Просто моята история
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 2415 пъти
Здравейте,
Мисля че имам нужда да разкажа историята си на хора които не познавам искам те да ми кажат мнението си.
Чувствам се самотна. Обкръжена съм от много хора и съм самотна. Имам много приятели, но нима някога ще разбера дали са истински? Най-добрата ми приятелка се казва Деница и дори на нея немога да споделя всичко. Понякога си мисля, че животът ми се върти около едно и също постоянно, че няма за какво да живея, че нямам цел в живота. Семейството ми се притеснява за мен, притеснява се че съм се затворила в себе си. Единствено само когато слушам музика се чувствам спокойна, някак си се пренасям в друг свят мой си свят. Баща ми почина когато бях на 7, не бяхме близки и не ми беше толкова мъчно, но сега само като се сетя и неспирам да плача. С майка ми никога не сме били близки, никога не съм споделяла с нея :( , най-дългият ни разговор по телефона е около 20 сек. (понеже аз живея при баба си).
Съжалявам ако има грешки, не съм обръщала внимание на правописа много.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 6 месеца hash: 62ceae97d7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Какво да ти кажа...зависи на колко години си ако си под 18 нямаш много възможности да си решиш проблема,но ако си над 18 или поне си към17/18 намери си приятел и той ще ти е упора

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: 64a32331af

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Първо тези дни на самота за да си починем от живота от детските години а поне моите не бяха хубави .... самотата е времето в което търсим себе си търсим за какво сме на този свят т.е. период на съзряване тогава неприятелите си отиват а истинските остават ако никой не остане идват нови приятели .... самотата е тежка а именно музиката е тази която лекува душата ..... това е за мене всичко е временно търпение

 

...