1. Хм, така, точен отговор на въпросите ти, да човешкият живот е равностоен, но само по време на началните години до 18, даже първото отсяване е след 7 клас. От там нататък човешкият живот се оценя и според усилията, които е положил даденият индивид. Тук идва отговорът и на втория ти въпрос: всеки има толкова колкото е постигнал с усилията си, като изключим минималният шанс наречен късмет, но той е толкова минимален, че статистиката не го отчита, въпреки че и късметът е в отговор на усилия. Веднага, пример, няма как да кажеш, че циганите в България са милионери на база късмета на близнаците от Микрево.
За да си отговориш на въпросите за щастието, първо трябва да определиш, какво е щастие. И ако стигнеш до извода, че щастието е емоция, то няма как тя да не е вътре в теб, в мислите ти и няма как някой да го раздава, и да е пропуснал теб. Няма как да си опериран от емоции. Щом босите циганета играещи кючек с голи коремчета са щастливи, най-вероятно ти си много по щастлив от тях, но си притъпил това си емоционално чувство мислейки прекалено много за проблеми. Съзнателно или не си се научил да притъпяваш чувствата си и си започнал от веселите, това е нещото в гърдите ти, което спира дъха ти, сам си построил тази преграда. Обратния вариант се постига по обратния път, трябва да се научиш да си изключваш частта от мозъка, която мисли за проблеми, за промяната на сивото ежедневие и да се научиш да се радваш сега и в момента на получаването на подарък или друго хубаво нещо, и дасе научиш да виждаш хубавото в нещата от живота си. Като човек научен да не се радва на подаръци, как искаш съдбата да ти прави подаръци, като ти сам подсъзнателно й показваш, че ти е все тая. Като не пуснеш тото няма как да очакваш да спечелиш.
Колкото до лудостта всички малко или много сме луди и всъщност да си нормален означава, да си малко луд. В този ред на мисли ти си нормално луд, сред другите луди.
-Може ли да има бяло, ако нямаше черно?
Изхождайки от учебника по физика за седми клас, където е описано че всъщност цветовете ги виждме благодарение на пречупване през призма и т. н. По просто казано: Като се смесят всички цветове се получава БЯЛА светлина, а Черният цвят е ЛИПСА на всякаква светлина. Т. е. никакъв цвят. Та разликата между бялото и черното е точна реплика на разликата между нещото и нищото. От там въпросът ти вече отива към философски аспект "Може ли да има нещо, ако нямаше нищо? "
Доброто и злото ги определяш ТИ сам за себе си и твоите решения не важат за останалите хора с еднаква сила. Например за победителят от война тя е била нещо добро, за загубилите е била неописуемо зло. Но доброто и злото също си имат оразмеряване, за командващият победител във войната, който никога не е бил на фронта, а само е издавал заповеди и отчитал загуби и приходи, тя е била най-доброто, което е можело да се случи, за тези които са били на фронта от негова страна тя е нещо добро но е можело да се избегне, тоест не толкова добро. Това обаче само доказва че покрай всяко "добро", човек претърпява и загуби и дадено добро не за всеки е добро. тоест всеки гледа на нещата от неговия си ъгъл и ти трябва да направиш същото и да прецениш сам, кое е добро и кое е зло за самия теб.
Сега е моментът да те насоча към философията на Мърфи „Усмихвай се днес утре ще бъде по-зле. “
|
