 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Живеем трудно, вече не издържам, как да променя живота си?
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 2887 пъти
Колко е нужно на човек да се чувства добре и да живее нормално? Всеки ден, докато чакам реда си на касата в хипермаркета, виждам на монитора сметките на хората преди мен. Жена на около 30г., пълничка, товари количката с ненужни покупки и плаща с лека ръка сумата от 285 лв. Това определено не е месечно пазаруване, с което ще пропусне посещението на магазина в близките дни. Идва моят ред, със супруга ми плащаме 15 - 25 лева за кисело млекце, краставички, магданоз и грах. А, и една бира, защото на него му идва в повече.
Прибираме се у дома, хапваме любимите си яхния с картофи грах или леща и залягаме над компютрите. Аз над обучението си, защото сляпо вярвам, че всички титли, които трупам някой ден ще ми се отблагодарят, а той над бирата. И двамата сме с висше образование, ако въобще това означава нещо в тази държава. На другият ден всичко се повтаря отново и отиваме на работа. Смазваме се. Аз лично работя в една фирма в офис като секретар, но съм като на конвейер. От 8 часа работя 8 плътно. При мен такова нещо като да нямаш клиенти и да си поседиш няма. Ако го направя /нещо, което не съм си позволявала никога/ директно хвърча. Постоянно имам поръчки, запитвания, клиенти, колеги с въпроси, а за капак все има някой, който ме наблюдава, стоейки на бюрото до мен, дали не се облягам прекалено много на стола, вместо да работя. Често търпя ругатни, лошо отношение, търсене на грешки, въпреки че не съм имала нито проблеми, нито оплаквания от работата от който и да е, било то клиенти или колеги. Съвсем наскоро, понеже ‘работата намаляла’ ме заплашива с ругатни да съм ходила да рекламирам фирмата, щото иначе съм щяла да хвърча. Работата все повече се увеличава. Заплатата не. Изпълнявам няколко длъжности, не постоянно, но доста често и се осигурявам на минимална заплата, а под масата ми плащат уговореното. Ако решат, че не ги кефя ми взимат и малкото, което ми дават. Работя във фирмата от години, а има хора дошли след мен, които по смъртно не могат да свършат работата, която върша аз и ме следят, наставляват, на тях им се усмихват, мен ме ругаят и пр. Взимаме заплатки по около 500 лв. нето., между другото. Паричките не ни стигат. Колата ни добре че е на газ. Месечно, въпреки че се стараем да се ограничаваме дори от жизнено важните неща, плащаме по около 350 - 400 лв. за хранителни стоки, гориво за колата около 100 лв., 150 - 200 лв. сметки за ток, вода, интернет и телевизия. Остават около 300 лв., които отиват за пътни до работа, лекарства, храна за работа /въпреки че аз и от това пестя, все си нося нещо ‘стъкнато’ от вкъщи/, и ако имаме късмет един или два пъти в месеца да си позволим да си купим по някаква готова храна за у дома. Не излизаме, не ходим на дискотеки или заведения, ходим на разходка в някой парк или по улиците понякога, не пътуваме никога, освен веднъж за 3 - 4 дена на море и то на квартира при някоя стара баба за по 10 лева на вечер, където нямаме почти никакви разходи и двама човека се оправяме с по 200 - 300 лева и не харчим за никакви други неща.
Искам да имаме бебе. Той също иска. Подтиска това желание и никога не повдига темата, но аз често плача, особено ако видя двойка с дете. Но какво майчинство ще взема като ме осигуряват на минимума и ме карат да пускам насила неплатен отпуск за да имат те по - малко данъци по моето ‘пребиваване’ там на работа. Или това, че работя от понеделник до петък и се прибирам все скапана и натоварена. Ръчичките и пръстчетата ме болят от набиране на компютъра, а очите ми са вечно зачервени. Кожата ми започна да повяхва и на 26 години виждам първите бръчки, които не мога да се похваля, че са от много усмивки. Ако имам нещастието за двойна доза страдание ще звънне телефон от роднините, които рядко виждам и чувам за да ми съобщят за предстоящо погребение за някой, който обичам, но скоро не съм виждала. Мисълта да остана без работа, колкото и малко да ми плащат ме ужасява, макар и да показвам обратното, защото съм горделива. Предизвестието в договора ми е няколко месеца, дори и да си потърся друга работа никой работодател няма да ме чака няколко месеца докато напусна за да отида при него. Искам да отида до Италия, до Франция, дори на море в България за малко повече време от 3 дни... А може би искам твърде много. Искам да имам дете, да имаме нещо общо, създадено от нас двамата със съпруга ми, което да ни сближи още повече, но как да имаме нещо толкова нормално с тези възможности. Постоянно сме нещастни или изнервени, а мисълта, че след работата трябва да се грижа за някой ме смачква, сутрин едва ставам, вечер заспивам рано смачкана и не ми остават повече от 2 - 3 часа след работа, в които се чудя кое по - напред да свърша - да сготвя, да изпера, да си видя семейството ли...
Не знам по кой път да тръгна. На моменти ми писва от всичко и съм на косъм от напускане, ако ще и гладна да остана, но просто да си търся нещо друго, но съвсем скоро бях на интервю за работа, на която ме взеха. Заплатата беше адски висока, около 1000+ лв., но се свързах с момичето, което е работило там преди мен и тя ме предупреди да бягам, че лъжели и не изплащали заплати понякога и че собственика много крещял на служителите. Случайно видях, че си е влизала във фейсбука от служебния компютър там. Тя поне това е можела да прави там, аз на моята работа ако си влезна в пощата дори ще ме уволнят. Нямам право дори на телефон на територията на работното място, нито дори чантата ми да е до мен, но това са правила само за мен и чужди хора като мен, на другите се позволява какво ли не, въпреки че са на работа там след мен и май са близки с ръководството. Чудя се само защо работя толкова качествено и много, а получавам по - малко от други, които правяят грешки, работят по - малко, защото ако има пуснат моя обем на работа започват да плачат и да правят грешки? Защо ми се търсят грешки, въпреки че не правя такива, търси се под вола теле, за да ме заядат, а ако някой от колегите ми направи грешка се премълчава и се претупва, защото е брат или сестра на някой си...
