Отново загубих спокойствието, а сега накъде?
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1445 пъти
Здравейте!

Пиша ви след поредна безсънна нощ.

Натурата ми е такава, че съм неспокоен, нервен тип. Още от малък съм такъв и това винаги ми е причинявало неприятности. Например, когато съм в тоалетната а отвън има хора не успявам да се изходя. Спя изключително леко, дори нещо да шумне навън се събуждам и до сутринта не мога да заспя повече. Храносмилането също е така - ако не се храня на пълно спокойствие после ме боли корема и храната не се смила добре. И като допълним стреса на града, за 30 години се докарах до положение в което трябваше да избера или да се махна от лудницата или да се поболея и да си замина млад. Избрах първото.

Намерих си къщичка на тихо място в една вилна зона край неголям град. Тишина, спокойствие, птичи песни и чиста храна - това е, което ми трябваше. Здравето ми постепенно укрепна, изчезнаха проблемите със стомаха, вече спя дълбоко, а работата ми като консултант позволява да работя за чужбина през интернет без да ходя до града. В къщичката вложих много труд и мерак - изградих отоплителна инсталация, соларна система, санирах я, сложих теракота, направих битова механа с камина - всичко с двете ми ръце. Стана мечта! 15 години труд вложих...

Но преди няколко години в района се заселиха хора - накупиха вилички в района. Нищо лошо в това - ще си имам съседи, рекох си аз. Но те докараха кучета, кокошки. Други пускат музика по цял ден - сякаш искат да докарат лудницата на града с тях. Има една жена, която живее сама и от страх е насъбрала 4-5 песа, които се развъждат без контрол. Нощем от всички дворове лаят кучета, особено като мине някое безстопанствено. Като залаят и завият 15 кучета могат да събудят и мъртвец. И като добавиш и кукуригането на петлите, спокойствието и здравето ми отидоха на кино. Отново не мога да спя, след 4-5 безсънни нощи вече не приличам на човек. Загубил съм поне 4 кг. тегло.

Първоначално се опитах да оправя нещата чрез полиция, но оттам само ми отговориха, че не се занимават с вилната зона, защото била извън регулация. От общината пък казаха, че нямали ресурси да прибират бездомни кучета. И в крайна сметка съм в шах - дойдох от другия край на България да живея спокоен здрав живот, всичките си пари и труд вложих, а сега се върнах отново на болното положени отпреди 15 години. Направо завиждам на жена ми и детето ми, които могат да спят дълбоко и непробудно и никакви шумове не им пречат.

Съседи ме посъветваха да изтровя кучетата, но аз обичам животните и принципът в живота ми е "Отнасяй се с останалите така, както би искал да се отнасят с тебе". Затова никога не бих посегнал на животно. Освен това, ясно ми е, че дори да ги премахна, те отново ще продължат да се въдят, защото хората са безотговорни. И на тях изглежда не им пречи шумът. Някои даже си пускат силна музика, защото не търпят тишина. Всъщност, на тях не им пука, дали кучетата им лаят, защото те не живеят във вилната зона, нито спят тук... Само семейството ми и още неколцина сме постоянни обитатели.

В момента единственото решение е да спя при плътно затворени прозорци. Но в жегите става непоносимо, стаите са малки, а и защо съм дошъл на природа и чистота, като ще дишам цяла нощ мръсен, спарен въздух.

Не знам какво да правя. Ако ще трябва да продавам къщата и да търся наново нещо и пак да започвам всичко отначало - не знам ще ми стигнат ли силите.

Затова, след поредната безсънна нощ, седнах в 4 часа сутринта да напиша това и да ви питам какво вие бихте направили?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: 7540d35729

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   За всеки проблем си има решение. Моя съвет е първо да се опитваш да говориш с тях като с добър съсед и да се опитате да решите проблема като бели хора. А ако не стане помни - дръж приятелите близо а враговете още по близо

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 77fb2f3680

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Продай къщичката, иди другаде. Има толкова пустеещи села. Иди в манастир, особенно някой с двама - трима монаси. Ще изпиташ истинско спокойствие! Аз самия страдам от свръх - чувствителност към външни дразнители. И макар, че живея на село със жена ми и порасналия ми син, понякога ходя и да се трудя в манастири. Искам да кажа на всички, че там никой не те закача на тема - хомосексуализъм. Просто живеете като истински братя. Възлагат ми работа - работя. Нощем си спя спокойно - в отделно крило и отделни помещения за сън. Мога смело да кажа, че си е истински санаториум съчетано с труд.

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 93280cc5fd

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Направо си за съжаление, но такава е действителността. Имал си лошият късмет, първо да хвърлиш труд и пари, а после ти се стоварват проблемите. При мен положението е почти същото, но за мое добро, съседите си показаха рогата, още като си закупих мястото за строеж. Започнаха да ми крадат строителните материали и така ми спестиха труда. Зарязах го това място и така си реших проблемите. Хората са го казали, криво дърво може да се оправи, но крив човек не може! Бягай и се спасявай, другият вариант е, спиш с тапи в ушите. Правиш си стабилна, двуметрова ограда и се изолираш от простотията на съседите си. Никоя от институциите не иска да помогне на човек в нужда, но да му прибират парите могат. Аз исках да направя масивна ограда, от полицията казаха-не може, трябвало да се вежда какво става в двора. От съвета казаха проект от архитект и строително разрешение, но като полицията не дава, защо ми е това разрешение. А когато ми окрадоха материалите, от полицията се оправдаха, че оградата била с мрежа и затова крадците са влезли лесно да крадат!? . В тази държава само с "АК" можеш да намериш покой!

 

...

горе^

преди: 9 години, 7 месеца hash: 477499a0ca

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Тапи за уши?

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 252582c800

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   За себе си мога да кажа, че се местя без да се замислям...

 

...