 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Поучителни истории
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1742 пъти
Здравейте!
Имам тетрадка, в която в продължение на години съм си преписвала разкази и истории, мисли, които са ме докосвали по някакъв начин.
Отдавна нищо не съм писала в нея.
Имам всакакви истории. Преписвала съм ги в тетрадки. Съжалявам единствено, че не съм записвала автор.
Както и да е.
Мисля да споделя няколко с вас. Няма да са копипейст, защото дори не знам от къде съм ги преписвала. Всички са от нета. Имам дори и от сподели. нет.
Най-вероятно много от вас са ги чели.
Надявам се ако имате подобни, да побликувате, за да си
продължа тетрадката.
Ще публикувам няколко като коментар.
Обещавам да не публикувам повече, ако не ви е интересно.
Също така е възможно някои да не са оригинални, защото съм променяла по нещо.
Ще сложа две кратки тук.
Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света.
Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че света няма да се промени, така че, поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех. Но и тя изглеждаше непоклатима...
В залеза на моя живот, в последен, отчаян опит се залових да променя поне моето семейство - най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: Ако най-напред бях променил себе си, тогава чрез моя собствен пример, щях да променя семейството си. Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би щях да успея да променя света...
Имало едно време едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:
- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всички трудности там?
Бог се усмихнал и отвърнал:
- Не се притеснявай детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.
А бебето пак попитало:
- Но Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?
- И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи. Всяка вечер ще ти пее преспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко...
Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:
- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя там, как ще оцелея там?
- И за това съм помислил детето ми - отвърнал Бог - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така че, не се тревожи и за това...
В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последният миг бебето попитало:
- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята? Аз как ще го позная?
Бог се засмял и тихо отвърнал:
- Няма значение какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 7d9ae0df68 |
|
1. Мъдроста има различни проявления.
Най-концентрирани са във вида на пословици и поговорки.
Твоите записки са вид мъдрост, много е важно да ги осмислиш,за да използваш в бъдеще.
Много ми е интересно на каква възраст си?
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: fd03cb8309 |
|
2. Интересна тема. Долу ще ти напиша няколко истории под различни коментари, за да не става много дълго.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: fd03cb8309 |
|
3. Има легенда, според която Бог се явява на всеки от нас веднъж в живота. Все едно под каква форма – измръзнало мокро коте, просещ старец, човек, седящ спокойно на пейката до нас... И тогава съдбата ни е на карта. Тя зависи от това как ще реагираме на тази „случайна" среща. Какво ще кажем. Какво ще направим.
Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.
В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа.
Веднъж, в една прекрасна лятна вечер човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.
Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.
Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.
Животът му бил нещастен. Той починал в самота.
Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.
- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...
- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.
- И за какво?
- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб беше ръката ти.
Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.
Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.
Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: fd03cb8309 |
|
4. Първата част на тази история е истинска, а втората е легенда. Александър Македонски отивал в Индия, за да я завладее. По пътя срещнал Диоген. Диоген бил мъдрец - много беден, но много щастлив. Дори Александър бил впечатлен от този човек, дори Александър се чувствал незначителен в сравнение с него. Диоген бил гол факир, той нямал нищо, но съществото му било такова - толкова магнетично, толкова властно - че Александър бил впечатлен, много впечатлен. Всъщност се твърди, че никога не бил впечатлен толкова много от някой друг човек.
Той го попитал за неговата тайна:
- Как така си толкова силен, без да притежаваш нищо? А аз съм завоевател на света, победил съм почти целия свят. Останало ми е още съвсем малко; съвсем скоро ще приключа. А ти - гол мъж, без да имаш нищо - каква е тайната на твоето щастие?
Твърди се, че Диоген отговорил:
- Отказал съм се от надеждата. Това е тайната. И ти казвам - и ти се откажи от надеждата; иначе винаги ще страдаш.
Александър казал:
- Ще дойда при теб да изуча тайната, но не сега. Сега съм на път - половината, повече от половината свят съм завладял, но е останала другата половина. Най-напред трябва да стана владетел на света, след това ще дойда.
Диоген казал:
- Никой никога не е бил завоевател на света. Винаги остава нещо за довършване. Мечтата никога не е осъществена и желанието никога не е изпълнено. Ако наистина ме разбираш и ако наистина виждаш, че съм щастлив, без да се тревожа за победата над целия свят, тогава и ти можеш да бъдеш щастлив.
Логически, интелектуално Александър го разбирал. Но казал:
- Ще се върна по-късно. Сега още не ми е времето.