Моля за съвет. Тотално депресирана съм и объркана. Далеч съм от мисълта, че с някакво излияние в сайт ще успея да представя нещата в пълна светлина, но се надявам поне малко, ако някой е прочел всичко, да е успял да разбере как се чувствам и да ми помогне, защото никой от близките ми не може. Всички са прецакани от живота като мен и бачкат като волове и си траят да не останат и без малкото, което имат. Което е правилно, но това ли ще е живота ми? Нормално ли е съпруга ми да ме вижда разплакана на спалнята и да ме слуша как моля Господ да ме убие, защото ако това е живота не го искам?
Благодаря за вниманието... наистина.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: f5eb4556d4 |
|
1. Привет, желая ви крепко здраве. Някога мисли ли сте да се преквалифицирате - например в сферата на ИТ - правене на уеб страници. А защо и не нещо друго? Правенето на едно и също води до един и същи резултат. Промяната ще дойде поне година след новото начало.
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: 1e0cc1c436 |
|
2. Ами така са поне 60-70 да не кажа 90% от българите. Тези жени, които пазаруват глупости за 300 лв са изключения, но пък най се набиват на очи, точно защото са изключения. Освен да си търсиш по-добра и заплатена работа, не се сещам за друго. Или се запитай ти какво можеш, за да си докарваш някакъв допълнителен доход. Пък току виж допълнителния доход се е превърнал и в бизнес някой ден, зна ли човек?
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: 6e5f4b31a1 |
|
3. 1. Висше образование, което не е съобразено с търсенето на пазара на труда, не значи почти нищо. Познавам много хора завършили неща като философия на древните цивилизации, които сега се оплакват, че нямат работа и че не им се цени труда.
2. Намали изживяването като жертва (нарочно не казвам спри, защото ще е лицемерно спрямо самият мен, макар че "спри" е правилната дума). Също така намали сравнението с други хора - това е много порочна практика, която води до чувство на обреченост. Просто приеми, че има по-богати, по-красиви и по-успешни, както има и по-бедни, по-грозни и по-неуспешни. Светът е какъвто е.
3. Номер 1 се е насочил добре - разгледай работните позиции за повече пари, които биха ти допаднали и виж какви умения ти трябват за тях.
4. Защо драматизираш и молиш Господ да те убие, след като можеш да го помолиш да ти помогне? Но първо трябва да си помогнете сами със съпруга ти.
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: f56a9f997f |
|
4. Миличката... скъса ми се сърцето докато четях!
Наистина - на село човек моде да преживява почти и без пари, ако си гледа градина и жовотни, в града обаче единственото препитание е магазина и без пари не може, колкото и жалко да звучи това.
Но колкото и да ми е мъчно, не мога да ти спестя следното: донякъде и у теб е причината, че се държат така с теб. Вероятно не отстояваш правата си. Не си достатъчно "нагла" ли, "слгачка" ли - не знам... Ако потърсиш, сигурно е, че ще намериш и по-нормална работа, особено ако сте в София. Има много фирми, в които условията са съвсем човешки, а шефовете не са простаци и използвачи.
И не правете компромис с детенцето! Знай че с годините "меракът" за дете отминава.
Много ми се иска да ти помогна. Даже да те взема при нас, но тук не позволяват координати.
Успех. Прегръщам те и ти изпращам всичкия кураж, който ти е необходим..
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: 7948d2839c |
|
5. Здравей авторке, аз съм една среднистка, която живее по почти същия като твоя битов начин на живот, защото работя и по малко, не ме разбирай погрешно на 8 часа съм, но бачкам около 5 часа, не мисля че ми плащат за повече, затова не се и напъвам, като те не се напъват в заплащането на труда ми. Ниския си стандарт обяснявам с добър като оценка на диплома си от общообразователно училище. Вие с какво обяснявате, това че сте подписали договори на ниска квота, и работите за равна на моята заплата, защо ви е образоването, защо си губихте времето пет години? Защо ти си завършила висше, като бачкаш секретарка /изискването за секретарките е средно образование/ на договор със заплата за чистачка? Колко ти тежат титлите и дипломите?
Мисля че проблемът ти е в самооценката, нямаш самочувствието че можеш.
Имаш проблеми и в погледа над парите като средство. Не е нормално да гледаш в чуждата пазарска количка и да преценяш нужни ли й са покупките на дадена дама, в хипермаркета ненужни продукти не продават, щом ги продават те все на някого са нужни, особено като не можеш да прецениш как ти да харчиш своите, така че да са ти достатъчно, за това което искаш.
Например аз имам шофьорска книжка, но нямам кола, ще попиташ каква е връзката, еми иска ми се да ти споделя, че това е начин да пестя пари. Тъй като си правя сметка, ако я ползвам за под 100км месечно нямам нужда от собствена кола, а от такси.
Една кола като твоята, харчи казваш 1200лв гориво на година, още 250лв застраховки, 50лв преглед, 50лв масло, за ремонт средно 150лв годишно, ако е някаква евтина да предположим кола с цена до 2000лв. Това е долу горе без да смятаме винетка, нови гуми, глоба или рушвет на КАТ и многото други разходи около една кола. Общо за една година човек дава над 4000лв, за удоволствието да се придвижи 10000км със собствен автомобил. Ползването на кола за 10 000 км годишно не е рентабилно да поддържате собствен автомобил, защото разбито плащате над 11лв на ден за да ползвате 30мин транспорт, дневно.
