Лудата ме преследва
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1762 пъти
Здравейте на всички от сайте. Имам нужда да споделя с вас какво се случва с мен последната една година и ако може да ми дадете някакъв съвет, защото вече не знам какви мерки да предприема!
Аз съм момиче на 23, от провинциално малко градче, миналата година преди около година чаках една приятелка да да се видим на кафе, заговори ме една жена на около 60 години. Поведението и беше най-нормално, беше учтива, попита ме колко е часа и дали съм от града. Естествено отговорих и съвсем нормално на въпросите без да навлизам в повече подробности. През цялото време докато чаках приятелката ми тази жена не свали поглед от мен. Дойде приятелката ми и непознатата ни гледаше много странно докато не се отдалечим. Не съм очаквала, че от тази вечер няма да намеря спокойствие от тази непозната жена. Една вечер след като се прибирах я видях, тя също ме видя и тръгна да върви след мен, аз видях, че върви след мен, но не обърнах особенно внимание, защото може да върви в същата посока, бях почти до нас, когато видях, че продължава да ме следи спях нарочно и извадих телефона си да говоря с някой, за да видя дали ще ме подмине, но не и тя спря до една къща и застана неподвижна. Когато аз тръгнах и тя тръгна стана ми повече от ясно, че ме следи. Когато стигнах до нас не исках да вляза в къщи, понеже живея в къща и щеше да види къде живе, а аз не исках да разбира, защото се уплаших тогава. Седнах на пейката на съседката срешу нас и тя ме подмина, след няколко крачки се върна и ми каза видя ли една жена да мине от тук, а жена не е минавала докато аз бях там, отговорих и че не съм видяла жена. Тогава тя каза, че жената била семейна и се била качила в някаква кола и аз съм била с нея и съм я прикривала от мъжа и, но и аз съм щяла да пострадам, където я прикривам. След тези думи останах в шок... Каква жена, каква кола? Тази жена добре ли е? Тя си тръгна по пътя, тогава се прибрах и аз. Разказах за тази история на мои познати и ми казаха, че жената е психично болна, която живее на центъра в града с майка си и сестра си, които и те не били в особенно добро състояние. Притесних се, че може да ми направи нещо. Когато излизах тя идваше на кафето, където съм с познати и започваше да иска пари от мен, както го прави и до ден днешен. Казва, че съм омъжена с две деца, дори ме прекръсти на "Пенка", просто Ад идва и започва да нахалства от заведенията я гонят, а тя знае нейното си, че аз съм Пенка, че имам съпруг шеф на полицията, имам две деца и имам магазин на плодове и зеленчуци, а тя работела за мен и съм и била шефка. Нямам спокойствие, когато изляза винаги попадам на нея, казаха ми, че ходи в заведенията и разпитва за мен, кога съм ходила с кого, не дава да ми сервират алкохол. Когато ме види с мъж откача, започва да го напада, че аз съм семейна жена, а той нямал мозък да бъде с мен, срам срам.... не е така, но аз не мога да изляза на спокойствие. Видя ме с майка ми в един магазин влезе в магазина разкрещя се на майка ми, че не ми била майка, била хваната от пътя да се махала и както винаги искаше да и купя нещо... Ходих в полицията, казаха ми, че е луда и нищо не могат да направят да съм я съдела... Да я съдя за какво да я съдя? Тя е болна жена, има нужда от лечение, не знам такива хора, защо не ги прибират и да ги лекуват. Не знам колко пъти съм се обаждала отново на полицията и да дойдат да я разкарат от заведенията, защото крещи и обижда всички които са с мен и мен, най-наглото изказване на един от полицаите беше "Ми няма да излизаш от вас и няма да те следи "... ако това се случи на него или на съпругата му дали няма да излиза от тях. Бъркала ме с някаква жена с която нямам нищо общо, нарочно си отрязах косата, ходих при тази жена да я видя, лудата беше там видя, че сме две различни жени, но полза никаква. Била съм с перука... Лятото работих по морето, надявах се, че когато се прибера, ще ме е забравила и ще спря, но след 4 месеца отсъствие никаква полза отново ме позна и тормоза продължава и до ден днешен. Една вечер не издържах и я ударих от тогава започна да бяга и да не нахалства толкова, но не искам това го решавам с насилие, ако и направя нещо без да искам накрая аз ще изляза виновма, защото лудите са на почит в тази държава, а полицаите се смеят на нещастието на другите!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: c4fdbba35e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Мале,ужас,аз преживях нещо подобно,но ме преследваше психично болен мъж,по цял ден вървеше след мен,искал да живеем заедно,не можел без мен.В твоя случай проблемът е,че е жена ,но пък може и да помогне ,ако имаш някакви по-яки приятели да я сплашат.При мен подейства,но пък ме тормозеше мъж.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 4f5978aeb7

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Па ти какво и се връзваш на тая откачалка? Прави си гаргара с нея. Дай й една хартийка и й кажи, че това са 1000 лв., обаче до една седмица трябва да ти върне 2000 лв. Ей такива! Хич не й се връзвай, всички в града сигурно знаят, че не е наред, така че никой не би й повярвал, дори и да тръгне да говори нещо кофти за тебе. Ако не е агресивна, просто я подминаваш и толкова. Ако започне да става агресивна обаче, търси полиция, психиатри и т. н...

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 1df02af2bb

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Имаме един луд в квартала... проси пари, но доста агресивно - веднъж го ударих и избяга. Оттогава не заобикаля от далеко. Тъпо е, но съм забелязъл че лудите разбират от бой. Така, че просто следвъщия път като се доближи до теб просто я напръскай със спрей.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 1592d6dbe7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Прави сте, наистина е страхлива, но не искам с насилие да решавам нещата всеки път, а и става агресивна на моменти.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: eb01017ea8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз съм потресена от начина по който се е държал с теб полицаят. ЗА ТОВА СМЕ НА ТОВА ДЕРЕДЖЕ. На никой не му пука, това е. Потресена съм и от коментара на номер 2. Никога не бих се подигравала на някой психично болен. Нормалната реакция на човек е да се уплаши. А нормалната реакция на държавата е, да ги е прибрала до сега и да няма откачалки по пътя. Всичко могат да ти направят. Авторке, голяма грешка си направила като си я допуснала до себе си и въобще си и говорила с нея. Тя за това и ти се е качила на главата..

 

...