Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Сам, но не самотен - прекрасно е.
Самотен между хората е мъчително.

Щом си ок. с това, не ти пречи и не ти тежи, не само, че си е напълно в реда на нещата, но дори е много хубаво.
Кой как и какво приема и не приема си е негова работа;
важното е човек да се чувства добре със себе си, и с начина, по който живее.

7.   И аз съм нещо подобно, много ми се иска да можеше да се свързваме някакси тук... ;(

8.   Като станеш на 40 ще започне да ти пречи, връстниците ти ще имат 12 годишни деца, а ти ще ги гледаш и съжаляваш. Вземи живота си в ръце, сега е момента, все още не си изпуснал влака. Успех!

9.   Разбирам на къде биеш авторе. Аз съм на 21 и съм сам. Имал съм много приятели като бях по-малък но с времето всеки си пое по своя път. Сега имам малко приятели но не са такива с които излизам всеки ден. Аз смятам че всичко е психология и това което ни изгражда характерите и определя поведението ни е породено от отношението което получаваме и нещата които виждаме с израстването си.

Аз като ученик например бях много тормозен от съучениците ми и съм убеден че дори много от комплексите им са насадени заради тях, само защото не се вписвах в групата им. Те бяха простаци и се кефека на простотиите. Това поведение например се дължи пък на липсата на интелект и надграждане на мозъците им. Забелязал съм че хората са тотално деградирали и реално трудно човек може да намери хора с които да води някакъв смислен разговор.

Друго нещо което поражда самотата е разочарованието и това колко наранен е човек. Предателствата или осъзнаването на някои неща че не са такива каквито са и които изведнъж виждаме с прозрели очи че са обратното на това което сме си представяли или усещането че си живял в лъжа - тя също отдръпва хората.

Това горе са причини които мен самият са ме накарали да стана асоциален и да не общувам много с хората. Вярвам, че това не ми е вродено а е предизвикано от съвкупностите на разочарованията и изолацията на която съм бил подлаган дали в училище или просто по личен избор от това че хората които съм смятал за приятели са се оказвали неприятели.

Човек не трябва да се смята за безгрешен и да търси винаги вината в другите. Аз по-горе просто споделих част от комплексите ми, каквито много хора таят в себе си. Както знаем обаче, комплекси има всеки.

Та авторе, не си сам.

10.   Добре, а как се чувстваш сред хора? На купон или в автобуса?

11.   Би се получило идеално приятелство между двама, на които им харесва да са сами. Няма да се срещат и да си приказват, което ще изключи възможността за конфликти, породени от различията в мирогледа и моментното им състояние. :) И аз съм нещо подобно на 3 - харесва ми да съм сам и същевременно усещам, че нещо в мен копнее за близост, но с течение на времето видях, че това е нещо много повече от нужда за физическа близост или да има някой да бърбори наоколо. Подобно на бог и дявола от религията, мисля, че ми трябва душата на някой или по-скоро пълното му съзнание, защото не вярвам, че има души или духове. Струва ми се, че само това би ме удовлетворило в социален аспект. Давам си сметка, че за да получа подобно нещо самият аз трябва да съм "бог" или другият да е със специално съзнание (или луд :)), но знам, че съм несъвършен и това може да се случи само във фантазиите ми. И в такъв случай не ми остава нищо друго разумно освен да се наслаждавам на самотата си и да се надявам в следващото си прераждане да се родя в по-подходящ за мен свят. По дяволите, че аз и в прераждането не вярвам. :D

12.   И аз съм същият. Явно сме много повече, отколкото се предполага. Разбирам и автора на първия коментар, защото съм изпитал и неговата болка. Спокойно и това минава. Нужни са само няколко години и спокойствието се завръща.

13.   Има хора като теб.
Pазбирам те, и аз обичам да бъда сама. Жалко, че света е пълен с комплексирани хора, които постоянно търсят контакт с някого, защото се чувстват сами със себе си. Не знам дали си забелязал, но дори по спирките хората забиват погледи в телефоните просто, защото главите им са празни и трябва да четат или да гледат нещо напълно безмислено и излишно за да не им е скучно.
Няма нищо по-хубаво от това да си си самодостатъчен.

14.   Пишете ме и мене в бройката

16.   и аз съм кто тебе споко.

17.   И аз страня от хората край мен в последните няколко години, защото все по - малко ми харесват. Изглеждат ми все по - фалшиви.
Разговорите с тях са скучни и безинтересни. Всеки гледа да изгради някакъв образ за себе си пред останалите, който е доста далече от истината (нещо като фейсбук профил, казано шеговито де :)). Този страх да бъдеш себе си е нещо като ново правило.
А живея в не особено малък град.