Отделно в работата си работиш усърдно, но не можеш да прецениш ползите и минусите от напускането на работата си. Защо е нужно новият работодател да те чака, като си намериш по добра работа просто не спазваш договора с предизвестието. Какво ще загубиш, една минимална заплата? А какво ще спечелиш по добра работа, по добри условия, повече уважение, три пъти по голяма заплата, дори щастие, че си се отървала, малко ли е? Аз мисля че всичко, което ще спечелиш си струва загубата на заплатата за последния месец работа.
Засегнах само три теми от многото, които си задала в текста си, но засега толкова, ако те интересува може да говорим повече за това да се съвземеш е да почнеш да смяташ плюсовете и минусите в детайлите, там е истината.
|
...
| преди: 10 години, 29 дни hash: 71c620e61b |
|
6. Здравей авторке, всичко това, което си написала се отнася и за моя живот. Само че аз съм на 36 години. Да, нямам деца поради същата причина като твоята, лошото е, че времето си върви, даже според обществото вече съм и закъсняла и едва ли не трябва да се откажа от това, но както и да е....
Аз направих следното- понеже и аз като теб работех на места, които се работеше много, но и заплатата ми беше по- малка и от твоята, в един момент ми писна и зарязах всякакъв вид такава работа и останах в къщи, аз така и така съм свикнала да пестя и да се ограничавам, записах се на борсата, поне кредита да си покривам. Но аз знам точно какво искам да работя и въпреки, че нямам опит по тази специалност, а само квалификация, не губя надежда, че ще започна точно тази работа. Даже ходя в една фирма да натрупам опит. Направи и ти същото имай повече вяра. Спри да си губиш времето, защото живота върви много бързо и докато се усетиш, вече е минал. Номер едно е прав, че правенето на едно и също нещо води до същия резултат. Номер 4 също е прав, че не си достатъчно нагла, поработи и над това, защото в днешно време само наглите печелят(за съжаление).
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: 38ff7fa480 |
|
7. Авторке, махай се от тая фирма, там нещата никога няма да се променят! Ако ще и професор да станеш, пак ще си работиш за 500 лв. Друго много важно, не слушай какво говорят хората, не е трябвало да се отказваш от новата работа, още повече както описваш нещата, и сега отношението не е по-добро. Казваш, че имаш висше образование, но защо не работиш по специалността си. В началото наистина парите ще са много малко, но после усилията си струват. Може и да не е това причината де, ама се опитвам да ти дам някакви съвети от опита, който имам. Вариантът чужбина също не е за подценяване. Само не слушай хорски мнения, понеже всички реват колко са зле, ама някои живеят навън по 20 и повече години и не се връщат.
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: bb19757524 |
|
8. Oпределено ти трябва друга работа, звучи доста потискащо това, което пишеш... то това живот не е, търси друго, да ти е добре, дори да не взимаш много пари, аз не бих стояла на тази работа, която описваш. Иначе и 500 лева са си доста малко пари.
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: 0f17c986d4 |
|
9. Много съжалявам да чуя това. Ако знаеш английски, ти препоръчвам да четеш сайтовете www. powerofpositivity. com и lessonslearnedinlife. com. Аз ги чета и настина ми помагат много! Та видях и мисълта, че мизерните дни ги има, за да бъдат последвани от щастливи.
Аз мисля, че ако си смениш работата нещата ще се оправят. Каквато и да е, промяната на средата дори, ще окаже благоприятен ефект.
Специално за няколко месеца предизвестие чувам за първи път. Но не могат ли просто да те уволнят, примерно ако не се вясваш на работа, когато трябва и станеш изведнъж много несериозна и т. н. В края на краищата ти не си техен роб. Върви на работа винаги с гордо вдигната глава.
Аз също си мисля, че ако ти и мъжът ти седнете и си помислете сериозно за някакъв общ бизнес, ще бъдете много сплотени и винаги заедно гледайки в една точка.
Не позволявай обаче на някакви парцали от работното ти място да обезмислят живота ти!!! И моля те моли се на Господ за светли дни. Така е казано и в Закона на привличането. Прочети го внимателно. С една дума да обобщя, ако мислиш негативно, става негативно и обратното.
|
| преди: 10 години, 29 дни hash: a4bc724618 |
|
11. Ами намери си нова работа. Като прочетох за "адски високата заплата от 1000 " направо онемях. Че какво са 1000 заплата? ! За какво ще ти стигнат по-напред? Виж, горе-долу поносима заплата е 2000 лв., а добра заплата е 3000 лв. Сменяй работата и не се чуди. Това, че ТД-то ти е с няколкомесечно предизвестие от твоя страна, няма никакво значение. Отсъстваш 3 последователни дни от работа без да се обадиш на когото и да е било, без да вадиш болничен лист или отпуск и автоматично се самоуволняваш за самоотлъчка. Разбирам те, че работиш в някаква частна фирма, където, естествено, както при повечето частници, работниците са собственост, крепостни селяни. Махай се от там, явявай се по конкурси, пробвай в администрацията, просто махни го тоя пораженчески дух. Постави си цел и това е. Вярно е, че най-вероятно никога няма да си позволиш да похарчиш 285 лв. за ненужни стоки, но пък гледай от другата страна. Тази госпожица/госпожа, която го е направила е най-вероятно нечия кифла, държанка и т. н. Ежеминутно, ежечасно и ежедневно бива третирана като вещ, като неодушевен предмет. Тази няма живот, куха е отвътре, просто една лъскава обвивка без съдържание. Като поостарее малко ще бъде изхвърлена като ненужна вещ на улицата. Така, че да не те впечатляват такива. Винаги ги е имало, винаги ще ги има. Аз лично освен да им се смея и да ги съжалявам, не изпитвам абсолютно нищо към такива. Не падай духом и пак ти казвам, махай се от тази фирма. Само си губиш времето и младостта.
|
...
