Размисли за самотата
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2515 пъти
Отдавна се каня да напиша тази тема. Може би чак сега ми дойде вдъхновението, а и вече успях да нахвърлям схематично всички аспекти които искам да засегна.

Преди всичко бих искал да кажа двете неща които ме накараха сериозно да се замисля за самотата. Това са:
- Филмът Someone marry Barry.
IMDB - http://www.imdb.com/title/tt1978532/
Трейлър: https://www.youtube.com/watch?v=fJ7_jAVlxNU
- Парти за необвързани с мини спйиддеитинг, което се състоя малко преди Коледа.

След малко ще разкажа повече за тях. Преди това искам да представя две персони, които са свързани с тази тема.
- Митьо Пищова. Българският Казанова. Едва ли има някои които да не го знае и да не е чувал за него.
http://dnesplus.bg/Photos/20140225095926-20140225.rbaqnlrtjw.jpg
https://www.youtube.com/watch?v=kKOtS_fEqjU
- Стив. Които е фен на големия канадски комик Jon Lajoie https://www.youtube.com/user/jonlajoie/videos сигурно го знае.
http://profile.ak.fbcdn.net/hprofile-ak-snc4/41787_205546424700_8343993_n.jpg
https://www.youtube.com/watch?v=41Wh4fG6Pkw

Бих искал да разкажа повечко за вече споменатите горе неща, които провокираха настоящите размисли в мен.
Филмът Someone marry Barry. Поредната Американска комедия с много простотии. Разказва се за един Бери, които меко казано е прост, незрял, липсват му всякакви обноски, тактичност и все неща в този дух.
Приятелите му от детство вдигнаха ръце от него. Решиха да го превъзпитават и да му търсят жена. Той пък сам си намери някаква досущ като него. Като се събраха двамата, простотиите им стигнаха невиждани граници. Накрая запалиха лятната резиденция където бяха поканени за уикенд с тайфата. Та в началото на тази комедия се каза нещо много вярно. То е, че "Във всяка компания си има по един Бери".
В нашата също. Преди години един приятел доведе някакъв от съжаление, че нямало къде и с кои да излиза. Тридесет и пет годишно дете. Младеж с атлетичен и привлекателен външен вид и с акъл на 15 годишен. Тъй като всички от групичката сме прехвърлили 30-те първоначално се опитвахме да повлияем положително на този младеж. Говорихме му, да зареже детинщините, да изкара някоя квалификация, да се държи по-зряло. Той обаче не възприе нищо от това което му казвахме. След това го викахме само за да му се подиграваме. Беше клоунът на групата. Правеше ни смях, но в същото време ни вкарваше в доста критични ситуации. Закачаше се постоянно с непознати момичета, правеше простотии, изложи ни много здраво на няколко пъти. На всичкото отгоре пиеше доста. Няколко вечери пиян ни псуваше в групата ни в Скайп. След това решихме да го изритаме от компанията.
На едно от последните ни излизания доведох моя приятелка, /същата за която ще спомена и по-долу с която ходих на партито за необвързани/, която много страда от това, че е сама. Запознаха се, размениха си телефоните и излязоха на първа среща. Очаквахме, че нашия Бери ще направи някоя простотия, но това което всъщност направи надмина и най-смелите ни очаквания. Появил се доста пийнал на срещата за кураж, влезли в някакво заведение и той казал "А тука ми е много скъпо айде да си ходим", след което я завел в някакво долнопробно място където се донапил. Започнал да я притеснява, станал агресивен, нахвърлил се върху нея с думите "Искаш ли ме? Искаш ли ме бе?". Нашето момиче запазила самообладание и успяла да го успокои по някакъв начин. Накрая нашия Бери се разревал.
Както и да е. Просто исках да кажа, че нашия Бери е пример, за това, че преди изгрева е най-тъмно. Като планинар, които на няколко пъти е губил пътя и е прекарвал нощ на открито лично съм се убедил в това. На следващия ден отишъл на някакво събиране, видял някаква застаряваща мома и й казал директно: "Ще те питам само веднъж, искаш ли ме?". Тя му казала "Дай си номера." И до днес Бери има щастлива връзка, пълноценен сексуален живот, обичан е и е ценен.

