Потроших си колата и това ме промени в неочаквана посока
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1800 пъти
Не знам какво се случи с мен, но ми харесва промяната. Дано вие имате някакво обяснение, защото аз нямам.

До скоро имах кола, но един ден, докато се връщах от работа, се случи инцидент. В края на работния ден вече си мислех как скоро ще се прибера вкъщи през международното, където карам с 80 км/ч. Обаче нещо ме ръчкаше отвътре да не минавам от там. Не знам интуиция ли, що ли. Реших да мина по някакви кьор сокаци и то при положение че разстоянието беше по-дълго. Не питайте защо, не мога да ви отговоря.

И докато си карам нещо издрънча, но нали бях в малка тясна уличка, карах бавно. Спрях веднага, за да огледам колата от вън, но нямаше нищо подозрително на пръв поглед. Качих се и потеглих съвсем бавно, ослушвайки се, след което се повтори същото, но този беше последвано от рязко завъртане на волана по своя, заради което едва не си изпотроших пръстите. Оказа се, че предна дясна гума се е откъснала и е влязла под прага. Само благодарение на ниската скорост не пострадах, защото не ми се мислеше по международното с 80 какво щеше да стане. Просто имало пукнатини и изгнило и е било въпрос на време.

Валеше силен дъжд, излязох, сложих си триъгълника и викнах пътна помощ. През това се чудех дали да я оправям, но реших, че след като има изгнило, ще е рискова повече да я карам. В този момент забелязах, че не само не се тревожеш, въпреки че бях мокър, но и беше необичайно леко, все едно бяха смъкнали огромен товар от плещите, който съм го носил с години.

Дойде платформата, натовари колата и ме пита на къде да кара.
- Към нашия сервиз ли?
- Не, към автоморгата. Ще я бракувам.

Той ме изгледа странно и ме попита защо не искам да я поправя. Отговрих му, че искам да се чувствам свободен за цял живот, както се чувствам в момента. Това изненада дори и мен, бях доста привързан към колата си и си мислех, че ме прави щастлив. Но в този момент се почувствах толкова свободен, че не мога да опиша с думи.

- А поне общината няма ли да пробваш да осъдиш заради дупката?
- Нека са живи и здрави, аз съм благодарен, че съм жив в момента, защото ако не бях послушал вътрешния си глас, сега дъщеря ми можеше и да е сираче.

От тогава започнах да ходя пеша, дори и на дълги разстояния. До сега страдах от дискова херния и скъсано сухожилие на коляното, което не съм оперирал, защото не е чак за операция, но и ми причинява болка понякога. И всичко това от заседнал живот - работа на компютър и ходене до тоалетна с кола. На всичкото отгоре съм и дюстабанлия.

В началото ме болеше коляното и ходилото от ходене дори и кратко. Но аз ходех въпреки това. Някак бях свободен. Усещах земята под краката си, усещах как кръвта ми се раздвижва, дишането ми ставаше по-пълно. След няколко дни забелязах, че болките ми спряха. Дори вече коляното ми не реагираше на влажно време, не се възпаляваше, ходилата не ме боляха, а и диска на кръста ми спря да се възпалява. Започнах да усещам, че мога да вдигам тежко, чувствах го, че мога, макар че лекарите не ми позволяваха. Започнах да нося тежките чанти от магазина чак до вкъщи, при положение че разстоянието не е малко.

Вървейки по улиците виждах хората, лицата им, емоциите им, настроенията им. Някои са усмихнати, други намусени. До сега виждах хората по тротоарите просто като пешеходци.

Нямаше и нужда през ден да зареждам бензин, нямаше нужда да плащам винетки, застраховки, прегледи, данъци. Нямаше нужда да търся всеки ден място за паркиране и да проклинам общината, че не си върши работата.

Но най-свободен се чувствам от непритежанието. Винаги съм си мислел, че да притежаваш предмети е щастие. Не, уверявам ви, това е илюзия. Да си свободен и да не притежаваш нищо е совбода. Когато не притежавах кола, не можех да го разбера, мислех, че е удобство. Но сега ви казвам, прекрасно е да не притежаваш кола. Поне за мен.

Някак грижите ти изчезват. Колата в моя случай беше много повече грижи, отколкото нещо полезно. Ставаш като дете, вървиш пеша, не мислиш за куп бюрокрации и непрестанни ремонти. Виждаш хора, движиш се. Човекът не е създаден да ползва кола и да върви по 5 мин на ден. Организмът работи много по-добре в движение. Дори и душата и духът "работят" много по-добре в движение.

Мислех си, че ще се разстроя много, но аз се чувствам по-жив и по-здрав от всякога. Едва на 30 г. бях болен от толкова неща, а сега всичките ми болки изчезнаха. А и сякаш съм преоткрил себе си, защото нямам нужда от някаква вещ, за да добавя към личността си, просто съм си аз такъв, какъвто съм.

Дори ми прави впечатление напоследък как в коментарите критикуват мъжете без кола, сякащ трябва да имаш нещо, за да си значим и да добавиш към същността си. Колегите ми ме бъзикат, че уж са ми намерили кола като за мен, да я купя. Аз с усмивка отказвам всякакви оферти, защото не искам да се превърна отново в роб на някаква вещ. Не искам да се чувства ангажиран от вещи, да ми се върнат болежките, да се чудя през ден кой сервиз да посетя, всеки да се нервя къде да паркирам, колко дупки има и колко некадърни шофьори. Не, мерси!

