Жалкият АЗ ;(
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 2744 пъти
25.04.1989 .. роди се едно момче , кръстиха го Искрен

още излизаики на белият свят тои силно изплака сякаш знаеше че животът му ще бъде болка ...

но както казват хората : Ако животът беше нещо красиво , немаше да започва с плач ..

и така това дете израстваше с всеки изминал ден но животът му в последствие се превърна в ужасна драма по точно трагедия ;(

майка му и баща му се караха пред него а тои беше все още малко дете и ставаше свидетел на техните къвги и разправии :Х

баща му го хващаше и го риташе и блъскаше наи безмилостно без да му мигне окото ;(

нямаше кой да чуе отчаяният глас на искрен , нямаше кои да му помогне :Х

през всичките тези години Искрен преживяваше ад и продалжава да е така ;(

когато тои тръгна на училище беше примерно дете не нарушаваше дисциплината в даскало

и не беше като другите деца , не създаваше и главоболия при работата на учителите и те го обичаха ..

но неговите съученици го мразеха незнаино защо .. може би му завиждаха за това че беше примерен ученик и получаваше добри оценки или просто защото разбраха страха в него наложен от ударите на баща му ..

всички започнаха да го отхвърлят и да му причиняват куп неща .. тои беше подтиснат и свиваики се в ъгала плачеше но на никои не му пукаше .. дори момичетата го подминаваха с насмешка и го гледаха с пренебрежителен поглед ..

Искрен разбираше че когато плачеш или се затвориш в себе си това значи че си "глупак" в очите на хората но сърцето не му позволяваше да не го прави и мъката беше превзела всяка част от душата му ... ;(

и така всеки ден от живота му в училище беше черен .. тои се връщаше покосен всеки ден и не се оплакваше на никого а тихо страдаше в себе си ..

семеиството му никога не го попита от какво има нужда и не потърси начин да надникне в душата му и да му помогне ...

прибирайки се в тях започваше тормоза които му налагаше собственото му семеиство ...

до навършването на 18 годишна възраст те му забраняваха да се показва от тях на вън и тои не знаеше кво е да излезеш с приятели да пиеш по биричка и да си поговориш с некои за каквото и да било ..

нажалените му очи гледаха с жален и невинен поглед през прозореца и виждаха как неговите връстници се смееха и играеха весело на криеница на улицата пред тях ..

чуваше веселият им смях и уникалните им удовлетворени от живота писаци на които тои винаги плачеше и се питаше "Защо сега аз не съм там с тях"

и така през всичките тези години от растежа и развитието си Искрен не разбра нищо от живота ..

след навършването на 18 годишната си възраст тои успря да си наложи свободата да излиза от тях и да види външният как живее но вече беше късно

наборите му не го приеха всички го отхвърлиха момчетата го унижаваха и му се подиграваха дори му налитаха на бои а момичетата дори не го поглеждаха когато тои минаваше покрай тях ;(

гледаики по пътя как 13-14 годишни момичета и момчета си имат гаджета и си се разхождат весело из некои парк тои винаги се скапваше и имаше отчаяна нужда и желание да се докосне до света на младежите но това така и не стана ... ;(

в последствие започна да слабее , да се задъхва дори докато върви по пътя .. не го биваше в нищоо ;( ;(

в момента Искрен е почти 22 годишен и е само 54 килограма :Х

постоянно е с умора и болки в главата , в сърцето , в цялото тяло

техните непрекъснато го съдят и унижават .. изродите от улицата потъпват тотално правата му

всички го мислят за едно нищоо :Х

по малкият му брат е обграден от вниманието не семеиството си угаждат му за всичко , глезят го .. а за Искрен никои дори не се трогва и тои умира бавно но сигорно затворен в мрачната си стая в която единственото му и малко разтоварване е компютъра ..