Партито за необвързани. Преди Коледа с въпросната девойка която споменах по-горе решихме да посетим такова парти в известен столичен клуб. Всъщност ни беше за втори път със същите организатори. Първия път останах много доволен. Там открихме още наши приятели и си прекарахме добре. Второто парти обаче много ме подтисна. Ще разкажа за него.
Още на входа шефа на организаторите като ни видя и ни каза "А тука за двойки не." Аз се пошегувах, като му отвърнах, че всъщност не сме двойка и, че дори и тя не ме иска. После ни пусна и влязохме. На входа ни раздадоха шоколадови бонбончета с номерца. Казаха ни, че ако открием същия номер у противоположния пол печелим и двамата по едно шотче на бара с цел да се опознаем. Влязохме вътре и се настанихме на едно сепаре с една друга компания. Запознахме се с тях. Бяха две симпатични момчета и едно момиче. След това тя ме накара да тръгнем да търсим съвпадение на номерата из цялото заведение. Аз първоначално отказах. Останахме на сепарето за момент. След това се изтресоха двама пияни един след друг при нея да я питат за съвпадение. Втория лъхащ на бъчва каза "Абе какво като не съвпадат, айде поне да се запознаеме". За щастие след това се махна и не продължи да ни притеснява.
Малко след това решихме да постоим прави. Аз се загледах на някъде. Изведнъж нещо ми асоциира на Софийския градски транспорт. Замириса на клошар. След това се обърнах и видях как един господин с дълга сплъстена мръсна коса и стари мръсни дрехи, и той полъхващ на алкохол започна да дърпа към дансинга девойката с която бях. На втори поглед забелязах, че беше около набор на баща й /с които не веднъж сме сеяли на маса и сме си лафили. Много свестен човек/. Тя първоначално се тръгна с него, но после започна да се дърпа като магаре на мост в обратна посока. Видях, че и е неприятно и се намесих. Казах му, че тя е с мен. То вярно беше така, но не в интимен смисъл. Тоя подудня нещо и си тръгна.

После тръгнах с нея за кураж да търси съвпадение на номерата. Тя не извади късмет, но аз "извадих". Оказа се, че същия номер на бонбончето имаше една лелка дето е разведена и сина й е с 2 години по-малък от мен. Пихме по едно шотче на бара. Шотовете бяха наистина добри. Поговорихме си малко за общи неща и си пожелахме приятно парти. След това се върнах в сепарето. Поприказвахме си с младежите. Един каза, че работи в склад за 360 лв. заплата. Казах му казах на майтап "Е бате да бех женка и аз немаше да ти обърнем внимание". Хахо, хихи, полафихме си и дойде време на игрите за запознанства. Момичето с тях което беше ходила на няколко такива мероприятия ни светна преди тези игри да попълним някакви контактни карти, защото можем да се окажем неподготвени. По масите имаше талончета и химикалки. В общи линии да си размениш координатите с някои.
Изведоха ни в съседно помещение и ни накараха да седнем на някакви маси. Оказа се, че ще теглим карти и ще играем на истината или осмелявам се. На мен се падна честта да изтегля първата карта. Е трябваше на масата където бяхме около 7 човека да разкажа как свалям. Ами как, всъщност не свалям. Да наистина. Колкото и силно да бъда привичен от някоя непозната жена никога няма да отида при нея и да я задявам. Не, че не се е случвало преди. Свалял съм на поразия. Даже в университета ми викаха, че преследвам всичко що има талия и ханш. Да така беше. Най-често удрях на камък. Попадал съм в толкова унизителни ситуации, че дори и да има малка вероятност да се повторят, не бих се нагърбил да се опитвам да свалям отново изобщо. Може би нямам подход. Казах, че не свалям и чакам любовта да ме намери. Истината обаче е, че имам его, което толкова се страхувам да не бъде наранено, че вече съм се отказал да диря любовта. С нас остана да играе и една от организаторките. Много симпатично момиче. Тя изтегли карта с въпрос "Кое за теб е най-важното нещо в секса". Явно реши да отговори откровено. Каза, че най-важното е партньора да има опит. Да знае как да се държи и да предразположи една дама. Един младеж от нашата маса обаче я попита "Значи може 17 годишен водещ активен сексуален живот от 13 годишен?" Тя каза "Ами що не."
Точно това ме накара да се замисля, че опитът се придобива с опит. Сетих се, че всъщност до този момент не бях правил секс от 4 години. В последно време наваксвам, отделих една сума за секс риковъри с платени каки и честно казано се чувствам все едно успявам някакъв нов за мен спорт. Това обаче е друга тема която ще засегна по-долу. Дадох си сметка, че последната не проститутка с която правих секс всъщност беше през ученическите ми години. Сега съм на 35, тогава на 19. Честно казано много се подтиснах. Видях, че правят мини спиид дейтинг на три маси по три минути в дъното на помещението. Помолих организаторката да ида там. Тая игра вече не ми се играеше. Каза ми да изчакам докато свърши рунда. След няколко минути свърши. И какво да видя. По масите три девойки. Две от тях въплъщението на Квазимодо. Наднормени, нечистоплътни в общи линии непривлекателни. Поприказахме си колкото да мине времето. Май липсата на интерес един към друг, беше взаимна. Последно седнах при третата обаче. Нещо коренно различно. Голяма красавица. Все едно идваше от моден подиум. веднага я попитах: "Какво правиш тук? Погледни се как изглеждаш. Виж, че сме се събрали почти само избушляци?". Тя обаче ми каза, че доста работи, не й остава време за излизане, чувствала социална изолация и заради това ходи по такива места. Поговорихме си за нещата които работим, хобита и т.н. След като 3-те минутки изтекоха аз й дадох картонче с моя телефон и Фейсбук профил. Казах й, че не обичам да се натрапвам и, че ще се радвам ако тя ми се обади. След това се отправих към съседното помещение, където оставих сама моята приятелка. Бях се вече притеснил, че може да са я налазили още дърти пияни и некъпани навлеци. На входа към залата обаче някакво момче ми каза:
- Не се надявай братле.
Аз го попитах:
- За какво?
Той ми отвърна:
- Че тази мацка ще ти се обади.
Аз го попитах:
- Защо.
Той каза, че тя е поставено лице от страна на организаторите което присъства на сингъл партита и спиид дейтинги. Ако нямало поне няколко добре изглеждащи дами, тези евенти щели да се провалят.
Повярвах му и човекът се оказа прав.
После се успокоих, че моята приятелка е в компанията на младежите с които се запознахме в началото и те зорко я пазеха от досадни ухажори. Тя обаче нещо не ги хареса и не пожела да се обади на единия младеж, които беше симпатяга и ни даде координатите си.