Защо стана така не знам.
Може би това е част от порастването.

Не знам, може би това е някаква защитна реакция на масата, може би са някакви комплекси унаследени/попити от родители - които също са били някакви комплексирани и фалшиви, израстнали под ограничения строй на социализма.. Хайде да не задълбавам там.. Че мога с часове да пиша..

Та за това ми е по - добре със себе си.
А и по принцип винаги ми е било добре със себе си :)
Може би защото съм едно дете и съм свикнала..

Не понасям фалша и комплексарщината!

Ж, 27г.

18.   На 17, обичам хората, но най-свободна съм сама - хобита, себеразвиване... развяване наляво-надясно и разговори със себе си, дори си вдигам най-яките купончета, когато съм сама :D

19.   Браво 13! Много смислен коментар. Аз също като теб съм си самодостатъчен, даже в къщи ми го казаха и ми се ядосват, когато им кажа, че човек се ражда сам, умира сам, а в промеждутъка просто сряща някои хора - майка, баща, жена, деца, приятели и т.н. Не ми се говори с никого, не искам да променям виждането на, когото и да било. Когато бях студент бях чел от Д.Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на хората" Хубава книга дава много насоки, но вече съм се отказал на влияя на когото и да е и да убеждавам някого в каквото и да е. Нека всеки живее както го слуша главата му. Пречи ми шума по улиците и за това дори избягвам шумните булеварди, работата ми позволява през лятото да работя с дни по планините и полетата -сам, САм, САМ. Това е най-прекрасното време - тихо, спокойно, няма жив човек около мен, само шумовете на природата - птици, вятър, шум на листа , или река. Прекрасно е.

20.   "в мен липсват каквито и да било интереси свързани с колективизма, междучовешкото общуване, допир към света" -
Май си попрекалил с четенето на писания за "шестата раса"... Същото се отнася и за №19.
Да... на много хора им се иска да са "специални"...

21.   До номер 20: не е нуждо да се мислиш за специален, за да ти е по-добре, когато си сам. Просто ти е по-добре и толкова :P

22.   20., просто ми направи впечатление това, което съм цитирала от написаното от автора- "допир към света" и т. н. - такива малко абстрактни понятия има в описанията на т. нар. деца-индиго, които уж били от "нова раса", специални и т. н. И след като историята на автора дословно цитира описание на "индигова личност" само че в първо лице - какво да си помисля освен, че се мисли за такъв.

23.   До 22: Има логика
.
Ии, до автора: Авторе, мислиш ли се за специален или просто съвпадение? Или наистина си? :]

24.   Номер 22 - доста ти е глупава логиката:
"написаното от автора- "допир към света" и т. н. - такива малко абстрактни понятия", дам, има, в ДЕБЕЛИТЕ КНИГИ!
И представи си, автора може да е запознат с някои такива..

То този ти коментар останах с впечатлението, че всъщност ти желаеш да бъдеш възприемана за специална..
Спокойно, абсолютно всеки от нас е специален, по свой собствен начин.

25.   От 22. до 24.:
Че е запознат с темата автора - не се и съмнявам, как иначе ще използва точно тези специфични изрази. Иначе и в интернет е пълно със статии на тази тема.
Дали аз желая да бъда възприемана за специална? Кой не иска да си признаем честно?! По-скоро на мен това ми е малко "болна" тема, защото имам някои от проблемите и "особеностите", които имат вече споменатите индигови хора, но не всички и трябва да "вървя" наравно с "нормалните". Същата "съдба" има и един от братовчедите ми.
Отделно тези писания ми звучат малко превъзнесено и сектантско...

26.   25, какви точно особености имаш? Стана ми интересно...

