор, за да обединя в себе си добро и зло. Това е силата на нас хората, дори и ангелите не могат преживеят толкова колкото нас. Те могат да са добри, дявола е лош, но сме всичко, ние можеш да сме цяло, не мъртва разрязана половинка.

Не искам да живея в свят без его, не искам да живея в свят без зло. Когато осъзнаеш доброто като добро то се появява злото, не можеш да избягаш от него. И обратно. Те са красиви във взаимовръзката си. Не поотделно. И без това разделяне е само в мислите, те никога не са били отделни. Ин-ян не можеш да го разделиш - черното има в себе си бяло и обратно. Двете са свързани в един кръг, не са отделни кръгове. ПОдхранват се едно друго. Ако махнеш едното, махаш цялото и всичко отива по дяволите, не е цяло, не е кръг, отделни мъртви парченца са.

7.   Природата! Това е моята мъдрост. Природата ми е часовник, пътепоказател и учител. Ако човек има търпението да се вгледа в заобикалящия ни жив свят и има очи да види етичния принцип, върху който е организиран той, никога няма да сгреши в постъпките си. Наблюдавайки растенията и животните, съм научила повече за живота и неговия смисъл от всичко прочетено в дебелите книги. От природата научих, че задачата ни на този свят е да опазим и подобрим вида (това е задачата и на всички други живи същества). Затова "добро" за мен е всичко, което подкрепя живота, "лошо" е всичко, което го руши. Никой не е по-голям от природата и никой не може да я излъже. Всяко неприродосъобразно наше действие води до поражения върху здравето или морала ни.

8.   до 5

да добавя - с егото и да искаш не можеш да се пребориш, защото то си е част от теб. АКо се бориш и то се бори, не иска да се отдели от теб. АКо се отдели, ще боли. Все едно куче да иска да си изяде опашката. В момента, в който я докопа и я захапе, го боли и се отказва. КОлкото и да се озлобява и да се бори, то болката се бори още пвоече. Няма как да има победител. Трябва да ти светне лампата, че не става с борба, а точно обратното. Със смирение, с приемане, със сприятеляване. Ако ти си приятел с егото си и то ще е твой приятел. Ако си му враг и то ще е твой враг и ще саботира всяко твое желание, колкото и да се бориш. Дори и да го постигнеш, то ще е куххо, няма да те прави щастлива, вътре ще си тъжна, ще го има само материално, но няма да му радваш, няма да си щастлива.

Но ако се откажеш от борбата, ако нямаш нищо против да си нещастна, тогава нещастието си отива. Това е парадокса, който трябва да се разбере.

Това, срещу което се бориш идва в живота ти с още по-голяма сила. Ако го видиш хубавото в него, то си отива, защото си е изпълнило мисията и трябва да дойде следващото в живота ти, в което да видиш красотата.

Един човек бил влюбен в две жени. Едната била красива, но осъзнавала, че е красива и това е правило грозна. Тя знаела, че е красива и станала надменна, горделива. Смятала, че мъжа трябва само заради това да я обича.

Другата била грозна. Но знаела, че е грозна и това я е направила красива, защото била смирена.

Той избрал грозната. Но след време грозната разбрала, че красива и смирена и отново станала грозна. Красивата останала самотна, самотата я е направила смирена и отново станала красива.

Виждал ли? Когато красивата е отричала грозотата, понеже е красива, то тя привлякла в живота си грозотата. После станала грозна, но след време осъзнала, че е грозна и го приела, смирила се е. Тогава отново привляка красотата.

Грозотата и красотата са едно цяло, не са противоположности. Отречеш ли се от едното, изгонваш и другото. Приемеш ли едното, приемаш и другото. Така и в живота. НО ако това приема и отхвърляне го правиш като цел, то няма да проработи механизма. Самият факт, че си поставяш цел и се стремиш към него, те отдалечава. Как може да си нещо, което желаеш, към което се стремиш? Щом го желаеш, автоматично не си това, щом се стремиш КЪМ него, автоматично не си ТАМ.