Когато напускал Диоген, Диоген казал:
- Запомни, ще умреш, преди да си завладял света; всеки човек умира и ти няма да бъдеш изключение.
Така и станало. Александър никога не се завърнал вкъщи. Връщайки се от Индия, той умрял по пътя. Трябва да си е спомнил за Диоген, този гол факир в последните мигове от живота си.
Има и една друга история; не мога да гарантирам за нейната достоверност. Разправят, че в същия ден умрял и Диоген. Те се срещнали по пътя за оня свят, пресичайки реката, която разделя този свят от другия. Срещнали се на реката. Диоген започнал да се смее високо и казал:
- Погледни, спомняш ли си, глупако. Умря и умря по средата, не докара докрай своята победа.
Само за да бъде на положение, Александър също се опитал да се засмее, но не могъл да го стори. Само за да се държи на положение, той казал:
- Да, това е странно, срещата на един император и на един гол просяк. Може би преди това не се е случвало, може би няма да се случи отново.
Диоген се разсмял още по-силно и казал:
- Прав си, но не разбираш кой е императорът и кой е робът. Кой е император и кой е роб, ти не знаеш със сигурност. Тук грешиш, иначе си прав: това е среща между император и просяк, но императорът съм аз, а ти си просякът. Ти просеше за цял свят - ти си най-големият просяк на света. Аз живях като император, а ти виж какво стана с твоята империя..
Сега и Александър бил гол - защото всичко трябвало да бъде оставено на отсамния бряг - той се чувствал много неудобно и притеснено, бил объркан. Диоген не бил объркан. Казал:
- Знай добре, че един ден човек трябва да остане гол, аз захвърлих дрехите си доброволно. Виж сега колко си объркан пред Бога. Аз ще застана там усмихнат, а ти ще се чувстваш виновен и объркан. Нищо при теб не е както трябва.
Няма начин да се изчерпят абсурдите. Дори и Александър никога не ги е изчерпил. Ако искаш да ги изчерпиш, единственият начин е да станеш осъзнат. Колкото по-осъзнат ставаш, толкова повече абсурдите започват да приличат на абсурди. Когато изглеждат като абсурди, когато ги схванеш като абсурди, просто спираш. Вече не ги вършиш. Не е необходимо да се отказваш от каквото и да е на този свят - човек трябва просто да осъзнае и безполезните безсмислени неща отпадат от само себе си.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: dde1694ef8 |
|
5. Много ми харесаха тези истории и с удоволствие бих прочела още.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: e7673fc223 |
|
6. авторка:
Благодаря ти №4. Нямам го това. Хареса ми
№1 Прав си за това, което казваш. За годините... тя темата не е за мен, така че нямат значение. Не че е проблем в анонимен сайт да си ги посочиш.
№5. Специално за теб ще препиша няколко.
Моят татко, когато бях на...
4 год: Моят татко може всичко
5 год: Моят татко знае страшно много
6 год: Моят татко е по-умен от твоя
8 год: Моят татко не знае съвсем всичко
10 год: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста различни
12 год: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар за да си спомня детството
14 год: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден
21 год: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица
25 год: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго
30 год: Може би трябва да се посъветваме с татко. Все пак той е човек с опит
35 год: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко
40 год: Чудя се, как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит
50 год: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпросите с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.
Спомням си един ден на благодарността, когато нямахме нито пари, нито храна. На вратата се почука. Мъж държеше огромна кошница с храна, гигантска пуйка и даже тенджера за готвене. Гледах и не вярвах.
Татко попита:
- Кои сте вие? От къде сте?
Непознатия обясни:
Тук съм, защото ваш приятел знае, че имате трудности, но няма да приемете помощ от него. За това изпрати мен. Нека Денят на благодарността е добър за вас.
Татко каза:
- Не! Не можем да приемем.
А непознатия отвърна:
- Нямате избор!
И си тръгна.
Тогава си обещах, че някой ден ще бъда достатъчно осигурен материално, за да мога да правя това, което някой бе направил за нас.
Когато станах на 18, вече бях създал своя ритуал за Деня на благодарността. Купувах храна, достатъчно за едно или две семейства, после се обличах като момче за поръчки, отивах в най-бедният квартал и чуках на нечия врата.
Оставях и бележка, в която разказвах за онзи Ден на благодарността от моето детство. "Единственото, което искам в замяна е да се грижите добре за себе си, така че някой ден и вие да успеете да направите нещо подобно за някого"
Пътува си един мъж в автобуса. Намръщен един такъв, намусен и си мисли:
"Животът - скапан, жената - пачавра, хората - изроди... "
А зад гърба му, ангел с тефтер си записва:
"Скапан живот, жена пачавра, хора изроди... " Странно, все едно и също. Е, няма значение - щом поръчва, трябва да изпълнявам.
