Има ли смисъл?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1017 пъти
Здравейте, това е моята история. Аз съм жена на 22 години. Не знам как да започна но знам че ми е трудно. от малка живота ми е тръгнал от лошо към по лошо, 16 години живях с родителите си които все още не мразят и системно ме пребиваха. малко преди да навърша 17 аз напуснах дома си. тогава имах приятел с когото мислех че наистина ще мога да остана вече няма да е просто така, работих и учих задочно. на 18 години родих сина си моето най голямото ми щастие досега в живота ми, беше на два месеца когато напуснах "баща му" защото ме тормозеше както физически така и психически всеки ден. Н кога не му позволих да се доближи повече до нас. живеех сама на квартира около две години, никога не съм имала Мои го пари имало е месеци в който съм живяла с по 50 лева на месец, просто защото първата година на сина ми бяхме на социално майчинство поради причината че аз не бях работила никъде на договор. майчинството беше по 100 лева на месец плюс 35 детски така се издържахме продължение на една година. Но след това нямаше нищо др освен детски и ходих да работя за ден два да раздавам листовки за да събера някакви пари. Когато навърши година и половина аз започнах работа в един цех. Всичко започна да се подрежда лека полека. Един ден обаче реших че мога да си позволя да се влюбя. Запознах се с сегашния си приятел в интернет макар да се оказа че ние се познаваме от преди това. Всичко си започна както трябва да е, помоли ме да се пренесем с сина ми в неговия град. Намери квартира започнах работа при него и всичко се промени.. неусетно пое пълен контрол над мен, парите винаги бяха в него излизаше се само с него, говореше се само с него. Личната ми карта и дебитната също са в него.
Когато парите намаляваха аз бях виновна, аз гги бях изхарчила за консумативи както се изрази той за мен и за малкия. Постепено единствения начин с който започна да се обръща към мен бяха само с обиди докато накрая не ми посегна. всеки път беше по лош от предишния. Опитах да се самоубия два пъти но неуспешно, всеки ден плачех и продължавам защото съм заклещена в капан. Започнах да ходя на лекар защото установиха че страдам от тежка форма на депресиязапочнах да пия хапчета за сън както и антидепресанти които все още не са ми помогнали. установи се че страдам също и от друго заболяване което все още не могат да разберат какво точно е както и че ми откриха образования на шийката на матката който все още не съм изследвала. Не знам какво да правя иска ми се да избягам но няма къде да отида, иска ми се да говоря с някой но няма кой да ме чуе освен сина ми а той още много малък. Искам да му осигурява хубав живот но как да го направя като аз не мога да се погрижа за себе си. Може би без мен той ще е по добре, баба му и дядо му го обичат повече от колкото са обичали мен някога. не искам да живея този живот повече нито той да изживява всичко това с мен. и въпроса ми е към този някой който ще прочете това, има ли смисъл да продължавам жалкото си съществуване?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 4100c326aa

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Дa! Имa смисъл! Виж сегa, ти ще се нaдигнеш, ще се ритнеш сaмa отзaд, зaщото си отговорнa зa своя и този нa синът ти живот. Веднaгa говори с родителите си, некa временно остaне мaлкия тaм. Търси си рaботa, мaхaй се от този боклук. Не ти си жaлкaтa, a той, и добре е усоял дa те смaчкa дотaм, че дa приемеш всички негови комлекси зa свои, дa те доминирa и мaлтретирa кaто купен роб. Кaкто си му го позволилa, по същият нaчин ще му вземеш думaтa и влaсттa!!! От теб и СAМО ОТ ТЕБ зaвиси! Aко смятaш, че ще те притеснявa товa същество, ще подaдеш жaлбa в пилициятa зa огрaничителнa зaповед. И дори случaйно дa се зaсечете, ще звъниш в полициятa и ще твърдиш, че те следи ( може и тaкa дa е, тaкивa боклуци не нaмирaт смисъл в животa без дебилни жертви, нa чийто гръб дa се чувствaт силни). Ще си подредиш животa и ще си вземеш детето! Кaзвaш, че родителите ти го обичaт, знaчи нямaш причинa дa не им се довериш. Дори aко смятaш, че при тях ще е по- добре, некa те си го отгледaт- вaжното е детето дa е добре и дa рaсте в здрaвa и сигурнa семейсчнa средa. A ти, ти вече имaш ужaсен опит, нямa дa позволявaш вече дa зaвисиш от никого по никaкъв нaчин. Ще рaботиш, ще си плaщaш нaемa, ще имaш възможносттa и времето дa изкaрaш някой курс поне зa желaнa професия, дa си създaдеш социaлнa средa и въобще дa живееш от тук нaтaтък кaто всякa млaдa, незaвисимa женa. Предполaгaм, че някои ще ти скочaт зaтовa, че си родилa млaдa, неподготвенa и т. н., кaквото и дa е, е ФAКТ вече, тaкa че не се впечaтлявaй от товa толковa, a си нaдигaй зaдникa и действaй- зa свое и нa детето ти добро! Тa ти си оцелявaлa буквaлно без пaри, минaлa си през aдa, от тоя глупaк ли нямa дa се отървеш? ! Щялa дa се сaмоубивa... ей моме, зaрaди тия боклук ли? ! Имaлa си силaтa дa минел през всичко товa, a нямa дa скочиш и дa нaпрaвиш по- лесното ли? 1- детето при родителите ти веднaгa 2- рaботa извън обсегa нa съществото 3- квaртирa 4- усмивкa !!! Успех!

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: f9beaf445d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ох, аз съм на същото дередже :( Моят съвет е-почни тайно да скатаваш пари-уж че нещо дето си купила е по-скъпо, уж за някакви хапчета ти трябват. И като посъбереш-бягай! След това търси работа, а докато работиш бабата и дядото ще ти помагат за детето! И кураж и не се отчайвай!

 

...