 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Давай и ще получаваш
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2144 пъти
Онзи ден случайно гледах едно интервю с Игнат Канев от Горно Абланово, Русенско (когото дълбоко уважавам, защото макар да е милиардер, е изключително народен и земен човек). За тези, които не знаят, той е най-богатия българин и сред най-богатите в Канада. На него има кръстени канадски улици, удостоен е с награда заради благотворителна дейност лично от кралица Елизабет, пристигнал е в Канада с 5$ в джоба си. Като малък е бил толкова беден, че петима братя са имали само 1 чифт обувки и се е налагало да се редуват, за да излизат. Та той сподели, че бизнесът му е потръгнал, след като е дал 2000$ за построяването на болница в Торонто. Тези пари са били огромна сума за него и затова я разсрочил за 3 г. Тогава отговарящия за кампанията започнал да му изпраща клиенти от благодарност, защото се оказал най-щедрия дарител. Естествено не го е направил с користна цел, но в живота получават точно тези, които дават безкористно.
Винаги съм вярвал в даването и в живота си имам няколко случки как ми се дава по чудодейни начини, след като аз съм дал безкористно и с чисто сърце.
Когато човек иска, се предполага, че изпитва липса, нужда, недостиг. Колкото повече иска, толкова повече липса ще изпитва. Самото искане ще го отдалечава от исканото. Дори и да го постигне някак изкуствено, пак няма да е щастлив, защото по навик ще иска още повече. Един вид като закона за привличането - ако изпитваш липса, ще ти се дава още усещане за липса.
А човек, който дава, той дава, защото има изобилие в съзнанието си, той има предостатъчно, в излишък и затова дава. Той изпитва пълнота, завършеност, изоблие. Тогава му се дава още по-голямо изобилие.
В природата всичко е кръговрат. Ако се вкопчиш в притежанието и не даваш нищо, ти спираш кръговрата, потока. Спираш и получаването.
Сега умът ви може би ще си каже "ето това е, ще давам и ще получа". Не, това не е истинско даване. Това е даване с цел. Даването няма цел. Самото даване е радост, то се прави с желание. Не за да ни възнагради Бог. Не се прави и с усещането, че ощетяваме себе си. Ако чувстваме, че се ощетяваме, то това означава, че не ние даваме, а дава егото ни и то с користна цел. Трябва да дава душата/сърцето ни, не егото.
Ако желаете нещо, ако смятате, че нещо ви липсва, то откажете се от него, освободете се от искането, а просто го давайте на другите. Ако го давате с чисто сърце, то автоматично ще го получите. Даването предполага неговото наличие във вас. Нека самото даване ви прави щастливи, дори и да не получите нищо в замяна. Не бъркайте даването със сервилнечене, различни са. Второто е користно. Не давайте, за да се харесате, за да получите одобрение.
Ако смятате, че света не ви дава нещо, дайте му го вие. В представите си, в мислите си, но го дайте. Ако сте болен, мислено дайте здраве на всички, изпитайте радостта от това даване. Ако сте бедни, дайте пари на всички поне в мислите си. Не е задължително да го правите материално. Дори нематериалното даване е по-мощно. Пожелания, признание, уважение, любов, внимание, добра дума, молитва за някого - това са най-красивите давания.
Най-трудната част на даването е оттърсването от мотивите за даване. Повечето хора не могат да го направят. Винаги подсъзнателно дават, за да получат. Това изисква смирение и изобщо определено духовно ниво. Ако го нямаш, то тогава желанията са тези на егото и ти изобщо не различаваш желанията на душата.
Иначе лесно се разпознават. Желанията на егото са от позицията на липсата, те са свързани с желание за притежаване. А тези на душата са от позицията на изобилието, те са ориентирани към даване. Тя не иска за себе си нищо, а само се примирява с положението. Защото каквото и да е то, тя има усещане за изобилие. Например парите - ако ги искате като средство за превъзходство/власт над другите, ако те ви придават повече значимост, ако искате те да са знак за вашата доминация над другите, ако усещате тяхната липса в живота, дори и да ги имате реално, то това е желание на егото. Дори и да ги имате материално, пак няма да ги имате в съзнанието си. Пак няма да сте щастливи, пак ще искате още, ще имате чувството, че и това не е достатъчно.