Това парти ме подтисна много и ме накара да си задам много въпроси. За тях след малко.
Може би още в началото трябваше да представя себе си. На 35 съм и все още живея с родителите си. Работя уж престижна работа, заплатата ми е добра, но не мога да се отделя самостоятелно. От една страна финансово от друга, абе както му викат американците, май нямам топки. Не случайно представих двете персони в началото. В лицето приличам на Стив, а на шкембе успешно гоня Митьо Пищова. Даже лятото в Гърция две кифли като ме видяха по бански на плажа едната каза на другата "Гледай Пищова как е изглеждал като по-млад.". Нямаше как да знаят, че съм българин. Аз им отвърнах "Може да заповядате в жакузито." Те пък малко се смутиха.
Иначе по душа съм добър. Толерантен, мек, разбран със страхотен характер. Винаги отзивчив, любезен и готов да се притече на помощ.

Една от провокираните черни мисли на прибиране към дома след сингъл партито, пък и до сега е дали този евент не ми подсказа, че трябва да си търся мацки от моя калибър. Такива дето имат прилики със Стив и Пищова и които имат излишни килограми и не са много привлекателни, като мен? Дали да продължавам да се самозалъгвам, че някоя добре изглеждаща жена ще ми обърне внимание някога?
Всъщност си дадох сметка колко много изпаднали хора срещнах на това парти. Със сигурност и аз съм изпаднал за някои. Дори съм съгласен до някъде с това. Направо съм "цъфнал и вързал".
Чудя се дали обаче може ли да се постави знак за равенство между необвързан, самотен и изпаднал тип? Вие как мислите? Ужасявам се от мисълта, че на 40 години и аз ще ходя пиян и некъпан да дърпам младите момичета по заведенията. Най малкото ми се струва унизително.
Наистина съм много отдавна в графата необвързан, но не бих искал да прескоча някога в другата графа, тази на изпаднал тип.

