Тъжна лунна нощ.. Любовни терзания по него
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 2719 пъти
Дълги и безсънни нощи тя стоеше на прозореца сякаш чакаше някой да дойде да я грабне. Чакаше след цялата мъка, след всичко загубено, просто да се появи спасителят, принцът, който събужда спящата красавица с целувка, храбрецът, който освобождава снежанка от вечния й сън... Заставайки на своя прозорец, гледайки лунната светлина и звездите блещукащи, стискайки здраво любимото си плюшено животинче, в което намираше утеха, на нея й се прииска да заживее своя приказка, прииска й се и тя да бъде спасена от добродушен, смел, храбър, милосърдечен принц... Но животът й не беше приказка, затова всяка от нейните сълзливи нощи завършваше с ридание и затваряне на прозореца към надеждите.. Тя си лягаше и тегненето на новия ден я караше да изживява отново и отново мъката, че никога може би никога няма да бъде спасена...Принцът съществуваше, тя бе обикната истински може би за пръв път, но съдбата я разделяше с него , отнемаше й щастието, дори чувствата да бяха споделени. А любимият й, с когото се сближаваха, а в същото време отдалечаваха, заради може би злите феи наоколо-негови приятели и познати, който се мъчеха да ги разделят и да я бракосъчетаят с неговия довереник... Всички смятаха, че чувствата на този трети човек бяха споделени от нея,но той не беше нейния принц... и така в този триъгълник тя обичаше принца, а довереника и принца-толкова различни, а в същото време най-близки приятели обичаха нея, принцът милосърдечно се оттегляше, а тя не можете да се извика в своя копнеж по него, за да не наранява никого. И ето, че новата вечер настъпи, а с нея и времето за надежда. Тя поглеждаше небето, звездите, луната, която принцът искаше да й свали, и чакаше за неговото спасение... Отмина 12 часа точно както във приказките, но краят не беше щастлив...Отново разочарование, мъка...Раздираше я болката, силно прегръщаше животинчето си, сякаш прегръщаше него, а сълзите се лееха като красивия Ниагарски водопад от блещукащите й очи, търсещи неговия лик... И ето отново се затвори прозореца към надеждата.. Тя си легна и й се прииска да не се събужда, макар и знаейки, че няма да има целувка, която да я събуди ... ~

СПр*