Ще си купите мечтана къща, след 2 мес. ще свикнете и ще искате още по-голяма, защото и това няма да ви е достатъчно. Жена ви ще остарее, ще искате нова жена, по-млада, после още по-млада. Защото вие няма да сте се влюбили в самата жена, в истинската и същност зад тялото, а ще я искате заради мнението на другите, заради тяхното възхищение от вас, че притежавате такава жена, заради мисълта за превъзходство над другите, вашата жена трябва да е най-красивата, най-младата, нищо че отвътре е празна, вие самите сте празни, недостатъчни. Искате вашите притежание да добавят към вашата значимост. Вие се превръщате в предмети, притежания. Ако те изчезнат, то и от същността ви изчезва. Това е егото.
Ако ги искате за другите и нямате нищо против да сте МАТЕРИАЛНО бедни (смирение), ако искате те да служат на хората, а не обратното, то тогава парадоксално ще ви се дадат, но това ще е само следствие, а не цел. Искайки да се занимавате с бизнес, искайте го, за да сте полезни - с продуктите си, с данъците си, с възможностите, които давате на специалисти да се развиват, със заплатите, които плащате, със сумите, които давате за благотворителност. Това са желанията на сърцето, не на егото. Те имат сила. Не че с его не можете да постигнете, но няма да сте щастливи, няма да сте пълни и изобилни отвътре.
ПОЛУЧАВАНЕТО. То също е важно. Когато някой ви даде усмивка, комплимент, признание, приемете ги. Кажете "благодаря" искрено. Не си мислете, че не го заслужавате. Щом са ви го дали, значи човекът е сметнал, че го заслужавате. Недейте да скромничите. Приемете всичко, което живота ви дава. Ако не го приемате, той ще ви се обиди и ще спре да ви дава. :)
Обратно - не си мислете, че ако нещо ви се дава, то е малко, недостатъчно. Приемайте с благодарност всичко, дори и малките неща като поздрав, пожелание, усмивка. Нищо не е малко.
Ако някой ви услужи например с пари в труден момент, не гледайте на това като на унижение, че сте по-недостоен от него. Приемете с благодарност помощта. И на свой ред вие давайте, когато имате възможност, вкл. и нематериално. Не го правете, за да си върнете жеста на съдбата, а заради самото даване. Дори когато отидете на гости, занесете едно цвете или бонбони или молитва в мислите си за домакина, дори и той самият да не разбере.
Вие заслужавате да ви се дава. Всеки заслужава. Не изпитвайте вина от получаването.
Още няколко примера от интервюто с Игнат Канев (ЮТюб). Цитирам по памет:
- Парите правят ли те щастлив?
- Аз тях ги правя щастливи и те мене ме правят щастлив. (отново говори за даването като първопричина)
- Ти как успя да победиш канадците?
- Аз не ги победих, те мен направиха човек. (получаване)
- Колко печелиш?
- Аз не печеля. Аз дори напоследък повече давам (за благотворителност), отколкото печеля.
Между другото има един подобен българин (мохамеданин), който пък по подобен начин е забогатял в Чикаго. Казва се Шефкет Чападжиев. От негови интервюта също може да се научи много. Дори дъщерята на негов приятел е женена за Том Ханкс (Рита Уилсън, родена като Маргарита Ибрахимова - българка).
Ще се радвам да чуя примери от вашия живот.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: e60a669490 |
|
1. Да, така е, но не ми харесва, че даваш пример от Чужбина - сякаш у нас няма достатачно примери и не се получава като дадеш.
По моите наблюдения дори обществото ни е станало много по-солидарно от преди, включително богатите българи. Най-изродени бяхме през 90-те години, когато ставаше дума за голото оцеляване. В началото имахме режими на тока (още от 80-те бяха). Като деца ходихме непрекъснато да носим вода не само за пиене, а и за всички други нужди от разни извори извън града, а който имаше кола (което беше много рядко), пълнише туби на всички. Дори туби нямахме!
Това с обувките, което разказа, е било типично не само за този човек, а масово у нас е било така, а през 90те нямахме и хляб, но който беше се добрал до два хляба или брашно - винаги разделяше това със съседите си. Днес сме дори много по-солидарни от преди, просто защото има и повечко.
И днес моя край е зарит със сняг, но всъщност нямаме проблем с това, защото винаги сме си помагали. По телевизията парадират политиците с разни машини и дават оплакванията на хората, но истината е, че през 3-5 години някъде при нас е нормално да ни зарине снега и да се оправяме сами. Този път просто дойде неочаквано и стана публично- разликата е никаква. Имаме си например пътеки през гората, където заради дърветата няма толкова сняг и през тези пътеки с муле можеш да снабдяваш и най-отдалеченото селце с най-необходимото. И така се случва, че като дойде армията в някое селце - онези да ги посрещнат и искат дори да ги нагостят и дори болните си имат лекарства, но да - харесва ни вниманието, защото Родопите са забравен малко край.