Просто бъди отворен, отовори прозорците и вратите на душата си широко. Това, което ти трябва само ще дойде, това, което не ти трябва само ще си отиде. Но ти ги разделяш на добро и лошо, така затваряш душата си, затвяраш вратите и хубавото не може да дойде, а само чука на вратата. Излишното се блъска във вратата от вътре и не може да излезе.

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.


В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа.


Веднъж, в една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.


Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.


Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.


Животът му бил нещастен. Той починал в самота.


Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.


- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...


- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.


- И за какво?


- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб беше ръката ти.


Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.


Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.

9.   До No1
"Колкото и да се съобразяваш с другите, те няма да те направят щастлив - нито ще те стоплят в най-студената нощ, нито ще те нахранят като си гледен, нито ще те приютят, нито ще носят последиците от решенията, към които те тласкват.
ИЗВОД - живей според своите приумици и бъди готов да си понесеш последиците"

Това е философия на егоизъм и невежество (дървена философия - без стойност). Ето за това е лошо в БГ, защото масово това се приема като добро схващане за живота. По принцип задължение на управниците е да издигат съзнанието на народа, а от издигнато съзнание се раждат и читави интелектуалци (водачи). Но в момента водачите и т. н. "интелигенция" са най-обикновени крадци... Всъщност няма истинска интелигенция.

Та точно обратното ми се е случвало в Родопите, след 20 мин. разговор, съвсем непознати ми казват: "юзащо не дойдеш у нас дахапнем и... утре сутринта да си пътуваш, да не въртиш из тия завои по тъмно (бях с камион тогава) и аз в един момент асимилирам, че ме канят и да спя в къщата им - съвсем непознат. Бях шокиран. Та този егоизъм, който афишираш не е нищо добро.

Що се отнася до материалния успех, то за него има конкретна причина и причината в никакъв случай не е материална, нито е според материални заслуги, произтичащи от личността.

10.   От 1 до 9

Не си ме разбрал нещо - имах просто предвид, че човек трябва сам да взима решения за живота си и да си носи последиците, не да живее според това, което другите искат от него, а според това, което е добро за него.
За Родопите - аз идвам от там и ти гарантирам, че хората са те поканили не заради теб, а заради себе си. Просто сме много изолирани и много хора не са излизали с години (не че нямат пари, не искат и нямат повод), затова е интересно някой „странник“ да ти дойде в дома и да разкаже.
Аз самата често съм канила хора в дома си, при нас е и част от културата това, но и в други части на страната пък мен са ме канили хората - по Черноморието например.
В нашия край иначе животът е бил винаги труден. От тук идва и моето изречение - при нас толкова човек е вкаран в рамките на фалшивия морал, че влюбени се разделят, защото единият бил помак, хора не могат да отидат да учат, заради предубеждения, жени не им се дава да карат кола - това имах предвид не да не се съобразяваш в бита си с хората (да паркираш където свариш, да не оставиш нищо в хладилника за другите, да не могат хората да разчитат на дадената ти дума)

11.   Н 8 - Страхотна история написа, ако имаш още сподели ги, жадни сме :) Ако има някоя книга- сборник с такива поучителни разкази, моля, споделете заглавия.

12.   До 1 и 9 - това е егото ви отбранява се, защитава позицията си. накърнено и неразбрано се чувства. Осъзнайте се и се опитайте да не отговаряте и да не се оправдавате, както и да не защитавате позицията и гледните си точки. За мен това са истински осъзнатите хора, които са рядкост, поне в моят живот, срещна ли такъв е истински дар от вселената. Такива хора обикновено не са сред нас, в обществото и са прави.