27.   Всеки е специален, но не напълно. Няма две еднакви листа на дървото. :) По темата: Да, човека е социално същество. Авторе, ти също си социално, иначе нямаше да питаш в темата. Самото водене на диалог с някого, или дори с нещо, е вид комуникация, или социално положение. Има разлика между човек, който не общува постоянно с всички и такъв, който се органичава в тази дейност. Та, аз съм на около 20 годинишна възраст и също не се числя към най-социалните. Преди, когато бях малък, това ми беше комплекс. Гледах как другите ходиха по дискотеки, а с мен много малко хора разговаряха. Сега като се замисля и си спомням, не бях общувал пълноценно и в детската градина, и в основното и в средното. Но с времето улегнах и си избих от главата, че трябва да съм по-социален. Това не означава, че не бива да водиш никакви контакти. Все пак важните взаимноотношения и връзките с хората са важни за реализацията и положението ти в живота. Тоест от работата, до успех в семейството. Поне така мисля, защото например моето положение, както и вашето си има и минуси и плюсове. Добре, аз не водя контакти най-вече по една причина. Не са ми интересни еднообразните теми на разговор на хората от обркръжаващата ме средна. Тоест, не ме интеруват, други са ми интересите. Другото е, че не изпитвам вече нужда и желание за социални контакти, камо ли да отида на дискотека. Не съм се променил в това отношение. Преди както казах исках да съм в ''групичката'', но не от желание за контакт (чак сега си го обясних), ами за да не изглеждам лошо в очите на останлите един вид, за да не се деля. Положителните страни в моя случаи са, че се усъвършенствам и гледам на света от други ъгли. Отрицателните са, че губя социално положение и разбирателство в обществото. Например, вследствие на всичко това, аз още нямам приятелка, не съм целувал момиче. Някои ще ме помислят за човек със сериозен проблем, но много от познатите ми при споделянето и разбирането на тази новина няма да ми повярват. Пред някои съм по-срамежлив, пред други хич не. Но това съм аз. Разбрал съм вече, че не е нужно да се променяш. Да, както казват някои - с времето придобиваш увереност, но това в никакъв случай не трябва да ти е фикс идея за следване и постигане.

28.   От 25. до 26. :
Ами като ти е интересно ще ти кажа...
Не съм антисоциална, но хората ме изморяват много бързо и имам нужда да стоя сама доста, за да си "почина". Когато отидох да следвам в друг град едва успях да си издействам да съм на самостоятелна квартира, а не на общежитие. От притеснения дали родителите ми няма да ме пратят на общежитие сериозно ми се разбута здравето. Ако бях "специална" щяха да ми дадат самостоятелна стая в общежитията.
В училище ми беше много много трудно, няма да разказвам какви са ми били проблемите там, но ако бях "специална" нямаше да преживея всичко, което преживях през ученическите си години.
Друга особеност: свръхчувствителност на сетивата, свръхсензитивност. Е, при мен е само за слуха- не мога да понасям силен звук. Е, мога да избягвам шумни места, но ако там където работя има източник на силен шум - машини и т. н.? Сега съм безработна и този проблем силно ми ограничава възможността да си намеря работа. Ако бях "специална" щеше да има обяснение за този ми проблем и щяха да ми осигурят подходяща работа.
Имам и още една "особеност", но за нея ме е срам да пиша, дори анонимно, но цял живот са ме критикували за нея, а ако бях "специална" това нямаше да е така.
Изобщо, нямаше да ми е насадено това ОГРОМНО чувство за вина и срам заради това, което съм...
Когато за първи път се зачетох на тази тема и аз реших, че съм дете-индиго, почнах да чета за това, сигурно съм изчела всички статии на тази тема и всички предавания за това, на които съм попадала, но накрая разбрах, че нямам нищо общо с този тип личност, а изброените особености - просто съвпадение...

29.   28, никога, НИКОГА не се срамувай от това, което си. Никога. Разрови се из коментарите в този сайт и всичките странности на хората - какъв срам, когато всеки крие тъмни тайни или комплекси? Ти СИ специална: гордей се с това. Никакви индиговски признания не са ти нужни. Трудностите, за които споменаваш, разглеждай като проблеми за решаване, не свършен факт за приемане. С все сърце ти желая щастие и успех!

30.   29., благодаря за подкрепата и пожеланието.
За какво са ми "индиговските признания" вече съм написала в коментар №28 след "Ако бях специална... " в края на всеки абзац. Мисля че е нормално да се чувствам кофти, когато прочета статия или видя по телевизията как хора с почти същите "особености" ги определят като "специални", вместо да бъдат упреквани, обвинявани и неразбрани, както е при мен.
Всички деца-индиго в България са родени в новия век, след 2003-2005г. някъде. А аз съм родена дооста по-рано. Преди време бях писала в един форум, в който пишат родители на такива деца, добре запознати с тези въпроси, и там изобщо не ми повярваха, като разбраха на колко години съм.

31.   Ако на всички толкова ви харесваше да сте сами, нямаше да пишете тук за да си сверите часовниците един с друг :) Аз мисля, че всеки има нужда и от самотата и от приятелите си. Едното не пречи на другото, а напротив.. Всяка монета си има две страни...

32.   Даа, обичате да сте сами, самодостатъчни сте си, обаче пишете във форума и се описвате, чакате мнения, сравнявате се, интересувате се има ли други като вас.... всичко това говори, че вашата самодостатъчност е чисто и просто страх да бъдете себе си навън, сред хората. Но тук, анонимно, вие търсите хората.... Ако беше истинскап, тотална самодостатъмност, нямаше да влезете в този форум. Нямаше да искате да се обяснявате на някого какви сте и да питатате другите "и какво мислите за мен... "....