Българите винаги сме се поддържали и сме си помагали, винаги сме ДАВАЛИ. Включително болниците се оправят с дарения, църкви също. Не сме велик народ, няма какво да се лъжем, но сме велики в оцеляването. Нашата социална система са семейството, съседите, близките и там, където много народи започват да се избиват един друг или да убиват малцинствата си, там сме най-силните - силни в оцеляването и в емпатията към ближните.
Давай и ще получиш.
Всеки ден се случват такива чудеса, но не ги виждаме, концентрирани в лошото, в оплакванията си и в търсенето на проблеми. Ако нещо ни липсва като народ, това не е щедростта, а позитивното мислене. По-щедър и гостоприемен народ от нашия (включително малцинствата по земите ни) не познавам, а съм пътувала на много места.
Ние сме една от малкото страни в СВЕТА, в която е нямало гражданска война на етнически признак НИКОГА в цялата 1300 годишна история на страната. Ние сме една от две Европейски страни (Дания е друтата), които сме спасили циганите и евреите си от газовите камери, въпреки че не сме получили нищо за това, освен риска.
И затова не се учудвам от примера ти - българинът е свикнал да дава и то много пари за благотворителност, но не тръбим с това като други народи, които уж помагат, а изсмукват ресурсите и експлоатират чуждите народи.
Замислете се малко над тези неща.
Да даваш не означава обаче, че ТРЯБВА да лишаваш себе си и близките си от най-необходимото. Дори Христос е казал „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си“ и не е казал да даваш единствената си риза.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: c051908586 |
|
2. Авторе, разбирам какво искаш да кажеш. Как обаче да премахнем користта? Аз понякога давам с чисти мотиви.. но малко по-късно егото се включва и започват едни мисли "ти сега даде, значи този ти е длъжен и ще трябва той да ти даде нещо" и ставам един такъв самодоволен, щото очаквам след като съм дал - да получа. А самият акт на очакване на нещо, сякаш някой ми е длъжен, е вече функция на егото. Вероятно дори първоначалният ми акт на даване не е бил толкова чист, колкото си мисля, а просто користта е била неосъзната и малко по-късно истинският мотив за действието ми изниква...
Та, как да намаля егото? Как да изтръгна користта?
Благодаря!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 51b4eb3f36 |
|
3. Хубаво си го написал, и е вярно.
То и в библията си го пише, "Който си има, ще му се прибави, а който няма, ще му се отнеме и това, което има".
Пример от живота не се сещам за конкретен, но като цяло давам когато ми поискат /нещо материално, или някакъв вид помощ и съдействие/. Това обаче се случва рядко, някой да ми иска нещо, и затова давам мислено.
Харесва ми как си го описал, че е по-важно и ползотворно да се прави мислено. А ми харесва, защото
аз така именно го правя: боли ме нещо, имам някакъв физически проблем, и казвам: нека всеки, който е болен, завинаги да си отиде от него болестта!"
И...да, това е конкретния пример, сега се сещам: изчезна болката. Наистина изчезна.
Като съм без работа: нека всеки да си има работа,
нека никой да не е болен, беден, самотен, в нужда и без работа." Мислено...а как се радвам, че това върши работа...защото не мога физически на никого да дам пари, да му намеря работа и да го излекувам от болестта му. Но мислено - мога, и го правя...
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 0ae5b5bb68 |
|
4. Аз нямам пример с пари, но имам с друго.
Озъзнавам това сега, с оглед разстоянието на времето.
каквото съм отдавала някога като чувства, днес получавам два пъти по-силни. Тук важи и закона за умножаването. Получавайки повече, имаш повече за даване, от което следва, че повече ще получаваш и така, напред и нагоре.
Ако темат ти е интересна, можеш да прочетеш нещо по въпроса във Седемте закони на успеха от Дийпак Чопра - има ги в мрежата.
а сам/а може да си направиш експеримент.
Утре се усмихни на някой непознат.. ако не веднага, до края на деня някой ще ти се усмихне в момент, когато имаш нужда - проследи вътрешните си чувства тогава и ще видиш колко по-хубаво си се почувствал/а, а после дай пак.. прави го няколко дни и ще усетиш как една усмивка, като цяло е подобрила усещането ти и настроението ти, а светът сякаш е станал "по-топъл"
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 3c983e81d1 |
|
5. Дадените от беден 5 лв. за Вселената имат много по-голяма стойност от дадените 5 000 лв. от богаташ.