13.   До No1
"За Родопите - аз идвам от там и ти гарантирам, че хората са те поканили не заради теб, а заради себе си. "

Поканили са ме и поради себе си и поради мен самия. И аз впоследствие видях тези хора каква добра преценка за личността и нещата имат и съвсем не са глупави. (не казвам, че са съвършени) Но доста се замислих. Не канят пазарджишките цигани, които с бележки от социалните ходят с каруците да злоупотребяват с милостинята по празниците, която се раздава за бедните(поради наставленията в Корана). В едно ямболско поле по обед бях потънал в една кал с камиона и се измъкнах чак към 19, 30. Към 14, 00 по отсрещния баир се появи верижно червено тракторче (дето ги рисуваха в букварчетата от едно време с усмихнатия тракторист) и аз му махах, махах с ръце и му сочех към гумите, и той ми махна с ръка през прозорчето, повървя, направи десен завой и се скри зад баира и аз не можех да повярвам, че ме заряза в пустошта. Такова нещо в Родопите не може да ти се случи. Това го давам за пример за нагледност, че когато следваш културата, както ти му казваш, а то всъщност е да приемеш и следваш написаното в Корана (след като си от този край) (или други свещени книги), човек може да се промени към добро и това не е което ти изказваш като житейска философия по горе. Човек сам не е в сътояние с несъвършените си ум и сетива да измисли съвършени правила на поведение. Пример от Корана, който в последствие прочетох: „Не раздавай богатството си на глупавите. То ти е дадено от Алах да го ползваш и да му се радваш. На тях им купувай дрехи, храна и им давай уважението си. ” Не ми се прави разбор на този стих, че трябва да изпиша много, но той ме е впечатлил и съм го запомнил. За да се разбира за какво се говори в подобни книги, човек трябва да има аналитичен и философски подход за да прониква в дълбочина на смисъла на подобни стихове, да ги разбере, да помисли дали ги приема за истина и ако да, да ги направи своя природа (като ги следва) Има два подхода, или приемаш знание от някой, който наистина знае, или си караш както ти си знаеш. И понеже в БГ повечето са така – знаят всичко, могат всичко и никой нищо не може да им каже (което значи завист, егоизъм, гняв, невежество, сплетни, жестокост) – ситуацията е тъжна. Единственият правилен път е одухотворяване на ума и сетивата, откъдето автоматично следва одухотворяване на дейностите, а с това идва и просперитета - и материален и духовен.

„... при нас толкова човек е вкаран в рамките на фалшивия морал... „
Това е тежка „материя” – кое е истински морал и кое е фалшив морал. Това се учи понякога с години, защото умовете ни са обсебени от материализъм, понякога твърде много. Не всичко, което може да се приеме като добро за ума и тялото е добро за съзнанието. А съзнанието е най важно и то има голямо значение по време на смъртта. Този живот е много кратък, като миг и всеки един в даден момент ще се изправи пред тази ситуация. Затова е важно човек да се интересува от духа, как да се извиси за да не е пропилян живота му. А това извисяване става единствено чрез знание (изучаване) и практикуване (прилагане във взаимоотношенията), а не с мислене „колко съм духовен” или с натрупване на богатство, или престиж и пр. Изкривените схващания са навсякъде, но това се дължи именно на грубия материализъм, който много труден за преодоляване. Духовността е нещо много финно и нежно и изисква усилия и грижа.