33.   30, предполагам че е нормално. Ако бях по-запозната с темата, може би щях да съм ти по-полезна. Аз определено не те упреквам, обвинявам, а относно разбирането... мога да опитам. Това е хубавото на сайта - сподели си всичко, с удоволствие ще чета. А може да намериш и други, които да те подкрепят. Споделената мъка е половин мъка ;)

34.   32, няма такова нещо като "тотална самодостатъчност". Ако от раждането си живееш в пълна изолация, последствията ще са, ами... ужасни. Личност не може да се формира без съприкосновение с други личности. И ако скролнеш до горната част на страницата ще видиш, че заглавието гласи "Здравейте - харесва ми да бъда сам", не "Напълно самодостатъчен съм си". "Здравейте", т. е. - "нямам нищо против вас, хора, просто по-комфортно ми е да съм единак". Това че не обичаш да се движиш сред тълпи и да ходиш по партита например, че предпочиташ да работиш сам, или пък просто си срамежлив и можеш да се отпуснеш напълно само ако си сам (или със супер, супер близък човек), това не премахва нуждата от общуване. Не мисля, че някой тук отрича нуждата от общуване. Напротив - авторът търси хора с неговото качество приемано за не съвсем нормално от масите, авторът търси подкрепа и уверение, че си е съвсем редно да бъде себе си, да живее живота си по начина, който му харесва.

35.   От 30. :
33., благодаря, но нямам какво повече да споделя... Вече съм го направила в по-горните коментари.
Благодаря за това, което сте ми написали.

36.   До хората които обичат да бъдат сами. Ни най-малко искам да изглежда като заяждане просто ми е интересно и искам да попитам нещо. Някои хора през детството си са имали проблеми, други не. По-горе едно момче обясни как е бил социален но с времето се е отдръпнал от социалните си контакти и сега съжалява за това. Аз лично също обичам да бъда сам. Да ангажирам ума си, примерно да чета, да човъркам по колата, даже понякога и аз се разхождам сам по улиците. Но в същото време не мога като вас да бъда сам. Обичам да споделям с приятелите си, истински приятели не познати. Жадувам да намеря и да се обвържа с правилния човек и в същото време пак казвам - обичам от време на време да се усамотявам. До хората писали по-горе: какво нещо от живота ви накара да бъдете такива? Родителите ви държаха ли ви в изолация докато израствахте? От прочетеното по-горе останах със смесени чувства. Звучите малко като надменни егоисти затънали в собствената си суета. Единия се дразнил от хората по улицата защото били с празни глави, другия пък не обичал диалозите с хора защото били фалшиви и скучни, че даже и с комплекси. Как определяте един човек какъв е без да го опознаете и комуникирате с него? От малки ли сте такива или заобикалящата ви среда или семейството ви направи такива? Имате ли комплекси? Отговорете честно. Да обичаш да бъдеш сам, ок - обаче ей така със замах да казваш, че хората около теб са тъпи и комплексирани без да си си разменил и една дума с тях е несериозно. Има много и различни хора понякога едно "Здравей, как си? " към човек който не познаваш могат да ти променят живота.

37.   36, аз обичам да съм сама, но същевременно толкова обичам хората, че чак ми става жал, че не мога да бъда истински близък приятел на всички. И аз държа на искреното общуване, не преструвки с хора, с които наистина просто нямаме обща почва, върху която да изградим някакви по-дълбоки взаимоотношения. Но ми се случва и да искам да бъда приятел с някого, супер много да го харесвам - и пак да ми е трудно, още от малка не можех да общувам с много хора, а бях и срамежлива (даже все гледах към земята като ходех по улиците). А сега - срамежливостта може да е изчезнала, но навикът си остава - обграждам се с малко хора, за които някак успявам да си наложа да не прекъсвам със старанието и доказването на добрите чувства. И все пак винаги чакам другия да направи първата крачка :/ Може би тая страх, че не всички държат на искрените, безрезервни, простички и без задни мисли и клюки и т. н. зад гърба отношения. Да, казах го - може би съм бъзла. И може да обичам да се усамотявам, но има толкова прекрасни хора край мен, че направо ме е срам че съм толкова тромава в най-елементарните умения за общуване, опознаване, доверяване и показване на желанието ми за приятелство.