Иска ми се да споделя въпросите за самотата които не спирам да си задавам от тогава до днес.
Дали ние сами си правим така, че да сме сами с лош външен вид, лоша хигиена, гаден характер, липса на подход и т.н.? Дали просто пък някъде не е написано, че така трябва да бъде и просто ни е отредено да сме сами? Дали самотата наистина убива и е толкова лошо нещо или понякога съзнателно избираме нея? Дали изобщо има човек на този свят които никога да не се е чувствал самотен? Дали с напредването на възрастта самотата става по-страшна и по-страшна? Дали може да подлуди човек? Дали не сме длъжни да търсим до последно и да се опитваме да избягаме от нея или като видим, че тя надделява просто да я приемем като даденост? Като част от себе си? Дали дългото време самота може да предизвика, отклонения в поведението, мисленето, девяции дори и лудост?
Дали преди да се оплачем, че сме самотни не трябва да се вгледаме първо дълбоко в себе си? Да си зададем въпроса, защо става така? Дали нещо не е наред с мен?

Знаете ли в моя речник нямаше думата самота. Винаги съм смятал, че хората които се оплакват, че са самотни са просто скучаещи. Такива които нямат хобита, интереси, нищо не го влече. Вторачили са се в някои или просто искат да запълнят някаква измислена празнина. Винаги съм се отнасял към този проблем с огромна надсмешка, ирония и разбира се себеирония. Когато някои във Фейсбук се оплаче, че е сам или нещо подобно му поствам пародията на реклама на Bengel /Being gay/ на Жон Лажоа - http://www.vbox7.com/play:c28d848d или пък друг негов клип "Да не ти пука" - http://www.vbox7.com/play:06e8dcea
Дори си купих суитчър от Ebay с надпис 'I still live with my parents', като висша форма на себеирония.
Винаги съм се стараел животът ми да е пълноценен. Занимавам се с неща които ми доставят удоволствие и осмислят живота ми. Това на първо място е работата ми. Занимавам се с много интересни ИТ неща и всеки ден научавам нещо ново. Работа ми доставя наслада и удовлетворение. Колекционирам Чил аут /Psychill, Psybient/ музика. Издавам миксове, администрирам каналите във FB за Psychill, дори имам и предаване по едно онлаин радио. Обичам да обикалям планини, да ходя на екскурзии. Всъщност ходя най-често сам. И то по свое собствено желание, не ,че няма с кои. Едно от любимите ми неща които обичам да правя е да кръстосвам сам планините само в компанията на дискмена ми и да слушам Чил нон стоп. Така си почивам истински от стреса и напрежението събрани в града. До такава степен съм се изродил, че ако има някои в моята посока или някои иска да си говори с мен в хижата започвам да се дразня. Искам само компанията на музиката. Случвало се е да излъжа потенциален спътник, че съм в друга посока и да изчакам да изчезне, след което да тръгна поне половин час след него. Май на това му викаха loner, демек саможивляк. Абе някак си обичам да си правя нещата сам.
Всъщност след това парти установих, че може би просто сублимирам и си заравям главата в пясъка като щраус. Със цялата тази ирония и себе ирония като че ли хвърлям прах в собствените си очи. Осъзнах, че наистина аз съм един много самотен човек. Трудно ми е да задържа някои до себе си. Дадох си сметка за много неща. Това, че никоя не ме иска, едва ли е случайно, сигурно главно от мен си зависи. Дадох си сметка, че всичките тези неща които ме държат жив, като работата ми, хобитата ми и нещата с които се занимавам всъщност не могат да заместят присъствието на любим човек. Понякога когато съм сам, просто съм имал нуждата да поговоря с някого. Не рядко си говоря и сам. Имам нужда когато се събудя сутрин да чуя "Добро утро, как спа?" Обикновено изтрещялата ми и измъчена от живота стара майка ме събужда с крясъци от сорта на "Аре ставай, че ще те изгонят от работа бе."
От тогава насам не спират да ме измъчват черни мисли от сорта на това, че:
- След като родителите ми починат, ще остана съвсем сам на този свят.
- Няма да има никои до мен в трудни моменти.
- Когато се разболея няма да има кои да ми купи лекарства ако не мога да стана от леглото. Е имам близки приятели, роднини, но те си имат свои собствени семейства.
- Ще прекарвам празниците сам, Коледа, Нова година, Великден.
- Няма да имам деца и за мен няма да има кои да се грижи на стари години. Е като се има в предвид имотното ми състояние сигурно ще се намери някои роднина, или доброволец, но някак си няма да е същото.
- Всичките ми близки и приятели вече ще излизат по семейно му и ще ме изолират, както вече почни е станало. Последните пъти излизаха с децата и съпругите си, а на мен дори забравиха да се обадят.
Ако горните неща станат факт едва ли ще ми е до шегички, ирония и себеирония с това, че съм сам.