14.   Oт 1 до 13 (не е по темата, ако искат другите да не четат)
Аз съм от „Средните“ Родопи и не знам ти къде точно си бил, но при нас нито Коран сме виждали, нито Библия от десетилетия - особено строг е бил възродителния процес и към християните в нашия край и отдавна религията не е част от живота. Аз идвам от християнско семейство, доста религиозно навремето е било и знам за какво говоря - в момента 90% от хората изобщо нямат религия и не са ти показали гостоприемство заради религията, но дори заради теб като личност - бил си странник, ние сме по-изолирани и любопитни хора, искали са да ти чуят историята, но и да завържат някаква връзка с отаналия край. Не е било заради религия, а се случва това навсякъде по света, където имаш такъв тежък релеф (ограничения с граница също) и хората рядко срещат хора от другъде. У нас сме свикнали да си помагаме един на друг не заради това, че сме по-добър вид хора, а защото нуждата ни е принудила - ако я няма тази взаимопомощ и доста села без хляб зимата ще останат, имаме една болница, отговорна за огромна и тежка като релеф територия - ако не си помагаме и болните не могат да стигнат зимата до нея.
Едно е обаче да си странник някъде, друго е да си част от общността ни. Има и много жестоки неща, особено към жените, а и към животните - не е тайна, че нашите хора давят в реката новородените кученца и котки. Отделно към жената все още няма равностойно отношение (и при християните е така). Нашите хора са подтиснати, без самочувствие и няма предприемчивост като в останалите части на страната, а отделни семейства и няколко човека, които са феодализирали всички. Противоречние жена-мъж, млад-стар не може да съществува - колкото и да е глупав старият, младият човек ще изпълнява, колкото и да е умна жената, ще търпи всякакво лошо отношение и е легитимно това в нашето общество - и боят към жени и деца, и изнасилванията в семейството (по селата особено), и инцест има по селата...
Затова и съм се махнала някога от там и не съжалявам. Хубави хора има навсякъде, но човек най-добре е да разчита на самия себе си, защото ставаш зависим и трябва да се съобразяваш. ТИ с камиона на 100% си успял да излезнеш от калта и другия път ще имаш повече опит как да се справиш сам - не ти е навредило. В моя край може да се помага, но и те тъпчат двойно и тройно като личност и човек, няма свобода никаква.
Внимавай с родопчани, както те черпят с хляб и мед, така и могат да ти забият ножа без всякаква милост. Ние сме си свикнали с това нещо и затова не сме много откровенни - при нас се мълчи, когато мислиш лошо за някого, но после забиваш ножа в удобен момент. При нас се убиждаш от най-малкото и може и след 5 години да е, но ще си го върнеш - животът се върти около оцеляването и клюката, на всяка цена се стремиш да си част от общността - нямаш право дори на най-малките отклонения като прическа, дрехи дори, обувки....обърни внимание - хората са облечени като в униформа. Ако има някой по-различен човек, той ще живее другъде.
Семейството на баща ми е от Северозапада и там хората са проклети,, но до болка откровени, директни и егоистични, обръщат всичко на хумор и то доста злобен, но реално не носят злобата в себе си и лесно забравят обидата. Това е по-честно за мен. Там никога не съм внимавала какво ще кажа, там съм била винаги себе си и като се скараш знаеш, че конфликтът остава на масата. В Родопите не е така - там от една дума можеш да си докараш коршум, защото комплексите са големи.
Имах възможност да пообиколя много държави и дори континенти и съм на мнението, че навсякъде има и добри, и лоши хора, но където има планини, острови, някакви географски ограничения - там хората са близки до нашите в Родопите.
Хората от Северозапада пък са близки на прусяците и скандинавците, дори по хумор, дори в дреболии като карането на колело със щайга отпред.
От българите познавам и по-близко хората от нашето Черноморие - също нищо особено - микс от древни и съвременни етноси, характерно за всички пристанищни и морски градове по света. Там ми е интересно, че никой никому не помага без пари, но пък с пари всичко можеш да си купиш като услуга, което е ОК и е легитимно - плащаш и си ходиш - в Родопите, ако нямаш роднини и връзки нямаш нищо, което означава непрекъснато да се напасваш, да се съобразяваш и да се тормозиш. Затова и там долу самоубийствата са чести, но тихи - обесване, одавяне в реката, замръзване, отравяне...да не вземеш случайно и в смъртта си да обезпокоиш някого. Погребенията са тихи и скромни - сякаш не те е имало, а помаците дори паметна плоча и ковчег не ползват.
В Северозапада човек си отива както е живял - с гръм и трясък, с духови оркестри, идват хора от цялата страна да те изпратят, лее се вино и ракия.
Всяко нещо си има добри и лоши страни.