38.   От 27 към 36
Да, прави сте, съгласявам се. Ако имаше нещо общо към моя коментар, аз не съм от най-затворените в себе си. Не си разбрал правилно. Уважавам всички човеци, които проявяват морал. Не ми е никакъв проблем да общувам с хора от всички социални слоеве, но всичко си има граници. Човешката глупост в много случаи ме ужасява, нервира, провокира. Игнорираш я, но не можеш да я премахнеш. Не е много приятно да кореспондираш с хора, живеещи ден за ден. Разбира се, че някой ще каже, че трябва да си търсиш компанията. Е, трябва да, но ние сме толкова разбита държава, че дори в университетите ни трудно се откриват качествени студенти. Пък да не говорим за какво става въпрос по училищата ни. Освен срамът има и много други фактори, които определят даден човек колко може и иска да води повече контакти, от самия теб си зависи. Някои хора обичат сред тълпата, други не.

39.   31 и 32, обичаме да сме сами физически, да нямаме до себе си дразнител. Виртуалното общуване в този сайт не ни пречи - едно, че не са толкова фалшиви и скучни, както в реалния живот, и друго, че можем да не ги четем, ако не ни допадат. :)

11

40.   38, какво по-очарователно от живеенето ден за ден?
39, избирателна пропускливост, ха-ха :D Но на живо можеш да игнорваш много по-стабилно, не мислиш ли? Може да решиш да пропуснеш половината от света край себе си, но дай ни поне на другата половинка малко уважение. Хората все още заслужават да ги чуеш, до доказване на противното - т. е. докато опознаеш до дъно мизерните ни кирливи душици. Тогава съди. Едно е комуникативни умения, друго - простичката и първична красота на човешката душа. И още нещо - ако толкова не ти харесват "фалшиви и скучни" хора, изстреляй себе си за пример, раздвижи нещата, вдъхни живот където искаш да го има. Вярвам в теб ;)

41.   Здравей 37. Аз съм 36, Първо аз съм мъж на 23г и се радвам, че си искрена и макар това да е анонимен сайт гарантирам, че зад моите думи седи един човек който е страдал доста през живота си и е напълно искрен към хората които ще прочетат това което ще напиша. Имах трудно детство лишено от контакти понеже моята сетричка беше болна от много коварна болест (левкемия) бях само на 5 години и нямаше кой да ме гледа и по цял ден бях с родителите си в болницата, гледайки болната си сестра и другите болни деца. Още помня всичко сякаш беше вчера. Както и да е, вече бях на 7 когато се случи най-лошото. Аз и брат ми заедно с родителите ми го приехме адски тежко, останахме без пукната пара, а родителите ми изпаднаха в тежка депресия. След като започнах училище до 5-ти клас всичко беше наред. Играех си с децата имах аверчета, абе добре си беше. След това се преместих в друго училище и понеже генът ми е такъв стърчах с 1-2 глави над съучениците си, вярно доста ме юркаха заради това, но тогава не отдавах значение на това понеже си намерих двама приятели които ме подкрепяха постоянно. Приятели които много обичам и с които до ден днешен се виждам. От тук започва ужаса който преживях. Всичко започна когато влязах в гимназията. Вече бях доста напреднал в ръста си и всички от по-горните класове постоянно ми се подиграваха, унижаваха и закачаха. Затворих се в себе си, не ходих на училище, бягах от часовете само и само да не бъда там защото изпитвах ужас от това място и подигравките по мой адрес. Та в този момент и аз като вас реших, че сам ми е по-добре и така беше цели 4 години. Не излизах никъде не се събирах с хората и не обичах да излизам сред хора защото вече имах комлекс от ръста си. Всеки път мисълта, че трябва да изляза от нас ме побъркваше. Всичко се промени когато бях на 18. Майка ми получи аневризъм и в този момент се ядосах с какво съдбата наказва мен и родителите ми по този зловещ начин. Брат ми и баща ми работеха постоянно за да изкарат пари за операцията, аз аз се грижих за нея и бях до нея до преди операцията и след нея. За щастие всичко мина благополучно. А аз от този момент си казах СТИГА ВЕЧЕ! Малко по малко вдигнах глава и погледнах на света по-друг начин. 37 аз мисля, че те страх от това какво ще си помисли за теб човека който е срещу теб. Аз поне така се чуствах, и отбягвах хората защото не намирах такъв с общи интереси също като теб Няма нищо срамно да бъдеш себе си и искрен. И аз като теб се притеснявах и ме беше страх дали хората около мен имат задни мисли към мен и дали са искрени. Но за това сам за себе си стигнах до извода, че без практика в общуването няма как да намериш някой
със сходни интереси. Аз с времето и общувайки с различни хора мога да кажа, че вече успявам да отсявам хората. Никой не е казал да бъдеш приятел с всички, стигат и няколко човека за да бъдеш щастлив. Просто бъди смела и опозанй света. Винаги ще има такива хора заради които вие сте такива (както и аз бях), хора които тъпчат
и незачитат човешките чувства, но струва ли си заради тях да се затваряте? В България има 7 милиона души. Ако 1 един човек не ти харесва пробвай с друг. А до простотията, тя винаги ще бъде по хората просто я отбягвайте и не си го слагайте на сърце. Уменията да общуваш ще ти трябват в живота, като се почне от работа и стигнем до създаване на семейство точно както е написал 27. Но 37 аз не знам дали наистина харесваш да бъдеш сама или обществото те е направила такава и това в момента ти тежи. Ако ти тежи вслушай се в мойте думи, ако просто обичаш да бъдеш сама подмини това което съм писал.