| преди: 10 години, 29 дни hash: f5d1c9d26d |
|
12. Мила, това е животът в България. Вие сте все още млади хора. Имате образовение. Махнете се от тук! Ние със съпруга ми навремето направихме глупостта да откажем перспективни предложения от чужбина. Решихме, че не искаме да сме емигранти; че е по-добре да вложим способностите си в родината; че не можем да оставим родителите си без подкрепа; че са ни мили бащините къщи; че тук са ни приятелите; че няма такава природа никъде... Куп съображения, които натежаха. И в момента - на по 45 години, съжаляваме, че останахме. Можехме да сме в Германия, където на мъжа ми му предлагаха висок пост в софтуерна компания; можехме да сме в Англия, където мен ме канеха да преподавам. Но изпуснахме влака. Не сме умрели от глад и тук, но в тази нестабилна икономическа и политическа обстановка човек не може да си позволи никакви инициативи. Вече сме с имена в професиите си, но въпреки това търпим безумни работодатели и се примиряваме със заплати, които не покриват труда ни. Послушайте ни с твоя съпруг, използвайте потенциала си, докато сте млади, там, където той ще бъде оценен по достойноство.
|
| преди: 10 години, 28 дни hash: 8027fbe2bf |
|
13. 12, интересно като съпругът ти е софтуерен специалист, име в професията си, то какъв му е проблемът? ! Нима тук не взима поне 5000 лв и няма куп социални придобивки, ако не, то значи нито е име в професията си, нито пък и в чужбина е щял да постигне кой знае какво. А от друга страна, ако е тук тио с подобни пари се живее доста прилично в България и подобно самосъжаление говори само за липса на реална оценка на живота тук и по света. Защото 5000 лв в България се равняват на поне 6-7000 евро в Западна Европа като покупателна способност, което и тук, и там никак не е зле. Т. е. смея да твърдя, че и вие, както и много други българи страдат от вечното мрънкане - не мога, не искам, не ми харесва, ама другите са по-добре, ама аз съм по-зле. Ей богу, манталитетът на българина е толкова увреден, че не чип, ми не знам какво още трябва да му се смени, за да види света и родинта си такива, каквито са, нито по-добри, нито по-лоши.
М, 37
|
| преди: 10 години, 28 дни hash: 937b851436 |
|
14. Спри да гледаш чуждите сметки по касите и ще си по -добре!
|
| преди: 10 години, 27 дни hash: 6cc677eb90 |
|
16. Авторке според мен има голяма вероятност да ни спестяваш нещата именно заради които все при тебе търсят под вола теле, все теб те товарят, все теб те следят и ограничават, а другите не. Такова нещо много рядко се случва без причина. По-вероятно е да има нещо в поведението ти което ги провокира да те третират така. Второ не разбирам каква е тая необходимост при теб да отидеш на екскурзия във Франция. Трето след като виждаш колко гадно и мъчително нещо е живота защо искаш да го създаваш?
|
| преди: 10 години, 27 дни hash: 895c57d5f9 |
|
17. И аз работех в твоята сфера и имам икономическо образование. Като човек, който също е имал проблеми в началото с намирането на свястна работа ще ти кажа, че човек успява само ако рискува. Теб те е страх да рискуваш, за това и те тъпчат. Правило номер едно е да не почваш работа за частници българи или бизнесмени. По-добре постой няколко месеца на борсата и помизерувай малко ама после да си намериш работа, в която ще си ценена. Нервите са много важни, а животът е кратък за да се обезличаваме и да ни е страх. Аз дори имах хубава работа накрая с добра заплата, но тък като ме натоварваше обстановката в нашата мила страна рискувах и емигрирах и не съжалявам. Има два вида хора. Такива, които се оплакват, но ги е страх и си стоят на сигурното или такива които рискуват и може и да паднат, но все някога ще се издигнат. Вторите са печеливши. Първите живеят за да робуват на вторите. Ти сама решаваш от кои си. Не пишеш нищо за това в кой град си и какви езици знаеш. В днешно време езиците отварят много врати. В София има много международни компании и взимат с горе долу знаене на различен език от Английски със стартова заплата 1000 лв. Ако знаеш по-рядък език можеш да пошнаш от 2000 нагоре. Казвам ти го понеже работих и в такава компания. Аз не съм от София. Просто като видях, че в Бургас не става си хванах багажа и рискувах. В Бургас ми предлагаха за 500 лв чисто да съм на рецепция в болница за по 12 часа дневна и 14 часа нощна без почивка. Но не аз не почнах ами си хванах багажа и отидах в София и си намерих работа по специалноста благодарение на езиците, които съм учила. Иска се не да се плаче и моли човек ами да действа. Ако не знаеш езици почни да учиш. Задели малко парички за някой курс. В чуждите компании условията са много добри и е страхотен старт. Колкото до дете имате още време, но внимавай за брака, че когато имат финансови проблеми хората се изнервят и нещата тръгват на зле. Вие поне сте двама. Аз нпмах мъж до мен и рискувах сама за себе си. Успех и нещата не са толкова черни каквито ги виждаш. Дефакто това е само една работа, която днес я имаш, утре можеш да я нямаш. С или без нея животът продължава и зависи само от твоите решения. С тръшкане и реване не става. Действай!
|
...
| преди: 10 години, 27 дни hash: 235bd2c360 |
|
18. Здравей. Не се натажавай, наистина повечето хора в България сме на това положение, не си сама. Средната заплата в провинцията е много трагична. Няма значение дали добър висшист, магистър - шуробажанащината е навсякъде. Съвестните, честните хора са мачкани и недопускани. Не е нормално това. Да, има също толкова богати, които не си знаят парите. Но материалното не определя качествата на човека. От тази гледна точка трябва да си поставиш по-различно мислене над живота. Недей да се водиш по общо приетите правила в обществото, защото времената на новата система са различни. Моят съвет е да събереш малко пари и да напуснеш. Имаш вече опита. Не трябва да се страхуваш сама да си искаш повишението. Дръж се със ''шефа'' като човек с име. Не нагло, но достойно, защото той не е повече от теб. Показвай уважение, но не и помирение. :) 1000 лв заплата за България е висока. Не че няма 3 - 5 бона, но там вече е различно. Ако погледнеш - 1000, дори 1500 лв не са нещо по-различно от 500. Бягството в чужбина не е непременно щастие. Особено в Европа, вие ще сте имигранти. Там също държат на своите повече, но поне стандарта на живот навсякъде е по-висок. Напусни, за временно издържане се намират пари, нали имаш родители, имаш приятел, не може да продължаваш така.
|
| преди: 10 години, 26 дни hash: b6dd24ecdb |
|
19. Да напуснеш страната за да станеш доброволно бял роб на чужди господари за шепа хартийки на края на месеца???