Още нещо - писах, че в Родопите има известен интерес към чуждоземците, това отчасти е и заради комплексите в нашия край, отчасти и заради стремежа на хората да си покажат домовете (техните паметници) и къщите. Нашите комплекси ни правят и много поддатливи към чуждопоклонничество. Може да ти е странно, но познавам хора, които се гърчеят все още :) - учат гръцки, слушат само гръцка музика и пият само Узо и това е цял квартал в града ми. Сред помаците пък преди беше модерно да се турчеят, но така и не успяват да научат турски и си остават само с чуждопоклонничеството, а и няколко семейства си дадоха момите на турци и им ги върнаха барабар с челядта, така че от тогава турците не са уважавани в града ни и турски зет не е желан. После почнаха да се поиспанчват, сега е модерно да се погерманчват, а в същото време са доста крайни родолюбци и често пращат синовете си в армията на хляб и вода, мъже да станели, а момичетата ги пращат пък в Пловдив, София, Благоевград да учили..с тайната надежда да се върнат със зет -българин, защото едно е да мачкаш жена си, друго е да гледаш да мачкат дъщеря ти и в поне това отношение нашите бащи се събудиха и промениха малко или много системата. Ако си млад и атрактивен, леко заможен, може и мома да ти бъде представена и да ? сводничат собствените ? родители - само да не дават момичето на човек от нашите (родопски джентълмен)!
Като родопчанка обаче никога не бих взела мъж от там - млад или стар и никога не бих поискала услуга, помощ или подслон в родопска къща...ние си знаем защо...и ще ти направи впечатление, но родопчани където отидем гледам да не искаме услуги и сме по хотелите или никъде не ходим....знаем си защо :), не се лъжи и не бъркай гостоприемствеността с цел показване на имотите и завързване на връзки с истинско човешко благоразположение. Безплатен обяд и в Родопите няма, бъди малко по-подозрителен, има защо.
В Северозапада поне всичко е истинско - манджата люти истински, ракията е истински кисела и никой няма да ти предложи подслон, ама и никой няма да ти забие нож в гърба - там се действа фронтално, лице в лице, което е честно и дава поне възможност за защита - брутално, но честно. По-скришни и подли от родопчани няма да срещнеш - така както има и добри хора, така и истински злите хора не се различават и поразиите са много по-големи, водят до пълно унищожаване на жертвата...брат брата унищожава.

В Родопите например лични неща не се споделят дори с приятелка, само с майката и то не е сигурно. При помакините е още по-страшно, защото още от едно време при тях е било типично да си крадат една друга мъжете - разводът нищо не е за тях и никога не е било - жената се връща на семейството ?, а най-добрата ? приятелка се заселва в къщата ?. Затова и помакините много рядко имат приятелки-помакини и не споделят, освен с майките си. Като християнка съм имала по-голям шанс да съм им приятелка, отколкото една на друга - от завист е възможно да си краднат мъжете и горе-долу с това се занимават по цял ден - кой мъж повече пари изкарва, по-големи къщи строи и как да се доберем до по-добрата партия без оглед на последиците :) Натискът да строиш къщи, а се показваш е огромен, но не води до нещо продуктивно, освен до строене на празни паметници, защото младите не искаме да живеем така.
:)))

15.   Както хората са различни, за един човек едно ще е мъдрост, за друг същото ще е глупост. Бих цитирал две мъдрости от Конфуций:

Мълчанието е приятел, който никога няма да те предаде. Често ми се е случвало да казвам неща, които са довели до нежелателни и негативни последици и съм си давал сметка, че ако бях запазил конкретна информация за себе си е щяло да бъде по-добре.