До 27 Това което си написал - все едно аз съм го написал с единстванат разлика, че съм имал отношения с момичета.

Сега по темата: Има ли хора тук които с ръка на сърцето могат да кажат "Да, кеф ми е да бъда сам и да се забавлявам напълно сам и това не ми тежи"?


Извинявайте за дългите ми писаници. От 2 дена знам за този сайт и просто реших да... Споделя

42.   40 предполагам, че 38 говори за хора от типа"днес една далаверка утре друга далаверка и така" Иначе съм съгласен, живей ден за ден. Но винаги трябва да имаш план за развитие напред в живота.

43.   Аз съм 36 и 41. 27 Мислиш в правилната посока. Сам казваш, че уменията да общуваш ще ти трябват за напред. Тогава какво чакаш? Захващай се и трупай опит.

44.   От 27 към темата. Да, кеф ми е да бъда сам и да се забавлявам НАПЪЛНО сам, ако това е възможно, НО не във всички случаи и не постоянно сам.

45.   (37:)
41, ще започна малко наопаки. Да, аз мога с ръка на сърцето да кажа "Да, кеф ми е да бъда сам(а) и да се забавлявам напълно сам(а) и това не ми тежи". Обожавам се, глезя се, възпитавам се, усъвършенствам се, занимавам си се с хобита (цял куп), щастлива съм. Проблемът е, че ясно съзнавам как мога без да искам да пропусна цял един свят заради дребни "дефекти" в личността ми. Иска ми се по-лесно да влизам под кожата на хората, за да ги опознавам и да прекарвам по-пълноценно живота си.
Прав си за това, че ме е страх какво ще си помисли човекът срещу мен. Имам странното усещане, че хората имат навика да си помислят доста по-сложни неща, отколкото аз. Например - аз гледам един човек и виждам красивата усмивка, милия нрав, сладката неувереност - другите виждат щръкналата коса (не говоря за моята, нищо че май наистина стърчи :D), особения характер, несъществуващите задни мисли, несрещания си идеал за личност, изобщо всичко, но не и самия човек - обикновен и искащ щастие също като тях. Когато си сам, имаш време да мислиш за важните неща, вярно е, но базисни умения за общуване май са нужни и на самотниците, трябва някой да ми обясни цялата тази сложност с прости думи. Уж се старая, но все се оказвам твърде изтощена, за да градя смислени взаимоотношения по своя инициатива. И твърде объркана, и твърде неопитна.
Определено не мога да подмина каквото си писал поради простата причина, че искам, наистина искам да общувам повече и по-лесно. А ти питаш за причини защо хората се оказват сами. Ох, а само колко си преживял :/
Голяма работа, че обичам да съм сама. Искам да целуна момчето, по което си падам, искам да се сближа с роднините ми, искам да се забавлявам без задръжки и когато съм навън. Искам да бъда себе си и с другите.

46.   Аз съм 22. /28. /30. :
39. е използвал думата "дразнители". Точно тази дума се използва при децата-индиго. Извинявам се, че отново ви занимавам с тази тема, но за мен е важно да си изясня някои неща, надявам се да има все някой запознат с това...
На много места се твърди, че тези хора не обичат да общуват с хората, защото те били "дразнители". А техните сетива били много силно развити и чувствителни. "Сетивни дразнители" в биологията са светлина, звук, миризма, допир... независимо от източника, светлината си е светлина, звукът си е звук, не е ли така? И защо хората да са най-големият "дразнител"? Уличното движение (шумът от превозните средства), например, не е ли по-голям "дразнител"? Аз, както вече споменах в 28., имам някакъв проблем със слуха, и честно казано предпочитам да вървя някъде, където вървят много хора, но без шум от превозни средства, отколкото по някой натоварен булевард, без много хора иначе... Ако бях индиго щеше да е обратното? ! Това си е чиста "избирателна пропускливост" при тях.
Иначе хайде и аз да се опитам да отговоря на въпроса на 36. : Аз вече написах, че общуването просто ме изморява по-бързо от нормалното - просто при мен по-бързо настъпва такава умора. Умствена и психическа умора имам предвид. Освен това, когато съм сама мога спокойно да си мисля за каквото си искам, и да правя каквото си искам...
Но по принцип имам нужда и от "общуване" отвреме-навреме...
29. /37. /45. : Много добре и разбираемо обясняваш, ако и описанията за индиговите хора бяха толкова добре обяснени, нямаше да се чудя толкова... И то имам предвид само научните описания за тях...