До №1. Добре де. На 46 съм
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 4ac197017d |
|
7. Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си. -Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак … - Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана. Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал: - Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж? - Какво? – с удивление попитало котенцето? - Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…"
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 4ac197017d |
|
8. Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 4ac197017d |
|
9. Предлагам историята на Силвестър Сталоун.
Малко хора знаят, но при раждането на Слай е имало усложнения, и като са го вадели от майка му са притиснали лицето му с форцепса. Затова то е парализирано наполовина, което освен външния вид, нарушава и говора му. Въпреки това, Силвестър мечтаел да стане актьор и се преместил с първата си жена да живее в Ню Йорк, където имало достатъчно агенти, които да помогнарт на кариерата му. Казва на Антъни Робинс, че е получил няколко хиляди отказа, на което последният отговаря, че това не може да бъде вярно, понеже има едва 300 агенции в Ню Йорк. Слай му казва, че е ходил поне по пет пъти във всяка от тях.
Периодът, в който получава откази, се проточва изключително дълго и парите започват да привършват. След като една вечер преспива пред офиса на един от агентите, най-накрая му дават роля във филм, в който за няколко секунди трябва да се появи на сцената, за да бъде набит от главния герой. Според агента е толкова грозен, че хората биха се израдвали, ако видят, че някой го бие. За това му плащат няколко долара. Униженията не спират дотук, приема роля в еротичен филм, за която му плащат 200 долара. Жена му не го приема много добре, а в последствие авторите на филма го преименуват на „Италианският жребец” прякора му от „Роки” и се опитват да изкарват пари на негов гръб, след като вече става известен. Силвестър приема това с усмивка и обяснява, че не е имал голям избор. Или е трябвало да прави това, или е щял да се озове на улицата. На въпросът на Антъни Робинс защо тогава не се е хванал на каквато и да било работа, той отговаря със следните думи: „Понеже щях да изгубя глада си и да се успя от комфорта! Щях да спра да преследвам мечтите си. ”
Положението не се подобрява и се налага Слай да ходи да се топли в обществените библиотеки. Споделя, че това е най-доброто нещо, което му се е случвало, понеже, от една забравена книга от друг човек, той се запалва по историите и разказите на Едгар Алан По, а от там и по други класически произведения и започва да чете книги. Постепенно, както се случва с много от хората, които се докосват до магията на писаното слово, той решава, че иска да стане писател и започва да пише сценарии за филми. Това е поредното начинание, което претърпява неуспех – успява да продаде само един или два сценария за по стотина долара.
В паричната си безизходица дори залага и впоследствие губи семейните бижута на жена си. Според него това е едно от нещата, които човек никога няма право да прави, независимо в колко лошо положение е. Това е неофициалният край на техните взаимоотношения според него, които продължават да се влошават, за да се разделят след няколко години, въпреки детето, което им се ражда.
Един ден, през 1975 година, гледал боксов мач по телевизията между легендата Мохамед Али и белия и несравнимо по-скромен боксьор Чък Уепнър. Въпреки че Али почти смачква своя опонент, Уепнър постоянно става и налита на шампиона. Дори успява да го свали на земята - това само разярява Али и той буквално помила белия боксьор. Уепнър губи няколко секунди преди края на петнадесетия рунд с технически нокаут, но въпреки счупения нос и аркадите и на двете вежди, когато съдията отброява девет, той е на крака и готов да завърши мача. Силвестър Сталоун се вдъхновява, сяда и, пишейки по 20 (двадесет) часа на ден, през следващите три дни прави сценария на „Роки”. За това свое дело много по-късно той коментира: „Действай смело, когато си вдъхновен! ”.
Опитва се да продаде сценария на няколко места, но никой не го одобрява. Междувременно, финансовото му положение съвсем се нарушава, жена му забременява и парите му свършват. В опита си да се пребори с глада, той отива пред един магазин за алкохол и се опитва да продаде кучето си, мастиф, който води със себе си още от Филаделфия, за скромните 50 долара. Тогава идва един човек и спазарява най-добрия му приятел, единственото същество, което го обича напълно безрезервно на половин цена за 25 долара. В интервюто той споделя: „Това бе най-низкият ден от живота ми и аз плаках по целия път към вкъщи. Тогава разбрах, че съм стигнал много под нулата. ”
След по-малко от месец обаче идва невероятно предложение. Продуцентска компания иска да закупи правата за „Роки” срещу 125 000 долара. Това му идва малко като шок, но той им казва, че трябва да преговарят с едно неизменимо условие. Той трябва да участва във филма. Продуцентите са скандализирани. Обясняват, че вече имат човек за главната роля и е най-добре сценаристът да си гледа сценариите. Той отговаря, че всъщност е актьор и за голям ужас на продуцентите и на бременната си жена, отказва да продаде сценария.