по цял ден тои трепери от нерви слушаики разглезенит и отвратителен глас на брат си и търпеики подигравките и непрекъснатите нападки на гаднярите на вън :Х :Х

Искрен има и проблеми в контактите си с хората .. тои никога не е заставал пред момиче просто щото не е имал тази възможност да го направи .. тои не знае как да се държи и какво да правии ужасното притеснение го смазва и освен всичко в града кадето живее тои не може да има нищо щото дори по улицата не може да се движи спокоен ... ;(

освен това тои си казва " ако аз си хвана приятелка ще трябва да и осигоря пари , сигурност , власт и т.н. а аз дори за мене си нямам тези неща а толкова много ми се иска да си имам и аз това което имат другите младежи " ;(

той не е в състояние да си искарва пари щото при първото напрежение се скапва и просто рухва , освен това попадаики сред хора тои се паникйосва и загубва дори репликите си и хората просто го гонят от всекаде ;(

всеки си мисли че на Искрен му е лесноо но не ее ...

той в момента се чуства като път без посока и тунел без изход и дори не е в състояние да си поеме живота просто защото няма как ;(;(;(

разказах историята на едно момче ... сами преценете кое е то .. :Х

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 6 месеца hash: 2b885e03f3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   С изключение на датата в началото и някои дребни елементи...това е моята история. Историята,която така и не написах тук,но често съм я срещала под различни заглавия...никое не ме трогна толкова много. Благодаря ти за написаното. Мога само да ти кажа-кураж! Млад си,не се отказвай от живота лесно,съдбата ни изпраща трудности,за да тества възможностите ни...не и показвай,че си слаб и не можеш да се справиш. Докажи на семейството си,че си Човек и че си много повече от тях. Направи добро име,хвани си хубава работа и...тогава всичко ще се нареди. Само не се отказвай,имаш много възможности,не ги пропилявай в самосъжаление и отчаяние,че този кошмар никога няма да свърши...ИМА КРАЙ! Стани от земята,изтупай прахта и продължи с гордо вдигната глава! Можеш! Успех! Правиш го за себе си,не мислиш ли,че усилията си заслужават? Или искаш да си останеш незабележимото момченце от детството? Травмите са големи и трудно се преодоляват,знам го,но нищо не печелиш като тъпчеш на едно място. Успех,приятелю... Сиво

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: 3dde9820ce

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мило момче, ти не за първи път пишеш за проблема си тук. Но разбери ти си този който трябва да промениш нещо. Виж от къде идват здравословните ти проблеми. Лекувай се, ако е на нервна почва махни се ако е възможно от родителите си. Много е жалко, че баща ти е такъв деспот, но..никой не си избира родителите. Трябва да се бориш и да успееш. Като начало спри да се сдухваш, хвани е здраво за живота и успей!Искренно ти пожелавам нещата около теб да се оправят.

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: cd05808759

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Искрене,стягай се и влизай в пътя,че с оплаквания и самосъжаления никой нищо не е постигнал.Седни,направи си някаква равносметка и започни от някъде. Не си ли помогнеш сам няма кой,мой човек. Ева

 

...

горе^

преди: 14 години, 6 месеца hash: c435aff88b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хей,момче не се отчайвай така от живота,недеи така млад си живота е пред теб ,едва ли си толкова зле колкото описваш,а и да ти кажа може да правиш нещо,с тази изповед ти направи нещо,трогна ме от сърце,имаш дар да пишеш в това можв да бъдеш сигурен..Ако се чустваш толкова самотен и няма с кого да си поговориш или да си попишеш и не намираш утеха никъде аз ще ти оставя моя скайп,не защото те съжалявам,а защото и аз съм изпадала в подобни ситуации и е трудно да няма на кого да кажеш мъката си *skype -zori_val4eto

 

...

преди: 14 години, 6 месеца hash: 3e45a1aa8e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Ами аз съм в същото положение и освен това много момичета се държат надуто и въобще не ме поглеждат подминават ме като пътен знак!

 

...