47.   От 29. /37. /45. (а също 33, 34, 40 и може би още куп числа, но ще се объркам съвсем :D):
46., наука ли е - отвеяна е, как ли ще разбереш като целта е да задоволи самовлюбчивостта на "учените", лични истински проблеми не може да реши. Сами трябва да търсим отговорите. За мен наистина е голям комплимент някой да ми каже, че писаниците ми са разбираеми; аз си изливам душицата пък ти ми правиш комплименти :D Още веднъж изказвам съжаление, че не мога да съм ти по-полезна по темата. Но ме мотивира и започвам да ровя за информация, евентуално след време ще се включа с нещо повече.
А за хората-дразнители - може би не дразнят със звуците, образа, аромата и топлината си поотделно, може би обобщеният образ - човек е дразнител на ново ниво? И в случая не говорим за обикновена биологическа чувствителност, а чисто ментална. Т.е. мозъкът смесва всички "дразнещи" звуци, движения и т.н. и ги прави още по-дразнещи, до нетърпимост за мозъка, мисълта (умствено изтощение), не за сетивата. Може би при теб по-силно изразена е единствено сетивната чувствителност. Т.е. теб не те дразнят самите хора, а само произвежданите от тях сетивни дразнители (сетивните дразнители от много по-шумните коли те дразнят повече, естествено). А децата-индиго са по-чувствителни към самия фактор - човек независимо доколко той е шумен, мърдащ и т.н., достатъчно е да е там. Възможно ли е да е така?

48.   От 46. : Здравей 47., споко, ориентирам се кои са твоите коментари по hash-а "ff666414c5" (моя пък излиза всеки път различен, не знам защо... ).
Понякога науката и учените правят глупави, недомислени, или вредни открития и т. н., затова и аз не съм голям фен на науката, но това е друга тема... Това, което харесвам в научните обяснения е, че те дават реални и логични обяснения за нещата. Това, което си писала за мозъка, също се изследва от науката. И засега точно това се говори за индиготата - че мозъкът им преработвал по-различно сетивната информация, това за "цялостния образ" също, и това точно се казва/пише за тях... А при мен няма такива неща, дори и само за звуците, при мен проблемът е, че ако звукът е прекалено силен започвам да изпитвам нещо като физическа болка, просто ушите ми са по-"нежни" така да се каже (смешно прозвуча, но... ).
Иначе аз не мога да разбера нещо, което не мога да си представя или което не съм изпитвала - затова и не мога да си представя какво е да си индиго и да го сравня със себе си. Но щом не го разбирам и ми звучи странно и чуждо, значи не съм. Но това, че проблемите и "особеностите" ми си нямат име, не означава, че не съществуват, и че трябва да се мъча да бъда като всички - да започна работа (най-вероятно в производството, защото не знам какво друго бих могла да работя) и да търпя шума, колкото и да е силен; да започна да правя всичко, което правят хората на моята възраст, да се държа като тях; да спра да правя това, от което казах, че се срамувам и затова няма да споделя дори тук, но имам абсолютна нужда да го правя... и това само защото нямам етикет "индиго" или какъвто и да е етикет? И двамата ми родители имат някакви подобни черти, но в много по-малка степен, а някои изобщо нямат. Един мой първи братовчед донякъде е като мен, но не точно, и в по-малка степен. Явно има някакви "дефектни" гени в рода ми и при мен се е получила такава комбинация :]] Също така когато майка ми е била бременна с мен е била в тежка депресия, не знам причината, още нещо ли е станало, вероятно е пила и лекарства (тя не иска да говори за това, но стигна информация до мен)... това също може да ми се е отразило.
Искам да те питам нещо просто от любопитство, ако искаш ми отговори - на колко години си? В коментар 18. си писала "На 17", но не знам това годините ти ли са, или че се обръщаш към №17?
Иначе ти благодаря, че изобщо ми отговаряш на това, което пиша, и че пишеш хубави неща :)