След седмица продуцентите отново се свързват с него и му казват, че наистина са харесали неговия сценарий. Затова му предлагат да удвоят предложението си на 250 000 долара. За техен ужас, той отново отказва. След няколко дни го търсят за трети път и му предлагат 350 000 долара, за да не участва в собствения си филм. Той отново отказва. За да направиш подбно нещо, трябва наистина да знаеш какво искаш и за какво се бориш. Да знаеш истинската си цел. Продуцентите му се съгласяват да му дадат главната роля, но срещу аванс от 35 000 долара, десет пъти по-малко пари, за да носи наравно с тях рискът от провал. И той приема!
На това място Антъни Робинс го поздравява за успеха, все пак това са много пари за човек, който не може да си позволи парно и отопление в апартамента си, и пита какви са били следващите му действия, като самият той си признава, че е очаквал Слай да е отишъл да празнува. Вместо това се оказва, че той е отишъл пред магазина за алкохол, с надеждата човекът, който е закупил кучето му, да се появи отново.
Там той чака три дни, когато човекът отново се появява. Слай директно отива при него и пита дали човекът го помни. Преди месец и половина са сключили сделка за едно куче. Човекът се сеща и му благодари, децата му много били харесали кучето. Тогава Слай казва, че иска да си купи кучето обратно. Човекът е кратък. Кучето не се продава. Слай обаче настоява и предлага 100 долара за кучето, което е закупено само за 25. Човекът отказва. Слай предлага 500 долара за кучето, но човекът отново отказва. Антъни Робинс пита тогава, какво е направил Слай, при условие, че човекът не желае да продава. На това Силвестър отговаря: „Знаех целта си и желания резултат и вече имах опит с продуцентите, затова продължих да променям подхода, докато не постигнах целта си. ”
"Какво ти струваше това? ” – пита го Тони Робинс и получава зашеметителен отговор. Кучето се връща при Слай срещу 15 000 долара и роля в „Роки”. Точно така, човекът участва във филма. Между другото, кучето също. Бъткъс, мастифът на Роки, всъщност е кучето на Силвестър Сталоун от истинския живот. В надписите е представен като Бъткъс Сталоун.
„Роки” става най-касовият филм през годината, получава няколко Оскара, включително за най-добър филм, от общо десет номинации. Никога повече Силвестър Сталоун не изпада в нищета.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: fd03cb8309 |
|
10. Една стара японска приказка разказва за войнствен самурай, който
предизвикал един дзен майстор да обясни какво представляват раят и
адът. Монахът обаче отговорил презрително:
- Ти си обикновен хулиган и няма да си губя времето с теб. Самураят се
засегнал, вбесил се, измъкнал меча си от ножницата и креснал:
- Мога да те убия за такава наглост!
- Виждаш ли - спокойно отговорил монахът. - Ето това е адът.
Самураят с удивление прозрял колко истина има в думите на монаха и
колко силен бил бесът, който го държал в лапите си, успокоил се, прибрал
меча и се поклонил с думи на благодарност към монаха за неговия урок.
- А това - добавил монахът - е раят.
Внезапното пробуждане на самурая за собственото му състояние
илюстрира една от основните разлики между това да се оставиш на
чувството и да осъзнаеш, че си в негов плен. Максимата на Сократ „познай
себе си“ е посветена именно на този крайъгълен камък на емоционалната
интелигентност: осъзнаването на собствените ни чувства, и то още докато
траят.
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 4ac197017d |
|
11. — Предполагам, че много обичаш дъщеря ми — казал той на младежа.
— О, да! — отговорил младоженецът с въздишка.
— И сигурно си мислиш, че тя е най-прекрасният човек на света — продължил възрастният мъж.
— Тя е идеална във всяко отношение — изгукал младежът.
— Така стоят нещата, когато се ожениш — отбелязал бащата — След няколко години обаче ще започнеш да виждаш недостатъци у дъщеря ми. Когато настъпи този момент, спомни си следното: Ако нямаше тези недостатъци, зетко, тя щеше да се омъжи за някой по-добър от теб!
Ето защо би трябвало да сме благодарни за слабостите на партньора си — нали, ако беше безукорен, нямаше да е женен за нас.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