Човек не знае какво губи, когато печели и какво печели, когато губи. Естествено, някои неща са изцяло отрицателни. В повечето случаи човек обръща внимание само на едното, пропуска да разбере изцяло това, което му се случва.

16.   До номер едно:

Много си постигнала само на 31 години - скъпа кола, къща, много пари. Не те питам от какво, няма да ми кажеш, но и в обратния случай не смятам, че ще постигна същото. Толкова успели хора, и особено жени, имат успели родители или заможен мъж. В това се корени благополучието им.

17.   Номер 16 - нямам тайни, учила съм и съм работила в чужбина, спестили сме с мъжа ми доста пари , инвестирахме ги и ги развъртяхме в България антициклично - купихме в най-голямата криза имоти от фалирали фирми или направо от банките, оправихме ги, имахме връзки в Русия и Азия - продадохме, инвестирахме в леката индустрия - продадохме.... за 3-4 години реално прибавихме три нулички към инвестицията си и в момента имаме нова идея :)

18.   До номер 17:

Добре, спестили сте пари за няколко години. Хората цял живот изплащат едно жилище, а вие докато сте учили сте спестили за няколко имота. Браво!

19.   Номер 17, пропусна да споменеш и автомивката. Не е много, ама все капи...

20.   До No1
Мило момиче, благодаря ти за този обзор който си написала. Много ми хареса, казала си интересни и важни неща, някои и от моето детство, които бях забравил, но...
Аз говоря за нещо друго и ще обясня по друг начин, казаното от мен по-горе. Аз не говоря за хора. Аз не говоря за лошите действия на хората. Аз говоря за ценности (божествени качества) и се опитвам да възхвалявам тези качества, опитвам се да ги прилагам в собствения си живот, опитвам се да ги споделя с другите като нещо много възвишено, опитвам се да провокирам усещането за нектарния вкус, който тези качества носят при проявяването във взаимоотношенията с другите, опитвам се да кажа, че са живи, аз казвам, че демоничните качества, подтикващи хората към накърними за другите действия, могат да бъдат заменени с божествени такива и че когато човек практикува това, неговата интелигентност (и не само) се увеличава, и животът му ще стане успешен. Примерите за хора, които съм дал (в случая с български помаци и ямболски селянин) имат за цел да изтъкне качествата как подтикват човек за точно определен вид действие, а не с отделна случка да им правя обща харектеритика. Доколкото качествата смесено (добри и лоши) се проявяват от хората, то това се нарича собствена природа и тя е относително трайна, но може и да се променя, с което казвам, че може да се променят видовете взаимоотношения. И аз, говорейки за добрите качества, казвам, че лошите такива могат да бъдат заменени от добрите, за да има човек добър и спокоен живот, изпълнен с хубави моменти и удоволствие от общуването с другите. Или казано по друг начин – ако човек иска да бъде щастлив трябва да бъде като пчелите, които търсят нектара, а не като мухите, които търсят открита рана и нечистотии. Т. е. кой каквото търси, това намира и това намиране се задвижва от тази собствена природа. С други думи човек формира съдбата си със собствените си действия и никой друг не му е виновен (причина) за добрата или лошата съдба. Друго, което казвам, е че човек за да промени природата си към доброто, трябва да започне да практикува изчистване на лошите си качества (целенасочено, а не хаотично или спорадично). Животът в човешка форма на живот е дар, защото може това да бъде постигнато, животните не могат да следват висши принципи. Те следват закони диктувани от материалната природа, които ги наричат инстинкти.
Има една история за един скорпион, която онагледява придобитата природа колко могъщо действа против волята и разума ни, и ние не сме в състояние да и се противопоставим. Затова трябва да се работи целенасочено.