Aз написах тук един дълъг пост преди два дена, който ми отне няколко часа и описах историята на семейството ми, как се върнах от Канада и заживях наново в България. Кой знае защо, админите го изтриха - не разбирам, в историята нямаше нито обиди, нито сексуални извращения и гнусотии, с които изобилства този сайт. Въпреки това истинските житейски истории се трият...
|
| преди: 10 години, 25 дни hash: e419344189 |
|
20. Добре дошла в реалността в България! Ако това ще те успокои 80% или повече от хората в България живеят по абсолютно същия начин. Стават, отиват на работа работят 8-9-10 часа, че и повече за смешни пари, прибират се изтощени и нервни, парите не стигат до никъде, почивката им се състои в ходене при баба на село, че да помогнат с варенето на бурканите, че зима иде и без нейните буркани няма оцеляване и така...
За това освен да ти съчувствам и да ти кажа, "не си сама" и аз живея почти като теб, друго няма какво да ти кажа. Дано успееш поне да си намериш по-свястна работа. Може и да не взимаш много повече пари, но поне да ти е спокойно.
|
| преди: 10 години, 25 дни hash: 59828b9571 |
|
21. Колко много сме нещастни ние българите. Нарочно поставени в това положение. Това е гавра и подигравка с хората. Не може работодателите да се отнасят по този начин. Колко сме бедни и изстрадали ние българите. Имаше ли смисъл да имаме деца, за да ги обречем на това нещастие, но те това целяха
|
| преди: 10 години, 24 дни hash: f56a9f997f |
|
22. №21, изобщо си нямаш и на представа колко дълбоко и фундаментално грешиш!
Ако ти днес си се събудил здрав, ти си по-щастлив от 1 милион човека,
които няма да доживеят до следващата седмица.
Ако ти никога не си преживявал
война,
самотата на затвора,
агонията на изтезанията,
или глад -
ти си по-щастлив от 500 милиона човека в този свят.
Ако ти можеш да отидеш на църква, джамия или синагога,
без страх или заплаха от затвор или смърт -
ти си по-щастлив от 3 милиарда човека в този свят.
Ако в твоя хладилник има ядене
ти си облечен и обут
имаш покрив над главата си и постеля
то ти си по-богат от 75% от хората в този свят.
Ако твоите родители са живи и не са разведени, значи, че си извадил рядък късмет.
Ако ти имаш
сума в банката,
пари в портмонето
или не много дребни стотинки в касичката си,
ти принадлежиш към 8% обезпечени хора в този свят.
Ако ти четеш този текст, си благословен тройно, защото:
някой е помисли за теб,
ти не принадлежиш към 2-та милиарда хора, които не умеят да четат,
ти имаш компютър!
Някой го беше написал и много по-цветисто, но сега нямам време да го търся. Имаше статистика и за достъпа до питейна вода, и за болестите, да не говорим за луксове като топла вода, канализация и централно парно отопление! РАЗБЕРЕТЕ - ПО СТРАШНО МНОГО ЖИЗНЕНОВАЖНИ ПОКАЗАТЕЛИ СМЕ В ТОП-10 НА СВЕТОВНАТА КЛАСАЦИЯ!!!
НИЕ БЪЛГАРИТЕ страдаме от един много досаден БЪГ в психиката - не се радваме на това, което имаме, а се фокусираме върху това, ковто НЯМАМЕ, както е направила и авторката, между другото. Е, как ще си щастлив при това положение???
И въобще - щастието нито се купува, нито някой ще ви го донесе отвън. Не умеете ли да го генерирате в себе си и да го споделяте с другите - спукана ви е работата!
|
...
| преди: 10 години, 24 дни hash: 6a591a715f |
|
23. Номер 21, много ми хареса малкото ти експозе, пълно с клишета, явно си нямаш на идея какво е човек да няма достатъчно пари и все да брои стотинките до следващата заплата. Хубаво е да сме и малко реалисти, иначе всички обичаме да четем книжки, но това не значи, че всичко нахъсващо в тях е истина или реална причина да се усмихнем, защото в твоя случай, да ти кажа пък аз, ти си затваряш очите за сериозни проблеми и наивно се радваш на неща, които са не от значение когато нямаш какво за сложиш.на масата за вечеря...
Иначе да, експозето ти, макар и копи пейстнато, не е лошо, но по никакъв начин не помага, освен да хейтва по един много дискретен начин...
|
| преди: 10 години, 24 дни hash: 6e5f4b31a1 |
|
24. до 22:
Много добре казано за фокусирането. Животът ни дава още от това, върху което се фокусираме. Ако се фокусираме върху изобилието и доброто, ще получим още изобилие и добро. Ако се фокусираме върху липсата, ще получим още липса. Това е фундаментален закон във Вселената (известен още като "закон за привличането", макар да не ми допада ню-ейдж терминологията).
|
| преди: 10 години, 23 дни hash: 60c59831e6 |
|
25. МАйко мила, и аз си мислех, че се изживявам като жертва!!! Благодаря на всички, дето са ги поробили (кой? ) и са ги сложили в тоя живот, за да се мъчат и особено на 21. Кажете само, КОЙ е заритал да ни прави скомина и какво ще спечели като успее? Ще ни вземе парите? Интелекта? Ноу-хауто? Производството?
|
| преди: 10 години, 23 дни hash: 4f3c8b16f1 |
|
26. "НИЕ БЪЛГАРИТЕ страдаме от един много досаден БЪГ в психиката - не се радваме на това, което имаме, а се фокусираме върху това, ковто НЯМАМЕ, както е направила и авторката, между другото. Е, как ще си щастлив при това положение??? "
Викаш да се радваме на ниските заплати, отвратителното отношение на българина (90%)?
