Бързо минаване на времето?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2428 пъти
Здравейте, става дума за усещането, че времето ни минава бързо. Като гледам как се извъртат сезони, години даже в някой моменти много неприятно ми става. А по-възрастни хора са ми казвали, че с годините започва още по-бързо да тече. В момента съм на 30 и някъде от 24-25г почна това усещане.

Иначе имам прилично добър живот със своите трудности, разбира се. Приятелка, която обичам и напоследък се замисляме за дете, добри приятели. Ходим на море всяка година, ако има възможност на екскурзия в чужбина 1 път в годината. И по-празници или уикенди също гледаме да се разнообразим в някои случаи. Имам постоянна работа, която харесвам и заплащането не е лошо. Мисля си, че хора които имат възможност да пътуват повече по света, да посещават интересни места, да правят по-различни и вълнуващи неща, може би са малко по-добре по-този въпрос. За това трябват и дебели финанси обаче.

В момента ме е хванала лека депресия защото се замислям кога беше миналото лято когато станах на 30, кога почти си дойде това когато ще стана на 31. Вие как се справяте с това усещане? И справяте ли се:)? Ще съм благодарен на всякакви мнения и съвети как да подобрим нещата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 74da0e40d4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   и аз вмомента съм така от половин година съм в депресия и имам ужасен страх от смъртта постоянно мисля за това и е ужасно да виждам как лети времето, на 20 години съм и даже се чудя да не би да не сам добре с главата, но явно има и други като мен

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 2eb1f757ae

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Да, и аз имам същото чувство. На 29 години съм, тази година правя 30, и доколкото съм чувал от мои приятели, вече прехвърлили 30-те години, това кръгло число 30 те кара да се замислиш и направиш определена равносметка на живота си дотук. Предполагам е абсолютно същото, когато навършваш 40, 50, 60 и т. н. години. Нормално е да има някакъв елемент на депресия, защото допреди няколко години тези на по 30 години са ти се виждали едва ли не чичковци, а днес вече ти си на тяхно място, но това е кръговратът на живота. Времето тече "по-бързо", защото имаш и повече задължения и отговорности, които изискват своето време. Нека приемем, че работиш от 8 до 17 - това са ти 9 часа. Нека приемем, че губиш поне половин час отиване и връщане от работата, и като сложиш и това, ето ти го тук още време. Вече си самостоятелен, така че вероятно сам пазаруваш, сам готвиш, сам чистиш, сам переш, сам правиш всичко това, сам ходиш да си плащаш сметките и т. н. (е, за някои неща може да ти помага приятелката ти, но като цяло сигурно схващаш мисълта ми) - това също е разход на време. Ако имаш деца трябва и на тях да им се обърне внимание (написал си, че нямаш, но искаш да имаш, така че това да го имаш го вземи под внимание), което също изисква време, ако имаш някакво хоби, или просто искаш да се отпуснеш пред компютъра и/или телевизора - това също е време, и то така като се замислиш са минали вече 15-16 часа, а тепърва трябва да се къпеш, да ядеш, да спиш, а защо не и да се "уважите" малко с гаджето. :) И за капак - понеже очевидно през седмицата не стига времето за всичко, трябва дори от почивните си дни да вземеш, за да си свършиш някои неща. Още по-лошо е, ако работиш на граждански договор, или пък имаш частен бизнес, защото тогава нищо чудно да нямаш никакви почивни дни. :) Та в общи линии мисълта ми е, че не минават толкова бързо дните, колкото всяко задължение отнема опредлено време, и докато си дадем сметка, че сме го свършили и става време за спане, а като си ученик/студент какво имаш толкова да правиш? Ходиш на даскало/лекции за 5-6 часа и после цял ден си шапка на тояга, особено ако не ти се налага да работиш, за да се издържаш. :)

 

...