„Един скорпион бил голям пътешественик и постоянно странствал по света. Наслаждавал се на новите места и познанства и така го опознавал. Един ден, както си вървял, стигнал до една голяма река. И колкото повече се взирал в отсрещния бряг, толкова повече му се искало да я прекоси. И докато се чудел как да премине отсреща една камила дошла до брега на реката за да пие вода. Той я погледнал колко е голяма и се обърнал към нея:
- Здравей камило, искам да те питам нещо! Ти можеш ли да преминеш тази река?
- Мога. – отвърнала тя.
- Ами, искам да те помоля да ме пренесеш на другия бряг.
- Ааа, това не може да стане. Ти си много отровен и ще ме убодеш с жилото си и аз ще умра.
- Но как можеш да си помислиш такова нещо. Аз съм голям пътешественик и много искам да продължа пътя си отвъд реката, за да видя света нататък. Защо да правя такова нещо. Освен това, аз ти давам думата си, че не ще сторя това. А и нали ако го направя и двамата ще умрем.
- Хмм, добри аргументи. – казала камилата и се съгласила да пренесе скорпиона.
Той се покатерил на гърба и и камилата започнала да прекосява реката. Когато стигнала средата на реката, където било най-дълбоко и течението най-силно, скорпиона дигнал жилото си и го забил в камилата.
- Оооо... - извикала тя. Започнало да и прилошава и да се отпуска във водата. С последни сили камилата попитала скорпиона:
- Защо го направи? Сега и двамата ще умрем! Нали обеща, че нама да направиш това!
- Ох, не можах да се сдържа, просто такава е природата ми. – отвърнал той. ”
Първото условие за да започне човек някаква промяна (било нагоре или надолу – извисяване или деградиране) е формиране на желание. Желанията са един от елементите на свободата (т. н. свободна воля), с която разполагаме. Второто условие е слушане – т. е. да приемеш знание. Има два вида знание – за духа и за материята. Сетивата и умът са материални. Умът е най-финната материя. Действията, целящи да удовлетворят ума и сетивата с материални средства, без да се приема знание за духа, за да може да се прави разлика между двете, постепенно водят до деградация. (примери – само в този сайт са предостатъчно). Тази западна цивилизация, от която сме част, е много силно ориентирана само към материалното – цялото образование е само материално (с изключение на богословските факултети, но религията също се замърсява с материализъм), цялата култура е материалистична, отвсякъде ни атакува само материализъм. Счита се, че ходене на кино, театър, концерти, изложби, забавления и т. н. са духовни дейности, но това е заблуда, ако в музиката, картините, филма или театралната постановка няма елементи или знание за духа. Заради това има толкова много страдания, защото тази цивилизация те подтиква да удовлетворяваш ума и сетивата си необуздано с какво ли не. А без по-висше знание интелигентността на човек не може да удържи този натиск и се поддава на деградиращи влияния и дейности. Деградиращо влияние значи неблагоприятни въздействия, резултат от действията – някои по-неусетни (завист, пушене), други по-осезаеми. За всяка дейност (добра или лоша), която извършваме, ни се дават резултатите. Ние също като животните сме обусловени (зависими и ограничени) от материята и следва да извършваме материални дейности, но има разлика какви и по какъв начин се извършват тези дейности. Ако материалните дейности се одухотворят, като едни се изоставят, а други се извършват със духовно съзнание, тогава те стават духовни. Пример за материална дейност, близо до духовната такава е безкористната (нематериално обусловена) грижа на добрата майка към детето си. Подчертавам с „добрата”, защото не всички са добри, а ролята на майката е много важна. Човек със духовно знание разбира кои дейности са добри и кои са неблагоприятни и съответно ги избягва. С материални дейности това не може да се постигне. Материални проблеми не могат да се оправят с материални средства.
В обобщение: не следва с мръсната вода да се изхвърля и детето, т. е. не значи, че лошите качества в другите трябва да са ни пример за подражание или защита, защото така постепенно пропадаме надолу. По-висшата позиция е духовната, но тя се учи и развива, а не идва от само себе си.