В следващите абзаци бих искал да разкажа за любовния и сексуалния аспекти в моя живот.
Впрочем Жон Лажоа вече го е изпял в една своя песен - Everyday Normal Guy http://www.vbox7.com/play:59114961
Добре го е казал "My sexual performance is an average", както и "Last time I had sex was 2003, and I am ashamed to admin it was not for free."
Разбира се тук трябва да се добави и възпявания от него мъжки проблем Too fast.
http://www.vbox7.com/play:8b17659a1e

Последните ми две опити за връзка, които бих нарекъл по-скоро недоразумения бяха през 2008-ма и 2011-та година. И двете момичета по нещо много си приличаха. Отказваха да работят, да се развиват и си търсеха някои да ги издържа, да живеят на негов гръб. Тогавашните ми доходи не позволяваха това. В общи линии хрантутнички.
Ще разкажа малко за тях. Тази от 2008-ма беше на 26 лазаринки и не беше работила никога през живота си. Претекста й беше, че учи две магистратури успоредно. В същото време родителите й едвам смогваха и не помнеха на колко кредита са. Тази пък от 2011-та беше на 32 и поработваше като сервитьорка почасово само за да има за излизания и за бирички. Недоволстваше, че родителите й не й помагали финансово. И двамата бяха грохнали пенсионери. Баща й само поработваше като таксиметров шофьор.
За съжаление и с двете до леглото не се стигна. И двата ми опита за връзка /чисти недоразумения/ завършиха по един и същ начин. Със следния диалог:
- Гледай сега с моята заплата няма как да се оправяме и двамата. Вземи поработи и ти нещо/ намери си по-сериозна работа и ще заживеем заедно.
- Абе ти какъв мъж си бе?

За сексуалния ми живот вече споменах, че последния път с непроститутка беше когато завършвах училище. След това все не ставаше с гаджета и аз се отдавах на платени каки. До някъде около 28-мата ми годишнина всичко беше наред. Справях се много добре. Бях същинска секс машина. Не рядко компаньонките ме хвалеха, че съм роден за порно актьор, казваха ми "Ех повечето ми клиенти да бяха като тебе!", "Наистина можеш да подлудиш една жена" и т.н. Не знам обаче какво се случи с мен след като доближих 30-те. Фейл след фейл. Еректилна дисфункция, преждевременна еякулация или и двете заедно. Можете да си представите. Станах сексуален инвалид. Последните пъти измъчих момичетата. Даже две от тях ми казаха "Мале ако всичките клиенти бяха като тебе, щях да се откажа от тоя занаят. Изтормози ме".
След това престанах да ходя по такива места, което значи че престанах да правя секс.
В началото на 2011 направих жесток инцидент. За него ще спомена и по-долу. Претърпях серия от операции, месеци обездвижване, дори остана леко доживотно увреждане. Слава на Бога, за година се оправих. За сега остана само неприятния спомен. Всичко това ме накара да се обърна към Бога и да му благодаря всеки ден за това, че неговата воля тогава е била да продължа живота си. Дори се свързах с един енорийски свещеник, на енория близо да София в западните поли на Витоша. Това е единственото духовно лице на което имам доверие. Той има съдба сходна на моята. Спортна травма на същото място. Отписали го от живите. Той дал обет, че ако се оправи ще завърши Духовната семинария и ще стане свещеник. Така и станало. В един от нашите разговори му споменах за проститутките и го попитах до каква степен са съвместими за вярващ човек. Той ми каза, че ходенето при тях не е чак смъртен грях, но е крайно нежелателно за човек които вярва в Бога. Все пак според Християнството това е блудство.
През последните около 4 - 5 години все се въздържах от такива прояви уж поради религиозни причини. Осъзнавам, че залъгвах себе си с тях. Истинската причина беше сексуалната ми инвалидизация. Не виждах смисъл да ида, да платя не малка сума и да стоя не повече от 10 минути. Цялата ми подтисната сексуална енергия изби в друга крайност, порок, порнозависимост. Чума която се опитвам да лекувам и до днес. В България малко се говори за този проблем, но аз чета чужди източници, членувам в специализиран форум и нещата никак не са безобидни. В някои отношения това може да бъде по-коварно дори и от наркотична зависимост. Като допълнение развих и компулсивно разстройство. То се изразява в рязане на филмчетата с часове. Почти не пазя цял филм. Борбата ми през последните години с този порок стигна само до редуциране, но не и до спиране и справяне. Все пак и това е огромен успех за мен.
Напоследък си давам сметка, че този проблем е следствие от самотността, от това ,че почти никога, никоя не ме е искала, че вече е много химерно за мен дори да си помечтая, че мога да бъда с непроститутка истинска жена, която да бъде с мен и да сподели живота ми.
Всъщност както вече по-горе споменах, от месец и половина насам инвестирам в секс риковъри. Заделих няколко стотин лева на страна и реших, че всяка седмица ще ходя при платени каки. Намерих три в едни апартамент които много ме предразполагат. Много са печени, толерантни и ме разбират. Другата седмица ще ми е петия път при тях. Риковърито върви добре. Далеч съм от доброто представяне каквото беше преди няколко години, но фейловете не са такива каквито бяха преди и представянията ми се подобряват с всеки изминат път. Честно казано тези момичета ми влияят много добре. Чувствам се релаксиран, пък и намалявам порното чувствително покрай тях.