49.   Здравей и ти, 48. :)
Предположих, че се ориентираш, но каквато съм си отвеяна почувствах нужда да уточня за всеки случай докато не забравя, понеже и при мен поне едното hash-че е различно. Все още не разбирам на какъв принцип се показват тези hash-ове.
За грешките на учените - права си, но едва ли изобщо някой може да не греши, така че съм готова да им простя за тях (ей, каква великодушна излязох :D). Особено при положение, че, както каза, вършат и доста полезни работи междувременно. Просто приемам, че и да искам, не мога да достигна до тяхното ниво на познаване на конкретна материя, освен ако сама не стана учен. И съответно да се отдалеча от практическата страна на нещата, която вълнува средностатистическия човек. Може би някой ден като стана по-умна ще съчетая успешно енциклопедия в мозъка с глуповатото ми щастие :D И все пак - най-очарователно (и реалистично) ми изглежда човек да се отдаде на една област, да даде всичко от себе си там. Останалите хора просто ще обират каймака, защото истината, о, истинската красота той ще преживее в усамотение. Творчество, вдъхновение, чиста страст - ефирната нишка, която истински може да го свърже с живота. Затова и нямам нищо против учените, стига да са си отдадени на делото. Просто си имам едно наум, че нищо не е сигурно - Земята някога била плоска, пък после се оказала кръгла, пък то всъщност е леко сплескана, пък... да. И за хората-индиго, както казваш, си чела доста, но все пак накрая пак допираш до пречупването на нещата през собствената си призма. И така е най-правилно, нещо като баланс между западния тип знание, т. е. на фактите, доказателствата, и източния - на всичката информация, записана вътре в нас, просто защото сме частички на живота.
"Нежни уши" всъщност звучи сладко :D Е, ако се дистанцираме от действителността. В никакъв случай не трябва да опитваш да си като всички - това само ще те изцеди и няма да те доведе до никъде. Имаш си специфични нужди - в правото си си да се погрижиш за тях. И да информираш евентуалните ти работодатели, трябва да са наистина жестоки за да не опитат да влязат в положението ти. Как се оправяш без работа? Може би работа от вкъщи ще ти е по-удобна? Аз и за мен си се чудя дали така няма да ми е най-добре, докато следвам. Но не знам доколко са сигурни тези, тепърва започвам да проучвам.
А по принцип обсъждала ли си това явление в семейството ти с лекар? Щом се предава генетично, може би ще е по-лесно да се разбере причината? Но май и майка ти ще трябва да се включи, защото доколкото разбирам, тя може да е предизвикала по-силната "чувствителност", както я наричаш, при теб.
И да, на 17 съм. Защо да крия - ако си убиец-психопат едва ли има значение дали ще ти кажа годините си. Виж, адресът е друга работа :D А ти на колко си?

50.   От 48. :
Как се оправям без работа - върнах се в родния си град, при родителите си, след като завърших миналата година.
По принцип търся работа, регистрирана съм в бюрото по труда и ходя всеки месец да се разписвам. Няма как да кажа за проблема си, т. к. официално (по документи) съм абсолютно здрава и мога да работя всичко и навсякъде.
Не, не съм обсъждала това с лекар. Това, че се предава генетично си е мое предположение - не е някаква конкретна болест, "гени" по принцип не се изследват толкова лесно (както и увреждания на плода от стрес и други неща), няма как да се докажат такива неща. А и родителите ми си работят нормално, единственото нещо, което имат е, че също по-бързо се изморяват психически и живеят малко изолирано, характера и психиката съм наследила от тях. Но те не стават аутсайдери, както ставам аз (без да го искам).
При тях, също така, изобщо няма такъв проблем със слуха. Майка ми например работи в шивашка фабрика и работи където са шевните машини, дори ютиите не били като тия домашните, а били някакви големи и много шумни. Майка ми ми казва, че "и на нея не й било приятно, но търпяла". Ако имаше като моя проблем това просто няма как да стане.
А за работа от вкъщи - супер, но всичко, което е "супер" се намира много трудно, дава се най-вече на връзкари и т. н.
Иначе аз съм на 24 години (явно съм пропуснала да спомена).

51.   Хм. Работа от вкъщи може да става с някой интернет сайт. Но трябва да разбираш от компютри и език. Без тях не може.
Относно за учените.. мисля, че нямате ясна представа за това понятие. Какво означава учен? Човек, който е напреднал в определена специалност, сфера, който е отдаден и учи. Учени се нарират професори и доценти. Философ над живота и мъдрец са вече други. Няма нищо точно. Разберете кои са законите на откривателя и изследователя. Науката ражда велики открития, които обаче след това се използват от болни мозъци за мръсотии..