Не знам за вас, нашите роднини и 'приятели' са такива...
|
| преди: 10 години, 23 дни hash: 8027fbe2bf |
|
27. 22, е казал всичко, моят опит в пост 13 беше в тази насока, но доста по-посредствен:)
М, 37
|
...
| преди: 10 години, 23 дни hash: a29a49c1c7 |
|
28. Хей! Драги номер 22.
Желая да ти кажа, че не харесвам сравнението ти, на нашата многовековна култура и държава, с това на някакви БАНАНОВИ републики, чието население е било канибалско и превило човешки жертвоприношения до преди 100 години. Ако тези народи нямаха по 9 деца, без оглед на положението си, те щаха да са стотина милиона и нямаше да им се налага, да се бият едни други за да си прокопсат някой друг банан.
Нашият проблем не е в оценяването на това, което имаме, а е в нежеланието на масовата част от населението да действа с него. Ако тук настане дори и най-малкия проблем, то тази страна ще рухне. Ако едно земетресение удари София, вероятността този град да бъде построен отново от нашия народ, клони към нула. Ние имаме много добра позиция към за износ, към разрастващи се пазари, имахме хиляди заводи, които ако бяха модернизиране, а не окрадени, щяха да бълват продукция, чиято продажба, щеше да носи огромни приходи, имаме хубава природа, която се съсипва безпричинно, имаме хиляди умни и интелигентни хора, които не могат да развият какъвто и да е бизнес, поради мутропо-литико-геоложката ситуация. Не разбирам защо заплатата на Пешо е 700 лева, при положение, че Пешо е учил 8 години финансиране и банкерство, но разбирам защо пешо се вдига чукалата и отива при първата чуждестранна банка, която е готова да го наеме. Не разбирам защо се дават стотици милиони помощи, всеки месец, за една част от нашето население, която не е наета и няма да бъде наета като работна ръка, докато положението е такова. Не разбирам и защо, когато започнах да изнасям дадена продукция в чужбина, всяка една институция ми поиска подкуп, и как никой от органите на реда, не си мръдна пръска, когато започнаха да ми искат "процент".
Но вероятно си прав. Нека се радваме, на това което имаме, макар и да не знаем, как да го ползваме. Нека си седим кротко и да се надяваме, че ДС агентите ще оправят работата. Нека никога не се стремим да станем успели хора в бизнеса и политика, с цел да променим посоката на тази страна. Нека бъдем едни щастливи хора.
|
| преди: 10 години, 23 дни hash: a29a49c1c7 |
|
29. Хей! Драги номер 22.
Желая да ти кажа, че не харесвам сравнението ти, на нашата многовековна култура и държава, с това на някакви БАНАНОВИ републики, чието население е било канибалско и превило човешки жертвоприношения до преди 100 години. Ако тези народи нямаха по 9 деца, без оглед на положението си, те щаха да са стотина милиона и нямаше да им се налага, да се бият едни други за да си прокопсат някой друг банан.
Нашият проблем не е в оценяването на това, което имаме, а е в нежеланието на масовата част от населението да действа с него. Ако тук настане дори и най-малкия проблем, то тази страна ще рухне. Ако едно земетресение удари София, вероятността този град да бъде построен отново от нашия народ, клони към нула. Ние имаме много добра позиция към за износ, към разрастващи се пазари, имахме хиляди заводи, които ако бяха модернизиране, а не окрадени, щяха да бълват продукция, чиято продажба, щеше да носи огромни приходи, имаме хубава природа, която се съсипва безпричинно, имаме хиляди умни и интелигентни хора, които не могат да развият какъвто и да е бизнес, поради мутропо-литико-геоложката ситуация. Не разбирам защо заплатата на Пешо е 700 лева, при положение, че Пешо е учил 8 години финансиране и банкерство, но разбирам защо пешо се вдига чукалата и отива при първата чуждестранна банка, която е готова да го наеме. Не разбирам защо се дават стотици милиони помощи, всеки месец, за една част от нашето население, която не е наета и няма да бъде наета като работна ръка, докато положението е такова. Не разбирам и защо, когато започнах да изнасям дадена продукция в чужбина, всяка една институция ми поиска подкуп, и как никой от органите на реда, не си мръдна пръска, когато започнаха да ми искат "процент".
Но вероятно си прав. Нека се радваме, на това което имаме, макар и да не знаем, как да го ползваме. Нека си седим кротко и да се надяваме, че ДС агентите ще оправят работата. Нека никога не се стремим да станем успели хора в бизнеса и политика, с цел да променим посоката на тази страна. Нека бъдем едни щастливи хора.
|
| преди: 10 години, 23 дни hash: 6a591a715f |
|
30. Номер 22, ако хората мислеха като теб щяхме да сме още в каменната ера. Желанието за осъвърешенстване и напредък е довело човечеството до тук. Имаш мислене на домакиня от някакво село.
|
| преди: 10 години, 22 дни hash: 450fe5b5c4 |
|
31. Не, коментар 30. Номер 22 няма мислене на домакиня от някое село, а на домакиня от някоя хубава компания. Но това не променя смисълът, който влагаш. Всичко е пеферкенто.
|
| преди: 10 години, 22 дни hash: c61c88dc45 |
|
32. Последните коментари побързаха да затвърдят впечатлението, че е необходима смяна на чипа. Така и не пожелахте да вникнете в думите на 22, предпочитате да продълбите със самосъжалението. Но това си е народопсихология, явно няма как да се промени. Замислете се защо информационните емисии в България бълват само лоши новини, да не би да няма друго, не, просто хората това ХАРЕСВАТ, а медиите искат да бъдат гледани и харесвани. Ами в другите държави просто не е така, в някои има или само добри новини /това също е някаква цензура/, или балансът е много по-осезаем.