Като се замисля отскоро се изолирах дори от най-близките си. Както вече споменах родителите ми са стари хора, със стари разбирания, много нетактични. Лятото живеем в голяма къща в предградията на София. Преди там канех гости, правихме купони събирахме се. От 2 години насам обаче престанах. Като че ли нарочно като разбираха, че идват приятели идваха и те там. Постоянно ме излагаха и злепоставяха пред приятелите ми. В апартамента е същото. Не искам да се впускам в подробности, но вече не мога да поканя никои. Срамувам се от тях.
Днес докато пътувах в метрото дори си помислих, че ако аз имам някакви сериозни намерения към някоя жена няма да имам очи да й кажа какъв съм. Няма да имам очи да й кажа, че на 35 съм несамостоятелен и живея с родители от които се срамувам. Няма как да я поканя в къщи, защото ще бъда орезилен пред нея със сигурност.
Може би първо трябва да се променя, да стана по - самостоятелен и тогава с самотата ще изчезне?

Бих искал да засегна и друг аспект. Това, че ние самотниците често обвиняваме жените в меркантилизъм, че търсят само материалното и не ни удостояват с вниманието си. И аз разбира се. Все се чудех, защо поредната мацка е избрала по-заможния. От около две години насам се обвинявам за това и мисля, че е адски глупаво да се обвиняват жените в такива работи. Самият аз ако бях жена, никога нямаше да обърна внимание на някои които работи за 400 лв. Поради много причини. Зад това може да се крие прост, безперспективен, ниско културен и ниско образован човек. Някои които да посяга към чашката и да ме пребие по някое време. Това най-често е човек без амбиции и без стимули. Дори без интереси, живеещ ден за ден. Като това положение е временно и той се чуди как да излезе от него, ОК, може би е добра партия. Но съгласете се, тъпо е да обвиняваме жените в меркантилност. Най-малкото защото самите ние да бяхме на тяхно място щяхме да бъдем малко или много същите.

