Споделена история от Други |
Защо хората са все по-злонамерени един към друг, и все по-разочароващи? /I-ва част/
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1448 пъти
Казват, че трябва да се отнасяме с другите така, както искаме да се отнасят с нас. Това мото в днешно време е с изтекла давност. Новото мото е в контраст: „Отнасяй се с другите зле, за да се отнасят с теб добре!”
Не виждам хора, борещи се за доброта и за това да възтържествува добронамереността в отношенията между хората. Отношенията деградират все повече. За някои хора дори е по-нормално да пребиеш без особена причина, ей така, просто ‘щото не ги „кефи” как си облечен днес, отколкото да помогнеш на непознат, да се отблагодариш, когато са ти направили услуга /че как ще му благодаря на тоя, бе, той е длъжен, иначе ‘ше му счупя врата/.
За мнозинството хора си е напълно нормално да обиждат както си искат, но отвърне ли им се дори и с една думичка срещу тях, се чудят: „Как така тоя нахалник си позволява така да ми говори на мене?”. Тогава се отключва честолюбието им и освирепяват – за тях нищо лошо не може, не трябва и не е позволено да се каже! „Ще го смажа тоя, дето ме нарече „тъпанар”!”
Чудя се какво им доставя това поведение? Какво чувство им доставя да обижда напълно непровокирано? Удоволствие? Удовлетвореност от самите себе си? И двете! Сигурно и не само тях. Норма е да обидят някого, да го злепоставят, да му скроят някой номер … нормата е да си злобен!
Може би това е вид борба за оцеляване – да „потопят” някого с цел те да останат „на повърхността” – неизцапани, с мисълта в главите им, че те поне не са „смешни”, те са „интересни”, „готини”, „харесвани”, „популярни” … по-добри от теб и от всеки друг, те са най-добрите! Те са силни и са със силните, а ти си под тях. Ти не си им конкуренция, тъй като те вече са те определили като „недостоен”!
Този тип хора са виновни за нещастните ученически години на много деца и тийнейджъри, а в зрелостта си, пострадалите най-често са по-некомуникативни, трудно се отърсват от обидите, получени преди години, възприемат тези думи като истина с днешна дата. Както и най-често имат комплекси, а те може би са от най-различно естество. Според мен обаче, най-често срещаният, е относно външния вид. Тези пораснали деца никога не са достатъчно красиви, достатъчно слаби и добре облечени. Те няма да забравят техните „убийци на самочувствие”. Как ли се забравя, когато години наред са те третирали като „боклук”? Може би с интелектуално израстване, достатъчно, за да разбереш що за хора са „подигравчийте” … А най-доброто отмъщение е успехът, личният?
Ще дам пример със себе си. Израснал съм в малък град, в който завърших основното си образование. От всички класове, само в първи не съм бил стеснителен, притеснителен, не са ме обиждали … но тогава никой не обиждаше никой, нали сме в първи клас – детски, чисти души … По някое време съм започнал да напълнявам, вероятно съм станал достатъчно дебел, за да ме обиждат с „дебелак”, „шишо” и т.н. По същото време започнаха и паралелно думите „гей” и „п******т” . И това още във втори клас – напредничаво мислене в областна на „хейтването” са имали малките ми съученици.
И така, в този дух, до един от по-горните класове, в които нещата надминаха границата. Редовно ме беше страх да ходя на училище. Редовно сърцето ми забиваше лудо при наближаването на гимназията. А когато чуех и глъчта, се разтрепервах. Страх ме беше! Страх ме беше от думите! Те водеха до унижението, понеже се случваше пред много други деца. Аз не правех нищо, което да ги спре. Напълно ги игнорирах, дори и да имаше 4-5 деца около мен, които да бълват най-различни думи и шеги, които хем да ме обидят, хем да се забавляват по между си с тях. Думите не се промениха, но се промени начинът на изразяване, тонът на гласа .. звучеше удоволствие от изричането им. Удоволствие, засилено и от моето игнориране. Тогава съм мълчал, за да не се влоши ситуацията … да не „ям” бой. Наистина щяха да започнат и да ме бият, затова тогава е била най-подходяща моята липса на реакция. НО – вече сме големи хора. Срамота е големи хора да препоръчват игнорирането като средство за справяне с нагрубяването. Незряло е. Нелогично е. По-добра реакция е да ги имитирате /сега ми хрумна/. Надсмивайте се над думите им, така „подигравчийте” поне малко ще бъдат обезоръжени. Нещо, което ще ги обърка, е да говорите нелогично! Най-вече да задавате нелогични въпроси, а може и предложения. Нелогично ще бъде да ги подканите да отидете на кафе заедно! Без значение какво ще ви кажат, вие изстрелвате: „Айде да ходим на кафе, че нещо много тъпо стана тука, Мите!”. Може да ви попитат дали сте добре. Отговорете: „Добре съм, затова искам да ходя по кафета с добри и мили хора като теб!”. Тогава „подигравчията” ще си даде сметка, че наистина не сте в ред! Това може да го изплаши, понеже този тип хора нападат беззащитните, а не себеподобни. Ще спре да ви закача, понеже го е страх да не се окажете „по-луд” от него и не знае какво може да му направите.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 632c846739 |
|
2. Ох до болка познато. Тормоза във ученическите години се отразява много зле за в бъдеще. Аз съм жив пример за това от втори до единадесети клас съм търпял всевъзможни обиди, унижения та даже и често, често си ме поступваха след даскало. Такива хора като нас са два вида, едните колкото повече ги унижават, толкова повече търпят, дори те сами започват да си скапват самочувствието и им се изгубва желанието за каквото и да било. Аз пък съм от другия вид колкото повече ме тормозеха и биеха, толкова повече им устоявах, с години насъбирах омраза и неприязън към всички които ме третираха като боклук и подобни на тях. Резултата не беше нито здравословен, нито полезен за тях, но най-много от всичко ме подразни поведението на околните, когато ме тормозеха и биеха всичко беше в реда на нещата, но когато аз започнах да отвръщам със същото ме изкараха какъв ли не. Истината е че такива като нас никога няма да могат да водят нормален начин на живот, за това към такива хора, "подигравачи" никакво уважение и никакво съжаление, ако паднат на земята гледай да ги стъпчеш. Има си хора които заслужават уважение има си и хора които заслужават презрение.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 775b3e9a0e |
|
3. В днешно време дори и добрия човек става зъл. Отнасяш се добре и търпиш - качват ти се на главата. Накрая не ти остават просто здрави нерви. :)
Nono**
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 2119f302d2 |
|
4. №2, така е, "подигравчийте" /вече повечето хора/ дума не дават да се каже за тях. Отмъстителни са... те могат да те тъпчат, но на тях не можеш да им кажеш и дума. Съгласен съм с теб, че някой, който е бил срещу теб, не заслужава да му помогнеш, ако има нужда от помощ. Аз не бих помогнал и на тези, които и веднъж са ми казали лоша дума. Заради мнозинството лоши, и малцината биха го отнесли от мен. ;-)
Авторът
|
|