М, 37
|
...
| преди: 10 години, 22 дни hash: 6a591a715f |
|
33. Номер 30 айде стига, точно номер 22 не знае къде се намира и явно не е стоял гладен. Като гледам и не е прочел темата. Аман от такива, които все гледат да убедят другите колко са виновни и в каква грешка са.
|
| преди: 10 години, 20 дни hash: 88abd18aee |
|
34. Много мелодраматично разказана история, особено в частта, където авторката разказва как плаче в спалнята пред съпруга си, и моли Господ да я убие! Авторке, това никак няма да ти помогне, единствено може да отблъсне съпруга ти от теб, и да си намери жизнерадостна и позитивна жена. На фона на мрачния тон в описаната история, се открояват няколко момента, на които ще се спра. Първо -Роднините ти работели като волове, и си траели, за да не изпуснат и малкото, което имат, и така било правилно. Не, не е правилно! Правилното е с всички сили и волата си да се бориш за своето благоденствие, и само тогава ще го получиш! Второ-ти си секретарка. Не зная защо се учудваш, че другите служители в офиса са с по-големи заплати от теб, след като се знае, че в офиса след чистачката, най-малко пари се дават на секретарката. Може да имаш много работа, да не можеш да седнеш и за минутка, но това е. Длъжността ти е такава. Един ден като започнеш работа по специалността си, тогава ще усетиш разликата. Трето-Изключително негативистично си настроена към хората. Пълничката дама в магазина много пазарувала, и то ненужно. Може би смяташ, че като е пълничка, не заслужава да разполага с толкова пари ли? Аз пък те уверявам, че точно тя си ги е изкарала с труд и ум. Колегите ти били спънати и посмъртно, както се изразяваш, не можели да свършат твоята работа! Мисълта да имаш дете и да се грижиш след работа за него пък направо те смачквала. Когато видиш двойка с дете, вместо да се зарадваш за тях, почваш да плачеш! Тези неща се усещат и не е изключено хората, дори и приятелите ти лека-полека да се отдръпнат от теб. Четвърто-прави ми впечатление как си описала вечерите в семейството-на мъжа ти купувате бира, защото много му идвало. Кое му много, не е ясно, но докато той залягал над бирата, ти се чудиш кое по-напред да свършиш, да изпереш ли, да сготвиш ли? Ами ако имахте и дете, или дори две? Не ви ли минава през ума да си разделите домашните задължения? Пето-не ми стана ясно защо не си приела новата работа. И там, и тук, шефа крещи, и там и тук, може да ти отрежат от заплатата, ако решат. Но там ще го правиш за два пъти повече пари. А ако нямаш кураж и смелост да промениш живота си, тогава да-такъв ще е живота ти докрай!
|
| преди: 10 години, 19 дни hash: 38ff7fa480 |
|
35. Авторке, ако не живеете на квартира, което мисля, че от написаното май е така, мисля че доста пресилваш нещата. За работата ти-добре, съгласен съм, напълно е възможно да се държат лошо с теб, аз също трябваше да изтърпя подобно отношение в продължение на почти 3 години, докато придобия стаж и опит. Междувременно обаче не спирах да си търся по-добра работа и в крайна сметка късметът ми се усмихна. Едно не разбирам, как може след 8 часа работа, да се прибираш смазана. Ако беше пред пенсия-може би, ама ти си на 26 години. До преди 6 години и аз работех по 8 часа на ден в офис, като теб и се чувствах напълно свеж след работа. Сега работя по около 12 часа дневно, също 3-4 пъти средно на месец ходя и в почивните дни плътно. Ако съм работил две седмици без почивка, в края на втората наистина вече ми идва в повече, но ако почивам събота и неделя, изобщо не ми тежи. Обичам си работата и ми харесва да работя. Освен това казваш, че не пътувате никъде, а слагаш 100 лева разход месечно за кола на газ. Ако харчи 10/100, трябва да минавате с нея 1 000 км. месечно, което хич не е малко. Автомобилът е улеснение и необходимост, но не е задължително да не слизаш от него. Аз лично обичам да вървя и да се движа и където мога да отида пеша, не ходя с кола. Ходя с кола единствено на работа, понеже стоя до късно и в тази част на града няма градски транспорт, когато се прибирам. Така просто ми излиза по-евтино, отколкото да се прибирам с такси. В останалото време я ползвам, когато трябва да купя по-обемисти неща, когато е лошо времето и за пътуване извън града 2-3 пъти в годината. Честно казано не знам какво точно толкова ти тежи. Масово хората в България живеят с толкова, че и по-малко пари на месец, а на всичкото отгоре имат и деца. Все повече ми се струва, че българите прекалено много са се филмирали, гледайки разни кифли и мутри по телевизията, мечтаейки за техният начин на живот. Еми, няма как да стане! Вярно, не сте супер богаташи, ама чак да живеете трудно? ! Имате си дом, кола, храна на масата, здрави сте, имате и любов, какво повече от това?
|
| преди: 10 години, 19 дни hash: 2ede9d9f38 |
|
36. 1. Интервюта, смяна на работата!
2. Няколко опита и от съпруга.
3. Чужбина за 5 години не е никак зле. Учиш, набираш опит и парички. /Европа най-добре малки разходи за път/
4. Промяна е нужна-коренна.
5. Всички усилия ще бъдат възнаградени.
6. Вярвай, дерзай.
7. Не слушай много българи. Те са осъдителни, негативни, иронизират и т. н.
|
| преди: 10 години, 18 дни hash: b6dd24ecdb |
|
38. Пиша това нещо за втори път, предният път ми отне часове да го напиша и бе изтрито от администратора. Не мога да разбера какво ги кара да трият такива мнения, но да оставят от рода на "Искам да правя секс със стринка ми"???? Вероятно смятат че пиша измислици? Не, това е моят живот!