Всъщност може би темата ми до тук беше много песимистична, но аз съм оптимист. Ще си позволя да дам два примера от личния ми живот.
Както вече споменах в началото на 2011-та направих жесток инцидент, със ските. Карам от как се помня, сравнително често. С Божията помощ и помощната на един голям професионалист в спортната травматология още от следващата година отново бях на ските. Спомням се, че няколко дни след първата операция ме бяха надрусали на няколко успокоителни заради жестоки болки и усложнения. Бях леко неадекватен заради това. В стаята ми дойде един лекар, които искаше да ме подготви за най-лошия сценарии. Каза ми:
- Момче ще направим всичко което можем, но може и да не се възстановиш никога напълно.
Аз му отвърнах:
- Тоя па ти луд ли си бе? Аз догодина ще ходим да цепим пудра.
Така и стана. По случайно стечение на обстоятелствата през следващата, много снежната 2012-а точно на същата дата аз цепих пудра, по вече занемарената за съжаление писта /влека се счупи и повече няма да работи/ Маркуджик 3.
В миналото много исках да работя добре платена и интересна ИТ работа. Ходих на някои курсове, от които почти нищо не разбрах, кандидатствах за такива позиции и все нищо не ставаше.
От 2 години насам обаче имам такава работа, за която съм мечтаел преди. Всеки ден научавам нови неща, справям се добре и това за момента е едно от най-важните неща в живота ми. Спокойно мога да нарека моя тийм моето второ семейство. Хора с които си помагаме всеки ден и на които знам, че мога да разчитам. Работя с огромно желание и мотивация.
Всъщност вярвам, че някога и в интимния ми живот може би ще имам късмет. Вярвам, че някога ще срещна жена, със сходни интереси, привлекателна, с която ще има какво да си кажа и ще прекараме известно време добре. Не поредната кифла която ще очаква да я издържам и да харчи парите ми по моловете. Може би не трябва да губя надежда и да вярвам, че някога любовта, подходящия човек все пак ще дойдат. Рано е да мисля още от сега дали ще прекарам старостта си в самота.
Днес докато чаках метрото на метростанцията се замислих, че повечето ми набори, приятели вече са семейни или със стабилни връзки. Почудих се дали има нещо което не е наред с мен и съм сам или пък просто не ми е дошло времето и не съм срещнал подходяща жена? Дали пък така трябва да стане и не ми е отредено да съм сам?
На Нова година с групичка приятели решихме да си припомним старите млади безгрижни години и отидохме на Метрополис, парти с електронна музика, каквито не пропускахме като студенти. Взехме си разрешени и забранени вещества и се позабавлявахме добре.
От близо 6 години не бях ходил на подобно мероприятие. Докато бях там се сетих за нещо. Като по-млад наистина преследвах фусти по такива места. Все нещо не се получаваше. Най-често те не ме харесваха и искаха. Е случваше се и мене някоя да ме хареса, ама аз пък не я харесвах. Абе все не ставаше работата. Казах си, ей ме на хаймана, след почти 10 години пак сам. Та си мисля, абе май така ми е било писано. Или пък сам съм си го направил? Все пак си знам всичките недостатъци и често ми е минавало през ума мисълта, че "Ако аз бях жена със сигурност нямаше да си обърна внимание, нали разбирате?"

Като заключение искам да кажа, че ако Бог е казал, че аз трябва да съм сам, ако самотата е Божия воля и Божия пратеница и просто така трябва да стане аз я приемам. Вече съм готов да кажа, здравей самота, заповядай в живота ми, бъди част от мен.

Всъщност като се замисля да си сам понякога не е толкова лошо. Съобразяваш се само със себе си, правиш каквото си искаш, не делиш дохода си с никого, ходиш където ти видят очите, дори може да си пръцкаш и да се оригваш в къщи на спокойствие. Не се налага да даваш обяснение и отчет на някои какво правиш.

Благодаря на Всички които имахте време и нерви да изчетете темата ми до тук.
Ще се радвам на Вашите коментари относно моите размисли за самотата като явление.

Поздрави,

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 5ddcfce738

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   "Съобразяваш се само със себе си, правиш каквото си искаш, не делиш дохода си с никого, ходиш където ти видят очите, дори може да си пръцкаш и да се оригваш в къщи на спокойствие. Не се налага да даваш обяснение и отчет на някои какво правиш. " - това е живота на егоиста и паразита, които живеят на гърба на обществото, без да влагат своя дан за развитието на това общество. Веднага ще кажеш, че си плащаш данъци и тем подобни. Но данъците деца не правят, а общество без деца се самозатрива. Каква е ползата тогава от данъците ти? Само природно увредени хора или болни могат да направят изключение, само те имат основание да живеят така живота си. Нормален млад човек, не би трябвало да живее като паразит. "не делиш дохода си с никого, " - ако живееш с някого, защо си мислиш, че си делиш парите? Другият нали и той ще влага средства в съвместният ви живот. Нали ще си направите дете и това ли ти е тежест? Сега си млад и самотота те кефи, но я попитай някой самотен старец как живее? Самотата е жестока присъда, в младини поносима, но в старостта е убийствена.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: d9576aa9cd

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Много увлекателна история, още преди средата си я запаметих в браузъра, браво авторе! :) Когато имам повече време може да коментирам по въпросите, които си задал, сега само набързо ще изразя несъгласието си към 1. Размножаването не е показател за принос към обществото - може да родиш и създадеш престъпници или лоши хора, природата допуска "природно увредени хора или болни", допуска и такива като автора и още безброй разновидности. Живота с някой изобщо не е гаранция за избягване на самотата. Докато човек не намери сродната си душа, винаги се чувства самотен, дори и да е семеен. И последно - човечеството върви към пренаселване, и ако така продължава ще дойде момент в който многобройната популация ще е вредна за обществото, даже в някои точки от света се забелязва - недохранване и глад, болести и мизерия от невъзможност да се осигури цивилизовани условия за живот, престъпления и войни и т. н.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 0ac46c41bc