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 06f110f397 |
|
6. Автора до 2
Този цитат от Библията мислех и аз да го напиша, но не исках темата да се измести в друга посока. А и някои хора се стряскат от религиозни цитати. Аз съм мюсюлманин, но съм чел и Библията, и Корана и всичко това го пише и в двете.
до 3
Егото си е част от нашата същност и не можем да го елиминираме и да искаме. Просто трябва да го разпознаваме и да не позволяваме да ни контролира. Но не с борба, защото борбата пак е присъща не гото и така то неусетно пак ни вкарва в капана си. Всеки сам намира пътя, аз например подхождам с разбиране към него, защото знам, че то страда, понеже в природата му е заложена липсата. Просто му казвам, че оценявам съветите му, но отказвам да ги приема, защото в сърцето (по-фината си същност) си изпитвам изобилие и желание да давам.
А и когато следваш пътя на сърцето с действия, то егото се смалява с времето, макар че в началото ще се съпротивлява и ще ти залага капани, дори ще ти струва, че то е нарастнало в началото, но с времето ще изчезне. Съветвам те да прочетеш и книгите на Екхарт Толе в нета. В читанката и спиралата ги има. Там е описано много добре как действа то и в какви капани може да те вкара, респ. как да го разпознаваш. Просто трябва да го разпознаваш и да отказваш съветите му и то ще се оттегли само след време. Няма да изчезне, а само ще предаде властта над същността ти на сърцето ти/душата. Не е необходимо да изчезва, то си е част от нас.
Ти щом си го разпознал, значи имаш някакво духовно ниво, от позицията на което е само въпрос на време да се освободиш. Защото има хора, които не го осъзнават дори и то ги контролира, без изобщо да знаят. Такива хора имат да извървят доста дълъг път. Но не и ти.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 7773d82141 |
|
7. Ето хора, аз сега съм на прага на това да дам на приятел, по-скоро познат, 1000 лв., при това без да ми ги е искал. Просто ми е много мъчно да гледам как сгриба, как прави някакви отчаяни и неадекватни действия, как го лъже некоректен работодател та да свърши за невъзможен срок работа, дето струва 10 пъти повече, ама ако може и тази 1/10 от парите да не му даде (както най-вероятно и ще стане).
Правил съм го и друг път, и едва ли имам някаква користна цел. От друга страна - тези пари са значителна част от спестяванията ми, но въпреки това след като ги дам няма да остана без необходимото за мен и близките ми, както казва номер 1. От трета страна, този познат едва ли ще го видя някога повече, освен ако не положа някакви особени усилия за това, понеже след месец заминава за чужбина. Това минимизира и шанса някога да ми върне парите.
Определено не го правя и с тайната мисъл Вселената един ден да ме възнагради за щедрата ми постъпка, и с мен да стане като с Игнат Канев... Просто смятам, че ситуацията го налага. И знам, че на мен и на всеки човек би му било добре и малко по-леко, ако в подобен момент приятели и познати се отзоват, дори и без да си им го искал.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 06f110f397 |
|
8. 7, автора съм. Много е хубаво, че искаш да помогнеш с чисто сърце. Ако го чувстваш със сърцето, ако би се почувствал добре от това, направи го, без да очакваш нищо в замяна и без да си придаваш важност в собствените си очи. Просто го направи, изпитай радостта от това и забрави за него.
Но има и нещо друго, което аз не написах, за да не става прекалено дълго. Има хора, които не са готови да получат. Например възможно е той да се почувства зле от това, че му даваш. Може да се почувства в нужда или нещо подобно. И ти давайки, е възможно да го накараш да се почувства по-зле, вместо да му помогнеш. В такъв случай е по-добре според мен да не му даваш материално, а само в мислите си.
Аз неслучайно писах, че човек трябва да може и да получава правилно, не само да дава.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 5e4a315558 |
|
9. Авторе, насила можеш само да вземеш, но не и да дадеш. Това е във връзка с това:-" Има хора, които не са готови да получат. Например възможно е той да се почувства зле от това, че му даваш. Може да се почувства в нужда или нещо подобно. И ти давайки, е възможно да го накараш да се почувства по-зле, вместо да му помогнеш. В такъв случай е по-добре според мен да не му даваш материално, а само в мислите си. "
Насила дадено, се нарича подаяние, затова е и обидно. Който има нужда, си иска, това го казва и Господ-"поискай и ще ти се даде". Виждате, даже и Господ не дава, без да му се поиска.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