======================================
Питаш "Колко е нужно на човек да се чувства добре и да живее нормално? "
Аз ще ти кажа: много малко - достатъчно е да последва сърцето си.
Но зад тези думи стои богат житейски опит. Ще ти разкажа моята история, а изводите си прави сама. През 1995-та заминах за Канада в търсене на щастието, защото в България такова нямаше. Поне така си мислех на времето. Кацнах там с цифром и словом $100 в джоба. Другите бяха взети назаем, само за да мога да ги покажа фиктивно за да ми дадат виза.
Няма да навляза в подробности, то е материал за цял роман, но след 7 години неистово драпане с нокти и зъби, оцеляване на ръба на мизерията, сменяйки работа, квартири, градове и търсейки работа в среда на безмилостна конкуренция, аз вече работех в престижна американска компания за игрален софтуер със доход $5000 заплата profit sharing бонуси пълен пакет придобивки, като безплатно зъболечение, масажи, платени ваканции и др. С две думи - постигнал бях крайната цел и мечта на милиони българи.
Поживях така няколко години без да жаля пари - хранех се сутрин обед и вечер само в скъпи ресторанти, пазарувах само от био магазини, живеех в квартал извън града за средната класа с изкуствени езера и шадравани (https://ssl. panoramio. com/photo/61298961). Когато купувах нещо не си давах труда да поглеждам цената - просто го исках и го получавах. Карах мощeн 3800 кубика Oldsmobile. Ходех по екскурзии. Въобще, опитах всичко, което прави обикновените хора щастливи.
И тогава постепенно дойде отрезвяването. Че аз живея нечий друг живот. Работя, мисля и влагам идеите си за идеалите и мечтите на някой друг в замяна на цифри в дебитната ми карта. Че докато аз седя всеки ден в личния си кабинет ма N-тия етаж в офис сградата, там навън тече живота, разцъфтяват дърветата, природата се пробужда. Че вещите, с които се обграждам, не ми даряват щастието.
В крайна сметка си събрах багажа и се прибрах в България. И вече знаех какво ще правя. Искам само да допълня, че не се прибрах с кой-знае какви спестявания - след ремонт на апартамента на родителите ми и кола на старо ми останаха 4000 лв. Не бях пестил в Канада, защото харчех всичко за "щастие".
Пообиколих България и намерих малка къща с двор, всред зелени хълмове в провинцията, далеч от големия град. Там заживях както мечтаех още от Канада - прост и наситен с радост живот - разработих градина, насадих овошки, срещах се с приятели. Така се запознах с бъдещата ми съпруга и не след дълго ни се роди дете. Всеки ден се събуждах с радост, че днес ще правя това, което ми е по сърце, а не това, което иска шефът. Няма по-голяма радост от това да следваш сърцето си! Да бъдеш всеки ден с близките и обичани хора, вместо да те виждат уморен и смазан в края на деня... Така живея и до днес. С остатъка от парите ми - около 4000 лв. санирах къщата, направих парно, ВиК и слънчева инсталация (сам си ги правих, без майстори - това ми доставя голямо удоволствие, макар да става бавно). А за разходите - такъв живот изисква много малко.
* Водата ни е безплатна, защото черпим от кладенец.
* Топлата вода е безплатна, идва от слънчевия колектор или от камината, според сезона.
* Токът е между 45 и 80 лв. според сезона
* Интернет - 12 лв.
* Колата - около 80 лв. на месец, ползва се за къси растояния.
* Телефони - 20 лв.
* Отопление за зимата - за сега безплатно, защото живеем до гъста гора и имаме разрешение за събиране на суха маса. За около седмица си събираме дървата за цялата зима - хем е приятно за цялото семейство, хем се поддържаме във форма.
* Храна - около 200-250 лв. Голяма част си произвеждаме в градината, имаме и парник, печем си хляб, приготвяме домашно вино и сокове.
И така с около 400 лв. се оправяме без лишения. За детето е особено благоприятна средата в която расте - чист въздух, чиста храна и цял ден е сред природата.
Разбира се, не ходим на ресторанти, не обикаляме бутици и не караме мощни и скъпи коли. За сметка на това аз изработвам всякакви неща от дърво и метал, ей така за удоволствие, за бита, а понякога и ги продавам.
Сигурно се питаш откъде идват парите? Ами едно е сигурно - за 400-500 лв. не е нужно да се трепем от сутрин до вечер. Аз намирам начин да изкарвам 200-250 лв., жена ми също и така се оправяме. Но го правим между другото. Понякога произвеждаме и продаваме ябълков оцет, натурални сокове, сушени плодове, друг път завъртам малко търговийка с натурални продукти от чужбина - всичко става през интернет, дори не виждам купувачите и продавачите. Понякога бера билки и правя сокове от тях. По едно време бях нощен пазач на една вила в района, срещу 160 лв. на месец. Жена ми понякога прави преводи за издателство. По едно време чистеше два пъти седмично една къща. И т. н.
Но това, което искам да ти кажа, че не в парите е щастието. Нито във вещите, колите, апартаментите. И е безсмислено и тъпо да пропиляваш живота си в печеленето им. Той, Животът, е просто нещо и твърде кратко за да го пропилееш в гонене на измислени мечти и идеали. Следвай сърцето си, живей според него!
|
...
| преди: 10 години, 13 дни hash: 8e68133200 |
|
39. 38:Браво!!! Вие сте страхотен. Вие сте успял човек. Бъдете здрав, както и семейството Ви.
|
| преди: 10 години, 1 ден hash: 895c57d5f9 |
|
40. От номер 17 до номер 38: Не знам дали си ти, но бях гледала по едно предаване скоро един мъж, разказваше как всичко си прави от дърво и метал и беше се прибрал и той от чужбина. Но дори и да не си ти искам да ти кажа, че ти си един щастлив човек, а жена ти е една късметлийка. Бъдете живи и здрави и съм сигурна, че детенцето ви ще знае кое е ценното в живота!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