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Прочетох почти целия пост. Каквото човек сам си направи, друг не може да му го направи. От къв зор живееш с вашите на 35? Аз на 18 се изнесох. Защо претенциите ти за жена са до небесата, при условие, че ти самият не си нещо особено? По партитата те били харесвали някакви жени, ама ти не си ги бил харесвал. Айде малко да промениш изискванията си и да ги захаресваш. От написаното излиза, че си грозен ерген с огромни претенции. Мисленето ти като цяло е прекалено логично, прекалено много ляво полукълбо, прекалено много категоризация. Баланс търси. Иначе хората обичат да се успокояват с думи като "каквото е писано", когато всъщност има нещо, което ги тревожи, както в твоя случай. Иначе мисълта "няма да имам деца и следователно няма да има кой да ме гледа на стари години" трябва да я изтриеш от съзнанието си. Ако това ти е мотивацията за деца - по-добре наистина да нямаш. Деца се правят, защото двама души имат намерението да създадат нов живот на тази Земя и искат те да отдават енергия на този нов живот. Ти ако искаш деца, за да те гледат, забрави.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 0ac46c41bc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   до 2: Ще ти коментирам последното изречение - всъщност в момента на Земята има най-много хора и най-малко бедност от когато и да е било. С покачването на стандарта на живот в Африка и Индия и там ще спадне раждаемостта. Очаква се човечеството да има пик на популацията при около 9 милиарда, а след това да се задържи така. Така че аргументи като "пренаселено е, така че няма проблем, че нямаш деца" са смешни...

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: aab2514393

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз само ще споделя историята на моя съпруг, а накрая на коментара ми ще ти оставя един линк към статия, която може да бъде интересна. Аз съм 55кг, висока 165, със спортно тяло, хубава коса, обличам се добре и т. н. Мъжът ми е 135 килограма, като млад е бил голям побойник (и досега малко си прилича на мутра) и носа му е тотално смлян - не може да диша през него, даже през нощта, когато се обърне по гръб се дави. Работи като подръжка към една фирма за аварии. Когато се запознахме пък правеше гипсокартон за 420 лв, сега взема около 700лв. Тормозен като дете, станал след това агресивен тииейджър, не отделил време да учи, да прави планове. и обожава да пие бира - изглежда все едно носи близнаци. Много приятелки (които вече не са част от живота ми) ми казаха, че не съм добре да се занимавам с такъв - грозен, дебел, нископлатен, на 30 живеещ при техните, със скапана кола, ниска култура и т. н. Обаче.. пустата му интуиция ли, Господ ли - не знам и до днес какво, но винаги ще съм му благодарна, ме накара да прбвам с него. Ела да го видиш сега - щастливият човек е красив човек. Не мога да ги разгоня малките лепки покрай него. Секлсът от калпав, стана превъзходен (а аз съм мръсница, с големи изисквания) Мъжът ми започна да ходи на фитнес и с неговата маса и височина - сега е "леле-мале" (както се казва). Онзи нещастен и озлобен, агресивен човек, който всички ми казваха, че е, се оказа поет, оказа се доста грамотен и с богати и всестранни интереси, които просто никой не го интересуваха. Купи си нова кола, започна нова работа и сега ще записва да си завърши инженерно образование. Не зная дали аз съм принината за това да виждам тази метаморфоза в него, но смея да твърдя, че щастието му го направи уверен и красив. Нещо от онези вечери се закачахме, че щял да ме зареже за някоя по-младичка... Той каза, че за първи път му се е случило някой да погледне отвът така грижливо изградената маска и да го пожелае: него, човека, душата му. Преди мен е имал връзка, която колко е била връзка - няма да коментирам, но само го е осакатила. Трябваше му време да се довери отново, да се отпусне, но аз съм много нежна и обичлива и просто една след една, всичките му защитни стени рухнаха. и той се показа пред мен - целия, открит, готов да го съсипя или да го подхвана. Рискува и спечели. Спечелихме и двамата. Това беше - изводите оставям на теб. ето и линка: http://webstage. bg/li-ri-chni-otkloneniya/1339-9-zabraveni-istini-koito-pomagat-v-trudni-momenti. html

 

...