Когато излизаме семейно да се разходим, се наслаждаваме на разходката много по-добре и си говорим чисто човешки, вместо половината време да минава в шофиране, паркиране и т. н., което може да се инвестира много по-добре. Не случайно дори и общуването с жена ми и детето ми се подобри. Жена ми също е благодарна, че съм жив и здрав и че съм се променил към по-добро.

Някои ще ме обвинят, че така се успокоявам изкуствено, но ви препоръчвам да опитате поне една седмица да не ползвате кола, дори да забравите за нея. Ако имате възможност, не ползвайте изобщо и никакъв транспорт освен кракомобил и може би ще разберете за какво говоря.

А между другото имам странното усещане, че ако направя същото с компютъра и телефона за седмица, ще изпитам нещо подобно. Но за сега не съм го пробвал.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: b70d8d2fff

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Хубаво е, че си открил себе си, но не смятам, че предметите са били твоят товар, а твоето отношение към тях. Ти дори е възможно изобщо да не си бил в състояние да си позволиш кола, затова и действително си рискувал живота си. Колата е много голям разход, ако искаш да пътуваш сигурно и дейстивтелно е по-добре да си без. Особено в големият град си има алтернативи. Материалното е тук, за да ни служи, не за да му служим ние на него. Аз направих обратно на теб - до 30 г. почти не притежавах нищо, докато не бях в състояние да карам хубава и почти нова кола например. Кола така или иначе не притежавах, но дори книгите и учебниците си подарявах, но пък с течение на времето усетих ограничение. Например започна да ми се налага по работа да пътувам в град на 60 км. от офиса - два пъти на ден има рейс до там, а отделно имаш работа и в града. После ми се наложи да пътувам всяка седмица със самолет до София. После ми се наложи всяка втора седмица да пътувам със самолет до чужбина и имам освен компютъра си още таблет и повече от два смартфона, но не се чувствам подтисната от това, а по-свободна в сравнение с времето, когато чаках половин час по спирките и нямах минути да се обадя на майка си. Според зависи. Все още си позволявам да постъпвам като теб - колата ми например не е паркирана до жилището ми, защото живея в центъра и няма смисъл, а е на паркинг леко и звън града. Пътувам с такси или пеша, но в града ми растоянията са малки. Според зависи. Мога и така да живея, и онака. За повечето хора с коли е голяма трагедия да си дадат 2 седмици колата на ремонт, а аз мога и без кола. Понякога дори не се сещам за нея, но ми е все пак свобода веднъж седмично да я запаля и да отида да напазарувам в Метро или в някое близко село храна, докато преди можех да пазарувам ссамо в кварталните магазинчета. Сега, ако някой от семейството ми е зле - просто паля колата и за 3 часа съм там. Преди трябваше да чакам рейсове.... Човек трябва да живее просто както му се иска. Ти си постъпил много правилно, защото си открил важно нещо за себе си. Продължавай да се питаш такива неща.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: ccda9e4ac3

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не само добре те разбирам, авторе, но и ние с мъжа ми се отказахме от шофирането и облекчението е огромно. Оказа се, че влаковете и междуградските автобуси били голямо удоволствие. Седиш си, четеш си книжка или пък се наслаждаваш на гледката през прозореца. В града - метро, естествено, от единия до другия край си за 20 минути, без мисъл къде ще паркираш, ще хванеш ли светофар и прочее. Човек живее с илюзията, че автомобилът го прави свободен, а после се оказва, че никога не е знаел що е то истинска свобода.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: b1c3ace788

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Браво на тебе. Сега осъзнаваш, че олесняването те прави роб. Всичко от сорта на ''бързо, лесно и ''полезно'' '' са измислици. Човек е роден с крака, за да ходи не за да кара коли. И аз съм тага, когато ми спре нета за няколко неща, откривам, че мога да медитирам, да карам колело, да чете книги и куп неща, за които иначе не се бих замислил ;)! Пак браво и продължавай в същият дух!

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: eb2a209f16

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Хахахаха... пълен смях... Поне според мен. Извинявам се на всички коментиращи, но според мен това звучи безумно и безмислено. Всеки има право на собствен избор и мнение и затова аз ще кажа следното - пътувайте си в междуградските автобуси или във влаковете, пък аз ще се возя с колата си. Но моля ви не опитвайте да убеждавате другите, че е по-приятно и по-лесно - стоите прави, в миришещи вагони, до хора до които не бих се докоснал никога и си четете книжките и вестниците. Лично за мен няма по-удобно от това да съм с колата си и да мога да се движа свободно без да завися от разписание, климатични условия (супер е на дъжда/снега да си без кола) и т. н. Пък ако дъщеря или жена ти те попитат защо не можеш да ги вземеш от градина/училище/работно място с кола, а трябва да се мъкнат в миризливия градкси транспорт им кажи, че е защото се чувстваш совбоден :))).

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 81ed949dd2

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   4, и къде видя някой някого да убеждава. Щом така ти е удобно, какъв ти е проблема? И кому е нужна тази ирония за миризлива влакове? А ако жена ти те търпи само заради колата, сам си прави извода за нея, а и за теб, щом нямаш друго какво да предложиш.

 

...